 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Шефката първо нищо не каза, след което яко ме насоли по имейл
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2902 пъти
Здравейте!
Дойде и моят ред да пусна тема. :)
Обсъдих ситуацията с няколко близки приятели, но ще се радвам да чуя още мнения. Историята е следната:
Студентка съм в чужбина и след 50 000 кандидатствания най-накрая успях да получа одобрение за стипендия. За съжаление не е безусловна, ами е донякъде като работа. Има фази, в които работя доста и такива, в които нищо на правя, но пак си я получавам. Това е и готиното.
По принцип съм доста открит човек със силно развито чувство за справедливост. Смятам, че съм кооперативна и мога да работя в екип. Преди стипендията съм работила 2-3 други неща и особено на последното се чувствах много добре, колегите бяха супер и се чувствах на място сред тях. За съжаление договорът ми изтече и така...
За съжаление в екипа на този проект, от който получавам стипендията нещата не са съвсем розови. Някакси така и не успях да се почувствам съвсем на място. Уж колегите ми са привидно мили и отзивчиви, обаче така и не можах да се свържа с тях на чисто междучовешко ниво. В началото на всяко съвещание всеки казва как се чувства, какво ново и т. н. Два пъти ми се случи да споделя лична информация, която шефката ми се опита да използва срещу мен. Това честно казано доста ме подразни. Оттогава реших, че ще съм лаконична при тези споделяния и ще говоря общи приказки.
Това, което последно ме разтревожи е нейната реакция след моя грешка. Получих един доста дълъг имейл с нещо, което трябва да свършим- аз или колежката ми. Аз се отзовах първа и поех задачата. Ставаше въпрос да изпратя имейли на няколко човека, но се оказа, че съм разбрала погрешно на кои. В крайна сметка изпратих общо 4 грешни имейла.
На следващото съвещание след като приключихме с обсъждането на главните теми аз заговорих за тази случка. Попитах първо колежката ми дали всъщност и тя разбрала имейла по същия начин, по който и аз- исках да се убедия, че си е изцяло мой проблемът. Тя каза, че всъщност го е разбрала правилно и аз я попитах дали е пратила правилните имейли, че да не взема аз пак на объркам нещо. Един вид признах си грешката. Тогава шефката ме пита дали нейният имейл е бил неясен и аз и казах нещо от рода на, че не съм сигурна и най-вероятно просто така съм го разбрала, не знам и аз защо. Тя нищо не каза.
На следващия ден получавам буквално гневен имейл от нея, как това нещо с грешните имейли не я оставило сън да спи и да си препрочела имейла и той нямало как да бъде разбран погрешно, ако е прочетен внимателно. Първо й било важно да не се повтарят такива грешки, защото й създавали допълнителна работа и вредели на имиджа ни. Второ всеки правел грешки, да, ама трябвало да си ги признава, а не да се опита да прехвърли вината върху някой или нещо, в случай на един недобре формулиран имейл от нея. И накрая за капак се заяде, че последния път съм отишла с 15 минути закъснение без да съобщя /в действителност бяха 10, гледах си часовника до послената секунда/ и че това не било рядкост- това наистина не го схванах. Случвало се е да закъснея може би 2 други пъти при нея и съм предупреждавала- най-често заради градския транспорт. Освен това на тея съвещания другите колеги редовно закъсняват и почваме в и 20 или и 30 дори, а аз кисна там от кръгъл час...
Накрая на имейла шефката пожела да се видим лично и да поговорим. Естествен съгласих се. Не съм сигурна как да подходя: мога да съм напълно откровена и да кажа това, което сега написах на вас и да се стигне до някакъв безплоден спор, да се опитам дипломатично да се защитя по някакъв начин или да полицемернича и да се извиня за всяко нещо, въпреки, че не съм съвсем съгласна.
Най-много се учудих от реакцията й- аз повдигнах темата на живо и тя нищо не каза, а след това избухна по имейл- защо? Дори ми беше пратила имейла си с подчератни изреченията, които показват, че няма как да се разбере по грешен начин....
Вие какво бихте направили? Въобще какво мислите за цялата ситуация?
Благодаря ви предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 2574d44e75 |
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 0403412a3e |
|
2. Очевидно е, че не е искала да те злепостави пред другата колежка. По принцип е правилно да се критикува на 4 очи и да се хвали пред всички. На мен ми се струва, че още не си свикнала на западния манталитет и начин на работа. Най-вероятно правиш грешки и неща, на които ти лично не обръщаш внимание, но са проблем - като това със закъсняването.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 92d9961f67 |
|
3. Запиши разговора, който предстои да водите. Винаги бъди изрядна, не закъснявай. И винаги документирай комуникациите си с тази жена.
Дядо Торбалан
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 9db824b5a6 |
|
4. Ти си работничка тя шефка така, че трябва да правиш каквото ти нареди сгрешила си окей не мисля че е чак такъв проблем но в крайна сметка ТЯ е шефката написала ти е имейл а нети го е казала пред другите за да не гледат как се карате защото наистина прави лошо впечатление и имидж
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 23da5be0e1 |
|
5. Изобщо не работи на чужденци.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 28f65387ad |
|
6. Изпадала съм в подобна ситуация и също съм се чудила дали е най-правилно да защитиш позицията си или да се направиш на ударен, да се извиниш и да преглътнеш.. В крайна сметка ако съм виновна бих признала грешката си (в случая за имейла), но за закъсненията например бих се защитила. Приемам критика, когато е градивна и имам вина, а не когато е хаплива. Защото ако го позволиш веднъж започват да ти се качват на главата.
Но все пак помисли и до колко ти е важна работата, за да не си създадеш проблеми в крайна сметка и да загубиш стипендията, защото ако се изправиш срещу шефката си, вероятността да се ядоса е по-голяма, от тази да остане доволна...
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 20740fe5e6 |
|
7. Поговорете си, надявам се да се е поуспокоила. Според мен просто се е ядосала, но ще? мине. Ако не говорите, по - зле ще стане!
One girl
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: c97b86d63c |
|
8. Без да знам за какво всъщност ти е темата, ми направи впечатление, че си била открит човек, със силно чувство за справедливост. Което, на мен, веднага ми заговори за проблемен човек.
А сега, директно, за случката- за да прекъснеш всякакви безплодни спорове с шефката ти, просто веднга й кажи прав текст, че ти не си я разбрала, явно, правилно, а не че тя се е изразила неясно. Т. е, не пускай в ход прословутата си справедливост, защото шефката ти не иска да чува от подчиненеата си забележки по нейн адрес, а да ти направи забележка как да й върви работата.
Темата за закъсненията не я подхващай ти, защото вече си разбрала тя какво мнение си е създала за теб. но ако тя я подхване, с подходящ тон се извини, напомни й, че си се обадила и че ще се постараеш да не закъсняваш. Не обяснявай как другите закъсняват. Пак би се получило едно пререкание, което не е в твой интерес.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 870a845070 |
|
9. Майко мила! Най ги обичам такива "шефове", които се изживяват като безгрешни съдници или богове! Ужас! Все едно пък тя никога не е грешила или не е закъснявала. Ами иди на срещата, но не се карай или обяснявай много, а ако трябва лицемерно се извини, че е станала недоразумение по твоя вина и така. Не намесвай колежката си в това. Знам гадно е, но поеми вината и го забрави. Не си струва да си късаш нервите заради такива глупости. Всеки е правил грешки на работа и до доста по-големи. Ти да знаеш аз какво бях направила веднъж! Пак така заради един сгрешен списък с е-майли, пак изгубила времето на сума ти важни шефове да дойдат на среща, на която няма нужда да присъстват! Как не ме уволниха тогава, не знам. Обаче сега ми е смешно, но тогава така се бях спекла, че защо не ревнах насред залата за заседания. Така, че горе главата! Хора сме, нормално е да грешим понякога.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: f6de3df94c |
|
11. Шефката ти е действала като професионалист. Първо е отсрочила реакцията си, за да може да анализира ситуацията. Второ е прегледала собствения си е-мейл, за да се увери, че грешката не е в самата нея. Трето, чрез писмо е подготвила служителя за предмета на предстоящия разговор. Как да реагираш ли? Само не така, както в този пост. В него ти се оправдаваш. Шефовете ненавиждат оправданията. Аз самата работя с хора и полудявам, когато нещо не е свършено както трябва, а човекът отсреща започва с: "понеже го писах късно през нощта"; "ама мен ме болеше главата"; или - най-любимото ми - "аз по този начин виждам нещата". Като гоня срокове хич не ме интересува кой как вижда нещата, а ако някой нещо го боли, предпочитам да си вземе болнични, че да прехвърля задачата на друг. Гадно звучи, зная, но в работата няма време за сантименти. Изпратила си писмата до погрешни адресати, това са фактите. Така че, авторке, по-добре изслушай спокойно жената, кимай сериозно, не се оправдавай, не се извинявай, просто покажи, че вникваш в естеството на проблема. Това е достатъчно. Ще й размине, спокойно.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 8c0f6db4ad |
|
12. Как да ти го кажа с две думи, кратко и ясно - добрите, съвестните, работливите, изпълнителните, отзивчивите, старателните, тези, които всячески се опитват да се впишат в дадена среда и се питат постоянно дали ме харесват, дали се справям, дали правя достатъчно, дали, дали, дали, винаги се набутват и привличат такива ситуации и го отнасят поради... неясни причини. Не гледай тая скапана ситуация (следствие), погледни някъде по на дълбоко.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: e16e400e1d |
|
13. Аз нямам какво много по-различно да кажа.
Номер 8. само ми стана интересно това за проблемния човек, какво имаш предвид?
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 7256b31c99 |
|
14. Шефката ти е права, не си свикнала с манталитета там, извини се и не се обяснявай и оправдавай. Една от най досадните наши черти - закъсняваме, дори за работа. Няма да те уволнят, но се поправи
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 754dfdb0ec |
|
15. Вметсто да се инатиш и оправдаваш, да вземеш да се стегнеш ли?
Само да ти кажа, в пвоечето фирми в България, просто щяха да ти се обадят и да ти кажат, да не се връщаш, без да ти обесняват защо.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 6da9cd8b09 |
|
16. 8 е прав/а според мен. Аз познавам няколко човека, които се описват като "справедливи", "морални", "самокритични" и прочие... и в крайна сметка все другите им виновни. Някак си тяхната "справедливост" не им позволява да приемат факта, че може и те да са в грешка. Ама като им кажеш, че са в грешка и почват с "не, прав/а съм, аз съм много справедлив и самокритичен човек, в случая съм прав/а". Но всъщност е в грешка...
До авторката: реално не може без това, което ти наричаш лицемерничене. То е всъщност дипломация и приемане на реалността по начин, който да ни позволи да функционираме по-адекватно.
|
...
| преди: 6 години, 1 месец hash: 3c511c91d8 |
|
17. От авторката: Благодаря на всички за готините коментари. Успях да намеря по нещо полезно във всеки един от тях. :)
Разговорът ми се състоя вчера и най-ироничното беше, че шефката ми закъсня с 30 минути. Съобщи ми го в и 58- 2 минути преди срещата ни. (Лир. отклонение: имах друг среща на друго място преди това и въпросният човек не се появи на работа. Другите му колеги германци ми се извиниха 10 пъти. Това, което искам да кажа е, че немската точност и дисциплина не са така, както преди- това и местни са ми го казвали много пъти.) Та като се видяхме шефката ми каза, че това е стандартен разговор и да не се плаша, че е нещо заради грешката ми специално. Коментирахме много други неща, които нямаха общо с моята грешка. Нея я изкоментирахме съвсем набързо в началото, а шефката нито беше ядосана, нито нищо. Мисля, че е възможно да си е изпуснала нервите до някаква степен по имейл, понеже наистина никога не съм я виждала да реагира така. Както и да е, аз ви благодаря още веднъж! Някои от коментарите ме накараха да се замисля за работата с хора като цяло- беше ми полезно.
Пожелавам на всички хубав ден и всичко най-добро!
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 86df3cba37 |
|
18. Авторке, раздавам се за развоя на събитията.
Мисля, че темата и коментарите биха били полезни на други изпаднали в подобна ситуация.
|
| преди: 5 години, 8 месеца hash: 265acdee88 |
|
19. Наистина - манталитетът там е друг.
Българите сме прекалено чувствителни и обидчиви и търсим проблем, където го няма.
Най-вероятно и имейла не е бил гневен, а просто ти е обяснила кои неща се толерират в тази компания и кои не, и също как очаква от теб да реагираш при такива ситуации в бъдеще.
В Западна Европа хората не се оправдават и извиняват - когато допуснеш грешка веднага я признаваш на прекия си началник и търсиш и предлагаш начини да я поправиш - не очаквай шефа ти да поема цялата отговорност и да ти казва какво да правиш - прояви инициатива.
Що се отнася до закъсняванията - можеш да си позволиш такива само след като си се доказала като добър служител, и не по-рано от поне една година работа там. В началото, докато започнат да те ценят трябва да си изрядна.
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 18c1595561 |
|
20. Голямата ти грешка е на съвещание (пред други хора) да коментираш кой какво е сбъркал и недоизяснил. Нормално е шефката да не се радва на такова нещо. Болшинството хора не знаят подробностите и за тях ти казваш "моята шефка не се изразява явно и ме обърква". Каква друга реакция очакваш? Ако имаш подобни проблеми, ще ги изясняваш директно с нея. Иначе е нещо като опит за публичен скандал за да си оправдаеш грешката. Кой прав, кой крив не е важно - въпросът е в подхода. Или очакваш на съвещанието шефката да се разгневи и развика, че нищо не разбираш? Много ясно, че трябва да прояви сдържаност, която после ѝ е дошла в повече.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
