Не ме вземат на работа - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80335)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18061)
 Секс и интимност (9643)
 Тинейджърски (18302)
 Семейство (3789)
 Здраве (6612)
 Спорт и красота (3512)
 На работното място (1508)
 Образование (4442)
 В чужбина (981)
 Наркотици и алкохол (818)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1279)
 Други (10620)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Не ме вземат на работа
преди: 3 месеца, 22 дни, прочетена 1442 пъти
Здравейте на всички!

Имам нужда от съвет по тема, която ме тормози от известно време. Става въпрос за това, че не мога да си намеря работа или когато си намеря, не ме наемат.

Ще се опитам да обясня предисторията на образованието ми по възможно най-краткия начин. Като цяло съм човек, който през целия си съзнателен живот е нямал идея какво иска да работи. Изборът ми на гимназия и университет, бяха продиктувани от мнение на приятелки. Завърших бакалавър и магистър (икономически специалности) заради нашите, защото те смятаха, че дипломите са важни и ще ми дадат по-голям избор от професии в бъдеще, а и двамата са със средно образование. В един момент, аз също започнах наивно да вярвам, че като завърша, дипломите ще ми осигурят успешно начало при започване на първа работа. Така от 18 до 23г, аз бях предимно в университета, ходех редовно на лекции и упражнения, дори на тези които започваха в 8 сутринта, а колегите ми още спяха или бяха осъмнали по кафетата.
В 3 курс, реших да ходя на бригада в Америка за да натрупам работни навици, а и за да спечеля едно прилично за нашата държава количество пари. От посолството не ми дадоха виза, което малко ме разочарова, но пък беше отправната точка за да срещна приятеля си и по-късно да се преместя при него, извън родния ми град.

Неусетно дойде момента на завършването на магистратурата и събуждането на следващия ден като „свободен“ от учението и безработен млад човек с нито един ден стаж на дадено работно място, но с две отлични дипломи от университета.
Като повечето безработни, се регистрирах в бюрото по труда. Чрез бакалавърската степен успях да се включа в програмата „Старт в кариерата“ и така получих стаж от 9 месеца в държавната администрация. Работата ми беше основно с документи, тип секретарка. Допадна ми този вид работа и вече знаех малко или много, че искам да се занимавам с документи и офис дейности. Колегите ми бяха по-възрастни от мен, но се уважавахме взаимно, а и с още едно момиче на моята възраст от програмата, успяхме да си направим престоя на работа по-приятен.

Неусетно дойде времето и когато трябва да си тръгна. Гледах оптимистично напред и си мислех, че лесно ще мога да си намеря следващата работа, след като знам към какво съм се насочила. Мина обаче един известен период в който нищо подходящо не излизаше, но успях да се включа в един курс по професия, благодарение на дипломата от магистратурата. След като го завърших, ме взеха едни познати на приятеля ми в тяхната фирма на стаж, но с тях така и не се разбрахме за начина на работа, за да мога да продължа развитието си там. Цялата обстановка ме натоварваше много и едвам дочаках да свършат шестте месеца.

Регистрирах се отново в бюрото по труда и от известно време не ме вземат никъде. Кандидатствам през сайтовете за обяви за работа, като си подавам CV. Чакам, но не ми се обаждат за интервю или ако такова се случи, не ме взимат на работа, защото нямам стаж по специалността за която кандидатствам, защото съм твърде квалифицирана (така не мога да стана и общ работник) или защото са избрали друг кандидат (така стана при последното интервю). Неусетно стигнах до извода, че ако ще да имаш и 20 висши, нямаш ли опит, малко са тези работодатели, които ще ти дадат шанс. Аз искам именно това. Някой да ми даде шанс да се докажа че мога да работя и съм съвестна и отговорна в работата си, каквато и да е тя.

Знам, че някой хора си мислят; „Помоли приятели за помощ“, но работата е там, че аз буквално нямам такива. Интровертна личност съм и не харесвам социализацията, особено с непознати. Мразя „малките“ разговори, като това какво е времето днес или как е даден човек, само защото трябва да се бъбри нещо, а не защото наистина те интересува.
В гимназията имах една малка група приятелки, но след бала реших да сложа край на приятелството си с тях, поради причината, че тези момичета бяха лицемерни, плюеха и плетяха интриги зад гърбовете си, а като се видеха на живо бяха най-добри приятелки. Не толерирам такъв тип „приятелство“, а държа на чисти и откровени отношения.
Има едно момиче обаче с което се знаем от детската градина и като че ли с нея приятелството ни успя удържи препятствията на времето. Обкръжението около мен са предимно приятели на приятеля ми, с които съм само на здравей-здрасти в повечето случаи. Доволна съм и на едната приятелка, която ми остана.
Забелязвам в днешно време, че останаха все по-малко истински приятелства. Голяма част от хората са си сложили някаква маска и захаросват думите излизащи от устата им, само за да бъдат харесвани.

Връщам се отново към проблема ми с безработицата. Не искам да разчитам на родителите си за пари, те достатъчно ме гледаха 20г. Вече не получавам помощи за безработица, а средствата с които се издържам са един 2000лв, спестени от рождени дни и предишни заплати. Разделяме си сметките с приятеля ми, като понякога той поема малка част от моите. Аз се въздържам от излишни харчове, не пия, не пуша, по дискотеки не ходя. Започнах да си продавам част от дрехите и бижутата, тъй като спестените пари се топят, а приходи не идват от никъде.
С приятеля ми спестяваме пари за екскурзии в страната, като забавление с което да разпускаме топлите месеци.
След време, ще спестяваме и за ремонт на апартамента в който живеем.

Други хора сега ще кажат:„Ами отиди в друг по-голям град или в чужбина да търсиш работа“. На този етап това няма как да се случи, защото приятеля ми ще иска да дойде с мен, а той от година и нещо си направи фирма за поправка на компютри и иска в настоящия ни град да си създаде име, а и за да се преместим, пак трябват едни пари за квартира, храна, сметки, транспорт и т.н.

Няма как да разчитаме и на неговите родители за финансова подкрепа, тъй като и той като мен със моите, не иска да ги натоварва излишно. За кредити и пари на заем, също няма как да стане дума.

Гледам бившите ми съученици в социалните мрежи. Някои от тях вече семейни, други с успешна кариера и им се радвам. Същевременно се питам как са го постигнали и на мен какво не ми достига? Може би пробивност, нахалство, „връзки“? За следващите няколко години си мечтая за сватба и семейство. За това обаче, отново трябват известни финанси.

Става ми болно от това да гледам разни миски, по телевизията и социалните мрежи които парадират с доброто си материално положение, въпреки очевидно ниския си умствен капацитет и IQ. Или пък момиче, което тегли кредит от 20 000 лв, за да си сложи силиконов бюст, отива в Дубай и си намира мъж, който да я гледа. А аз с магистърската си степен, оставам безработна.
Не търся съжаление, просто искам да знам, как да променя сегашното си положение.

Благодаря на всички прочели написаното и изказали мнение.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 21 дни
hash: 4fb6e5b477
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Като първо забрави че имаш образование и почни от нулата. Аз съм с висше техническо образование, но осем години заемах длъжност, която не беше за инженер. Но работих достатъчно в системата, която исках, създадох си авторитет, придобих опит и ме поканиха за по-квалифицирана позиция. Търпение!

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: 5d85dd37d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Авторке, минал съм по този път и ще ти дам съвет от моя гледна точка. Аз също като теб си мислех, че като завърша университета всички врати ще ми бъдат отворени и едва ли не само трябва да си избера идеалната работа. Някъде към 3-4 курс обаче, започнах да осъзнавам, че нещата изобщо не стоят така. След като завърших и аз като теб се записах в бюрото по труда. Времето там обаче, беше напълно изгубено. Ходех по разни интервюта, при които отдавна си бяха избрали човек и всичко беше просто, за да се спази процедурата. Паралелно с това започнах и да гледам обяви. Ситуацията беше същата като при теб - искаха опит. В крайна сметка Господ ми помогна и хората от едно интервю, на което бях ходил ме препоръчаха на свои партньори. Така започнах работа по специалността си. Условията не бяха добри, но претенции нямах, исках да се науча на колкото може повече неща. След около една година започнах да се оглеждам за нова работа, понеже в тази бях стигнал тавана и нямаше никакъв смисъл да стоя повече. Вярно, търсих около година, но Господ отново ми помогна, както винаги Го е правил и ми даде възможност да започна в голяма международна фирма, точно както си мечтаех. В нея имах възможността да науча супер много неща и да се развия идеално в професионално отношение. Та, съветът ми към теб е да се огледаш за подобни, големи компании, най-добре международни. Ще работиш доста, но ще си заслужава. Не знам от кой град си, но ако наистина е малък, единственият ти вариант да се преместиш. В малките градове просто няма къде да работиш. Ако пък наблизо има по-голям, може и да пътуваш всеки ден. Не се плаши да инвестираш време и малко средства в търсене на добра работа, защото това после ще ти се отплати.

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: 32525f14ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   В момента съм в подобно положение на авторката, работя за минимална заплата с висше образование и доста вложен труд в учене. Задавам си същите въпроси и отговор нямам. Понякога плача от безсилие. Моите набори имат деца, женят се, на квартира са. С приятеля ми нямаме пари дори да се изнесем на квартира, а сме зрели хора. Често плача, нямаме как да се изнесем, за дете и дума да не става. По интервюта за работа - отговорите, които дават и на авторката.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: 8efe3382a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

4.   В самото ти излияние можеш да намериш отговора защо не те наемат. Първо- не правиш добро впечатление на интервютата-не защото си преквалифицирана или нямаш опит, а защото както ти каза-интровертна си, не обичаш социализацията. Това си личи и интервюиращите те преценяват точно за 2 секунди. Никой не иска да наема затворен човек, който не се държи адекватно в дадена социална среда. За теб всичко около теб е лицемерие и фалш, но работодателите предпочитат такива хора пред темерути, каквато явно изглеждаш в техните очи. Света и средата около нас е съставена от индивиди и да слагаш така всички под общ знаменател първо говори зле за теб и второ не е правилно. Освен това ти трябва да общуваш с тези хора за да има размяна на блага, ти им даваш нещо и в замяна получаваш друго. Ако си интровертна и си на здравей и здрасти ще получиш това, което даваш-едно здрасти и едно чао. Така че следващия път когато ти се отдаде възможност да отидеш на интервю-дай всичко от себе си, представи се като уверена, успешна млада дама, с малко опит, но с много желание да работи и да общува с останалите във фирмата с повече опит и знания и да учи нови неща. Бъди позитивна, дори и отвътре да се късаш и да знаеш, че не си такава за каквато се представяш. Само така ще успееш. Освен това не подценявай другите жени, които са избрали други методи за постигане на целите си, защото докато ти се жалваш в този сайт и си безработна, те си живеят живота в Дубай, Бали и други курорти на плажа. Кой е тъпия сега?

 
  ...
преди: 3 месеца, 21 дни
hash: 66c15d3cfb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Така е. Хората искат работещи кадри... Не отличници.

 
  ...


...
преди: 3 месеца, 20 дни
hash: cd2b729865
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Стига с тези социални мрежи и лицемерни щастливи снимки. Второ опит все пак имаш. Тона не е проблемът. Първо си прегледай автобиографията, дали е ок снимката, как е написано. Дори помоли някой да го прочете. Така оправих на една приятелка световна, направи си професионална снимка и започнаха интервютата, намери си и работа. Освен това, не чакай на обявите. Търси фирми и директно пращай. Изпрати на всички посреднически фирми или по-скоро се обади и отиди на среща. Слушай внимателно за забележки по св-то.

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 20 дни
hash: c14ec1617c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

7.   Айде сега и снимката да е перфектна, ако ще и един спейс да си объркал, това е проблема на гледача на CV-то. Ако Ви гледат само снимката и само това е проблема, само за работа ще ви оставят на... работа.

Не искали отличници, тогава защо оценителната система е от 2 до 6? Защо в повечето нормални държави по-умните и "оценкаджийте" са най-успелите, а само където питаш "ама те нищо не постигат? Щото тука искат работещ персонал... за 550 бруто. Или за 2 пъти повече да станеш секретарката на шефа.

Чак тръгнаха Дубайките и Балитата по телевизията тръгнаха мацуранките да защитават в постдраматична ситуация.
Образовани хора тука ми работят колко сервитьорки и продавачки (с извинение ), няма структура на заплащане, няма практически ясно изразена икономика, млади хора левитират с предмети още малко и не могат да вземат средна заплата, щото две 35 годишна "шефки" ги унищожават, братовчедки на Сакото, със съмнителен произходен бизнес. Или защото от оценкаджии файда няма?

Аз работя за прилична заплата в добра сфера, работя 3 пъти над това което получавам, с няколко години по-голям съм, и аз 1 година не работех след Уни-то.

Връщам се тъма добра, вънка -10 на глобалното затопляне, капнал, пускам ТВ-то пак драматичен БГ скандал, пак някой убил друг, пак някой продал ключов БГ отрасъл на долен мобстър.... пак някоя Бали или Дубайка минават, лягам си.
Минават 3 - 4 месеца през ден почти също. После илиза статиската "най ниска безработица в ЕС"
Докога? Щото ще мием чиини в Германията ли? За единия залък ли да останем? Или за да гледаме Дубайките в емисията непосредствено след новините?

Към Авторката, и други дами и момчета, демонстрирайте характер и знайте какво искате, ако сте ок да ви сравняват със земята за почти минимума стойте ако искате да живеете добре, тук шанса е 20% максимум да живееш това което заслужаваш, само не ставайте част от глават "Из глупостта на един народ"!!!

 
  ...
преди: 3 месеца, 20 дни
hash: f1b16643e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Номер 5, тук не говорим кой е отличник и кой не.

 
  ...
преди: 3 месеца, 18 дни
hash: c14ec1617c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   От 7.
Извинявам се за грешките, от превъзбуда е.

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 20 дни
hash: 026c2d3d0f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Еми предишния коментар ти казва защо-защото няма икономика и търсят само слуги на минимална заплата, по малка от тази на Нигерия. Бягай докато си млада далеч от блатото. Нищо няма тук няма и да има

 
  ...

...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: 915729676c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Все едно виждам себе си преди 10 години. Само че аз съм мъж, завърших в Германия, в елитен университет и бях дори по-зле от теб, без ден трудов стаж. А отгоре на всичко, тогава беше и финансова криза. Записах второ висше, колкото да се водя студент. Намерих студентски стаж в една голяма компания, после с много труд се доказах и след 2 години ми предложиха постоянен трудов договор. Сега съм един от зам. директорите там, с висока заплата и сериозен опит. Какво бих ти препоръчал?
1) Явно си от малък град в БГ. За съжаление, България извън София е мъртва. Забрави за родното ти място и иди в София. България е малка, всяка събота и неделя можеш да се прибираш там. Егоистично е приятелят ти да те спира. Нито си му слугиня, нито подчинена. Явно гледа на теб като на собственост. Мисли за себе си. Има време за семейство, гаджета и пр.
2) В момента в БГ няма хора, кадри. С опит, без опит, няма значение. Страната изчезва. Не се намира човек, който да върже две думи на кръст. С една дума, в почти всяка фирма има оромно текучество. Това е шанс.
3) Набелязваш си 50 фирми, които са интересни за теб. Без значение дали имат обявени позиции си пращаш CV-то. Важното е в началото да се закачиш някъде, дори заплатата да е ниска. Работиш 1-2 години, създаваш контакти с мениджъри, трупаш опит, доказваш се.
4) Работиш върху себе си. Умението да се продаваш е решаващо.
Успех!

 
  ...
преди: 2 месеца, 8 дни
hash: e0f93a3fd5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   "Сега съм един от зам. директорите там, с висока заплата и сериозен опит"
Да, те всички по форумите от чужбина така казват...

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 7 дни
hash: c14ec1617c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   В София е по-добре, но не толкова че от провинцията да отидем там да работим, затова заминаваме в чужбина. Шанса не е толкова голям за успех в момента преди 8 години при теб е било по-различно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker