Споделена история от На работното място |
Имам чувството,че ще се срина
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1784 пъти
Здравейте, проблема ми е следният: до началото на лятото работех, харесвах си работата, ходех с желание, разбирах се и с клиентите-всичко точно. Ръководството се смени обаче и нещата започнаха да вървят на долу. Не издържах и напуснах. След много разговори новият шеф все пак успя да ме навие да се върна в началото на Септември, до тогава да изчакам.
Е, не се ангажирах с нищо (благодаря на приятелят ми, с който живеем на квартира и който пое разходите ни и всичко останало) и започнах с нетърпение да чакам Септември за да се върна там, където се чувствах най-добре.
Месецът дойде, започнаха едни овъртания, едни оправдания, ще те взема, няма да те взема и т. н.
Накрая ми беше казано, че не му е възможно да плаща и до там.
Ок, разбирам, като цяло и очакванията на вече бившият ми шеф за този магазин може би бяха прекалено големи. Не съм сигурна какъв оборот е очаквал да се прави, но според мен нещата са си такива, каквито бяха и преди той да се появи. Не ми се иска да го обвинявам, нито да тая лоши чувства към него, но ми стана кофти, защото този човек не можеше едно кафе да пусне, с документацията се оправях аз, с дистрибуторите-пак аз, когато имаше нещо, мен викаше независимо дали става въпрос да му взема смяна или да опиша инвентара.
Сега с чувствам отвратително от факта, че пропилях толкова време и възможности да си намеря работа.
Това е другият проблем, който ме тревожи. Аз съм човек изцяло отдаден на работата си. Въпреки че съм само на 21, винаги тя е била най-важното за мен. Проблема е в това обаче, че много трудно намирам място, което да ми хареса. Работила съм доста неща, дори в чужбина съм се справяла и то без почти никакви познания най-малкото за езика.
Сега кандидатствам за позиции, с които знам че мога да се справя, но ме плаши факта, че съм свикнала страшно много с предишната ми работа. Страх ме е, че не мога да вдигна психическата бариера, която съм си поставила сама.
Нямам проблем с това да се занимавам с нещо, от което не разбирам-човек се учи, притеснявам се от самата промяна.
Като цяло обичам промените, но стане ли въпрос за работата-там нещата стоят по друг начин. Разбира се, иска ми се да си намеря работа в сферата, в която съм работила до сега-търговията. Имам амбицията някой ден живот и здраве да отворя собствен магазин, да знам че си е мое и съм постигнала нещо.
А в момента обстоятелствата са такива, че започвам да губя вяра.
Все още не се отказвам, но се страхувам, че няма да успея.
Никога не съм имала помощ от родители, семейство, със приятелят ми вече 4 години се справяме сами във всичко. Някак сме избутвали, имали сме и лошите и хубави дни, преминали сме през много неща, които малко хора на нашата възраст са претърпяли.
Крепи ме единствено неговата вяра в мен, оптимизмът му, подкрепата.
Сега единственото, което ми остава е да продължавам да търся, докато намеря своето място. И се надявам да е скоро. Защото както много от Вас знаят, животът днес не е особенно лек. Сметки, консумативи, храна, дом...
Ако някой е има подобен проблем, ще се радвам да сподели как го е решил, знам че нещата зависят от мен (имайки впредвид проблемът с личната бариера, който имам) но ще се радвам да получа съвет.
|
