С никого не се разбирам
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 1338 пъти
Здравейте на всички,
на скоро започнах работа. Търсих си близо половин година и най-накрая намерих работа, която ми харесва и с работно време и със заплащане.
Само че имам нещо като малък проблем. Там е змиярник, общо взето сме пет жени и шефката. Сещате се, че от всякъде бълва лицемерие и глупости. Аз не се вълнувам от мнението им за мен, защото ми е ясно, че просто работя с тях, извън работа не ми пука особено за никоя от тях. Обаче техните характери влияят и на работата ми. Търсих много пъти грешката в себе си, опитвам се да им угодя, да им помагам и да ги слушам, но те пак се държат като надути патици. Буквално каквото и да направя не е правилно! Или ако го свърша правилно ме питат "А еди кое си що не направи?" :D Каквато и да работа да има за вършене и аз да дам мнение как според мен ще стане по-лесно и по-бързо, те избират възможно най-трудния вариант и така губим време.... Изобщо не се чуваме, т.е. те се слушат по между си, но мен за нищо не ме отразяват.
Също така, аз си имам една длъжност, те ме карат да правя нещо коренно различно?
Шефката ми е типична шефка. Постоянно е кисела и недоволна от всичко. Преди да започна ми обясняваха мениджърите, че ще ми помага, ще ми обяснява всичко, ще ми обръща внимание... нищо такова. Ако не знам нещо, тя ми се дърви, ако допусна най-малката грешка пак ми мрънка и се държи тъпо. Аз съм на 19, те са на 28+ всички и вместо като по-големи да се опитат да ме предразположат да ми е ок с тях, за да си вършим работата в екип и добре, те ми се карат, шушнат си зад гърба ми и не ме отразяват каквато и идея да имам! Дори вчера в офиса едната колежка отиде при шефката, спогледаха ме и почнаха нещо да си шушнат? Извинете, в детската градина ли сме? :D Винаги когато вляза в офиса и млъкват, не съм толкова тъпа, много добре знам, че ме обсъждат, но се чудя какво по дяволите съм им направила?!
Аз изобщо не харесвам такива глупости, имам си две-три приятелки извън работа и нямам желание да създавам приятелство с тях, но искам поне някакво малко разбирателство за да ни върви добре работата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 11 месеца hash: 2298c58776

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много кофти проблем, лошото е, че понякога се стига до това да се наложи да смениш работата. Майка ми дълги години беше така, една нейна колежка постоянно й правеше проблеми с шефката, постоянно майка ми беше разстроена.. а отгоре на всичкото колежката й беше на по-ниска позиция от нея. Накрая майка ми не издържа и на близо 47 г. си смени работата. Сега се разбира с колежките й, уважават я, намери си среда. Има шеф, но не е постоянно да бди над тях и да ги проверява. Работи като съдия, преди беше съдия по вписванията, което не е същото като съдия. Аз самата не мога да понасям да имам шеф, който постоянно да ми се натрапва, да бди над мен и да ми казва какво да правя и не понасям изцяло женски колективи, защото не се разбирам със собствения си пол. По-добре да отида някъде, където има повече или изцяло мъже. Млада си, имаш време, запиши да учиш нещо, за да не се налага вечно да търпиш разни шефки и простаци.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: bfb0949fcf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Съчувствам ти, и аз съм в подобно положение, дори вероятно по-лошо, защото на мен открито ми се подиграват и обиждат. На повече години съм от теб и винаги преди съм била в прекрасни колективи за разлика от сегашната работа, на която съм от около година. Търпя, защото работата ми харесва, заплащането е добро, а и научих много нови неща, но отношението на колежките към мен си е направо психически тормоз и вече се чувствам срината и със смачкано самочувствие. Ако можеш да си го позволиш, според мен се махай от там. Аз съм си дала срок, след който ако не са се отправили нещата ще напусна, но като гледам дори на още по-зле вървят. Трябва да мислим за собственото си здраве и психика, а работа има.

 

...