 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Напуснах работа, а това се оказа най-голямата ми грешка
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 3292 пъти
Привет!
С тази история искам, да ви покажа колко глупав може да е един наивен човек, в края на 20-те си години, когато взема важни решения без да има никакъв опит.
Работех на вече предишната ми работа от около 7 години. Имал съм добри, имал съм и доста напрегнати моменти. Нормално! Работата бе в офис (в държавно учреждение) и си имаше своите плюсове. Често пъти си повтарях, че "съм намерил моето място под слънцето", още повече, че след няколко години работа всичко се бе превърнало в рутина и всичко ми бе познато. Никога не съм имал проблеми с колеги, с шефове дори и с хората навън.
В началото на тази година, след празниците взе да ме обзема някаква депресия... ужасно нещо! Това продължи да се задълбочава и имах усещането, че не мога да си върша работата както трябва. И наистина някои неща започнаха да изостават. Липсваше ми жизнена енергия и мотивация, чувствах се изморен. Реших, че поблема ми идва от работата. Логично, започнах да обмислям дали не е време да сменя средата. Бях сигурен, че съм развил някаква форма на професионално прегаряне, защото всички симптоми бяха налице. Имах някаква идеализирана визия за "ново начало".
Както и да е, след продължително мислене реших и напуснах! Голяма част от колегите ми бяха шокирани, но аз нали съм инат, бях убеден, че това е правилното решение. Разбира се, с всички се разделих в прекрасни отношения :) Нямах идея, какво точно ще правя, но бях оптимист за бъдещето си.
Скоро след това, съвсем случайно си намерих нова работа, бях много щастлив и до самото й започване бях много нахъсан. Бях убеден, че съм взел правилното решение и бях горд със себе си!
Започнах на новото място, но идеализираната ми представа за "ново начало" се оказа заблуда. Проблема не е в работата, а другаде. На първо място се оказа, че аз не познавам самия себе си. Незнам какво искам от живота. Оказа се, че съм пропилял всичко постигнато до момента.
По отношение на новата работа: оказа се, че след всичките му осигуровки и данъци ще взимам доста по-ниска заплата от тази, която получавах на предишната си работа. Разликата за мен е голяма -20%. Това срина самочувствието и ентусиазма ми за броени минути още първия ден. Освен това, като на всяка нова работа трябваше тепърва да се уча от нищото. Лошото бе, че нямаше кой да ме учи. И най-лошото - депресията се завърна с всичка сила, всъщност тя никога не си беше отивала. Разбрах, че проблемите които съм имал не са били резултат от предишната ми професия или някакъв стрес в нея. Проблемите са идвали от личния ми живот, който напрактика осъства и никога не съм имал такъв. А аз си мислех, че всичко идва от работата и ако направя промяна нещата ще си дойдат на мястото.
След тази промяна реагирах по начин, по който дори и не съм си представял, че мога да регирам. Още едно доказателство, че не познавам себе си и че съм с едни 10 годиини назад като житейски опит. Още от първия ден пропуших - нещо, което никога не съм правил. Обзема ме постоянно едно мрачно чувство и сами разбирате, че мотивацията ми отиде по дяволите. Така вече пети месец всеки работен ден все едно ми е първи! Все повече не мога да свикна. Не се чувствам по-добре, а напротив... на светлинни години назад! Дори вече на два пъти се издъних, понеже немога да се фокусирам върху работата.
Като изключим заплащането, новата ми работа всъщност не е лоша, не искам да останете с това впечатление. Колегите се държат добре с мен, но постоянно имам усещането, че не мога да се интегрирам, че не съм си на мястото.
Започнах да съжалявам, че напуснах старата си работа. Даже в момента старият ми офис и всичко ми липсват ужасно много. На предишното ми работно място се бях изградил като професионалист и това го разбрах чак след като напуснах. Трябваше да напусна, за да оценя всичко, което съм имал и съм постигнал за тези години! И с лека ръка го пропилях...
Искам ужасно много да се върна на старото ми място. Принципно не е невъзможно, защото със старите ми колеги се виждаме и отношенията са ни добри. Тук обаче изниква въпроса, ако (чисто хипотетично) има такава възможност, какво да правя с настоящата ми работа. От филиала на фирмата направиха много, за да ме вземат, тъй като това решение зависи от централния офис, не от местния. И ме взеха! Инвестираха в моето обучение. И след всичко това, как да кажа, "колеги направих грешка, съжалявам, че не мога да оправдая средствата и очакванията". Много тъпо се получава.
От друга страна как ще изглеждам в очите на старите си колеги?!
В момента съм в дупка и незнам какво да правя. Разочарован съм от себе си до такава степен, че вече не мога да взема каквото и да е решение за живота си. Просто изгубих доверие в собствената си преценка.
Какво бихте ме посъветвали в моята ситуация?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 6bcf22d752 |
|
1. Нормално състояние за нова работа. Поработи 2-3 години и пак помисли. Сега си в шок и депресия и преценките тио не са адекватни.
Накратко - не напускай още. Иначе ще се получи като при жените - сменят мъже щото нещо не им допада и после се чудят защо не ги вземет насериозно.
И като казах жени - намери си нещо да секс. Бас държа , че депресията е повече от липса на такъв ;)
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 0f040181c4 |
|
3. Виж сега, допуснал си множество и сам горе-долу си ги знаеш. Обаче това ти състояние няма да е вечно, в началото е нормално да не можеш да се внедриш добре в колектива, нормално е и да почнеш на по-ниска заплата, все пак те не те познават, нямаш го този авторитет граден с години като на старата работа.
Дай си време да свикнеш, да се адаптираш и т.н. Не е станало кой знае какво. Неприятно е да направиш крачка назад, но пък може в дългосрочен план да ти се отплати и да се развиеш по-добре. В държавна институция по-трудно се развива човек, а и да се издигне, после го сменят при всяка смяна на властта. Може в частния сектор да имаш по-добро развитие във времето.
Просто си седни на дупето и си стой там, след година-две пак ще си горе-долу като на старата работа. Не се шашкай чак толкова, не е болка за умиране. Поне си научил ценни уроци и си се опознал. Това ще ти помогне в бъдеще, вервай ми.
Поне си разбра, че проблема ти не е в работата, иначе с години щеше да търсиш причините в старата ти работа и пак щеше да се депресираш. Така поне си разбрал истинския проблем и можеш да работиш над него, понеже знаеш върху какво трябва да се работи. Това пак си е голямо предимство, като се замислиш. Не си мисли, че ако беше на старата работа, щеше да си по-щастлив. С времето щеше да се настройваш все по-негативно към работата си. Така че не съжалявай. Сега е кофти, но с времето ще се наредят нещата, че и по-добре ще стане.
И занапред да знаеш, че първо се намира работа и се разбира какви са условията и едва тогава се напуска, ако смяташ, че си заслужава. И знай също, че нов работодател трудно ще те цени повече от такъв, за който си работил с години. Или поне не в началото. Във фирмата обикновено повишават най-старите във фирмата. Така че стой си на гъза и направи няколко години там и ще започнеш да растеш. И второ - американците не случайно казват "Ако нещо не е счупено, не го поправяй".
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d746024ab0 |
|
4. Гледай сега, решението да напуснеш старата си работа е взесто спонтанно, за което лично моите поздравления. Ще ти драсна няколко реда, пък изводите ги оставям на теб, защото всеки индивид си има строго индивидуално мнение. Та, преди 1 1/2 години и на мен ми писна в старата ми служба, също държавна работа, също от 7 години там, познавайки почти всички колеги. Е, търкания винаги има, но нищо сериозно. Но с малката разлика, че по това време бях на 38 години със семейство, кредит към банка и т.н. Постъпката ми бе продиктувана, не че не ме оценяват, напротив, почти всички, а те са около 600 човека там знаеха и са се убеждавали не веднъж в професионалната ми експертиза и умения. НО, тук се яви един проблем, ако може така да го наречем. И то голям. Финансов. Такааааа, съвсем случайно разбрах, че колега на моята длъжност, от моя отдел, назначен 4 години след мен, завирайки се като лисугер по кабинети и кабинетчета, тихомълком си е увеличил заплатата с 1000 лв., т.е. взимаше 800 лв. повече от мен. Без лоши чувства, но в администрацията си има и доста бумащина, а този колега не можеше да си напише имената без правописна грешка, пък камо ли нещо друго. Така, както и да е. На мен това ми трябваше да ми прелее чашката, както и стана. По Закона за държавния служител, чл.7, ако не се лъжа бе, при взаимно съгласие между двете страни се прекратяват служебните правоотношения без предизвестие от страна на служителя. Така и направих. Написах си едно заявление, занесох го на прекия си ръководител, който бях уведомил още от предния ден, че на другия ден ще ми подписва заявление за напускане, като той не вярваше до края, но бе факт и го подписа. След което на ръка - при гл.секретар за подпис, ама хъката-мъката, ама защо, ама къде си си намерил работа, ама помисли. Ама съм помислил, ама никъде не съм си и търсил работа, ама защото не може еди кой-си да е с 800 лв. в/у моята заплата, при положение, че 2 изречения не може да скалъпи на кръст и така... Ама, ти изчакай, сега нямаме Фонд работна заплата и т.н. тъпизми. Ама няма....Та, подписа човекът. И вече в началника на кабинета на Големия го оставям това заявление. След 15 мин. ме викат при началника на кабинета и се започват същите въпроси, като, естествено получиха и същите отговори. Отървах се накрая. 1 1/2 месец си почивах и се наслаждавах на прекрасното време, съпругата ми щеше да ме анихилира след като разбра какво съм направил, но се разминах. Имах нужда от тази почивка, пък дори и безработен. Даже и на Бюрото по труда не се регистрирах. Така, след 1 1/2 месец почивка започнах да се ослушвам и да се оглеждам, но бе отпускарски сезон. Естествено, без да обиждам някой, аз на частно няма как да се хвана, та се ослушвах из държавната сфера. Доста контакти съм направил, та този-онзи, накрая в една структура бях готов и започнах. И то започнах на 400 лв. по-ниска заплата, от колкото взимах на предишното място, но с тенденция за по-висока, естествено. Хората там ме оцениха бързо-бързо и за 0 време взимах доста по-сериозни пари от предишната ми работа, както и към настоящия момент. За старата си работа почти и не се сещам. Контакт само с определени колеги и това е. Затворена книга, въпреки, че съм дал много от себе си за там, имал съм много приятни моменти там, детето ми се роди докато работех там, много купони сме си правили с колеги, но затворена книга. Не се обръщай назад, а гледай само напред. Това е.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 8845e974cb |
|
5. Нормално е да се чувстваш така.
На "държавната" работа ползваш множество облекчения а в същото време не се изисква нищо от теб.
В частният сектор е точно обратното - ако не си полезен и не носиш печалба няма да ти дадат парите даром. Освен това подлежиш на пълно подоходно облагане, да не навлизам в подробности ама ако изкарваш 1000 лева, до банковата ти сметка стигат към 700. Другите отиват за изхранване на чудовищно раздутата администрация, от която ти също си бил част.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 363e2cbe64 |
|
6. Новата работа държавна ли е или частна? Ако е частна, заплатата почти сигурно ще се вдигне. Може даже директно да кажеш, че си тръгнал с по-ниска заплата и имаш очакване след някой месец да се коригират нещата. По-важното е откъм хора как е новото място? А за "липсването" на старата работа - просто имаш носталгия по добре познатото старо. Няма смисъл да правиш крачка назад - ако толкова е зле новото, ще го смениш пак. Не си на 50 години, че да гледаш да се окопаваш до пенсия.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 141ce3a7d5 |
|
7. Добре де, как така се почва нова работа, а чак на първия работен ден се разбира каква е заплатата? Пълен абсурд е това.
Иначе, няма да си нито първият, нито последният, върнал се на старата работа. Не мисли другите какво мислят за теб, а гледай кое е добро за теб.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 328db5ee4f |
|
8. 7 - казали/обещали са му брутната заплата, а не чистата сума ;)
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 682bfcd8a8 |
|
9. За мен трябва да се пребориш и да се издигнеш до най-високото ниво до което е възможно да стигнеш в новата фирма. Да ползваш и обученията ако има такива и да потърсиш нещо още по-добро.
Измъкнал си се от рутина и скука, т.е. от конфорта и сега е нормално да се чувстваш кофти.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: bec5d7c3bc |
|
10. От автора:
Да, казаха ми брутната заплата (около), просто аз бях много ентусиазиран, защото току що бях (почти) напуснал и бях убеден, че в следващите, да кажем 3 месеца би било абсурдно да си намеря някаква работа в провинцията. Всички ми казваха "къде ще работиш, няма работа, стой си на гъза" и т. н. В това време (още дори не си бях получил заповедта за прекратяване на тр. правоотношение от предишния работодател) попаднах на тази оферта за нова работа. Всичко стана като на майтап, поне за мен. После осъзнах, че смяната на работа не е майтап, когато започнах да си давам сметка, че тези години труд отиват на вятъра. Осъзнах, че това е изпитание за мен; изпитание за старият ми работодател, който трябва да си търси човек, който да върши работата ми; изпитание и за новия работодател, който тепърва ще трябва да търси начини да ме обучи.
Иначе работодателите са коректни хора - и стария и новия. Новият шеф подходи внимателно към мен още в началото (за което съм му много благодарен в чест на истината), просто аз самия подцених финансовата част от промяната на работното място. Подцених и себе си, мислейки, че съм натура, която е готова на предизвикателства и новости. Истината е, че аз съм човек, който обича да изграе на сигурно. Излиза, че май не обичам промените, не обичам новостите и несигурността. Не обичам предизвикателствата. Такъв човек съм! А тръгнах срещу моята същност! Истината е, че бях гневен на себе си и направих всичко това НАПУК НА СЕБЕ СИ, бях объркан! Бях ядосан защо съм в това състояние и не мога да се радвам на живота. Повярвайте ми, депресията ти променя мисленето и правиш неща, които след година не знаеш защо си ги направил.. просто нямаш логично обяснение защо в онзи момент си разсъждавал така.
В предишната ми работа нещата гледам са се стабилизирали, а аз точно тогава напуснах. Много ме е яд на себе си. Новата ми работа не е толкова зле, просто аз взех глупаво решение..
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 0f040181c4 |
|
11. Няма случайни неща. От това си имал нужда и това ще е за добро, колкото и сега да ти е трудно. Не мисля, че си направил чак толкова голяма грешка и след няколко години ще го осъзнаеш, но сега още не си готов да го разбереш.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d1b6674870 |
|
12. Пак съм 7:
Добре де, в трудовия договор пише брутната заплата. Има калкулатори бруто-нето. На мен първата ми работа, преди да подпиша, ще бъде да си сметна нетото. А за да бъде чистата сума с 20% по-малко, трябва и брутото да бъде по-малко с долу-горе толкова.
Напр. за чисти 1000 лева трябват точно 1288,69 лева бруто а за чисти 800 лева съответно 1030,96 лева бруто (цели 25% по-малко).
Заплатата е основен параметър при определяне на трудово взаимоотношение. Не може да ти кажат: ами долу горе еди колко си ще изкарваш и на първия ден да ахнеш, че са с цели 20% по-малко. Това е супер несериозно.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: fc3da0d976 |
|
15. След 7г. работа на старото си място вероятно си искал нещо ново и различно... няма лошо, даже нормално.
Но как така не си знаел с точност каква точно ще е заплатата ти сега? Хората са ти казали колко ще ти е брутната заплата-да си преценил. Както и да е, не гледай назад, а виж как може да израстнеш в позиция и да си увеличиш доходите на новата ти работа. Не съжалявай за нищо. Гледай напред. Това ще е един урок за теб.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: a65d1dfcce |
|
16. Странни хора пишат тук :)
- работа се напуска когато вече имаш нова
- ако си подценен, искаш повишение
- да смяташ нето от бруто е условен рефлекс
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 919c890705 |
|
17. Да знаеш, авторе, колко до болка познато ми е това, което преживяваш... Преди около година и аз напуснах държавна работа, на която имах 9 години трудов стаж. Това ми беше първата работа, това са едни прекрасно изживяни години за мен. Там се чувствах съвсем в свои води, бях професионалист в професията си, чувствах се уважавана и ценена от колежките и шефовете си. Напуснах поради същите причини, поради които и ти си напуснал твоята работа. При мен разликата е, че сега съм на по-висока заплата отколкото бях в държавната администрация. Това добре, но новата работа ми е в съвсем нова сфера, която все още ми е трудно да усвоя. Работата е напрегната, а аз от притеснение все още не мога да се отпусна и не мога да се сближа с новите колежки. Не съм си представяла, че някога ще се чувствам като аутсайдер и това много ми тежи. Живота ми стана мъка. Не спирам да изпитвам силна носталгия към времето, когато бях на предишната си работа, в която се чувствах сякаш безгрижна. Често дори сънувам, че съм се върнала там, което за съжаление вече няма как да се случи. Не знам какво да те посъветвам. Вероятно ако бях на твое място, бих преглътнала гордостта си и бих се върнала на старото място.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 363e2cbe64 |
|
18. Струва ми се, че нямаш какво да чукаш. Сигурната работа е била вид утеха, че си караш спокоен живот. А сега нито чукане, нито спокойствие, че и по-малко пари. Утре ако дойде интересна колежка и ти обърне внимание, изведнъж ще решиш, че новата ти работа е супер перспективна и съдбата те е довела там.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
