Как да постъпя? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Как да постъпя?
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1822 пъти
Преди месец започнах нова работа с помоща на приятел. Постъпих с премерена увереност, че съм изпълнителна и старателна в работата си (и преди съм работила това). На първия работен ден, колежките ми обясниха с мааалко по- груб тон правилата в офиса- не се говори, нямаш право на ключ все още, не е прието, да се носи храна( имам предвид пакет солети), бутилката с вода се слага на бюрото, не до или под него, ако имаш въпрос за работата, казваш " може ли, удобно ли е да попитам", ако ще печатам, питам "свободен ли е принтера" и разни други. Казах си-нормално е, нова съм искат да ме стегнат(аз съм си притеснителна де, и предполагам си личи. ) Първия ден мълчахме всички, изрично ме предупредиха, да си прочета материалите които са ми приготвени и да питам когато не съм сигурна в нещо, защото нямат време да проверяват работата ми и е непоправимо ако сгреша. Съответно, за да свърша нещата добре, може би през 20 мин задавах въпрос, като започвах с "може ли да попитам", което ме кара да се чувставам глупаво. Това за непоравимото малко ме озадачи. Опитвам да спазвам, всички правила, макар някои безкрайно необясними. На втория ден, разбрах, че правилото за разговори на работното място важи само за мен, те непрестанно обсъждат и нападат колегите, от другия офис. Цял ден злоба, прухтене, въртене на очи и прочие. Забележки за дребнави неща, като този "джоб не ми харесва, сложи документа в друг". И съчетано с това"може ли да питам" малко се изнервих. Всеки въпрос за тях е малоумен, и то си пишело - да съм четяла. Това ме затруднява и ме прави да изглеждам мудна и смешна. По-точно така се чувствам. Вече месец съм така и правя грешки, макар и дребни, от позицията на нов служител, втълпи ми се че не е нормално. Когато се защитя, съвета е да мълча защото съм нова, а и какво се обяснявам- то си е грешка, ми казват. Проверявам работата си по 10 пъти, чета и търся информация сама. Напълно загубих вяра, че ще се справя с работата макар да съм работила сходна, за първи път в живота си се сблъсквам с такава работна атмосфера, опитах се да говоря с шефа си, но той ме помоли да се напасна с обстановката за да не излезе така че злословя за колежките. Толкова години там нямало проблем, сега как изведнъж. Беше безмислено. Как да напусна достойно, но и да разберат, че не са се отнесли с търпение и поне малко уважение. Всички сме хора и имаме своя професионален опит. Мисля, че сама няма да издържа дълго, че доста си поплаках у дома. Нищо чудно и да ми кажат, че не ставам. Приятелят, който ми помогна за работата ме съветва да стоя, да си премълчавам защото съм нова, пък и усещам, че се страхува да не го изложа, ако напусна. Имат ли право новите служители на време да се адаптират, или аз живея в някъкъв измислен свят. Ж32

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 4 месеца
hash: 501828955a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Обичайната простотия на работното място. Ако наистина атмосферата те натъжава толкова просто напусни и това е. Никого не излагаш! Особено ако живееш в София нямаш проблем с работата.

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: eecc5928be
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Това е нечовешко... Там където работят само жени май е така... Бях на стаж в една институция, където в офиса имаше две жени. Смятай щом аз като мъж забелязах как се хапят на всяка втора дума и усетих, колко е нажежена обстановката заради тях, за какво става въпрос. Няколко години по-късно, едната я вкараха в лудницата.

Или се приспособи или кажи, че искаш да се махнеш, защото в такава интригантска обстановка наистина не е приятно да се работи. Ако имат някакви психични и лични проблеми, то те трябва да си ги решат извън работа. Ако шефа ти не те изслушва, то потърси собственика, освен ако не е един и същи човек. Така ще им направиш добро, защото всеки следващ ще го отнася.

ТИ НЕ СИ ДЛЪЖНА ДА ИМ ТЪРПИШ ПРОБЛЕМИТЕ И ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА. И ти си човек с проблеми!

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: d4c3c0c524
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Ами те са си компания и са злобнички. Единият вариант е да се опиташ да им влезеш в компанията, другият е да не ти пука или пък да започнеш да ги топиш на шефа. На много места атмосферата е такава. Не се притеснявай. Започни да си търсиш и друга работа. А може и да помолиш приятеля ти ако познава шефа, да поговори с него. Имай повече самочувствие и не питай-може ли да попитам като ученичка.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 4 месеца
hash: c50ff29bcb
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Когато дадено работно място не устройва част от теб - практична, душевна или друга - е логично да напуснеш. Има два фактора, които трябва да повлияят върху решението ти дали да останеш или да си тръгнеш. Първи - каква е предпоставката положднието да се промени? Има ли шанс да се приобщиш след време, какво ще изисква това от теб. Втори - желаеш ли наистина да работиш това за тази фирма или ти е все тая в коя фирма ще бъдеш? Ако ти е все тая за кого ще работиш и приобщаването ще ти коства година мъки и тревоги, е напълно адекватно да си подадеш молбата за напускане.
Аз съм била в подобнно на твоето положение, но не бях назначена с помощ на приятел, а заради опита си в областта ни. Въпреки че на шефа ми му оставаха още 20-30 интервюта за позицията и двамата бяхме наясно, че ще бъда наета. Аз изключително много исках да работя за точно тази фирма. Чаках няколко месеца, за да пуснат обява за свободна позиция. Започнах сред отвратителен екип. Клюки, говорене зад гърба ти, много началници на всякакви равнища, всеки иска да си свършиш работата по различен от другия начин, винаги има недоволен отговорник. Първите ми месеци бяха ад. Станах отвратителна ревла, което окуражаваше хората, че си вършат добре работата и продължаваха да си ме тъпчат. Но аз търпях и продължавах напред. Защо? Защото исках да работя в тази фирма, на тази позиция и за тази заплата. И защото текучеството във фирмата беше високо и бях сигурна, че тези, които се спукваха да ми търсят грешки ще си тръгнат. Скоро или не, щяха да си тръгнат. А аз исках да се пенсионирам във фирмата. Те си тръгнаха наистина. Аз помогнах за изграждането на един малко по-добър екип, малко по-сплотен, честен и беззлобен. Позицията ми доста се видоизмени във времето, вече нямам допирни точки дори с екипа, който изградих съвместно с други ръководители, но съм доволна. Доволна от задълженията, от заплатата, от отношението към себе си. И от липсата на текучество на персонала. Екипът си е здрав, отговорен и си стои на мястото. Изключително много се радвам, че останах и преодолях първоначалните минуси. Заслужаваха си сълзите, заслужаваха си тревогите.

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 6b2ec10d6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Два пъти съ работил в офис и двата пъти беше точно такова.Разни големи специалистки само ти търсят кусури,през другото време се говори един срещу друг и тн.Обещах си да не работя повече такива неща.Никакъв смисъл няма да оставаш.

 
  ...


...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 8a6897ae3c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Жените в офис много често са такива - злобни, арогантни и завистливи, особено ако има млади (под 35) жени на по-високи позиции (вдига им тестостерона). В софтуерна фирма съм с 200 човека, 180 мъже и 20 жени. 180-те мъже се разбираме перфектно един с друг. 20-те жени се ядат непрестанно, конкурират се, мразят се, говорят си зад гърба. Имахме 3 жени в HR отдела, изпокараха се една с друга, преместиха ги в различни стаи и тн. При мъжете въобще няма такива неща. Добре е, че мениджмънтът е от мъже, иначе тая фирма да е заминала.

Съветът ми обаче е да не напускаш, а да минаваш между капките доколкото можеш. Общувай минимално с по-злобните, повече гледай да си говориш с по-улегналите колежки и най-вече КОЛЕГИ от мъжки пол, ако имаш такива, разбира се.

 
  ... горе^
преди: 6 години, 4 месеца
hash: 08294d7464
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Може да е извън темата, но понеже търся работа, забелязох едно нещо. Когато ме интервюират жени в 100% от случаите не продължавам към второто интервю, докато с мъжете, в 90% от случаите продължавам...

Заклел съм се, ако някой ден имам фирма, да НЕ наемам женски HR-и, на които им липсва логиката в начина на мислене...

Майка ми работи с още една жена в офис и двете не се понасят, но продължават да работят, единствено в името на работата. Търпят се...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker