Психически терор - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Статии:
 Как да се харесваме в собственото си тяло. Проект - Кожа.
 
Споделени истории (76110)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16863)
 Секс и интимност (9356)
 Тинейджърски (17678)
 Семейство (3500)
 Здраве (6279)
 Спорт и красота (3345)
 На работното място (1363)
 Образование (4049)
 В чужбина (900)
 Наркотици и алкохол (791)
 Измислени истории (683)
 Проза, литература (1214)
 Други (10018)
 
 

  

Споделена история от На работното място

Психически терор
преди: 24 дни, 5 часа, прочетена 583 пъти
Здравейте на всички читатели и посетители на сайта. Преди да споделя своята история относно проблемът, който имам на работното място ще се представя. На 23 години съм. Скромен и доста срамежливо-мълчелив тип човек съм. Бих се определил като достатъчно сериозен и целеустремен, който не си пада по лигавните и размотаването.
Преди 1 месец започнах своят стаж голяма компания. Нагледно всичко изглежда като приказка, но само така изглежда външно. Няма да казвам, че стажуването ми всъщност е робство, що се касае до заплащането, часовете които работа и работите, които върша. Не мога да отрека, че се опитват да ме научат, но просто това се случва изключително ряко. Като цяло още в началото нямах мераци ако ме "харесат" след половин година стаж да остана в компанията а просто идеята ми беше да го направя все някъде и поне да имам някакъв пит като кандидатствам другаде. И сега основният проблем. Никак не ми е приятно да чиста, да съм куриер, да разнасям насам-натам торби с боклуци да правя най елементарни операции на word и excel И тн, въпреки, че в ко панията има куп други хота, които дори нямат висше, и по цял ден бездействат, те все пак карата мен да върша тези неща, но все пак съм приел тези неща.
Това, което ми тежи най много е комплексирането. Става на въпрос за голяма компания и съвсем в рамките на нещата висшите служители и мениджъри получават много солидни суми, което безспорно влияе и на самочувствието и манталитета им а денят ми преминава по цял ден покрай тях. Постоянно съм покрай такива надути и висши персони, които те гледат като някой нисш боклук. Някой хора просто биха им теглили една майна на ум и нямаше да им пука, но аз не мога. Например прекалено присърце взимам някой работи. Като се започне от шегите, мине се през разни прякорчета и се стигне до подигравките. В един момент си говорим уж сериозно и и аз започвам да се поотпускам и изведнъж се променят и ми става много тъпо и неловко. Когато съм насаме с началниците, Говорят сладко сладко, колко добър съм бил, какъв щяло да стане от мен, и минута по късно, когато се появи някой друг вече започват да ме унижават пред станалите служители. Просто структурата е такава, че служители на средни етажи няма. Има "големи"началници, към които съм прилепен и служители, които дори нямат средно образование. Просто служителите са в двете крайности. Разбира се на мен ми става много тъпо, когато започнат да ме приравняват с тях. Не казвам, че съм кой знае какво, но все пак влагам някакво старание, учил съм и 5 години, а ме карат да върша работата на някой с 6-7ми клас, който в същото време се подпира и нищо не прави.
Освен това неспирно парадират със своето благосъстояние, а приказки от рода на "ти едва ли си имаш приятелка", "ти нямаш абсолютно никакво право да ги избираш, ще изкараш късмет ако някоя избере теб", "прости наивни момченца като теб", "антипатичен будала като теб и безброй подобни словосъчетания изключително много ме принизяват и натоварват психически. Направо имам чувството, че съм кукла на конци пред тях. Когато няма друго работници поне малко показват човещина, но когато се появят и останали служители, по ниско от тях започват да ме унижават. А обещанията от типа "от утре вече ти възлагаме отговорности" или "от утре вече ще си един от нас" съм ги слушал и слушал... А, и още нещо. Всички тези "големци", не са някакви утвърдени персони, а просто са такива като мен тръгнали без никакъв стаж и опит, и са с не повече от 7-8 години по възрастни от мен...
Просто защо ги въртят тези двойни игри. Понякога се държат с мен като с човек, и аз наистина си повярвам, че от сега нататък ще е така, а от следващата секунда гледат на мен като на нищожество, с което могат да се забавляват. Нясно съм, че докато съм на стаж, никога няма да ме допуснат до себе си и да ме гледат поне съвсем малко като равен, но просто защо дават празни обещания, а аз съм прекалено наивен и наистина повярвам, но след 1 мин вее отново см покрусен и унизен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 23 дни, 16 часа
hash: ae8f505507
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

1.   Проблемът ти е Авторе, че ти нямаш трудови навици и явно никога не си работил преди това каквото и да е било - идваш директно от университета и не си свикнал нито заповеди да изпълняваш, нито на организационни структури в такъв един колектив. Не можеш да приемеш просто, че навън не сме равни - не седиш вече до другарчето си, с което сте равни пред госпожата, а ти като junior си автоматично най-долу. Дават ти се най-елементарни задачи, защото си стажант, но и защото искат да те тестват - ще се справиш ли с тях и как ще се справиш. След това биха ти дали по-трудни задачи и така нататък, но не могат да дадат на някой с жълто около устата да им ръчка по важните документи все пак.
Съдиш шефовете си (със стаж, позиция, доказали се) за това как се имали за повече (като действително са! ), а ти самият се мислиш за повече от колегите ти, само защото си търкал 5 години банката в някой ВУЗ. Мисля, че много добре ти се случва този опит, за да паднеш най-после на земята и да усетиш, че работата навън няма общо с теориите в университета и никой няма да ти плаща за да се развиваш ти духовно едва ли не, а ти се плаща за свършена работа, за изпълнени задачи и не им дреме на другите дали ти е приятно или не. Да не мислиш, че на чистачката на тоалетна ѝ е приятно и не се мисли и тя за повече от теб като минаваш арогантно покрай нея? Ами да не мислиш, че на някой му се виси при 40 градуса жега по фасадите на сградите или на някой му се става в 3 часа сутринта да ти пече хляба?
Време е да порастнеш и да разбереш, че хлябът се вади трудно. Твоите родители не си вадят по-лесно хляба и не ходят на работа за удоволствие!

И още - нямаш мотивация и от самото начало си решил да отбиваш номера, а не да се стремиш към работно място в компанията. Хората това го виждат и са разбрали, че ти нямаш бъдеще в компанията и затова се гаврят вече с теб.
Също не умееш да разграничаваш личното от професионалното. Ти си там точно да стоиш на копирната машина и да си пощальон ако трябва - това е стажът - не си там да поставяш под съмнение качествата на шефовете си и да си правиш седенки с колегите.
Повечето стажове изобщо дори не ги плащат и няма как да почнат да те учат на по-специфичните задачи, след като ти с елементарните май не се справяш от липсата на мотивация и непрекъснато поставяне под съмнение на авторитетите.

Проблемът на хора като теб е, че често е прекалено късно за вас да се пречупите. Трябвало е още на 18-19 г. да бяхте почнали поне ваканциите да работите нещо, за да се научите какво означава иерархия, за да свикнете да изпълнявате. Родителите са ви хранили до над 25 г. възраст и се събуждате напълно непригодни за трудовия пазар. Не можете да изпълнявате заповеди и нареждания, нямате трудови навици и за вас работата е действително робство. Не умеете изобщо да се справяте с нареждания, критики, забележки за РАБОТАТА ВИ, защото приемате всичко лично и се сърдите и обиждате.
Това се случва и защото в семейството сте били възпитавани антиавторитарно и са ви били спестявани задачи в домакинството и като цяло задачи за семейството. Били сте обслужвани, хрантутени до зряла възраст и вече, когато трябва да излезнете навън и да трябва да си изкарвате сами хляба, сте непригодни. Всичките ви дипломи накрая са нахаос, защото липсват елементарни soft skills
Не само тази работа няма да ти хареса, но и следващата и следващата и следващата...след 5-10 работни места на практика ще спрат да те канят на интервюта.

 
  ...
преди: 23 дни, 16 часа
hash: 367220e7c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   "Родителите са ви хранили до над 25 г. възраст и се събуждате напълно непригодни за трудовия пазар. "

Съжалявам, че си имал тежко девтсто, но труводият пазар, не означава гърбене и тормоз.


" soft skills" Не мисля, че тук е мястото, да описваш еректалните проблеми във връзката си...

 
  ...
преди: 23 дни, 15 часа
hash: 367220e7c5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Но съветът е:
Търси си друга работа. Отиди на място, в което се изисква производителност и прилагане на уменията, придобити от ученето.
И аз съм бил в подбни дупки, където поради липсата на качествена управа, се случва, едни служители, да стоварват собствената си работа на други служители. Ще установиш, че повечето хора, всъщност "отбиват номера". Аз съм работил с колеги, които играеха компютърни игри, в часовете, в които знаеха, че управителя беше извън сградата. Един дори беше дал пари, на охраната, да му праща съобщение, когато шефа влезеше в сградата.
Ако ти харесва заплатата, има лесно - изключи си мозъка, стани им дружка и го карай така до пенсия. Това е 90% от корпоративния сектор. Защо си мислиш, се напълни с психолози. Просото 3/4 от склужителите са депресирани от скапаните си компании.

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 13 часа
hash: ae8f505507
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Aвторе, ти направо ме смайваш, човек. Завършил висшЕ, но не знае какво е soft skills!!!

Soft skills is a synonym for "people skills. " The term describes those personal attributes that indicate a high level of emotional intelligence.

Сега ако кажеш, че и английски не знаеш вече си ТОП!

И още информация - на 18-19 г. човек не е дете и не е признак на тежко детство да започнеш да си вадиш честно хляба навреме, вместо да висиш на родителската хранилка до Христова възраст.

Хвани и се стегни, моля те, защото си на път да се разбиеш в скалите като повреден самолет.
Най-лесно е да полетиш в облаците, трудно е да летиш.

 
  ...
преди: 23 дни, 10 часа
hash: a818c8cf7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Soft skills

 
  ...


...
преди: 23 дни, 4 часа
hash: 96dfabdc5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Soft skills. Тези, които си позволяват да намесват и тях, са не по малко витаещи в облаците. Доста умело се опитвате да правите психоанализи. А авторът на първият коментар, сигурно от години чака за шефско място, предвид тона, иначе теорията която е бълнал може и да е така. На книга го е докарал, но чувството за отговорност още му е непознато. Най-вероятно сте някой офис чиновници, които търкат креслата от 8 до 17, и взимат присърце писанията за бизнес етика. Очевидно сте се престарали с теорията, но практиката ви наистина я няма. Подмазването, което правите към вашите шефове толкова присърце сте го взели, че вече не различавате черно от бяло. Четете писания, писани за мениджъри, които се очаква да обитават офиса на някоя компания влизаща в порт фолиото на NASDAQ или Dow, а възгледите относно човешките взаимоотношения прилягат повече на някой бабаит в гимназията. Жалко за похабената хартия за книгите ви и за всички кафета и сладки, които сте опукали по семинарите.

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 2 часа
hash: 2bcb1493fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Номер 1 ти прочете ли нещо от темата изобщо. Най-вероятно си същия дебил като описаните "меринджеи", който е турбо-комплекс със самочувствие под налягане.
Авторе ти стига си търпял а директно си пусни молбата за напускане. Такива неща за безсмислени, защото от тоя стаж нищо няма да получиш.

 
  ...
преди: 23 дни, 2 часа
hash: e25cc2f645
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   А ще кажеш ли коя е компанията?

Моята компания също е сравнително голяма (над 200-250 души), но отношението е сериозно и определено няма разни лични нападки от мениджмънта. Единствено и само веднъж шефът направи много гаден коментар, който още помня (над 3 години), на един друг колега, и ако го беше направил на мен щях да се разкарам от въпросната фирма. Но аз имам стаж, опит и така нататък и лесно бих могъл да си намеря друга работа, докато ти май не можеш толкова лесно. Аз бих търпял поне 3 месеца, да свикна с другите неща (т. е. не и с нечовешкото отношение) и да добия някаква базова представа как се случват нещата. А през това време бих игнорирал глупостите. Всъщност вече съм го правил това на първата ми работа - там мениджмънта (шефът ми беше адаш и въпреки това обиждаше всички, мен най-много) беше груб, но търпях, защото ми трябваха пари.

 
  ...
преди: 23 дни, 2 часа
hash: 84cfe14b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Спри да се сравняваш с другите. И да се обиждаш. Погледни на положителните страни на тази работа. Това, че учиш нещата, това, че ще имаш опит, който се изисква от всеки работодател като започнеш да кандидатстваш за работа. Това, че може да им поискаш препоръки. Това, че виждаш отвътре как стоят нещата. И тези отношения ги има почти на всяко работно място, така че свиквай.

 
  ... горе^
преди: 23 дни, 1 час
hash: e62f92607c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Мило момче, ще ти разкажа една случка, пък ти си достатъчно умен, за да разбереш, че с нея искам да ти помогна.
В редакцията, в която работя, постоянно имаме стажанти от университета. Дойде и едно девойче, симпатично, неглупаво, старателно - все положителни качества. Зачислиха я в нашия отдел към един колега с доста чепат нрав, да му помага. Поръчал й той някаква пресконференция да отрази. Отива момичето, връща се, сяда, пише и дава текста на редактора. Бре като кресна тоз човек: ти какво си учила в университета, такава мърлява работа не съм виждал досега, по-неграмотен човек от теб няма, за пет пари ум ти липсва и т. н. Аз седя и мълча. На девойчето му се пълнят очите със сълзи, но и то си мълчи. Изчаках един ден, като междувременно прочетох проблемния текст (имаше пропуски, но малки), и на следващия я хванах под ръка и право в кафенето. "Хайде сега, Марианче - рекох, - кажи какво научи вчера, защото получи един доста добър урок? " Тя се замисли и после каза: "Научих, че така не се пише дописка". "Не - казвам - научи, че началникът ти много често може да се окаже емоционално нестабилен идиот, ето това научи. И ти какво направи? Стоя, мълча и рева. Хайде сега заедно да се върнем в отдела и пред мен да помолиш откачалката - учтиво, но твърдо - да ти обясни точно как следващия път да отразиш събитието, какви са конкретните му изисквания. Но ще изискваш подробни и аргументирани инструкции. Ако пак се разкрещи, аз ще съм до теб и ти обещавам да го направя на маймуна, той срещу мен няма да посмее да скочи". Стажантката ме послуша. И какво измънка в отговор моя колега? "То, всъщност, не че толкова лошо го беше написала, просто имах много работа и се издразних на някои грешки. Извинявай, моето момиче! "
Та, поантата е - не си трай! Дръж се професионално и не излизай от тази рамка. Не се поддавай на провокации. Ако има забележки към работата ти, изисквай точни указания и се придържай към тях. И главно - бъди политик. Лавирай между настроенията, комплексите и честолюбивите стремежи на околните, като се стремиш да ги манипулираш в своя полза. За да се държат с теб "като с човек", ти самият трябва да имаш самочувствието на качествен човек. Това, че си започнал със задачи, които не отговорят на квалификацията ти, не е толкова лошо, защото имаш шанса да се утвърдиш в компанията, без да паднеш от високо, ако веднага поемеш отговорности, които не са ти по силите. Проявявай чувство за хумор и самоирония, без да се превръщаш в офисния шут. Интелигентността на човек до голяма степен се проявява в умението да се шегува със себе си, а сарказмът е мощно оръжие и на малцина им стиска да му се противопоставят. Ако ти кажат, че си "будала", потвърди го с някакъв майтап от типа: "Абсолютно си прав, шефе! Човек трябва да е наистина будала, за да работи в тази фирма. Между другото, ти от колко години си тук? " Ако те подкачат, че нямаш приятелка, отвърни нещо от сорта на "Ами може пък приятел да си имам... Ако те интересува, да го обсъдим на вечеря... " С една дума - колкото по-непредвидими са реакциите ти, толкова повече злонамереният ти колега ще се бои да не стане той самият за смях. Успех ти желая, всички сме минали през това! Не мога да ти опиша пък на нас, жените, с какво ни се е налагало да се справяме....

 
  ...

...
преди: 22 дни, 23 часа
hash: ae8f505507
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Н. 1 съм и съм прочела внимателно какво е писал Авторът, но той не е наясно май, че Светът няма да се промени по негово желание. Не осъзнава, но точно това, че до сега не е работил нищо и не се е сблъсквал с работна среда му е основният проблем
Номер 10 много добре описа такива ситуации, а няма човек, който е ХОДИЛ НА РАБОТА да не е изпадал в такава ситуация - може да си работил като чистачка, може да си работил като министър - всеки е бил в положението на момичето, но само хора, които НЕ СА РАБОТИЛИ нищо не са били и се чудят какво им се случва на вече зряла възраст.
Едно е да ревеш на 18 г., но на 30 не можеш да ревнеш просто и да се тръшнеш.
Проблемът на такива хора е, че не могат да излезнат все още от семейната и училищна (университетска) среда, където те са били едва ли не обслужвани, обгрижвани и другите са работили за тях. Родителите на подобни хора обикновено цял живот са ги пазили от трудности, критики и са търсили оправдания за отрочетата си. Проблемите обаче само се отлагат. Такива хора нямат проблеми само на едно работно място, но и на всяко следващо и пак не осъзнават, че те са проблемът, тяхната реакция като цяло.

Номер 10 много добре описа как може да реагира човек, НО за това трябва опит и човек да си е направил правилните изводи в живота, не да се мисли за винаги за прав и поведението си за правилно.
Определено е станал Авторът обект на вид мек тормоз на работното място, но въпросът е защо. Той описва само резултатите от собственото си поведение.

 
  ...
преди: 22 дни, 21 часа
hash: 71cd72d5c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Номер 1/11, случайно да имаш 15 години щастлив брак със своя мъж, защото този изказ много ми напомня на някого.

 
  ... горе^
преди: 22 дни, 7 часа
hash: 3cc2204b54
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Здравей, млади момко! Ще си направиш голяма услуга, ако си потърсиш ново работно място, с нормална работна среда и отзивчиви колеги. Съжалявам, че твоята трудова кариера започва по този начин, ужасно е началниците ти да са такива комплексари и да им липсва култура на общуване и нормално човешко отношение и възпитание. Само не се тревожи, ще си намериш твоето местенце, където да се реализираш професионално. Прескочи коментари 1/11, налудничаво ми звучат, идеята на авторката е, че всички трябва от 18-годишни да за заработили и до 23 да са свикнали със слугинажа и мачкането, и това да стане норма! Ужас! Почнах работа 24-годишна, току-що завършила, безкрайно съм благодарна на колегите за приема и отношението, а в последствие, при новопостъпили аз връщах жеста и правех всичко да се адаптират и успокоят. Всички сме били на твоето място, споко, ще успееш, не се стресирай, търси нова работа и напусни тази колкото се може по-бързо. Вярвай в себе си и успех!

 
  ...
преди: 22 дни, 5 часа
hash: 50f62e80a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Здравейте отново. Благодаря на всички взели някакво отношение по споделеното от мен. В отговор на казаното от авторката на коментар 1 и 11 мога само да кажа, че греши. Работил съм още от летата, в които ходих на училище, а след това и по време на следването в университета. Имам и 6 месеца стаж, по програма, които направих в държавно учреждение, но такава отношение към мен не е имало. Не знам защо се е стигнало до този извод, но определено не на всяко работно място отношението на стажантите такова каквото е към мен в момента. Просто си мисля, че на мен ми се случва поради харектерите на началниците, които имам. А относно излизането от детската или училищната среда - защо тогава моето битие не е масово, или поне не знам на някой от моите познати да се случва? А, ако всеки е преминал през това и просто го крие то защо с предишните колективи, с които съм работил е нямало подобно отношение към мен? В интерес на истината сигурно почти всички, биха си пуснали молбата за напускане на мое място, но аз нито за миг не съм го обмислял. Все съм се надявал, че нещата ще се променят, а и както казах се държа доста наивно, особено когато същите тези, които се гаврят с мен започнат да ми говорят сладко, колко кадърен съм бил и как щели да ме уредят... тези неща звучат супер глупаво и жалко, но не знам защо продължавам да тая надежди в това. Просто прекалено много усилия и време ми коствааше да търся този стаж, и никак не ми се иска да е било напразно и отново да изпадам в полежение на търсещ. А и съм убеден, че не мога да очаквам добри препоръки ако аз или някой друг ги поиска, не защото не върша това, което ми се казва, а защото усещам, че сбирщината от мениджърки тук се такава, че би направила всичко да ти покаже колко си тъп и некадърен. И тяхното настроение на вълни. Постоянно повтарят „питай нещо като не ти е ясно“ и все неща от този сорт, и доста често обясняват колкото да отбият номер, а понякога като гръм от ясно ниво изричат неща от този род „а на мен кой ще ми плати за дето ти обяснявам“...
Макар и малко повече от месец мисля, че вече си имат мнение за мен. Може да ме държат далеч все още от важните фирмените дела, които трябва на науча и усвоя но постоянно ми възлагат да оправям и уреждам личните далавери, които правят с инвентар и ресурси на фирмата...
Не мисля, че има някакво значение, но ще каже, че същите тези „големи“ мениджъри, пият непрекъснато, работно време и дрес код за тях няма, постоянно си правят лични облаги за сметка на фирмата, а английският им е под всякакви критика, да не говорим, че използват псувни и епитети, които ни най-малко прилягат на хора в тяхното положение. Това го казвам, с цел да се пробвам да покажа на авторката на коментари 1 и 11, че тук нещата на са огледални на останалите големи компании.

Много съм благодарен за съвета, от авторката на коментар 10, но в моят случай просто няма как да се получи. Когато хората покрай мен са предубедени в нещо и си имат едно на ум просто им е все едно какво ще им кажеш. Най-много да се обърнат срещу теб, и казаното да го използват срещу мен следващите седмици.

Това да ме назначат на стаж точно в тази фирма е решение на други хора, които не обитават този офис. Все си мисля, че цялата тази помия която ме облива е в резултат на това. Или някой от тукашните шефове са имали идея да вкарат някой друг да стажува на мое място или просто знаят, че има вероятност след няколко месеца, да ме назначат официално, и вече ще бъда в тяхното обкръжение не просто като стажант, а точно тук стават големи далавери, и никой не иска да дели с още един...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker