Професионално изчерпване и меланхолия
преди: 6 години, 3 месеца, прочетена 2166 пъти
Здравейте!
От около 7 години работя в общинската администрация. В началото, особено първата година бе трудно, но постепенно навлязох в работата и нещата станаха по-прости. Работата ми не е много натоварена, но е имало моменти, когато напрежението ми е идвало наистина в повече. Общо взето имал съм и добри и лоши моменти. За тези 7 години може да се каже, че достигнах максимума в нивото, на което работя.
Принципно сферата, в която работя никога не ме е вълнувала, със сигурност това не е била детската ми мечта, просто избора ми не е бил голям. Работата ми е предимно интелектуална, държа да подчертая, че на моменти е монотонна, лишена от движение или възможност за проява на какъвто и да е творчески потенциал. Истината е, че всеки път когати ми се е отдавала възможност да проявя творчество в това, което правя съм се чувствал наистина жив и доволен от себе си. Но такива моменти са били рядкост! От друга страна пък имам сигурна работа, която до болка познавам. Въпреки че работата е далеч от нещата, които ме вълнуват и които съм искал да работя, винаги съм се стремял да върша всичко добре до най-малкия детаил и да си организирам нещата, така че да успявам. Дори на моменти съм бил благодарен, че имам такава работа.
От около половин година обаче нещо започна да се случва с мен. Започнах да се чувствам неудовлетворен най-вече от себе си на първо място и от средата, в която работя на второ. Никога не съм имал някакви високи цели в работата си, но малкото цели и задачи, които съм си поставял през тези години, имам предвид "да свърша това и това", "да си структурирам нещата в този ред, за да успея" и така нататък, просто изчезнаха. Оставил съм се на течението, без никаква мотивация или желание да довърша дори и това, което съм започнал. Появи се усещане за емоционална празнота. Така постепенно отключих депресия, нещо с което и преди съм се сблъсквал, но никога не е било толкова инвалидизиращо, в професионално отношение като сега. Започнах да усещам, че нямам чисто физически сила да направя елементарни неща. Постоянно отлагам различни неща, а накрая несвършената работа, която се е събрала ме обезкуражава още повече.
Точно това е проблема, че попадаш в един затворен кръг в който първо постепенно губиш интерес към работата, чувстваш се изчерпан, после ударно губиш мотивацията и целите в кариерата си, това те кара да се чувстваш зле физически и психически, почваш да не си толкова ефективен, задачите ти изостават, резултатите стават все по-лоши. От това започваш да губиш още повече мотивация, дори отвращение от всичко, което правиш и отвращение от себе си заради всичко, което не си направил.
Спя по 8 часа, но се събуждам смазан и недоспал. Загубих интерес към малкото неща, които са ме вълнували. Ограничих дори контактите си с колеги и с познати, макар че същите тези контакти винаги са били хармонични, без каквито и да било конфликтни ситуации или напрежение. Сам се изолирах социално - от една страна нямам желание да говоря, от друга чувствам вина, че не мога да дам всичко от себе си и че не върша работата си така, както аз самия съм очаквал от себе си и така, както вероятно другите са очаквали от мен. Започнах много да забравям, на моменти имам усещането, че мозъкът ми блокира и че интелектуално съм с 15 години назад в развитието си.
Мислех, че причина за моята неработоспособност и неефективност е депресията, за което и прибягнах до специалист, но случайно попаднах на един материал за т. нар. "бърнаут синдром" или "професионалното прегаряне/изчерпване". Останах изумен от прочетеното, защото беше до такава степен точно описано положението, в което съм в момента, че дори в първия момент ми беше малко трудно да повярвам, че това, което ми се случва всъщност може да е резултат от работата ми, а не обратното.
В последно време наистина осъзнах, че цикля на едно място и ми е необходима някаква промяна, напук на всичко, независимо какво искат или какво мислят близките ми. Вариантите са ми или да напусна настоящата работа и да си намеря друга или да си остана на същата, надявайки се, че това ще отшуми.
От една страна живея в провинцията и избора не е голям. Намирането на свястна работа със сигурност не е невъзможно, но е наистина трудно. От друга страна мога да си позволя известно време да съм без работа, докато ми се проясни съзнанието и си намеря нова. Но не съм убеден дали тогава ще се почувствам удовлетворен. В момента съм в състояние, в което нямам ясна визия за нещата и незнам какво да направя.
Какво бихте направили на мое място? Бихте ли направили тази крачка да рискувате и да опитате нещо ново?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 3 месеца hash: 6b0098884a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Правенето на нови неша винаги освежава живота. И аз съм в сходна ситуация, с разликата че съм в София и съмнпред дилена да се върна в родния град. Мисля, че ако човек търси възможности, те непременно ще се появят. Така че оглеждай се за възможности около теб!

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 3da6cd22ba

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей, Да, намерил си проблема - "бърнаут". Работиш, постигаш някакви резултати, стремиш се всичко да бъде добре свършено, да се чувстваш удовлетворен, но в един момент започваш да правиш само това - работиш и мислиш за работата, дори в извънработно време. От друга страна, когато усетиш, че една работа вече не ти дава удовлетворение е добре да я смениш с такава в друга сфера. Рано или късно всеки се нуждае да извърши промяна в живота и това е съвсем нормално. Седем години в общинска администрация - боравиш предимно с документи и ги прехвърляш от едната страна на бюрото на другата. Сам трябва да решиш кога е моментът да избереш друг път за професионалната си реализация. От друга страна, ако сегашната работа ти харесва толкова много, давай си от време на време някой ден почивка - вземай отпуск, болничен, когато не се чувстваш ОК и прави неща, които отдавна не си правил - излизай, намери си някакво странично занимание, което да ти доставя удоволствие, потърси отново приятелите си, излизай по-често и не ги занимавай с работата си, а търси други по-разнообразни теми за разговор. Успех!

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 6b0098884a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Бих допълнила, че е много важно човек навреме да осъзнае, че работата е само средство за печелене на пари. Важното е семейството, личноя живот. Така че огледай се за разнообразие в личния ти живот, пътувай повече, ходи на кино, на театър. Събирай се по-често с приятели.

 

...

горе^

преди: 6 години, 3 месеца hash: 16adb61859

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От Автора: За съжаление с болничен или продължителна отпуска няма да реша проблема си, убеден съм :) Вариантите са или нови приоритети и цели в сегашната ми служба или смяна на средата, включително и работата. Никога не съм бил работохолик, който живее заради работата си, това е важно да го уточня. Защото много от хората развили "бърнаут" са били точно такива - работохолици, без реален живот извън службата. Да, понякога съм приемал някои задачи твърде на сериозно. Случвало ми се е да остана след работно време, по-скоро защото в конкретния момент така е трябвало. По-скоро съм перфекционист, който ако някога е давал повече в работата си, отколкото е получавал, то е било защото просто съм искал, ако ще правя нещо, то да е изпипано и добре направено. Но не си бях задавал въпроса това ли искам да работя цял живот? Със сигурност не! Какво печеля от настоящата си работа? ! Сравнително добри условия на труд - на топло съм, не работя тежък физически труд, дохода ми е "бетон", почивам на всички празници. Имам нормално работно време - от понеделник до петък, в светлата част на деня. Колектива, в който работя е страхотен, началниците също! Какво губя, ако остана на настоящата си работа и не поема този риск да опитам нещо ново? ! -възможността да правя нещо, което е по-близко до моите интереси, съответно да съм по-мотивиран, а не отегчен, както сега, -възможността за работа в по-динамична среда -възможността на науча нещо ново, в съвсем различен бранш -възможността да срещна нови хора -възможността за едно по-добро заплащане -възможност за повече движение и пътувания. Както сами се убедихте, това което ми дава настоящата работа са едни приемливи, дори сравнително добри условия за виреене и сигурност. Това, което ми предстои, ако напусна и намеря нова работа са възможности - неща, които очаквам, т. е. позитивни очаквания. Те могат да се случат, но може и да не се случат. Може да попадна на лош работодател, с неудовлетворително работно време, бавещо се плащане. А може и да не си намеря работа? ! И оттук ми идва проблема, свикнал съм винаги да играя "на сигурно", никога не съм рискувал, никога не съм бил предприемчив. Свикнал съм да се задоволявам с малко, но да е сигурно. Заради това, може би винаги съм губел бързо мотивация. Заради това, макар че се чувствам подтиснат от работата си, не мога да я напусна, защото се страхувам от това, което ми предстои, защото може да имам добри очаквания, но знам че има и риск. Риск да попадна на нещо, което да е по-зле от сегашното. Риск, ако не успея да намеря в близките месеци работа, да се демотивирам и отчая още повече. С една дума, страх ме е от провала. Със сигурност това не ме прави лош човек, но идва един момент, когато осъзнаваш всички това и просто "прегаряш". Има хора, на които мисленето им е доста различно от моето. Те не се страхуват да рискуват, искат да опитат от всичко от живота. Знаят, че дори и да сбъркат, това няма да ги пречупи - възможности по света много. Те са уверени в себе си, винаги се стремят да се усъвършенстват. Инвестират с себе си! Много от тях успяват, други не. Но независимо от всичко, дори и да се провалят, знаят се са опитали! Винаги съм се възхищавал на такива хора, винаги съм искал да бъда като тях, да се отскубна от закостенялото провинциално мислене. Имам усещането, че в администрацията работят все хора, които се страхуват да рискуват, точно като мен. А това ме отегчава още повече... В момента съм поставен на такъв кръстопът, че искам да сменя работата си и средата, необходимо е мозъка ми да заработи отново, но не ми стиска! Не знам на къде да тръгна, незнам да тръгвам ли въобще, или да продължа да си тъпча на едно място. Благодарен съм на всеки, който даде съвет! Не се ангажирайте много с това. Недейте да се ангажирате и със мнението, което искате да дадете. Много от Вас са били в същото положение на даден етап от живота си, все пак това е една от "болестите на 21-ви век" :)

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 57a39435f8

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Прочетох последния ти пост. Като изключим интереса към нов бранш, всичко останало можеш да получиш от личния си живот, и то с много по-голямо удовлетворение. И моля те, забрави за динамичната среда - това на практика означава непрестанни промени, граничещи с хаос. Щом те кефи колектива, доволен си от заплатата, пробвай да си осигуриш нужното чрез личния живот.

 

...