Срамежливко - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Срамежливко
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1981 пъти
Момченце на 25 години съм, затворено, необщително, е, не хептен, ама все пак да си го кажем - задръстено.


Писна ми - Да се чувствам като наказано дете, на което всеки момент може да се скарат... както е много добре описано в една статия.



Малко или много банална история:
Например от една добре изглеждаща не-пряка колежка, 20 години над мене - До такава степен се притеснявам, че едвам дишам! ... Дори наскоро като бях близо до нея (опасно близо :D), почна да ми трепери главата наляво-надясно, даже се наложи сравнително дълго да остана в това състояние. Мисля че се бях изчервил.

Всяка втора мисъл ми е тя, даже съм я и сънувал доколкото помня.

Иначе отдавна "се знаем"с нея, все пак откакто работя съм в тази фирма, само по едно време бях напуснал, но това са подробности.
От повече година съм на позиция в бачкането която включва сравнително чести "срещи" с нея. И преди съм се чувствал по подобен начин в нейно присъствие, но не чак толкова зле.

Напоследък обаче не съм сигурен какво ми става, все когато трябва да минавам покрай нея или тя идва се притеснявам много и треперя, но когато например с колегата си говорим нещо и не се съсредоточавам толкова върху нея, а съответно може би и подсъзнателно или не - приемам че като говоря с някой нещо, значи не мисля за нея и тя го знае няма от какво да се притеснявам. А всъщност може би просто трябва да я заговарям поне от време на време, за да не е неловка ситуацията.

Знам че отстрани изглежда тъпо, но поставете се на моето място поне за миг.

А, между другото, на Abilify съм...
Имах и поне две панически атаки преди години и други подобни преживявания.


Като цяло се срамувам от хора и се притеснявам за какво говорят и най-вече за това дали е свързано нещо с мене и дали ще се притесня от темата която ще подхванат, дори и да не е за мене разговора.

Някой беше казал в една друга историйка, че нямало по-голямо безсрамие от срамът... я да го питам на него хубаво ли ще му е да е блокирал целият буквално, да гледа с едно такова личице като на агънце и да не смее да помръдне устни, да се притеснява че са му залепнали една за друга и така нататък... та на всичкото отгоре и някой да го обвинява за това че го е срам???

Като цяло:
Пречат ми много неща, едни от най-големите са че се стремя да бъда едновременно неутрален, сериозен и уверено изглеждащ, с една дума - като робот! Уви, не съм толкова самоуверен.

Буквално като се погледнем и само за миг очи в очи с тази колежка аз изтръпвам.
Когато я чуя в далечината да говори - пак, а дори и да е някой друг, аз си въобразявам че е тя.
Когато някой идва към нас с колегата, често аз дори не смея да погледна, да не би да е тя! Коремът ми направо полудява от притеснение.
Това не е всичко - така правя и в много други ситуации, например обръщам се нанякъде уж да погледна някой, е да ама - не - половинчато действие!

Знам, знам - абсурдно е, но какво да направя, ОКР ли имам... всъщност със сигурност имам поне някои от симптомите му.
За тези които не знаят и не им се търси - "Обсесивно Компулсивно Разстройство"

В началото когато започнах в тази фирма пак се бях увлякъл по една -две колежки(лелички), но тогава поне си говорех с едната, а за другата само говорех за нея когато я няма, но както и да е...
Тогава всичко го имах като на игра. Всичко ми беше ново и интересно.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: 1395cc2eab
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ебе ти се та две не виждаш.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 42aa906c4e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Проучи тази колежка. Може да има мъж и деца и дори да се получат нещата между вас накрая ти да се окажеш използван и да ти разбие сърцето.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: d130de5a5a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Няма да се оправиш от самосебе си! На 39 съм и при мен беше същото до преди 4-5 години. Пооспокоиха се нещата при мен след като намразих жените и особенно една от тях. Сам стигнах до това решение да я намразя. Не съм се допитвал до никого. Не гледам жена в очите дори и тази въпросната. За мен те са обект на сексуално желание и до там. Знам какво могат да ми причинят ако се разкрия пред тях. А тази която над 15 години въздишах по нея, съвсем открито и без да се притеснявам и показвам все още, че не желая дори да говоря с нея. Сарказтичен съм с нея. Груб. Ако въпреки това настоява да говори с мен, съм кратък и неприятен за разговор. Приятелю; спри да мислиш, че тези клекнало пикаещи същества са нещо велико. И те ходят да акат бе брат! За два пръста месо не си струва да се подиграват с теб. Ако сам не си кажеш "майната им", няма как да стане.
Дядо Тошо

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 82ffd65710
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Един твой набор ще ти даде или поне ще се опита да ти даде насоки.
И аз съм на 25. Първо, ти не си момченце, а си мъж. Мъж на 25 си. И отсега нататък, като се представяш някъде казваш, че си мъж на 25.
Спри да се самосъжаляваш, самовглъбяваш и да се самопринизяваш по всякакъв начин. Твойта колежка отдавна те е надушила, че и се кефиш.
Жените разбират още преди да си си го помисли това нещо. Напълно възможно е и да идва нарочно при теб с уж някаква причина.
Жените, които имат семейства след 30 и нещо започват много сериозно да се заоглеждат за нещо чуждо, нещо по-младо, но и дискретно. Просто семейният живот омръзва, мъжете им не са точно мъжете, с които реално са искали да бъдат, а просто са им родили деца, за да има кой да се грижи за тях, но това е друга тема. При теб обаче социалните ти умения са много ограничени. А това, че си падаш по лелички чак толкова много, а не по какички между 20-25-27 говори, че най-вероятно си отгледан с феминистко виждане за нещата. Бил си доброто момче на мама, бащата дори физически да е там не е показал истинската си роля на мъж и резултатите са на лице. Неуверен, слаб мъж на 25, наричащ себе си момчецнце. Страх от най-малкия допир с жените и като цяло социално притеснение от хората.
Много мислиш, ама много. Замени мисленето с действия. Не може би трябва да ги заговарям, а отиваш и заговаряш, ако ще да имаш най-голямата тъпотия да кажеш, за която се сещаш. Само че трябва първо да работиш над увереността ти, за да не се сгромолясаш психически още повече след някой женски отказ.
Трябва да започнеш моментално да работиш върху себе си. Да питам ли дали си бил с жена? Май и двамата знаем отговора. Започвай да тренираш, започвай да четеш много, тотално игнорирай жените на този етап от живота ти и се фокусирай върху себе си. Започни много да излизаш, обиколи всички клубове, напий се и не зашото един истински мъж така прави, а просто да преминеш през това нещо. В последствие ще установиш каква загуба на време е да се ходи по дискотеки, да се хвърлят пари за алкохола там и да сваляш жени в дискотеки, но това ще ти натрупа едни допълнителни емоции, които по някакъв начин ще те променят. Пълно е с жени, които са готови за секс на същата вечер по клубовете, няма да ти казвам колко пъти са ми налитали жените без нищо да правя, просто защото искат да се ебат с някой. Свали си и гледай филми, като Fight Club, ако не си ги гледал.
В you tube е пълно с хора, които знаят за какво говорят и могат да ти помогнат да се усъвършенстваш. Напиши Coach red pill и го слушай какво има да ти каже. Ще се припознаеш. Свали си да четеш No more mr nice guy и Тhe Rational Male. Много дълго стана, но имаш много да работиш, послушай ме поне малко, за да не съм си загубил времето да пиша напразно.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: d4c58bfb22
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ще ти кажа само едно нещо - порасни, на 25 години си, а се самоопределяш като “момченце”! Разбери, че светът не се върти около теб, жената си върши работата, както и всичли останали твои колеги, никой не е тръгнал с теб да се занимава и да следи всяко твое действие. Ако изпитваш интерес към нея, а това много личи от написаното, това вече е отделен въпрос. Тогава трябва да разбереш дали е семейна като за начало. Следващата и може би най-важна стъпка би била да пораснеш и да се държиш адекватно за годините си, защото една зряла и видяла много от живота жена не би обърнала внимание на “момченце” като теб, жените харесваме самоуверени мъже, които могат да контролират поведението си според ситуацията, в която се намират. Дори само за плътски удоволствия да се срещате, за какво и е малък дрисльо с извинение, който ще се паникьосва от най-малкия поглед към него или коментар по негов адрес? Трябва да узрееш първо като начин на разсъждаване, след това трябва да започнеш да приемаш нещата по-спокойно и накрая да си изградиш увереност - така можеш да превърнеш своята възраст в предимство, защото тази жена действително ще може да си каже “младо момче е, самоуверено е, какво ми пречи да опитам? ”, а не както в момента вероятно би си казала “какво ме занимава това хлапе, което се оглежда наляво надясно и се държи неадекватно? ”. Замисли се върху думите ми! И го направи заради себе си, не заради тази жена или която и да било. Ти самият ще се почувстваш спокоен и няма да изпитваш притеснения общувайки! Не си поставяй сам диагнози!

Д-р Б

 
  ...


...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 5ee7847a8f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Има едно златно правило:
"Там, където си изкарваш хляба, не си изкарвай оная работа! "

 
  ... горе^
преди: 4 години, 7 месеца
hash: 0cabd69d46
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Автора съм.

Извинявам се за късният отговор, всъщност чак сега реших да прочета отговорите и честно казано очаквах да са с много по-остри изказвания.


"Момченце" -така с кавичките повече подхожда нали :) Вярно е че с тези думи се самопринизявам.

Майка ми и баща ми са разделени отдавна, някъде май 6 клас съм бил... ако не бяха, може би щеше да е другояче.
Сещате се, че съм живял с майка ми...
Търсел съм постоянно подкрепа, помня пък и друго - имал съм натрапчиви мисли и то далече не само тогава, но тогава мислех за смърт на майка ми и ревах вечер в леглото.
Разни тикове имах, то и сега имам някои, по-скоро навици - като друсане на рамото или издаване на разни звуци, когато няма кой да ги чува.

От почти 10 дни спрях хапчетата и рабира се - не усещам разлика.



Ще добавя че много често, не само при вида на мацки - лицето ми някак си се отпуска, става едно такова неадекватно реагиращо, притеснено и понякога ми трепери, нещо като наченки за усмивка, а понякога и за целувка или поне така си мисля аз...

Не говоря само за въпросната колежка.

Всъщност ако трябва да уточня, тя принципно е изключително мил и сравнително приятен човек, а аз съм чувствителен и може би затова се бях хванал като удавник за сламка.

Работата ми в момента е свързана със прекарване на дълго време предимно в помещение с лошо осветление и "взаимодействие" с... по ирония на съдбата или не - машина робот :)

Ясно ми е че тези неща с липсата на слънчева светлина и какво ли не са само хленчения и че ако съм стабилен няма да ми пречат... но все пак мисля че тази обстановка в голяма степен ми повлия негативно... на нервната система и душата бих казал.

Написал съм си на бележка разни подобни на тези тук неща, които ще споделя в един форум със специалисти в областта на психичните проблеми, чието име мисля че тук не е споделено да напиша.

Благодаря ви наистина за отвоворите ! На всички.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker