 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Притеснения за ново работно място
преди: 6 години, 1 месец, прочетена 2632 пъти
Здравейте, скоро се дипломирам и започвам работа, което и много ме притеснява. Не толкова дали ще се справя със задачите - приемам се за интелигентен човек, колкото дали ще се впиша в колектива. Като дете винаги съм се чувствала не на място в училище, в гимназията се сближих с няколко момичета, но никога не съм била кой знае колко популярна и на ти със всички. В университета отидохме с приятелка от училище и малко или много да се думна в една напълно непозната ми среда, където ще съм новата тема за разговор вероятно, ми преобръща стомаха. Знам, че всички сме хора и прочие, но аз ще съм единствената нова, другите ще са си близки и оформени на групи и нервите ме тресат при тази мисъл. Притеснявам се и че няма да ме харесат, че ще изръся някоя глупост, че ще кажа нещо не на място или обратното - няма да имам какво да кажа. Винаги мога да напусна, но това със сигурност е професията, в която искам да се развивам, затова е и толкова важно да се впиша. Че е женски колектив също ме притеснява, колкото и парадоксално да звучи с мъжете се разбирам далеч по-добре, някак по-свободно се чувствам в тяхната компания, покрай тях го нямам това усещане, че 'седя на тръни'. Предполагам схванахте картинката - обгърнало ме е безумно притеснение. Всичкото е от това, че съм срамежлива, по-интровертна предполагам, но кажете - само аз ли се чувствам така на ново място. Как да преодолея това си усещане идеи имате ли?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: abb60d2271 |
|
1. Дете прекрасно, всички сме минали през това. Виж сега, проблемът е в теб, приеми го. Колегите ти очакват бъдещото попълнение на екипа с нетърпение, защото това би разтоварило работата им. Никой не иска да работи за двама, нали? Т.е. ти си очакваното спасение. Разбери, че един офис не е приятелска компания в дискотека, а организация, в която работата се разпределя между всички в съответствие с тяхната компетентност. Това, че хората там предпочитат по групички да си пият кафето не касае самия работен процес. Ако ти покажеш отлични професионални качества, съвсем скоро ще станеш всеобща любимка. Което е лошо! Защото ще започнат да те претоварват с работа. Не те съветвам да го правиш! По-добре не показвай пълния си капацитет. Като начало спазвай стриктно длъжностната си характеристика, която е разписана в договора ти. Върши си работата, не закъснявай, не прави революции и.... наблюдавай политическата ситуация във фирмата. В един момент ще схванеш кой с кого, как и защо. Тогава вече е време за скок в кариерата. Но първоначалното стъписване от новото можеш да го подминеш само с нагласата, че ти си таен агент, изпратен на мисия: отмяташ задачи, слушаш, изпълняваш и сканираш ситуацията. Нищо чудно след някоя и друга година ти да ръководиш фирмата, такива случаи мога да ти изброя поне десет.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: 0be3329f6e |
|
2. Няма лесен начин. Това са проблеми натрупвани през целия ти живот и няма как да ги решим тук с прости съвети. Нужна е специализирана и продължителна помощ или евентуално доста време за свикване с новата среда. Аз съм мъж. И съм като теб. И съм по-голям с десетина години, щом сега завършваш. И още имам тези страхове, но винаги когато попадна в нов колектив, след няколко месеца (Да, месеца! Наясно съм, че нормален период за повечето хора е няколко дни или седмици) посвиквам и съм ОК.
Успех и не го мисли толкова! Все пак си наета да работиш, а не да се сближаваш с хората там.
|
| преди: 6 години, 1 месец hash: acc2ba23b6 |
|
3. Всеки е минал през това, за това за начало си напомняй, че си там за да работиш, а не за да завързваш приятелства. Разбира се, ако колежка те покани да идете на обяд заедно, не отказвай за да не ти излезе име на темерут, но това не значи още от първия ден да споделяш личния си живот и проблеми. Дръж се учтиво, защото в крайна сметка повечето ти време ще минава с тези хора, но пък и не бъди тип "идвам на работа само за да имам с кого да се наприказвам". А и най-важното, за да си нямаш проблеми още от началото, избягвай всякакви клюки и интриги. Да, знам на пръв поглед изглежда като лесен начин да се впишеш, като се включиш в клюките срещу някоя колежка или срещу шефа, но в последствие това може да ти изиграе много лоша шега. За това, бъди учтива с всички, ако някой те помоли да помогнеш с нещо-не отказвай, защото не се знае кога и ти ще имаш нужда от помощ, но просто спазвай дистанция и запази личния си живот и проблеми само за себе си. Винаги съм се чудила как някои хора още от вратата на офиса почват да обсъждат какво са си казали с мъжа си, как са се скарали със сина си или как не понасят тъща си. Ами, честно наистина ли мислят, че някой го интересува? ! Най-много накрая да станат обект на клюки и подигравки заради прекалено многото лична информация, която дават. За това просто си напомняй защо си там, не за да пиеш кафе и да клюкарстваш, нито за да използваш колежките за безплатни психоанатилитици, и мисля, че всичко ще бъде наред. Колкото по-професионално се държиш, толкова по-добре! Разбира се това не означава да минеш в другата крайност, да отказваш да ходиш по фирмените партита, да отклоняваш поканите за обяд и т. н. защото тогава пък ще те смятат за надута, саможива и темерут, но просто да си поставиш някакви граници и да говориш предимно по работа. Обядът с по-опитна колежка е прекрасна възможност да научиш някой тънкост за работата и така хем полезно, хем приятно. Няма да се чудиш как да измисляш теми за разговор, а и ще научиш нещо полезно. Е, разбира се освен служебно винаги можеш да говориш и на "неутрални" теми като музика, готварство, мода... все пак не може през цялото време да говориш само за служебни неща, но като цяло наблегни на офис разговорите вместо на клюките или споделянето. Пък с времето, ако станеш по-близка с конкретен колега или колежка вече с него или нея, ще може да водиш и по-лични разговори, но за сега не го прави, защото още не познаваш добре колегите си и не се знае кога нещо, което си казала неволно, уж пред приятел, може да бъде използвано срещу теб. И само спокойно, все пак най-важното е да се справяш с работата, а не да се харесаш на абсолютно всички. Нормално е да има хора, които просто не те харесват, при това без да си им направила нищо. С тях пък контактувай възможно най-рядко и то само служебно, ако все пак се наложи.
|
| преди: 6 години, 29 дни hash: 75671678c9 |
|
4. Изобщо да не се притесняваш! Аз като започнах работа като заварчик и в началото никой от колегите си не познавах и не говорех с почти никой, освен с колегата, който работи до мен. Сега и аз като теб започвам от начало с нова професия. Новата ми работа ще бъде с нови колеги. Надявам се да започна чиста работа този път и да не се цапам с металите, а да работа новата си професия, която е графичен дизайн. Е там вече жените в колектива ще са повече от мъжете и ще има баланс.
Пожелавам ти успех!
|
| преди: 6 години, 29 дни hash: edd229ddab |
|
5. Да се притесняваш е нормално и естествено, важи и за други хора в същата ситуация. Разбира се, по-разумно е притесненията ти да са свързани с изпълнението на работни задължения отколкото как ще се впишеш в колектива, но като цяло чувството е ясно.
Моят съвет е да подходиш с учтивост и усмивка в началото. Аз така правя като попадам в непозната ми среда. Интроверт съм също, не ми пречи да бъда комуникативна. Усмивката кара хората да не се чувстват на тръни около теб, което е положително. А учтивостта им показва достатъчно - че си възпитан, навярно умен човек и няма защо да се заяждат с теб. Вписването в средата в истинския смисъл на думата при мен става доста бавно, но най-близките ми са ми казвали, че в началото като сме се запознали не са разбрали, че съм интроверт изобщо.
Измислен пример:
Ако не съм се виждала с някой близък ми на сърцето от много време и той ме попита какво правя наскоро през свободното си време, аз ще му обясня подробно за това кога съм играя тенис, в колко разхождам кучето, с кого ходя на някакви уроци, кои заведения посещавам и т. н. Ще му разкажа, защото за да ми е близък, значи той е доказал, че наистина го интересува и пита сериозно.
Ако имаме нов колега в офиса и той ме попита какво правя през свободното си време, ще му се усмихна, ще вмъкна възклицание в изречението като например "О! " (сякаш много се радвам, че имам възможност да отговоря на този въпрос) и ще кажа едно нещо от дейностите си - да речем "О, ами аз много обичам да ходя в парка с кучето! Мога цяяял ден да изкарам там". И това е достатъчно. Човекът чувства, че съм му отговорила чистосърдечно и че се радвам на разговора ни, а това е важното.
И така. Смело напред и успехи!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
