С какво мога да се занимавам?
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 3398 пъти
Напоследък нещата в работата ми не са розови. Меко казано. Изключително сериозен конфликт с работодателя, който няма да се разреши (не по моя вина, но темата е прекалено дълга и в случая няма смисъл). Постигнала бях статут почти на партньор, но с далеч по-малко права, и вече изпитвам непоносимост към атмосферата в работата всеки ден. Ситуацията ще се разреши по два начина - или мен ще ме махнат, или аз ще се махна.

Въпросът пред мен е - след това накъде? Полето, в което съм се развила, е доста специфично, и изисква финансов ресурс, който аз нямам, за да продължа да работя в него. Може и да успея да се закрепя за 2-3 месеца, но може и да не успея.

Имам висше образование - магистърска степен, доста широкопрофилно, владея свободно два чужди езика - английски и руски, отделно още няколко други езика, които мога да използвам за комуникация, но не владея свободно. За съжаление за нито един език не си извадих официален сертификат, който да се признава за преводаческа дейност, а изпитите са скъпи и в момента не съм сигурна дали искам да инвестирам средства и в това, т. к. само този по английски е около 400 лв.

Склонна съм да рискувам и да вложа всичките си спестявания, пробвайки за 2-3 месеца да работя това, което и сега (нарочно не пояснявам професията си, не желая да бъда разпозната), но от мен зависят и други хора, които издържам - родителите и мъжът ми са безработни в момента. Ситуацията е тежка, ще бъде голям удар, ако остана без доходи. От друга страна не мога да продължа да стискам зъби до безкрай.

Партньорите ми в работата се нуждаят от мен към момента, но никой не е незаменим и не храня илюзии, че няма да се отърват от мен. Имам максимум още 6-8 месеца, не повече от година време.

Не разполагам със спестявания и не мога да разчитам на обезщетения от бюрото по труда, тъй като не работя на трудов договор. Без пари съм свършена, както и семейството ми. Без усилия бих могла да си намеря работа с нисък доход, но с такава трудно мога да поемам разходите на домакинството ни, които никак не са малки. Родителите ми няма шанс да си намерят работа, а мъжът ми не е особено амбициозен, дори да намери нещо, няма да е кой знае какво.

Чувствам се притисната и буквално се задушавам. В работата всеки ден се кроят интриги, а към момента заради една такава интрига сме на път да загубим основен клиент в нашата дейност, което ми създава допълнителен стрес.

Понякога е по-лесно да решиш проблема кардинално, но от мен зависят и други хора, не мога да ги изоставя.

Какво бихте ме посъветвали?
Може би има нещо друго, което бих могла да правя, а не ми хрумва? Всеки ден работя с нежелание. Професионалист съм и не оставям настроенията ми да влияят на работата. Не съм емоционална в работна обстановка, всичко задържам в себе си, но се е натрупало толкова много, че не знам до кога ще успявам. Само аз си знам колко ми е струвало да постигна всичко, което имам, затова и ме боли толкова.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 10 месеца hash: b104ee4ab4

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

1.   Ще ти дам няколко съвета, първо мъжът по-добре да се хване да работи. Ако ли не иска не знам защо го държиш, но както и да е. За родителите, ако са добре здравословно, с мозъка и краката, могат да поработват, като охрана в институции, да продават на павилион, познавам много възрастни пенсионери, които поработват, не цяла ден разбира се, само по няколко часа, лек труд. Ти с тези езици, можеш да работиш много неща от кол център, дори продавач на международни пазари. В сферата на логистиката с чужбина и навсякъде почти :) Ако живееш в София, ще ти е най-лесно за работата или търси в др. големи градове. Заплатите са добри, може би не колкото си печелела, но ще ти стигнат. Планирай нещата по отрана, и си намери работа преди да напускаш.

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: ae58a85ede

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   Добре де,не казваш какво работиш,не казваш какво си завършила,верно ли мислиш,че някой ще ти каже какво да работиш

 

...

преди: 6 години, 10 месеца hash: eb35e8bfb0

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

4.   От авторката: №1, не смятам да си зарязвам мъжа. В кол център не плащат кой знае колко, не ми се работи на смени и през нощта, а и нито съм във възрастта тепърва да започвам там, нито биха ме наели, защото никой работодател не би повярвал, че човек с моята квалификация би се задържал дълго (дори да има желанието). №3, искам да остана анонимна, сайтът е доста посещаван, а не желая да бъда разпозната. В България с моя профил има не повече от 30-40 души.

 

...

горе^

преди: 6 години, 10 месеца hash: 88e53881ba

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

5.   авторке, не знам как очакваш адекватни коментари, след като не си написала нищо за себе си, освен че знаеш английски и руски. с езика освен кол център, мога да те посъветвам да започнеш в туризма (екскурзовод, рецепционист или подобно). но щом си толкова супер квалифицирана, че в България са малко като теб и кол центърът е под нивото ти, как така имаш проблем с намирането на нова работа? аз се чудя и друго: как така висококвалифициран специалист, работил на отговорна и добре платена работа, няма никакви спестени пари, няма осигуровки и не е помислил за черен вариант, в който остава без работа? всеки собствен бизнес изисква поне малко инвестиции, преквалификацията - също, най-малкото за издръжка докато си без доходи и докато задвижиш нещата на новото място. не знам как така ти издържаш 4 души, как родителите ти нито работят, нито имат пенсии, мъжът ти също не работи. тогава щеш, не щеш, ще ти се наложи да свалиш летвата и да се хванеш на по-нискоквалифицирана работа. няма да ви е лесно, но ще ви се наложи и може дори да се окаже, че са ти направили услуга, като накараш паразитите у вас да се раздвижат и също да се напрегнат да изкарат пари вместо да висят на врата ти.

 

...

преди: 6 години, 9 месеца hash: eb35e8bfb0

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

6.   Номер 5, чудех се дали да ти отговоря, но ще го направя все пак. Нямам никакъв проблем да си намеря работа, въпросът е, че тази работа трябва да ми носи висок доход. Под висок доход нямам предвид 1000 или 2000 лв., месечните ни разходи (на мен и "паразитите") са доста по-високи. Сега сигурно един куп хора ще скочат, че те живеят с 500 лв. на месец и можело да се лишаваме от всичко и да караме на хляб и вода. :))) Само вноската по ипотеката на родителите ми, които се опитаха да правят бизнес и изтеглиха ипотечен кредит за целта, но се провалиха, е доста висока. Не желая да ги оставям на улицата. Мисля, че е съвсем нормално от моя страна. И двамата не са в пенсионна възраст все още, живеят в малък град в провинцията, където няма как да намерят работа, а и дори да можеха, аз не бих позволила да си съсипват здравето, работейки по 12 часа на ден за 400 лв. на месец (това е "картинката" в нашите малки градчета). Спестявания нямам значителни, тъй като разходите ми са високи. Не виждам нищо ненормално в това - не съм имала възможност, не съм спестила. Винаги съм била на мнение, че човек трябва да живее нормално. Мъжът ми съм си го избрала не с цел да ме издържа, а и към момента мисля, че е по-полезен вкъщи, той пазарува, домакинства, грижи се за дома. Обикновено това го прави жената, но още преди време, когато кариерата ми тръгна нагоре, се разбрахме аз да изкарвам парите в семейството, а той да ми помага и да ме подкрепя. Аз съм ок с това и нямам желание да го променям. Летвата мога да сваля, работила съм много неща още от 18-годишна и по време на следването си, включително за кратко бях сервитьорка, когато нямах друга възможност за работа. Не съм сноб, просто 4 души не могат да се издържат със заплата от 1000 лв. от кол център. За млад човек без ангажименти към друг, освен себе си, тази заплата е чудесен доход, но моят случай не е такъв. Относно другите идеи ще направя един единствен коментар - рецепционистите не са особено добре платени, а в туризма ни работят само цигани тази година и за това си има причина. Търсех някаква идея за това какво мога да правя, а не критика за избора ми да издържам семейството ми. Не желая да обяснявам каква е професията ми, тъй като мога да бъда разпозната, а това е последното, което искам.

 

...