Да напусна ли работа? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (80264)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (18040)
 Секс и интимност (9638)
 Тинейджърски (18290)
 Семейство (3784)
 Здраве (6609)
 Спорт и красота (3510)
 На работното място (1502)
 Образование (4438)
 В чужбина (979)
 Наркотици и алкохол (818)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1277)
 Други (10611)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Да напусна ли работа?
преди: 2 месеца, 1 ден, прочетена 805 пъти
Здравейте!
Ще ви разкажа за проблема си. На 29 години съм. От около пет години работя на държавна работа, като цяло доста скучна, но и отговорна. В началото имах доста хъс, постепенно навлязох в същината на работата. Бих казал, че винаги съм бил за пример в службата си, винаги съм помагал на всички, допринасял съм с каквото мога. От ноември месец насам нещо започна да се случва с мен. Започнах да губя мотивация, задачите започнаха да изостават, станах апатичен и студен с хората, намразих работното си място без обективна причина за това. Започнах да се плаша от най-дребните предизвикателства. Хората обикновено мразят работата си заради прекалено натоварване, лоши отношения с колеги, прекалено строги началници или липса на редовно заплащане. Истината е, че аз нямам нито един от тези проблеми. Със сигурност това, което работя не е нито мое хоби, нито нещо, което е било или може да бъде интерес за мен. Това съм намерил и това работя тези пет години. Моите интереси се простират на светлинни години от сферата, в която работя. Дори бих казал, че вече не знам какви интереси имам. Но сигурно 80% от работещите са така, за съжаление... Дори висшето си образование е нещо, което определено не е моя страст, а напротив.
Всеки ден, така вече половин година искам просто да напусна. Усещам, че цикля на едно място, че няма вече какво да дам и работата няма какво да ми даде. Определено се чувствам нещастен и объркан. Сменям си настроенията през 10 минути буквално. От една страна усещам, че не съм си на мястото и трябва да напусна да се почувствам свободен и да намеря нов път в живота си, а от друга на моменти "здравия разум" надделява и си казвам "недей прави глупости, за да не съжаляваш, утре може да мислиш по друг начин". Така е всеки божи ден и вече се чувствам психически изтощен и на моменти лабилен. Вече половин година се блъскам от едната в другата крайност и нямам логично обяснение как така се случи, защо така неусетно изгубих мотивация и цели. Имам усещането, че дори здравето ми е силно разклатено. Както споменах много от задачите изостанаха, а аз самия се чувствам страшно виновен за това не мога да погледна началниците в очите. В същото време ми липсва всякакъв стимул да се взема в ръце и да променя това, да докажа че отново мога да съм този служител, който бях преди.
Едно от нещата, с които мога да се гордея е, че за годините си трудов стаж съм успял да си спестя пари. Мога да си позволя лукса да не работя дори година. Живея с нашите, нямам приятелка, успял съм да се "обзаведа" с каквото ми трябва. Проблемът е, че живея в провинцията и не съм от най-пробивните и не знам дали ще си намеря въобще друга работа. Страхувам се да не се превърна в поредната утрепка, макар че и в момента се чувствам на дъното.
Посъветвайте ме какво да правя, да рискувам ли или да си остана на сегашната сигурна, но отегчителна работа?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 29 дни
hash: 9ba7bb18ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   На това му се казва бърн аут. Ей, така просто без видима причина просто работата ти става противна, наляга те апатия и зацикляш. Най-доброто лекарство е да си вземеш дълга отпуска и през това време да си починеш хубаво и след това като се върнеш вече ще можеш да прецениш дали това е била "временна криза" и всичко пак си е ОК или съвсем си намразил работата си и е време да потърсиш нещо ново.
7 години вече съм на сегашната си работа и няколко пъти съм била на косъм да напусна по подобни причини, но след няколко дни почивка установявам, че всъщност работата ми не е толкова лоша и пак се връщам в офиса.
Дано съм била полезна!

 
  ...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: 7c8ea4bbb0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Търси си нова работа, ходи по интервюта и бягай от държавната работа.

 
  ...
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 6f824de1e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Смени си работата, едва когато намериш нова. Гладът е по-силен от тока, хубаво ще издържиш една година без работа, а после. Един ден как ще се пенсионираш като още от сега имаш 1 година липса на стаж. Знам за теорията за пенсиите, но аз вярвам, че ще ги получим, е на 70 години.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 28 дни
hash: dfbbedce8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Искам и аз да подкрепя автора и да попитам - какво смятате вие, които сте работили на държавна работа и на друг вид работа? Какво бихте ни посъветвали нас, които искаме да напуснем държавната работа? Струва ли си или ще направим грешка?

 
  ...
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 7e28917f55
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Сменяш, само ако имаш вариант за нова. Иначе - зле ти се пише. Спестени пари, бързо заминават. И разсъждаваш така, защото си сам и и живееш с родителите си. Ако имаше семейство или беше на квартира, хич нямаше да ти минават такива мисли за експерименти. Всеки има някакви кризи и не винаги всичко и през цялото време му е на шест с работата, ама идва момент, в който си налягаш парцалите, особено, ако имаш и деца или си минал 30. Ти си на границата на възрастта, в която можеш да експериментираш. Още 5 години и ще е късно. Ако си решил да рискуваш, сега е момента, но това трябва да бъде премерен риск, а не - напускам и ще му мисля после. Това е безотговорно. А и се предполага, че един мъж трябва да може да издържа семейство, както се предполага, че жената трябва да готви, чисти и т. н.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 28 дни
hash: 9495bb4045
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   И аз преминах през нещо подобно, когато бях на 27. Бях се разделил с приятелката, още и преди това, докато ходех на работа всичко ми се струваше сиво, скучно и монотонно. За сметка на това живеех самостоятелно в жилище след основен ремонт, не можех да се оплача от липса на приятели или женско внимание. Парите ми бяха напълно достатъчни до там, че да не се ограничавам от нищо. Всичките ми познати ми обясняваха колко съм добре, но усещах, че нещо не е наред. Намерих си работа в Англия и заминах за известно време и после се върнах да си поживея живота още малко. А и си отворих доста нови врати за кариерно развитие...
Причината за подобни бърн аути винаги е доста комплексна и не се ограничава само до работата. Трябва да се опиташ да разбереш какво точно те дразни и напряга в сегашното ти ежедневие. Започни от там - приятелка, да живееш самостоятелно, повече социален живот и същевременно си търси друга работа.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 27 дни
hash: 2113f6eda5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Пробвай с вакнация. Аз бях така - 4 години, с ваканция, само по-празниците. Не ми се почиваше, защото се чувствах гузно, че вместо да работя и да пестя, аз прахосвах. Всичко беше само, за да има пари за черни дни, после да има пари за семейството ми, за къщата, за обучението на евнтуалното ми дете, за сватбата. Ем... понякога се налага, да обърнем и внимание на себе си.

 
  ...
преди: 1 месец, 27 дни
hash: 6f824de1e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   От №3

Към №4: Държавната работа е за предпочитане в дългосрочен план, особено ако е агенция или министерство, аз работя в една държавна агенция, бих напуснал един ден, защото работата е много, отговорна и незнам как ще е. Предимствата са много: никога не ти закъснява заплатата, малко по малко се увеличава, ако си пробивен и нахален, има шанс за курс или специализация, имаш отпуска, та дори и допълнителна, средата поне при мен е сравнително интелигентна - хора с образование и езици, ако се наложи може да си ползваш болничен, защото те осигуряват на пълната заплата, закона за държавния служител те пази, ако си свестен и нормален служител, жените излизат без проблем по майчинство и още много. В частния сектор ще научиш повече, но риска също е повече, закона не бди така над теб, работодателят си решава каквото си иска, бавят се заплати.

Към №5:
Това, че мъжът издържа жената, а тя готви и чисти, поне в част от семействата в София, не е така - ние също. Доскоро жената печелеше повече пари, а хич я няма в чистенето и готвенето, помагам й доста, за гледането на децата да не говорим, аз съм и майка и баща.

 
  ...
преди: 1 месец, 27 дни
hash: 22eb181bde
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Ако имаш достататъчно пари, за да изкараш следващите 6 месеца и ако положението е непоносимо, то напусни още сега.
Ако можеш, по-някакъв начин да излезеш и на касата за безработни, още по-добре. Въпросът е да си сигурен и спокоен. Знам, че е трудно, но след 10 години, освен ако не си правил по 300 лева на час, едва ли ще ти е останал и спомен от тези пари. Това, което ще е останало, ще са стресът, нервит, болките в гърба и отчаянието от живота.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 8 дни
hash: d7fcb020a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Не напускай работата си, колкото и да ти е отегчителна. Ако останеш без нея, ще дойде време да се депресираш, ще искаш отново да се върнеш, но тук е въпроса дали отново ще те приемат. В момента се чувствам по този начин. Депресиран и объркан. Повече от 10 години трудов стаж в частния сектор и накрая реших да я напусна, тъй като ми писна от всичко и от самата работа. Но сега много съжалявам, че го направих. Липсва ми екипа и офисът ми. Иска ми се по някакъв начин да се върна отново, но едва ли ще ме вземат.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker