Власт а после?
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1213 пъти
До всички които ще кажат това не се отнася до мен.
Подобно на героя от разказа гледах на горе и се стремях да стигна там.
В детството често се случваше в къщи да закъсваме за основни неща. Най - много ми тежеше, че не се знаеше утре какво ще ядем.
От кактоапочнах работа осигурявам храната. И вече храната не е проблем. Тъй като от предишната работа и това че около два месеца останах без такава. Стигнах до извода че трябва да порасна финансово. Или тоест да създам нещо като фирма във новата фирма. Да направя така, че да водя хора. Първо трябваше да се задържа въпреки че нито съм от най - мислищите, нито от сръчните или пък бързите. Затова показах, че поне съм работен и финансирах малко фирмата с някой инструменти. Не с много но с достатъчно за да ме забележат. Тогава се сетиха, че имам подходящо образование, за да съм им полезен или по точно общината изискваше фирмата да има повече хора заемащи този пост. Така ме назначиха по документи като техник. Само че вече им бях нужен. Така си усигурих сигурно място. Не поисках повече пари. Но започнах да работя по- малко. И се стигна до само фиктивно. Още от както видяха че бих вложил във фирмата и благодарение на това, че колега реши да напусна поста. Ми дадоха възножно по -лека работа. После затвърдих мястото си финансирайки още.
И съвсем намалиха работата ми. Наистина имам чувството че съм фиктивен на работата.
Добре не съм гладен, плащат ми достатъчно. Имам много добра работа. Бих казал задоволен съм. Мога да спра до тук. Но не! Сега мисля да финасирам още фирмата. И да поискам повишение. Но не защото имам нужда. А просто защото мога.
И в предвид офертата която бих предложил на шефа би се съгласил. Аз печеля в по - дългосрочен план.
След още време инвестиции. Ще се получи така, че ще водя хора. Които ще работят за мен а ще им плаща шефа. Ще носят отговорността. А от мен ще осигуря възможност, да свършат работата. Разбира се умни и способни хора, не те слушат ако им се налагаш. Но можеш да им дадеш неща които искат, за да свършат желаното от теб. Както се казва във вълкът от Уолстрийт. Създай нужда. Имай желаното, и ще получиш награда. Така се получава че имам власт, защото умението да направиш така, че другите да вършат това което искаш е тип власт. Добре постигам го. Добре не съм гладен, имам идеялна фиктивна работа, водя хора, задоволен съм повече от достатъчно. А после какво?
Изобщо не съм мислил, че ще стигна до тук или ще продължа нататък. И когато човек е задоволен какво иска после?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: 10c9b5d180

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Приключи ли с фантазиите? Или имаш готовност да теглиш 20хиляди заем на твое име и да дадеш парите на фирмата? Честа практика е, залъгват ги, че така са бетонирани там и няма да ги уволнят. Сигурно като се изплати заемът следва нов, по-голям. Има и хора, които си залагат апартаментите в полза на работодателя - ако някой си мисли що за луди, не знам но има достатъчно много случаи.

 

...

преди: 4 години, 11 месеца hash: 1928b94708

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Момко, пързалят те по най-елементарен начин, а ти все повече налапваш въдицата. Какво означава "да инвестираш във фирмата"? Аз го разбирам като да откупиш определен дял, което те прави съдружник и пълноправен партньор при разпределянето на дивидентите и определянето на бъдещата политика. Да си плащаш, за да те товарят с по-малко работа и да ти разпечатат едни визитки за три лева, на които да пише "Пешо Иванов, главен мениджър" е не просто тъпо, а направо налудничаво. Никаква власт нямаш, щом не участваш в управлението на капитала! Имаш розовите очила, че си голяма работа, докато буквално те доят. Нормалната практика при тези, както ти наивно ги наричаш, "инвестиции", е тези финансови взаимоотношения да се оформят документално с нотариална заверка и договор. В момента ти чисто и просто черпиш шефовете си, които могат още утре да те изхвърлят, дори без да обясняват защо. Казва му се "съкращение на щата". Не го правят, защото явно на такъв будала трудно се попада. Т. е. ти практически плащаш на фирмата за правото да НЕ работиш там. Ами чакам те с отворени обятия и в нашия офис! Обещавам да ти отделя собствен кабинет, където да си решаваш кръстословиците, и да инструктирам персонала да ти вика "сър". Но, нали знаеш, инвестициите да си ги носиш в портфейла! А! И номерът аз да плащам на екипа ти, а ти да прибираш печалбата от работата му, ми звучи някак като кофти сделка.

 

...