 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
А ти защо все за ПЪРВИЯ шеф работиш, а?
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 3151 пъти
Предполагам сте гледали тази леко смешна, но и леко тъжна реклама в която съпруга обяснява на съпруга си, че според статистиката всеки ВТОРИ шеф давал бонуси на служителите си и следва обвинението "А ти защо все за ПЪРВИЯ работиш?!" Та гледам я тази реклама и започвам да се замислям. Как така има ПЪРВИ и ВТОРИ шефове? Как така има хора, които дават бонуси и прилични заплати и отпуски и си ценят персонала и нещата им се получават, а в същото време има и такива, които само се чудят как да глобят хората, за бонуси не са и чували, но за сметка на това са големи фенове на 12- часовите смени и работата в събота и все са недоволни, че печалбата е малко. Та се чудя, до човека ли е, до характера му, до бизнес нюх, до умение да мотивираш хората да дадат най-доброто от себе си или до нещо друго. Не знам. Обаче от гледна точка на служител мога да кажа едно, колкото повече ме мачкате, толкова по-малко се старая и обратното колкото повече ми показвате, че ме цените като служител, толкова повече гледам всичко в работата ми да е идеално и дори съм склонна да правя неща, които не ми влизат в преките задължения, просто защото знам, че е за доброто на компанията. Та помислете си добре ако искате бизнесът ви да върви, а служителите ви да работят за вас с години, а не да бягат на всеки няколко месеца, дали не е по-добре да сте от ВТОРИТЕ шефове? Да, бонусите означават пари, но тия 100 или 200 лева, които ще дадете на хората си ще ви се върнат после многократно, защото както казах, хората ще се стараят и ще дават всичко от себе си.
А иначе и 7 дневна работна седмица да направите, и 16 часови смени, хората пак ще работят колкото да отбият номера и съответно вашите печалби ще са малко. Ама то и да си шеф не е лесно. Не става само с крещене и глоби, трябва и малко акъл.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 5a92ea8792 |
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: d5a1d76db9 |
|
2. И моят шеф е така, дори на банкет не ме канят, понеже съм в майчинство. Хората му бягат, но все тая.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 0e4aae517f |
|
3. Това за мен е вид кръговрат, за който не е виновен само шефа, но и работника. Както са казали хората- Докато има балами, ще има и тарикати.
Ако шефа не ти дава бонуси, не ти плаща извънреден труд и тн. не си длъжен да го търпиш, а да си търсиш правата и да напуснеш. Тоест в случая и работниците носят вина, че навеждат глава и си мълчат.
Друг е въпроса и, че в България всичко е ардауш, няма адекватни институции, които да закрилят правата на работника, всичко става под масата, хората с повече пари са недосегаеми. В по- големите градове можеби е по- добре, но в провинцията и селата е направо "Дивият запад". Ако живееш в някакво малко градче, имаш две деца и три заема и те е страх да си загубиш работата, просто търпиш дивотиите на "чорбаджията". По- умните и кадърни се изместват, пробват се, успяват, но по- страхливите и не до там начетени хора си тъпчат на едно място и не си търсят правата.
Тук идва мястото и на манталитета- както на шефовете, така и на работниците, и като цяло на народа.
Българският шеф така и не се научи, че за да получиш, трябва и да дадеш. Българският работник не се научи, че вече не живеем в комунизъм, и че не трябва да се работи само за слава, а за пари. И че не работата краси човека, че всъщност трябва да искаш повече пари за труда си, вместо да си мълчиш.
Направо ми става лошо като слушам истории как през комунизЪма са ги карали да бачкат на скорост, само да си видят лицето на стената "Удърник на годината" и прочие дивотии.
Просто живеем в някакъв соц-мутро-феодализъм, заради това не се оправят нещата.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 1533ec5571 |
|
4. В десетката с тая тема и жалко, че няма да има много мнения. Всичките хора от провинцията са послушковци. Да, те имат кредити, заеми и тн. На тях им е по-трудно щото имат квартири, ама може ли в крайна сметка ептен за без пари да са съгласни? И все пак има свестни хора сред тях. Но и много от тях проявяват селските си номера върху супер добри служители. Предпочитат да се мазнят на началника дето го гази и да правят секано на свестните си и добри колеги. Е тва не го разбирам. Но това не го правят само хората от провинцията. А и много други. Нека не обиждам цели групи от хора.
А за шефовете на фирми - да, много от тях хабер си нямат от управление на хора. И са нагли до безумие. После реват че нямат хора и като си изгонят с егото си качествените служители се чудят кво да правят. И грешката никога не е в тях.
Без живи човешки същества нищо няма да прокопса. Много качествени служители и хора като хора напуснаха страната ни щото ги истинскаха до последната капка кръв за 600-700лв докато чорбаджиите се возеха в последен модел автомобил. Ся в момента само за да намерят някой да им иде във фирмата дават двойно по-високи заплати на в пъти по-некачествени служители. Тв това е бг бизнесмена.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: f97b97e94c |
|
5. Знам че повечето хора се насочват към това, че шефовете не желаят да дават. Знам че има такива.
Но работя за човек с добре развиваща се и голяма българска фирма, в която бонусите също са рядкост, а високите заплати - мираж. Дългогодишен служител съм, имах време да се сближа с шефа си по чисто приятелска линия, без намеса на секс и/или любов.
Когато погледнеш от финансовата страна на нещата, осъзнаваш, че някои фирми, колкото и големи да изглеждат, нямат възможност да поущряват подобаващо във финансов аспект своите служители. Като тук наблягам на самоиздържащите се фирми, които висят на кредити.
Въпреки огромния оборот, който се прави и като го погледнеш си казваш "Добре бе, от тези стотици хиляди лева, които изкара, толкова ли не може да ми задели 2000лв за заплата?", реално накрая не остава много. Като платиш стоката и консумативите, като погасиш кредитните вноски, като платиш данъците, като платиш осигуровките на реалните заплати, които даваш остава някаква сума. Която трябва да разпределиш между служители си, себе си И развитието на бизнеса.
Ако не го развиваш този бизнес, ще плащаш заплати 2000лв две години, след което ще фалираш. Защото ти спреш ли да се развиваш в положителна насока, някой друг ще те измести от позицията ти.
За мен е важно и служителите да се научат да преценяват правилно ситуацията. В нашия случай, като имаме екип, който се старае да бута фирмата напред, имаме и финансови поощрения. Като сме екип, в който единици са стараещите се да бутат фирмата напред, а другите просто искат да си вземат заплатата без значение колко работа са свършили - пари за бонуси няма. Защо? Не защото човека не иска да даде, а защото нищо не е повдигнало оборота, за да има той от къде да ги извади тези пари.
Случи се да работя много близко с друга фирма. Собственичката все ме канеше при тях, обясняваше ми какви високи заплати дава на персонала и колко по-лежерна е работата и как направо ще се чувствам в рая. Преди 2 години си продаде фирмата и в разговор ми обясни как накрая на нея са й оставали 1000лв на месец. А на служителите си плащаше повече! Ще кажете - добра душа, прекрасен шеф. И какво му е хубавото, като хората, които са работили за нея 10 години изведнъж заработиха за човек, който не е толкова добра душица? Какво му е хубавото, като райското кътче се превърна в ад за тях? Какво му е хубавото, като приказката е завършила с лош край?
Аз съм от този тип служители, макар че не съм расла по време на комунизма, който смята, че трябва да се работи заради идеята! Не подкрепям работна заплата 400лв, не подкрепям правенето на служителите на зомбита. Разбирам негодуванието на хората, в много случаи - с право. Но това мислене, че едва ли не всички работодатели са лоши и осъждане на хората, които работят за идеята, е съвсем грешно.
Просто трябва да прецениш дали шефът ти е склонен да дава повече финанси на служителите си. Ако изглежда така, значи просто има нужда ти да си свършиш работата качествено, да гледаш другарчетата дали си я вършат качествено и когато сте свършили нещо добро, тогава да търсиш бонуси. За това, че ходиш на работа - получаваш заплата. За това, че работиш извънредно - трябва да получиш повече пари. А бонусите са тогава, когато си помогнал на фирмата да постигне нещо повече. За какво искате бонуси, 13-а заплата и т.н., ако просто сте си свършили работата? За изпълнение на работните ви задължения си имате регулярната заплата. За повече пари - трябва да се свърши повече работа, да се направи нещо по-добро от обичайното и да си ги заслужите.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 58533bd6af |
|
6. При мен е средно положение - няма бонуси, няма банкети, няма отпуски, няма почивни дни през празниците - работи се от 8 до 16 часа. Единственият плюс е голямата заплата.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: e47e7e2374 |
|
7. Знам, че темата е за оплакване от работодатели, но в моята фирма шефа дава бонуси. Обикновено не са много големи, но поне са редовни. Вярно, че не е много приятен като човек, но пък от към бонуси не можем да се оплачем.
И преди да сте ме нахейтили, подчертавам, че не го пиша, за да се хваля, а да представя и добри практики, макар да са по-малкия процент.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 9c27c0c541 |
|
8. 6 - При вас поне има плюс голяма заплата. При мен всичко гореописано за минималната заплата и когато тя се изтегли в нето е 450 лева, с които едва покривам дневните си разходи през месеца и накрая взимам заеми. И на 27 не мога да помагам вкъщи за никакви сметки и храна. Работата не е тежка, но не е в това въпроса. Колеги са ми споделяли, че остават по 1-2 седмици без пари за хляб. Те плащат сметки и какво ли не и накрая нямат пари за храна. Работата е административна в един от най-големите ВУЗ-ове в София.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 165203f0bc |
|
9. Номер 5, при мен положението е подобно. Работя в малка семейна фирма от години и разбира се, с шефовете вече сме си почти приятели, но има един проблем. Цените растат, а моята заплата-не. И в един момент, колкото и да съчувствам на хората, просто се оказа, че положението е нетърпимо. Получавам 500 лева чисти и се сети, че не ми стигат дори да си платя сметките и да се нахраня. И сега си търся нова работа. Много си ги обичам всичките, но няма к ак да продължава така. А в същото време, понеже от всичките си колеги съм там най-дълго, ме товарят и с куп допълнителна работа. Не ми тежи, но просто помолих шефката, ако не друго, поне тази работа да ми се заплаща, не можело. Е, правих услуги, правих, старах се... обаче това са 8 години! И накрая ми писна. В крайна сметка процесът трябва да е двустранен! Не мога само аз да им влизам в положението и да ме е срам да си поискам увеличение на заплатата, а в същото време те да не ми влизат в положението и да не ги интересува, че всеки месец взимам пари назаем за да успея да си платя сметките. След като сме приятели, нека приятелството да е двупосочно. Не може само ние с колегите да правим компромиси, нали? Не искаме заплати от по няколко хиляди, а просто достатъчно пари, че да не потъваме в дългове и да можем да си позволим елементарни неща като зимата да не мръзнем и малко по-разнообразна храна. Е, ако и това не могат да ни осигурят шефовете, пита се в задачата, защо изобщо са се наели да правят бизнес? Като не върви, ами продай си бизнеса на някой, който знае как да го развива или просто го закрий и самият ти стани служител при друг. Не е лесно, но не е редно с оправданието, че влагаш всичките си пари в развитието на бизнеса да оставяш служителите си почти да мизерстват. Пък и в крайна сметка какво ще развиваш като в един момент хората ще напуснат и няма да има кой да работи?
От авторката
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 967158ab45 |
|
11. Просто лош мениджмънт. Това е големият проблем в България - липсват добри мениджъри. Човекът, който държи на бизнеса си, държи и на екипа си. Не съм пряк работодател, но управлявам екип от името на собственика, с когото си имаме пълно доверие и по принцип не се меси в решенията ми. За мен е огромно удоволствие да видя едни добре отпочинали, спокойни и ведри хора сутрин. Планираме деня на чаша кафе, всеки сам предлага задачите си, помежду си се координират, оптимизират времето си, сами си правят график на дежурствата и ангажиментите. Финансовите поощрения са задължителни, но избягвам да награждавам с бонуси само един от тях - не е добре за колектива и подобна практика е бомба със закъснител. По-добре е всички да получат поощрение, като размерът му вече е според поетото натоварване. Тринайсетата заплата е задължителна - това не ощетява фирмата кой знае колко, а пък хората си отиват щастливи и празнично настроени у дома. Текучество при нас няма: един екип сме вече 14 години, с леки зачезвания по майчинство и нови постъпления, но старите кучета са си все едни и същи. Шегуваме се, че се познаваме по-добре, отколкото познаваме съпругите и съпрузите си. Една стая във офиса сме я превърнали в "детска градина" буквално - с топки, цветни моливи и телевизор. Става така, че децата ги пускат от училище или градина по-рано, отколкото родителите им свършват работа, така че таткото излиза за 15 минути, довежда си чедото и си довършва работата. Ако някой има здравословен проблем, фирмата плаща лечението му извън болничните, които човекът ползва. За два-три дни отсъствие по някаква лична причина е нужно просто колегата да предупреди наврече, че да се организираме и няма нужда да си хаби отпуската, която му се полага, за да иде на море, а не да лепи тапети. Слава Богу, шефът е наясно, че, за да вървят нещата, хората трябва да чувстват сигурност и подкрепа, да приемат работата си като лична кауза и да разчитат на нея, за да осигурят добър стандарт на семействата си. За жалост, като гледам в какви условия работят хора от същия бранш, направо ми се плаче за тях.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 165203f0bc |
|
12. Номер 11, моля те кажи коя е тази фирма, че така както го описваш е сбъдната мечта. Щеше ми се из да имам такива условия на работа.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: f97b97e94c |
|
13. До авторката от 5
Да, разбира се, че трябва да бъде двустранно!
Преценката дали шефът е склонен към повишения на заплати, бонуси, отпуски без хабене на отпуска и т. н. трябва да бъде преценено от служителя в първата година долу-горе. Аз говоря така, защото на мен парите ми стигат, получавам бонуси, получавам достатъчна ми (що-годе) заплата и т. н. Винаги може и повече, аз искам повече, но в момента върша работа за толкова. Сама виждам, че не съм надградила, не съм постигнала нещо особено и не търся по-голяма заплата. Но знам че като имам на каква база да ми бъде дадена - ще бъде - и то без да се налага аз да моля за това.
Твоите шефове просто искат роби, които да свършат работата за малко пари. В малките градове (предвид заплатата, навярно не живееш в голям град) е често срещано явление. Аз си спомням, че майка ми 10 години работи за една фирма, на която оборота й се вдигна в пъти тя като започна там, но заплатата й беше минималната и доколкото си спомням са я вдигали само при вдигане на минималната по закон. Нищо повече. Никакви бонуси, нищо. Пак беше семеен бизнес - два обекта имаха хората.
Това са хора, които залагат на приятелското отношение, което трябва да те задържи там. Някои навярно наистина не могат да дадат повече и са в търсене на опции как да стане, други - не искат, трети - искат, не могат, но и не търсят варианти за увеличение. За първите си заслужава да работиш, защото особено при малък бизнес, можеш да следиш как се движи бизнеса. Ако се развива; виждаш, че ти много спомагаш за това и т. н. - искаш увеличение. Ако е в застой - няма на каква база да искаш. За вторите - няма какво да се коментира. Третите - не си струва, защото, ако той гледа да си прибере всичките пари и не развива бизнеса, няма как да очакваш увеличение на заплатата, защото той просто не влага пари в това. Има много хора, които започват нещо с цел да си докарат 1000лв доход например. И го докарват, като ти плащат заплата 500лв. Те не търсят развитие, нямат желание да стават големи, нямат желание да бъдат първенци - те искат да си изкарват просто едни 1000лв. Биха ти давали повече, ако имат по-висок оборот, но не се стараят да има такъв. За такива не си струва пак да работиш, ако не са те наели да развиваш бизнеса им, защото това начинание ще остане в застой и твоята заплата също ще остане в такъв.
В правото си си да напуснеш тази месторабота и да потърсиш по-добър вариант. Пожелавам ти успех със следващия работодател!
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: abcecc3e6c |
|
14. До Номер 11. И аз бих искал да науча за коя компания и в кой град става въпрос. Бъди спокоен, нито има как някой да ти досажда тук за работа, нито да налита на дадената компания ако тя няма отворени позиции. Но аз смятам, че е редно добрият пример да се споделя и следва.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 63ffbc0b32 |
|
15. Като не ви отърва да работите в монетарната система и да сте слуги на някой шеф, то станете ютюбъри или си изкарвайте парите от нета... 21-ви век сме... Нали така ???
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 39617d2600 |
|
16. Номер 13, де да беше малък град. Говорим за София! Явно е трябвало отдавна да напусна, но аз нали съм добра душа, пък и като почнах нямах много опит и смятах, че приятелството е по-важно, пък и в началото заплатата си беше прилична, просто почти не е мръднала за тези години. А и в началото имаше развитие, после шефката просто заряза всичко и вече целия бизнес е в застой. Давала съм идеи за развитие, но тя отказва, а аз мога само да предлагам и така от 4-5 години си я караме така. Ама аз съм още млада, искам развитие. Не мога до пенсия да си вися така.
|
...
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 64433b13f0 |
|
17. Номер 11 съм. Спазвам правилата на сайта, затова няма да дам конкретика, но фирмата е издателска къща в София, която се занимава с медии, реклама и книгоиздаване. Не сме сред най-виско платените в бранша (средно около 2000 лева са заплатите, плюс поощренията и комисионните от индивидуални проекти, осъществени в рамките на компанията), но всички предпочитаме да имаме стимул за работа, да ни е спокойно и да се забавляваме, отколкото да вземаме кървави пари и да ни третират като роби. Заплатите ни стигат да поддържаме добър стандарт, никой не се лишава от нищо. Що се отнася до климата, за него е допринесъл всеки един от екипа. Сред нас са попадали и хора, които наистина не могат да схванат принципа "печели ли фирмата, печеля и аз" или много пъти са били лъгани и някак не им се вярва, че това реално се случва. Трудно им е да разберат още, че "гъвкаво работно време" далеч не означава да не работиш, а само, че няма как да те вържа в офиса, след като си заринат от срещи цял ден, което всъщност ти е задачата. Тези колеги някак деликатно бяха отстранени от другите, след неуспешни опити да им се обясни, че тук не "ходим на работа", а "работим". Установих, че човек е по-ефективен, когато сам си планира ангажиментите си. Тогава няма: "Ама ти ми каза така! ", а има: "Не си прецених времето и никой не ми е виновен". Така че при нас има само крайни срокове и координация между екипа, те си решават как да си свършат задачите, а в много случаи и сами си ги определят. Мозъчните атаки сутрин са именно, за да се изслушат и обсъдят новите идеи на колегите, а не аз да им налагам моите. От мен - съдействие в осъществяването: пропуски, акредитаци, контакти, транспорт, хотел, командировъчни, представителни, ако се налага - с една дума черната работа. Заради това нерегламентирано работно време, освен "детската градина", която сме направили, сме отделили и кухненски бокс, в който има мивка, кафе машина, хладилник, микровълнова печка, тостер, санвич-мейкър, сокоизтисквачка и всякакви съдове, чаши и прибори, като винаги е заредено с минерална вода. Идеята е всеки да може да се храни здравословно; да си направи прясна салата, да си донесе нещо сготвено от къщи, да си приготви фреш и т. н., а не да се тъпче с хамбургери на крак. Колегите си слагат храната в хладилника и никой не пипа кутията на другия. Е, ако някой набере череши от вилата, примерно, ги ядем всички. Но това - подчертавам - сме си го направили заедно, с общо желание. Единственото желязно правило е да не се пуши вътре в помещенията. Но на купоните не се гледа с лошо око, при 54 души екип то кажи-речи всеки ден някой има повод да почерпи и така ни приключва деня.
Моя приятелка отиде да работи в конкурентна медийна компания и направо се втрещих от разказите й. Там, за да поискаш да си смениш дежурството с колега, трябва да пишеш докладна до шефовете. Ако ти се налага да пътуваш служебно и това разстройва графика, пак пишеш докладни. Те не разговарят помежду си! Камо ли пък да седнат на по бира след работа. Всичко пишат и всичко се номерира и прошнурова като в някаква социалистическа канцелария. Помежду си говорят на "господине, госпожо" и Вие (то и на мен така някой път ми викат, обаче на майтап). Всичко това е безумие! При днешните комуникации хиляди пъти по-добре е служителите да са по задачи и да изкарват пари за фирмата и за себе си, отколкото да решават кръстословици по бюрата и да си губят времето.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 5ecf9a88f6 |
|
18. Здравейте хора. Как са нещата при вас сега? Доволни ли сте от отношение, заплащане... Още ли сте на работните места, за които сте писали в темата?
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 98794aab28 |
|
19. Авторката съм. Дори не помнех, че съм я писала тази тема.
Доста вода изтече, доста неща се промениха.
Да, отдавна не работя в тази фирма. Напуснах, точно по финансови причини, разделихме се приятелски. После обаче нямах късмет, попаднах при един абсолютен мошеник.
А от около година работя в средно голяма фирма. Е, когато започвах заплатата беше прилична, сега с тези цени, все се надявам, че шефът ще вдигне заплатите, ама ще видим.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: d7de780b32 |
|
20. Ами точно този български мениджмънт накара доста специалисти като мен да си направят фирми и да работят със Западни фирми.
И ние като видяхме ново отношение и евро, никога не бихме се върнали при български шеф, ако ще и 5000 заплата да ни дава.
Вече е по-лесно от всякога да фактурираш в Европа а да живееш в България. За инженерни професии говоря.
|
| преди: 2 години, 2 месеца hash: 181d972166 |
|
21. Номер 20, ти като си направи фирма, отношението ти към служителите какво е? По-добро ли е от това, което ти си получил? И даваш ли добри заплати?
|
...
| преди: 2 години, 12 дни hash: ff626c9b6b |
|
22. Най-голямата грешка, която правят бг служителите, е че не уважават договора: подписват на минимална заплата, с месец назад заплата, на изпитателен срок, и после се вайкат как може шефът да ги държи като марионетки.
ГЛЕДАЙТЕ ДОГОВОРА! Винаги пълната заплата включена, всеки един работен час включен и изчислен, не подписвайте на издръжки. Да преговаряш за договор също е вариант. Дори заплатата да е 100лв по-малка, теб никой не може да те пипне. Работата свършена-не свършена, работното ти време приключва в 5, ти в 5:01 излизаш през вратата. Всичко останало не е твой проблем, а проблем на управителя.
Още по-добре ще е ако се присъединиш към борбен автономен синдикат. Ей тогава шефовете реват като те видят, а не обратното.
|
| преди: 1 година, 10 месеца hash: 7db6180ce0 |
|
23. те нямат бизнес обучение..
оборота го имат за лични средства, не правят разлика между заплата на шефа в фирмата и печалба на фирмата(която отива пак за шефа)
не разбират от счетоводство(поне 3г трябва да си водят сами сметките)
не разбират от числа
гъзарията с скъпия автомобил е номер 1 сред зле упварляемите фирми
нямат фирмена култура
нямат бизнес обучение
нямат бизнес предприемачество
да се видели в бг ритейл магазините книги от типа:
"от а до я как да стартираме ресторант, магазин, хотел, .. "
вижте в шведския сайт алибрис и ще видите шведите какви предприемачески и занаятчийски книги си продават..
и така
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
