Ефективен подход спрямо колегите ?
преди: 5 години, 8 месеца, прочетена 1973 пъти
Здравейте,

На 25г. съм и работя в голяма международна компания с филиал в България. Позицията ми е административна.

Проблемът ми е следният.

Смятам, че върша на много прилично ниво това за което съм нает. Това не е само мое лично мнение, но и на съответните лица по-нагоре в иерархията.
До тук добре, но както на повечето места и аз не работя сам, а в екип с още един човек. Нямам претенции към работата на колегата, но определено не ми допада подхода му в доста вътрешнофирмени ситуации. От към характери сме пълната противоположност. Аз си върша работата и не се бутам сам между шамарите, освен ако не е наложително. В същото време на него явно му харесва да го играе момче за всичко, да се съгласява с всичко и да си предлага помощта на ляво и надясно за чисто секретарски работи. Разбирам да няма секретарка, но такава има и тя си бърка в носа през половината ден. Естествено определени колеги виждат колко е отворен към допълнителна работа и веднага се възползват. Наясно съм, че това е той си е в правото да прави каквото си иска, но не го смятам за правилно, тъй като усещам че изниква едно очакване към мен, че щом той се занимава с квото му подхвърлят, то трябва и аз да го правя. Ест. бих могъл, както и колегата, но не смятам за правилно да върша работата на други хора, просто защото не им се занимава на тях (уж са "много заети").
Та, моето решение в момента е да страня от неговите допълнителни занимания. Не скачам да му помагам за нещо, което той просто е решил да поеме допълнително, независимо, че сме екип. Бих помогнал на всеки, ако мога, но ако съответния човек ме помоли, а не аз да го питам има ли нещо за мен и т. н.
За момента това мое р-е е ефективно, никой не ме занимава излишно освен ако наистина не е наложително, но не съм сигурен до колко това ме поставя в една лоша светлина както пред колегите, така и пред управителите....
Искам да уточня, че нямам против да имам допълнителни задължения касаещи моята работа, свързани и влиеяещи на нея, но не смятам, че е редно да се занимавам с някакви супер странични неща, просто защото може би имам капацитета да го правя.
Та според вас начина по който се справям със ситуацията дали би повлиял негативно на евентуалното ми бъдеще във фирмата или точно обратното, би ме утвърдил като един по-сериозен човек, който може да казва не, когато смята, че е прав.

Бих бил нлагодарен на всякакви мнения, особено на хора, които са или са били част от голяма корпорация и са били в подобни ситуации.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 8 месеца hash: e023a69770

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много правилно подхождаш според мен. Това показва, че си знаеш цената и не си "путьо" дет да е готов на всичко за всички. Представи си, че сте заринати с работа и идват странични молби да се свърши това-онова, теб няма да те товарят излишно, но колегата ти в случай, че откаже, си печели негатив. Защото са свикнали да разчитат на него. Ж 39

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 2d1ea99f0f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Благодаря за отговора. Там е работата, че наскоро ни информираха за приличен годишен бонус, една от точките, за да се получи беше странични, допълнителни задачи и като гледам колегата се съсредоточи най-вече върху нея, въпреки че има и много по-влияещи неща. За мен е странно такова поведение, имам чувството че просто не се усеща как се набутва, пък камоли да се усеща че може би набутва и мен. Отдавам го по-скоро на липсата на всякакви социални умения и опит в професионалното общуване, което според мен е едно 50% от всичко. Кофти е обаче, че съответно колегите които се възползват от него са доволни, че никога не отказва, това ще доведе до положителни отзиви със сигурност, но аз не чувствам че си заслужава това усилие и от моя страна и в някакъв момент усещам че аз ще излезна виновния. За момента поне като е подхванал нещо странично не ме пита за помощ в повечето случаи, но това не променя факта че аз върша основната работа през това време. Също така не мисля че е точно подмазване, а просто не му пука и ме мисли за последиците от действията си. Не мога да разбера защо в България масово се гледа лошо на хора които си вършат само своята работа или свързана с нея работа. Въпреки че съм много амбициозен не мисля че си струва да се слагам за накякъв бонус или по-приятелско отношение с колегите, досега винаги съм държал определена дистанция, но все още нямам достатъчно професионален опит за да преценя дали е правилното в нашата реалност.

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: b1a83738b7

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Зависи от това какво време отнема на теб като отделен индивид да свършиш своята работа и дали ти остава такова, за да си бъркаш и ти където си решиш. Била съм на позиция с осемчасов работен ден, който не отговаряше на причислените задължения през 70% от годината. Реално аз приключвах с моите неща за 3-4 часа. Не ме устройваше финансово да предложа да се съм със заетост 4 часа и затова си търсех допълнителни дейности из цялата фирма. Всички много ми се радваха. Като дойдеше натоварен момент им казвах, че няма да мога да помагам и ме оставяха докато не попитам отново за нещо допълнително. В момента съм на позиция, на която нямам грам свободно време. Мога да работя допълнително 10 часа на ден и няма да видя края на задачите, които ме чакат. Реално в тази ситуация и да искам да помогна на някого - няма кога да стане. Не се бутам, никой и не очаква. Ако помощта насочена към колегите ще навреди на изпълнението на твоите задължения - не. Но ако няма, аз по-скоро бих асистирала с каквото и когато мога. Ама имай предвид, че аз винаги работя във фирми с ясна цел и насока и за мен е винаги удоволствие да помагам на 200% за тяхното развитие. Така че ако като свърша нещо на колега, той успее да свърши още нещо, се радвам че сме постигнали повече.

 

...

горе^

преди: 5 години, 8 месеца hash: 7da02803d6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   1, не съм съвсем съгласен с теб... Дори да са заринати до гуша с работа, "филантропът" пак ще джитка по странични задачки, докато авторът ще бъде принуден да върши сам общата им работа... Това с равнопоставеността и "екипната работа" понякога е много кофти ситуация... Направо ставате като семейство с въпросния човек! Длъжен си да отговаряш и за неговите действия едва ли не. А Ако той се занимава със странични неща, или трябва да свръх-компенсираш неговите глупости, или да си виновен наравно с него... Все пак - подкрепям автора за подхода му. Неписаните правила са си неписани правила, но ако някой си позволи да изкаже недоволство на висок глас, то е редно да му се отговори също на висок глас - ясно и недвусмислено. И отново - има смисъл да се отговаря само на по-висшестоящи. На по-нисшестоящи или на равни си е чиста загуба на време и усилия...

 

...

преди: 5 години, 8 месеца hash: 2d1ea99f0f

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   От автора: Направи ми също впечатление и друго в съвместната ми работа със същия колега. В началото, разбира се, е доста трудно да се напаснат нови колеги в екип. Той решаваше съответните проблеми по такъв начин, че при повторение на същия проблем се създаваха дори повече затруднения. Не можеше да казва не и да бъде настоятелен с клиентите когато се налага. В същото време аз работих по различен начин, но никога не съм му казал прави така щото аз правя така. Просто бях по-настоятелен, работих по по-стегнат начин и можех да казвам не на клиентите. И колегата с времето видя явно че така се работи по-ефективно и почна да действа като мен. Не знам дали и във вътрешнофирмените отношения пак ще се напаснем или ще го кара както той си знае, т. е момчето за всичко, щото другите са "много заети". Аз лично в самото начало исках от време на време помощ, но да разбера някои работи, а не да ми свършат работата, което смятам за нормално. След това колкото и натоварено да ми е било никога не съм искал от някой помощ и затова ми се струва не особено нормално в повечето случаи. Плюс тва съответната колежка, която най-често иска такава помощ прие съответната длъжност когато ѝ е предложиха, пък сега си прехвърля на тоя на оня задължения, щото разбираш ли, не можела да се справи. Еми малко не е честно да приемаш повишение, но после да мяташ прикачените ми задължения на някой друг и ти да обираш пешкира.

 

...