|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Как се справят с лицемерието?
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1877 пъти
Здравейте! Аз съм от провинциален малък град на юг.
Работя в едно от звената към Общината. За да остана анонимна, няма да уточнявам повече, но съм директор на това звено. Моят отдел е най-малкия като персонал има още 7 с различен щат и всеки от тях си има ръководител.
Та напоследък наблюдавам една такава тенденция, че хората се озлобяват и си завиждат, а в същото време лицемерничат, което много ме дразни. Всички ръководители на въпросните отдели демонстрират добри отношения, когато са пред ръководството или пред публика, извън отдела, а в същото време аз съм свидетел, че не са чак толкова в цветущи отношения колкото демонстрират.
А най много ме изумява как се целуват и прегръщат, когато има странични хора от ръководството и демонстрират топли чувства. То тогава са едни хвалби на екипите им как са най-добри, как това, как онова.... думи не ми стигат да ви опиша. Не знам.... почвам да се чудя, че нещо аз не съм наред..
Проблемът ми е, че аз не съм такава и понякога оставам в страни от прожекторите. Естествено тези дами съсредоточават вниманието върху себе и това ме ядосва, защото използват такива моменти да се покажат и започвам да се обвинявам, че не мога да се хваля, не мога да се изтъквам, а дори напоследък взех да се притеснявам да не изгубя рабоатата си, която върша с желание и хъс.
Дайте съвет вие как да се справяте и сблъсквате ли се с такива хора в службата.
Моля за адекватни мнения имам чувство, че се сривам психически
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 4bae2e49e4 |
|
1. Проблема е, че работното място няма нищо общо с останалата част от живота.Там става въпрос за пари и хляб.Ако някой от обкръжението ти в личния живот те дразни то просто ще го избягваш, докато на работа си ЗАВИСИМ.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 1e7f8d73c0 |
|
2. Нещо обичайно за България! Просто се опитай да си по спокойна и да не обръщаш внимание. То това е трудно, но опитай да се съсредоточиш върху същественото в живота, това с лицемерието и интетригите е мимолетно и минава и заминава и хората се сменят в живота и така
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 0331aa56b1 |
|
3. Навсякъде го има това и е отвратително
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: dd12555097 |
|
4. Няма как - щом си директор ще свикваш с такива неща и ще се учиш и ти. Ако не искаш лицемерие, върви подреждай стоката в хранителен магазин. Няма да има част от лицемерието и пак ще има подобно. Така че гледай по-отвисоко нещата. Някой като ти се зъби на 4 очи, похвали го пред хората - поне за експеримент дали ще му подейства или пак ще се отнася зле. Прочети книгата на Макиавели да научиш още тънкости.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: 52944ed3e6 |
|
5. "... Времената се менят,
парите се въртят,
идеалистите мълчат,
кариеристите блестят... "
|
...
преди: 5 години, 7 месеца hash: 5ea2882510 |
|
6. Като човек работил в администрация, училища и университети в България и чужбина, имам една лоша новина, ситуацията е подобна навсякъде. Просто защото, както и ти вече осъзнаваш, хората са звистливи и егоисти. В чужбина дори са още по-любезни и мазни един към друг, защото етикетът го изисква още повече, но всъщност те искат техният екип или отдел да е най-добрият, да вземе новият голям проект, да получи повече финансиране и по-голям бюджет и ако може да отнеме дори проект на съседния отдел или екип. Официално разбира се всички сме едно голямо семейство и един голям отбор, работещ към една обща цел за благото на обществото, фирмата, общината или каквато е там местната легенда и пропаганда, която предъвква ръководството. Но, реално, както е казал Хобс още през 17 век, човек за човека е вълк и всеки дърпа чергата към себе си. Затова и за пред хората всички се усмихват, прегръщат и целуват, а зад гърба си правят подмолни схеми и трикове и само чакат как могат да използват нещо за да забият нож в гърба на съседния отдел, а защо не и на колегата, за да заемат по-висока позиция. Това е истината, за съжаление.
Проблемът при теб е, че ти не си такава и затова ти е трудно и дори тягостно в такава обстановка и напълно те разбирам. Аз в началото си мислех, че е така само на едно конкретно място, но след като смених работата си няколко пъти, разбирах, че навсякъде е така до една или друга степен. Единственият начин, според мен, да се почувстваш по-добре е да се опиташ да игнорираш всички тези пауни около теб и да ги оставиш да се дуят и сравняват. Ти си върши работата просто и се усмихвай. Малко е лицемерно, но няма как.
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: ff0f69ccc2 |
|
7. А ти какво очакваш? Ако не харесвам някого, да му избързва един шамар ли?
|
преди: 5 години, 7 месеца hash: eeb7515a4c |
|
8. Ама чакай, нали си директор. Щом си стигнала до директор, нещата в ДА трябва да са ти от ясни, та по-ясни. Какво се чудиш. Особено по малките общини е страшен осарник. От личен опит го знам. Там всеки си къта хляба, че ако може да изкара до пенсийка, защото иначе лошо. Свит щат, малко административни структури, кофти работа. Не, че в София е друго. Почти същата картинка и то говоря на най-високо ниво, само че разликата е, че след достатъчно години в ДА човек си създава контакти и не си къта службата като най-святото, пък било то и за 2000 лв. и отгоре на месец, защото винаги има друга алтернатива. Така, че няма какво да се оплакваш, или свикваш, или отиваш зад борда. Успех.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|