Раздвоение по кой път да поема! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74806)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16570)
 Секс и интимност (9215)
 Тинейджърски (17438)
 Семейство (3437)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3948)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9799)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от На работното място

Раздвоение по кой път да поема!
преди: 2 месеца, 3 дни, прочетена 415 пъти
Здравейте,
аз съм момиче на 20! Уча Психология и отдавна тръгнах по този път поради лични причини! Още на 15 започнах да посещавам семинари за личностно развитие и себепознание! На 17 години започнах да асистирам на тези семинари и това много ми харесва, защото постоянно работя върху своето самоусъвършенстване. Не получавам никакви пари за асистирането и доброволстването, както и за организацията на събитията. Правя го, защото ми харесва. Още на 17 си пожелах да се уча от точно определени хора, това ми е мечта! А именно да ме обучават и да работя с тях! Мисля, че едната психоложка знаеше това, виждаше го но изчакваше. На скоро говорих с тях за моето желание! И единия човек ми каза, че ще ме обучава, но лошото е, че до момента не виждам никакво желание от тяхна страна. Ходя на още две места, където стажувам и виждам разликата. При другите хора има приятелски разговор, обучават ме с желание и радост, отговарят ми на въпроси, запитвания. При тях работя с деца аутисти и те обсъждат всичко с мен, направляват ме! А от хората, с които искам тъй силно толкова време да работя все оше не виждам такова желание и интерес. Чудя се дали аз да ги търся или да изчакам те да ме потърсят. Имам чувството, че ме държат на разстояние. Когато говорих с тях им казах, че те за мен са велики хора, от които искам да се обучавам и да давам от себе си всичко. Ще продължавам да подкрепям тяхната дейност и техните мероприятия, но искам мнение от Вас, да продължа ли да ги търся като треньори или да изчакам да ме потърсят те? Кое е по-правилно? Треньорът да търси ученика, или ученикът да търси ученика винаги?
Благодаря ви предварително! Поздрави!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 2 дни
hash: cab7c3c0ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ти сама, ще усетиш правилният човек, този който се радва че се интересуваш и желае да сподели и да те учи. От другите няма смиъл.

 
  ...
преди: 2 месеца, 1 ден
hash: a59340eda7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Тези хора, на които доброволно помагаш, те използват и виждат в теб съперник, който може да им вземе препитанието и бизнеса. Затова и не те обучават. Не се занимавай повече с тях. Те не са искрени с теб. Страхуват се от теб. Отиди при другите, които ти помагат.

 
  ...
преди: 2 месеца, 1 ден
hash: af7c422dd1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ако искаш да научиш нещо, ти си тази, която трябва да се бута и да задава въпроси. Все пак ти имаш интерес да се учиш.
Друг е въпросът, че някои хора си стискат занаята и смятат, че предадат ли на друг от своите знания, ще ги изместят. Не знам дали случаят е такъв, но е възможно.
Затова, гони си целите ти и не разчитай, че някой ще те избере или ще дойде да те учи по собствено желание...
Успех!
Ж28

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 2 часа
hash: 7021642196
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Виж сега: Едно е треньор, спортист, съвсем друго е в твоята ситуация!
На първото място са те видели като индивид, който им върши цялата работа без да иска нещо в замяна и е доволен на едното обещание, че ще го научат на нещо. " Тате ще ми купи колело, друг път! ", познато ли ти е?
Щом на другото място ти помагат, отзовават се, виждаш желание и от тяхна страна, то какво се чудиш тогава?
Аз съм член на политическа партия и аз като тебе си имах идоли, от които исках да се уча, да черпя знания, но в един момент се оказа, че този, който аз смятах за велик е предател и през цялото време е лъгал всички ни. Естествено разбрах, че той не може да ми е за пример. Понякога сам може човек да си е учител, когато просто наблюдаваш отстрани и сам отсяваш нужна и ненужна информация. Аз на много неща по този начин съм се научил. Когато учих педагогика, имахме и обща психология. Ходих в часовете и практиките на психолозите, дори веднъж бяхме на практика в затвора. И така със слушане сам си прецених кое ми е нужно и кое не е.
Работата с аутистите е много сериозна и сложна. Ако се научиш на подход към тези деца и да общуваш с тях, вярвай ще станеш много добър психолог. Покрай тях ще се научиш и на подход към хората с други увреждания. Трябва да ти кажа, че голяма част от населението, педагозите и доста от психолозите не знаят как да подходят към тези хора. Аз сегасъм правист, но познанията ми по психология ми помагат много.
Успех ти пожелавам. Работи с тези, които също имат желание да работят с теб. Помагай на тези, които също искат да ти помагат и приемат твоята помощ. Не се оставяй да бъдеш използвана.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker