Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Наеми прислуга. Ако имаш такава успешна кариера, то трябва да имаш и възможността. Детето е твео, но голяма част от грижите са отговорност на други хора.

7.   Щом си намерила подходящия какво чакаш? Децата са хубаво нещо и е още по-добре, когато е с правилните родители, а не алкохолици и простаци.

8.   В наши дни, не е невъзможно да имаш и двете. Да, трудно е, но в крайна сметка майчинството е 2 години, след това можеш пак да се върнеш на работа, докато детето ти е на детска градина или при някоя баба. Това, че имаш дете, не значи да се отказваш от собствените си мечти и цели в живота. Защото помисли така, ок напускаш работа, раждаш и ставаш само домакиня и майка. Един ден детето ти става тийнейджър, вече няма нужда от бавачка и ти какво ще правиш по цял ден? Да се върнеш обратно на работа ще ти е прекалено трудно, защото ще си загубила навиците си на работеща жена и какво ти остава? Да гледаш сериали и да се само съжаляваш, че си пропиляла живота си? Не знам за теб, но за мен това не е опция в никакъв случай. Така, че момиче, действай смело! Огледай се наоколо, колко жени са отгледали не 1, ами 2 деца и въпреки всичко имат кариера? Май не са толкова малко. Щом те могат и ти можеш! Да, ще правиш компромиси и да няма да е лесно, но не е невъзможно! Стига да го искаш.

9.   Отговорът е И (а не ИЛИ)!

10.   Съгласна съм с номер 5. Аз съм същата като Авторката, сега съм на 33 г. и съм бременна. Смятам да излезна в майчинство и да си гледам детето 2-3 години като родя ВЕДНАГА още едно дете. Няма никога да рискувам психическото здраве на децата си заради кариера, но на 2. 5-3 години самото дете си иска други деца, игри, друг вид забавление. Сестра ми има син на 2. 6 г. и твърди, че не можела да го прати на градина, заради това и онова, но в интерес на истината тя е по-зависима от детето, на него не му дреме за нея, а и тя знае, че трябва да работи гадната си работа след това. Тя няма и пари, но просто нито кариера има и работата ѝ е ниско квалифицирана, а сега използва детето за оправдание, за да не работи.
При мен има и друг фактор - кариерата на мъжа ми. Мъжът ми е много успял и не може да ми помогне с деца, живеем далеч и от баби и дядовци, а и те си имат свой живот, но изкарва много пари и дали ще работя или не няма значение за стандарта ни на живот. Смятаме след като ми свърши ангажиментът с малките деца да се занимаваме със свой бизнес, а ако децата са ученолюбиви дори да ги пратим в интернати в чужбина след 10-12 г. възраст ако желаят. Бих работила за свое удоволетворение, но мога да си позволя материално и да съм домакиня. Ако ще почвам работа да се доказвам и после ще тормозя у дома мъжа си и децата си, защото ще съм скапана с 2-3 роли, не виждам голяма „печалба“. Ще направя някаква кариера, но ще съм разведена да кажем, а децата ми може и баща си да изберат, защото той няма да се е превърнал в изнервена вещица. Като стандарт на живот сама никога не мога да си осигуря това, което мъжът ми изкарва в момента.
Да си домакиня стурва пари. Ако нямахме иначе висок доход, бих почнала работа, разбира се без да се чудя.
Така че кариерата на жената винаги ще страда от майчинството, но алтернативата да нямаш деца и семейство е още по-глупав избор. Човек избира по-малкото зло общо взето. Не си правя илюзии, че детето ми ще ми направи живота смислен и ще ми прави живота еди какъв си, но да живея без да съм създала деца е глупаво - хубавите ни гени ще се загубят и цялото богатство, което трупаме ще отиде при държавата. В същото време ромите имат 3-4 деца. Какво ми помага кариерата? Няма да си нося парите в гроба, а и рано и късно ще дойдат по-млади и способни от мен та и от кариерата ще ме избутат
.
Бих жертвала времето с децата си само ако мъжът ми не изкарваше достатачно малко пари и трябваше да живеем много зле без втори доход. Теоретично сега дори изобщо да не работя, нищо не се променя в стандарта ни на живот.

Баба ми, майката на баща ми, е работила общо 5 г. в живота си и също е ОК.
Другата ми баба е била вдовица и е работила на 3 работи, строила къщи и днес е със сто болести и на легло - посира се, попикава се, трябват двама човека да я вдигнат. Превърнала е децата си в болногледачи и така вече 10 г. Взима 200 лв. пенсия
Какво има от цялата тази работа?
Нищо.
Тя обаче е нямала избор.
Баба ми от бащина страна има 5 г. трудов стаж, но никога не е стояла по цял ден - работила е само в личната си градина, къща и е гледала децата си Днес е здрава на 93 г., обслужва се сама и не е в тежест на децата си.
Дори има по-голяма пенсия, защото мъжът ѝ е бил миньор и му взима пенсията. :)

11.   И аз бях изправена пред подобна дилема някога. Бившият ми съпруг е доста зает, но и доста добре печелещ мъж, моите доходи не бяха решаващи за семейството и той ми предложи сама да избера дали да работя или да поддържам домакинството. Аз избрах да работя и никога не съжалих за това. Да, беше ми трудно да съчетавам и двете, защото той е от мъжете, за които задълженията през деня се изчерпват с това да отидат на работа и да се приберат, но... инвестицията се оправда. След 10-годишен брак се разведохме. Аз останах на улицата, защото апартаментът беше негов, но имах стабилна работа и не беше проблем да наема жилище. Лесно си намерих и втора работа, с която покривах режийните. Така беше докато си стъпя на краката. Разбира се, това е най-лошият сценария и, авторке, от сърце ти желая да сте заедно докато смъртта ви раздели, както казват по филмите. Но дори и при щастливо бъдеще, замисли се над тези неща:

- Съпругът ти по цял ден не просто общува, а се конкурира с работещи, амбициозни и умни жени. Когато се прибере у дома, го посреща жена, чието най-голямо постижение за деня е крем-карамел, най-големият проблем - че се е повредила пералнята, а най-голямата мечта - да премахне петната от килима. Е, има хора, на които тези теми са им интересни, но.... са малцина. Т. е. ти преставаш да си предизвикателство за него. Този мъж има нужда от някакво интелектуално общуване, в това число и вкъщи. Колкото и да ровиш в интернет, колкото и да четеш книги, авторке, ти си откъсната от реалния живот с всичките му актуални проблеми, с които той се бори всеки ден и които постоянно занимават ума му. Просто сте на различни вълни.

- Повечето мъже се гордеят с това, че издържат семейството. Но в болшинството от случаите те се разпореждат почти еднолично с финансите. Това в крайна сметка е справедливо и копче не може да им кажем. Но! Не зная дали си запозната, че в случай на развод паричните авоари остават собственост на титуляра по сметката. Т. е. ти нямаш никакъв достъп до семейните спестявания, освен ако не го придумаш някак да превежда една част от заплатата си по твоя сметка, което е малко вероятно. С мен - въпреки че винаги съм работила - се случи точно това. Делегирах правата на съпруга си да управлява семейните финанси, моята заплата отиваше в общата ни сметка, отворена обаче на негово име, и накрая се оказах без нищо. Но все пак имах работа... Ще кажеш: ама той, моят, е благораден, честен и добър, той никога няма да постъпи така с мен. Повярвай ми, само преди три години и аз щях да твърдя това. Обаче понякога брачните ни партньори ни изненадват, при това неприятно.


- Нещо друго. Как ще се чувстваш, колкото и щедър и внимателен да е съпругът ти, за всеки разход да се обясняваш и да искаш пари? Защото колкото и разумна да е покупката, някой трябва да бръкне в джоба си и да ти подаде банкнотите или картата, АКО прецени, че си заслужава. Ние, жените, имаме и разходи, които мъжете чисто и просто не разбират. Както казваше една приятелка, "ако мъжът ми знае колко пари давам месечно за епилация, ще ми оскубе космите един по един собственоръчно". Те не разбират и защо трябва да имаме 10 чанти, след като вещите ни се побират и в една; никак, ама никак, не могат да схванат смисъла на понятието "аксесоар". Така че просто чисто психически е ужасно натоварващо да си напълно зависима материално от друг човек.


- И последно. Децата порастват и вече нямат нужда от постоянни грижи. През това време, каквато и да е професията ти, ти си откъсната от нея. Колегите ти вече са натрупали опит, придвижили са се до определени позиции, завоювали са си място в бранша, самото им име работи за тях, а ти... започваш от нулата. Остават ти непрестижни работни места, които обикновено са свързани с физическо натоварване, което за млад човек не е проблем, но за жена на средна възраст - определено е. Не е едно и също да работиш като сервитьорка на 20 и на 40 години, нали?

В резюме: струва ми се най-разумно да забавиш топката за определено време, колкото трае майчинствато, без да губиш връзка с колегите си. След това, докато децата са малки, потърси работа с по-малко натоварване и гъвкаво работно време, дори това да е свързано с по-ниско заплащане. Но в никакъв случай не се пускай от хорото. Има такава българска поговорка: "Ако се пуснеш от хорото, после трудно ще се хванеш".

12.   Вижте в нета за съпругата на Джордж Клуни - 'Само три месеца след раждането Амал Клуни отново работи' - 39 годишна жена, родила близнаци, в перфектна форма.
Така че хора, има ли желание - има и начин.

Всичко останало е едно досадно (за нас другите хора) бърборене.
Който иска да става родител - да става, но само да не се обяснява много-много за това. Досадно е.

Номер1, не е възпитано да се обръщаш с 'БЕ' към когото и да било. Ако желаеш обаче, така можеш да се обръщаш към баща си или майка си! Иначе към всички останали хора си длъжен да проявяваш уважение.

13.   12, при тях е съвсем различно, защото имат пари. С пари можеш да се възстановиш по-добре, да си позволиш най-добрите лекари, специалисти, фитнес интруктори, можеш да си наемеш детегледачка, прислужница, готвачка, разполагаш с много повече време, защото има кой да ти върши нещата, а ти можеш да се концентрираш по-добре върху работа, възстановяване и т.н. Доста по-различно е, ако работиш за 800 лв и да трябва и да въртиш къща, деца и тем подобни. Не е само до желание.

14.   "Когато се прибере у дома, го посреща жена, чието най-голямо постижение за деня е крем-карамел, най-големият проблем - че се е повредила пералнята, "

О не, а иначе, ако мъжът ще му се надърви оная работа, като чуе, как някоя е направил най-добрия рисков анализ, а проблемчето ѝ било, как да привлче някой за клиент... И същия мъж, ще остави жена си, защото на работа видял някаква друга...

15.   14, не се прави на неразбрал.
За дългосрочните отношения между двама души 'дървенето' не е достатъчно.
Естествено е напред в годините човек да иска да има партньор до себе си, който му е на интелектуалното ниво, да имат общи, сходни теми на разговор, които да не са свързани само с децата и ежедневните битовизми, да могат да водят стойностен, задоволителен и за двамата диалог.
Примерно няма как да се получи дългосрочно между общ работник и университетска преподавателка. Или между инженер и баничарка.
Предполагам, че ти си писал коментар1, пък и да не си, горещо ти препоръчвам да отидеш да си спамиш някъде из фейсбук...

16.   Темата е малоумна. За съвременните домакини домашната работа отнема средно до час-два дневно (не говорим за някакви генерални почиствания и пр. ), все пак има перални, миялни, сушилни и пр. Може да се сготви нещо и от предишния ден, което улеснява нещата. И какво й остава на домакинята да прави цял ден - допускаме, че децата са разпратени по градини и училища - освен да гледа идиотски предавания или турски сериали. Ей това е съвременната домакиня - в повечето случаи жена без други съществени способности.

Т. е. моята теза е, че се отваря много време за една жена, което тя може да използва да работи според образованието, способностите и интересите си. По принцип българсокото общество традиционно е "мъжко" според класификациите (т. е. подобно на испанското, италианското и пр. ) и се смята, че това важно решение - дали да работи тя или не - се съгласува и одобрява от мъжа. ОК, обаче мъжкото общество често налага в този случай жената да си "гледа мъжа /и децата/" и да не се занимава с "глупости". Ако приемем разбира се, че доходите са достатъчни това да се случва. И това се случва в много български семейства. Опция друга няма. Мъжът "прави кариера", а жена му люпи семки вкъщи. Пък ако ще и да е високо квалифицирана. Аз лично познавам много подобни случаи и според мен това е в огромен минус за самооценката на тези жени, да не говорим за по-амбициозните от тях. Дори не знам как се преживява това в последния случай. Парите са си пари, но усещането, че си добър в това, което правиш извън дома, също е много удовлетворяващо. Тук ще вметна, че мъжкото общество до голяма степен е основано и на според мен погрешното разбиране, че ако жената работи, то тя конкурира мъжа и той не се чувства доминантен. Което са пълни глупости. Игрите на доминация могат спокойно да си останат където им е мястото - в леглото, а в много по-сериозното начинание, наречено семейство, е важно всеки един от двамата да подкрепя и допринася с всички свои ресурси за другия, така и двамата вървят напред. Вместо това, често се случва обратното - особено мъжете, водени от своите си лични проблеми и комплекси, започват да потискат, саботират, да пречат на жената до себе си, да не би случайно тя да стане по-успешна от тях. И така тя неминуемо се отчуждава, просто защото нерядко дори самата тя не допуска за подобни мисли за доминация и пр., тя просто иска да изяви себе си, да покаже какво може. В този ред на мисли ще дам за пример една медийна двойка, няма да я назовавам, защото не искам да правя излишна реклама, но тя е "психотерапевт", а той медиен "експерт" (слагам ги в кавички, защото и двамата според мен са със спорни качества, но това е друга тема), които макар и да са ми изключително антипатични, са успешни като семейство - защото и двамата работят за успеха на семейството си, т. е. той й помага с реклама, с изграждане на имиджа (без удари под кръста, без всякакви саботажи и пр., всички си имаме слабости, но за публичния образ е важно те да са встрани от фокуса), тя - от своя страна поема повечето от семейните ангажименти, като в същото време има достатъчно работа заради неговата помощ предимно (и заради наивността на нас като нация, но това е друга тема). И пак казвам - колкото да не са ми приемливи като личности (просто аз лично не ги харесвам и не им се възхищавам), факт е, че тази формула сработи и те успяха вероятно да реализират много свои мечти, като двойка и в чисто материален план. Понеже има нещо много важно в този случай - няма комплекси и има една обща насочена в една посока енергия. Не мога да скрия, че на мен това ми се струва изключително красиво. И каквото и да си говорим, това всъщност е любовта в действие, много по-голяма от обичайните признания в любов, зад които се крие егоизмът - да затворим другия, да го заключим в нашите собствени представи за любовта, да го накараме да загърби мечтите си заради нас. Пътят на щастливото и успешно (колкото и да е размито това понятие) е съвсем различен - той е в синергията, в обединената енергия, в постигането заедно.

Извинявам се за дългия пост, но съм съвършено неспособна да пиша кратко. Надявам се да съм внесла и моя поглед към темата, макар да имам съмнения, че той ще бъде оценен и разбран правилно. И все пак...

17.   До авторката на темата: аз съм на същата възраст, дори имам предположения, че професията ни е една и съща. Пред мен стои абсолютно същата дилема, с тази разлика, че аз много добре се развих през годините и работя дори до доста по-късно. Работата ме увлича и понякога дори не забелязвам колко е часът. Мъжът ми постепенно свикна с това, проблем с него нямам. Искаме дете и двамата, но виждам, че колкото повече се развивам, толкова по-трудно ще ми бъде да се откъсна от това. Лично аз обмислям да си наема детегледачка, защото средата е такава, че още със самото забременяване започват да се подлагат на съмнение способностите на жената. Видях какво се случи с колежката ми в работата. Тя затова и кри няколко месеца. Когато тя роди, пак беше много трудно за нея. Живеем в страна, доминирана от мъже, това е причината за една жена професионалист да е много трудно да съчетава и двете. Повечето успели колежки в моята професия раждат около 40 именно по тази причина - тогава могат да си позволят лукса, защото са се доказали, имат солидни спестявания. Ще следя темата с интерес, защото и мен доста ме вълнува.

А колкото до домакинството и т. н., наистина не отнема много време, аз успявам да правя доста неща, независимо от заетостта си в работата, затова и не разбирам онези вечно мрънкащи и недоволни от живота домакини, чието върховно постижение за деня е, че са сготвили основно и десерт, и са нарязали салата от два домата. Отделно от това, имам наблюдения над колежката ми. Дете не се гледа толкова трудно. Ако жената е организирана и е свикнала да работи под голямо натоварване, не й представлява трудност. Оставането вкъщи води до материална зависимост, така че е добре да се намери някакъв вариант след раждането да се продължи кариерата, независимо от сложността на съчетаването на двете неща.

18.   Домакиня разбира се, повръща ми се от "кариеристки". Това не са жени, а мъже в женско тяло.

20.   Номер 18, а замисляш ли се какво ще правиш ако останеш сама някой ден? Защото ок, сега съпругът ти те издържа, а ако това не продължи вечно, ако се разведеш или останеш вдовица? Какво става? Без трудов стаж, без професия, без пари? Става много интересно.

21.   20, н 18 е мъж със сигурност! И то тип "знaм, че не могa, но не искaмдa ми го покaзвaт".

22.   Пак е номер 17. Искам да кажа едно нещо в допълнение. Кариерата никога няма да се събуди и да ти каже, че не те обича. Животът на домакинята е гаден, каквото и да ти обясняват. Моята майка е домакиня и нищо хубаво не видя. Мисля, че се радва за мен, че тръгнах по друг път.

23.   Според мен истината е в баланса. Да се намери баланса между двете роли е най-удачно стига жената да може да си го направи.

Като дете на жена с обществена кариера мога да кажа, че никак не е добре за детето да бъде оставяно на грижите на други хора от малко, да му липсва майчина ласка и домашен уют, храна приготвена от майката(това сега не е важно за много жени, даже много от тях се хвалят, че не умеят да готвят, като, че ли това им идва под достойнството някак си! ) и време за него и близост и внимание. Това са години и неща, които оставят траен отпечатък в детето на подсъзнателно ниво. Не мислете, че то не усеща това...
Авторке и да забавиш малко темпото с работата няма да свърши света... после като подрасне детето ти цял живот ще си работиш и ще се развиваш. Но времето, което ще отделиш в началото за него никога няма да може да се върне и да искаш.
Преди няколко дни си говорехме с една жена тип кариеристка вече на възраст живееща в чужбина и тя ми казва:"Колко ми е бил акъла да оставя си детето на една годинка да го гледа майка ми, та аз да ходя да работа, да градя кариера, да се доказвам в работата, ала-бала.... Ето ме сега в чужбина, започнала съм от нулата и за какво ми е била тая напъвация тогава. Какво ми е останало от кариерата-нищо... а детето ми порасна, гледа си неговия живот и сме малко отчуждени. "
Аз пак казвам опитай се да съчетаеш и двете неща някак си, като приоритет да ти е детето и няма да съжаляваш един ден.