Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Soft skills. Тези, които си позволяват да намесват и тях, са не по малко витаещи в облаците. Доста умело се опитвате да правите психоанализи. А авторът на първият коментар, сигурно от години чака за шефско място, предвид тона, иначе теорията която е бълнал може и да е така. На книга го е докарал, но чувството за отговорност още му е непознато. Най-вероятно сте някой офис чиновници, които търкат креслата от 8 до 17, и взимат присърце писанията за бизнес етика. Очевидно сте се престарали с теорията, но практиката ви наистина я няма. Подмазването, което правите към вашите шефове толкова присърце сте го взели, че вече не различавате черно от бяло. Четете писания, писани за мениджъри, които се очаква да обитават офиса на някоя компания влизаща в порт фолиото на NASDAQ или Dow, а възгледите относно човешките взаимоотношения прилягат повече на някой бабаит в гимназията. Жалко за похабената хартия за книгите ви и за всички кафета и сладки, които сте опукали по семинарите.

7.   Номер 1 ти прочете ли нещо от темата изобщо. Най-вероятно си същия дебил като описаните "меринджеи", който е турбо-комплекс със самочувствие под налягане.
Авторе ти стига си търпял а директно си пусни молбата за напускане. Такива неща за безсмислени, защото от тоя стаж нищо няма да получиш.

8.   А ще кажеш ли коя е компанията?

Моята компания също е сравнително голяма (над 200-250 души), но отношението е сериозно и определено няма разни лични нападки от мениджмънта. Единствено и само веднъж шефът направи много гаден коментар, който още помня (над 3 години), на един друг колега, и ако го беше направил на мен щях да се разкарам от въпросната фирма. Но аз имам стаж, опит и така нататък и лесно бих могъл да си намеря друга работа, докато ти май не можеш толкова лесно. Аз бих търпял поне 3 месеца, да свикна с другите неща (т. е. не и с нечовешкото отношение) и да добия някаква базова представа как се случват нещата. А през това време бих игнорирал глупостите. Всъщност вече съм го правил това на първата ми работа - там мениджмънта (шефът ми беше адаш и въпреки това обиждаше всички, мен най-много) беше груб, но търпях, защото ми трябваха пари.

9.   Спри да се сравняваш с другите. И да се обиждаш. Погледни на положителните страни на тази работа. Това, че учиш нещата, това, че ще имаш опит, който се изисква от всеки работодател като започнеш да кандидатстваш за работа. Това, че може да им поискаш препоръки. Това, че виждаш отвътре как стоят нещата. И тези отношения ги има почти на всяко работно място, така че свиквай.

10.   Мило момче, ще ти разкажа една случка, пък ти си достатъчно умен, за да разбереш, че с нея искам да ти помогна.
В редакцията, в която работя, постоянно имаме стажанти от университета. Дойде и едно девойче, симпатично, неглупаво, старателно - все положителни качества. Зачислиха я в нашия отдел към един колега с доста чепат нрав, да му помага. Поръчал й той някаква пресконференция да отрази. Отива момичето, връща се, сяда, пише и дава текста на редактора. Бре като кресна тоз човек: ти какво си учила в университета, такава мърлява работа не съм виждал досега, по-неграмотен човек от теб няма, за пет пари ум ти липсва и т. н. Аз седя и мълча. На девойчето му се пълнят очите със сълзи, но и то си мълчи. Изчаках един ден, като междувременно прочетох проблемния текст (имаше пропуски, но малки), и на следващия я хванах под ръка и право в кафенето. "Хайде сега, Марианче - рекох, - кажи какво научи вчера, защото получи един доста добър урок? " Тя се замисли и после каза: "Научих, че така не се пише дописка". "Не - казвам - научи, че началникът ти много често може да се окаже емоционално нестабилен идиот, ето това научи. И ти какво направи? Стоя, мълча и рева. Хайде сега заедно да се върнем в отдела и пред мен да помолиш откачалката - учтиво, но твърдо - да ти обясни точно как следващия път да отразиш събитието, какви са конкретните му изисквания. Но ще изискваш подробни и аргументирани инструкции. Ако пак се разкрещи, аз ще съм до теб и ти обещавам да го направя на маймуна, той срещу мен няма да посмее да скочи". Стажантката ме послуша. И какво измънка в отговор моя колега? "То, всъщност, не че толкова лошо го беше написала, просто имах много работа и се издразних на някои грешки. Извинявай, моето момиче! "
Та, поантата е - не си трай! Дръж се професионално и не излизай от тази рамка. Не се поддавай на провокации. Ако има забележки към работата ти, изисквай точни указания и се придържай към тях. И главно - бъди политик. Лавирай между настроенията, комплексите и честолюбивите стремежи на околните, като се стремиш да ги манипулираш в своя полза. За да се държат с теб "като с човек", ти самият трябва да имаш самочувствието на качествен човек. Това, че си започнал със задачи, които не отговорят на квалификацията ти, не е толкова лошо, защото имаш шанса да се утвърдиш в компанията, без да паднеш от високо, ако веднага поемеш отговорности, които не са ти по силите. Проявявай чувство за хумор и самоирония, без да се превръщаш в офисния шут. Интелигентността на човек до голяма степен се проявява в умението да се шегува със себе си, а сарказмът е мощно оръжие и на малцина им стиска да му се противопоставят. Ако ти кажат, че си "будала", потвърди го с някакъв майтап от типа: "Абсолютно си прав, шефе! Човек трябва да е наистина будала, за да работи в тази фирма. Между другото, ти от колко години си тук? " Ако те подкачат, че нямаш приятелка, отвърни нещо от сорта на "Ами може пък приятел да си имам... Ако те интересува, да го обсъдим на вечеря... " С една дума - колкото по-непредвидими са реакциите ти, толкова повече злонамереният ти колега ще се бои да не стане той самият за смях. Успех ти желая, всички сме минали през това! Не мога да ти опиша пък на нас, жените, с какво ни се е налагало да се справяме....

11.   Н. 1 съм и съм прочела внимателно какво е писал Авторът, но той не е наясно май, че Светът няма да се промени по негово желание. Не осъзнава, но точно това, че до сега не е работил нищо и не се е сблъсквал с работна среда му е основният проблем
Номер 10 много добре описа такива ситуации, а няма човек, който е ХОДИЛ НА РАБОТА да не е изпадал в такава ситуация - може да си работил като чистачка, може да си работил като министър - всеки е бил в положението на момичето, но само хора, които НЕ СА РАБОТИЛИ нищо не са били и се чудят какво им се случва на вече зряла възраст.
Едно е да ревеш на 18 г., но на 30 не можеш да ревнеш просто и да се тръшнеш.
Проблемът на такива хора е, че не могат да излезнат все още от семейната и училищна (университетска) среда, където те са били едва ли не обслужвани, обгрижвани и другите са работили за тях. Родителите на подобни хора обикновено цял живот са ги пазили от трудности, критики и са търсили оправдания за отрочетата си. Проблемите обаче само се отлагат. Такива хора нямат проблеми само на едно работно място, но и на всяко следващо и пак не осъзнават, че те са проблемът, тяхната реакция като цяло.

Номер 10 много добре описа как може да реагира човек, НО за това трябва опит и човек да си е направил правилните изводи в живота, не да се мисли за винаги за прав и поведението си за правилно.
Определено е станал Авторът обект на вид мек тормоз на работното място, но въпросът е защо. Той описва само резултатите от собственото си поведение.

12.   Номер 1/11, случайно да имаш 15 години щастлив брак със своя мъж, защото този изказ много ми напомня на някого.

13.   Здравей, млади момко! Ще си направиш голяма услуга, ако си потърсиш ново работно място, с нормална работна среда и отзивчиви колеги. Съжалявам, че твоята трудова кариера започва по този начин, ужасно е началниците ти да са такива комплексари и да им липсва култура на общуване и нормално човешко отношение и възпитание. Само не се тревожи, ще си намериш твоето местенце, където да се реализираш професионално. Прескочи коментари 1/11, налудничаво ми звучат, идеята на авторката е, че всички трябва от 18-годишни да за заработили и до 23 да са свикнали със слугинажа и мачкането, и това да стане норма! Ужас! Почнах работа 24-годишна, току-що завършила, безкрайно съм благодарна на колегите за приема и отношението, а в последствие, при новопостъпили аз връщах жеста и правех всичко да се адаптират и успокоят. Всички сме били на твоето място, споко, ще успееш, не се стресирай, търси нова работа и напусни тази колкото се може по-бързо. Вярвай в себе си и успех!

14.   Здравейте отново. Благодаря на всички взели някакво отношение по споделеното от мен. В отговор на казаното от авторката на коментар 1 и 11 мога само да кажа, че греши. Работил съм още от летата, в които ходих на училище, а след това и по време на следването в университета. Имам и 6 месеца стаж, по програма, които направих в държавно учреждение, но такава отношение към мен не е имало. Не знам защо се е стигнало до този извод, но определено не на всяко работно място отношението на стажантите такова каквото е към мен в момента. Просто си мисля, че на мен ми се случва поради харектерите на началниците, които имам. А относно излизането от детската или училищната среда - защо тогава моето битие не е масово, или поне не знам на някой от моите познати да се случва? А, ако всеки е преминал през това и просто го крие то защо с предишните колективи, с които съм работил е нямало подобно отношение към мен? В интерес на истината сигурно почти всички, биха си пуснали молбата за напускане на мое място, но аз нито за миг не съм го обмислял. Все съм се надявал, че нещата ще се променят, а и както казах се държа доста наивно, особено когато същите тези, които се гаврят с мен започнат да ми говорят сладко, колко кадърен съм бил и как щели да ме уредят... тези неща звучат супер глупаво и жалко, но не знам защо продължавам да тая надежди в това. Просто прекалено много усилия и време ми коствааше да търся този стаж, и никак не ми се иска да е било напразно и отново да изпадам в полежение на търсещ. А и съм убеден, че не мога да очаквам добри препоръки ако аз или някой друг ги поиска, не защото не върша това, което ми се казва, а защото усещам, че сбирщината от мениджърки тук се такава, че би направила всичко да ти покаже колко си тъп и некадърен. И тяхното настроение на вълни. Постоянно повтарят „питай нещо като не ти е ясно“ и все неща от този сорт, и доста често обясняват колкото да отбият номер, а понякога като гръм от ясно ниво изричат неща от този род „а на мен кой ще ми плати за дето ти обяснявам“...
Макар и малко повече от месец мисля, че вече си имат мнение за мен. Може да ме държат далеч все още от важните фирмените дела, които трябва на науча и усвоя но постоянно ми възлагат да оправям и уреждам личните далавери, които правят с инвентар и ресурси на фирмата...
Не мисля, че има някакво значение, но ще каже, че същите тези „големи“ мениджъри, пият непрекъснато, работно време и дрес код за тях няма, постоянно си правят лични облаги за сметка на фирмата, а английският им е под всякакви критика, да не говорим, че използват псувни и епитети, които ни най-малко прилягат на хора в тяхното положение. Това го казвам, с цел да се пробвам да покажа на авторката на коментари 1 и 11, че тук нещата на са огледални на останалите големи компании.

Много съм благодарен за съвета, от авторката на коментар 10, но в моят случай просто няма как да се получи. Когато хората покрай мен са предубедени в нещо и си имат едно на ум просто им е все едно какво ще им кажеш. Най-много да се обърнат срещу теб, и казаното да го използват срещу мен следващите седмици.

Това да ме назначат на стаж точно в тази фирма е решение на други хора, които не обитават този офис. Все си мисля, че цялата тази помия която ме облива е в резултат на това. Или някой от тукашните шефове са имали идея да вкарат някой друг да стажува на мое място или просто знаят, че има вероятност след няколко месеца, да ме назначат официално, и вече ще бъда в тяхното обкръжение не просто като стажант, а точно тук стават големи далавери, и никой не иска да дели с още един...