Мечта, побъркваща ума ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89284)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20652)
 Секс и интимност (10430)
 Тинейджърски (19401)
 Семейство (4370)
 Здраве (7300)
 Спорт и красота (3816)
 На работното място (1865)
 Образование (5212)
 В чужбина (1164)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11901)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Мечта, побъркваща ума ми
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 743 пъти
Здравейте! Пише ви студентка 1ви курс на ИТ специалност, задочно и мечтата ми (и главната ми цел) е да се развивам в тази сфера. И понеже смятам, че е необходимо да започна да трупам опит колкото се може по-рано, от няколко години насам активно търся работа/стаж в сферата. В родния ми град обаче не се предлага нищо подобно, докато в големите градове като София е пълно с желаните от мен позиции. За огромно съжаление, не виждам бъдеще в малкия град. Именно поради тази причина кандидатствах за стаж в столицата, одобриха ме, поработих известно време, хареса ми това, с което се занимавах. Поради ниското заплащане, големите разходи и това, че съм далеч от приятеля си, с който сме заедно вече от 1 година и адски много ми липсваше (а пък и двамата сме против връзката от разстояние), реших да напусна и се прибрах в родния град. Започнах отново да търся работа, надявайки се, че някак си ще успея да намеря длъжност подобна на предишната, но без успех.
Въпреки че се чувствам добре в родното място, успявам да спестявам пари всеки месец, не се провирам по квартири, всичко ми е на 2 крачки, близо съм до приятеля си, не спирам да мисля за това, че не се развивам в желаната сфера и по този начин се отдалечавам от мечтата си. Бих се преместила в столицата, въпреки всичките недостатъци, които виждам в нея, но не мога и не искам да тръгна без човека, когото обичам. Той, обаче, не желае да се откъсне от малкия град и всичко, което има там.
Може би трябва да избирам дали да загубя питомното (всичко, което имам до момента), за да мога да гоня дивото, неизвестното, несигурното? Може би изглеждам твърде претенциозна и трябва да се откажа от мечтата си? Или да изчакам времето да покаже? Какво да правя?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 19 дни
hash: c114a650fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   В иконамиката и живота няма "безплатен обяд". Явно същото важи и за ИТ сферата. Ако сега в родното си място не можеш да намериш един стаж, как вбъдеще ще реализираш кариера?

 
  ...
преди: 1 месец, 19 дни
hash: 1df86f4117
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Аз на твое място бих си гонила мечтата до дупка. Когато имаш достатъчно опит винаги можеш да намериш дистанционна работа и да я работиш от твоя град, но сега ти трябва възможност да се научиш. Иначе цял живот може да съжеляваш, че не си опитала. Моят приятел заради мен смени град и работа и сега и двамата печелим по равно. В противен случай аз нямаше да съм толкова независима от него, а е много кофти. Който плаща по-голямата част от сметките в една къща в голяма част от случаите командва.

 
  ...
преди: 1 месец, 19 дни
hash: f1d407102d
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Мечтата на живота ми, любовта на живота ми... Няма такива животни, особено на твоята възраст. Има цели и интереси. София не е цвете за мирисане, но е единственото място в България, където има що-годе добри компании с възможности. Ще дойде моментът, когато ще можеш да се върнеш в родното място. Може да се работи дистанционно например. За ИТ компаниите това е вече нормално. Но преди това трябва да се закачиш някъде, да натрупаш опит. Това естествено след като завършиш. Сега щом си още 1 курс, имаш време. Но си начертай още сега план, по който да действаш. И ако приятелят ти те дърпа надолу, го зарязваш и си гледаш интереса. Мъже ще срещаш още много, с моного по-висок статут от това селянче, с което си се захванала. Любовта автоматично означава общи интереси и общи планове за бъдещето. Твоят човек какви планове за бъдещето има?

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 19 дни
hash: 2a236de196
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Твърде млада си да се затваряш и да се отказваш от мечтите си заради мъж. Ти в момента градиш бъдещето си и забелязваш, че такова не те очаква в малкия град. Какво правим тогава? Твоя приятел ако те обича ще дойде с теб! Не може ли да работи и той в София. Така и двамата ще имате по-високи заплати пък ако сте заедно, ще си разделяте разходите. Началото никога не е лесно и може да изкарваш пари, колкото да си платиш сметките (аз бях така), но нали идеята е че като натрупаш опит, ще ти се увеличи заплатата и длъжността. В сферата на ИТ се вадят много добри пари в момента (за София знам аз). А ти щом казваш, че в града ти няма изобщо какво да работиш по специалността си, тогава за какво я учиш ако ще оставаш там. Не си проваляй живота и бъдещето! Сега ще ти споделя и моя личен опит. Имах приятел от 5 години, когато записах да уча висше в София (и аз съм родом от по-малък град). На него не му беше много приятно да се виждаме 1 път в седмицата, а понякога и по-рядко, но аз не му дадох избор и той знаеше че ще си уча и завърша в София. Той реши, заряза всичко и се премести при мен. Беше супер... в началото, защото той е без висше образование и доста си го мързеше момчето и над половин година не си намери работа. Родителите ми ми даваха пари за общежитие (50 лв. на месец) и за дневни (аз не работех тогава), а той като дойде си взехме квартира (300 лв. на месец). Тъй като той нямаше никакви приходи, аз плащах квартирата и сметките с това, което нашите ми пращаха (а те не бяха ок да излизам на квартира, защото е много, много по-скъпо и аз не им казах за това, разполагах си с онези 50 лв. за общежитие). Обичах си приятеля и правех всичко за да сме заедно. Да, но в един момента осъзнах, че той няма да се стегне и да си намери работа, аз го издържах, а не можех да си го позволя и на всичкото отгоре аз ходех редовно на лекции (имало е дни да съм от 8 до 20 часа в университета) и като се прибирах вкъщи той мрънкаше, че е гладен и аз трябваше бързо да сготвя нещо за принца. Разделихме се и т.н. Живота учи! Не се отказвай от мечтите си! Ти можеш да постигнеш много! Ако човекът до теб не те подкрепя, в това за което се бориш, то той не е за теб! Успех!

 
  ...
преди: 1 месец, 19 дни
hash: 88c98a9dc4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Човек е нищо без мечтите и развитието си.
Приятелят ти, за жалост, те дърпа надолу.
Познавам IT специалисти, които с няколко години опит, знания и мотивация изкарват много, много добри пари и са привидно много удовлетовени.

А парите, в този капиталистичен свят, ти дават всичко.

Аз оставих една "любов" на Терминал 2... ми да ти кажа... беше ми криво за някоя и друга седмица. После започнах да живея.. ама истински.
Отворих се за нови и нови преживявания. Обикалям света, виждам всичко, което искам и правя почти всичко, което някога съм искал.
Преследвам собственото си развитие, мечти и цели и да ти кажа... по-жив човек няма как да се чувства.

Всичко е относитено, де. Имам познати, които нямат подобни аспирации. Харесва им да са на едно място, харесват си зоната на комфорт и спокойствието, което притежават.
За мен обаче това е смърт преди смъртта.

Помисли си хубаво какво искаш от живота. Състави си списък на един лист и виж дали ще можеш да го постигнеш, ако останеш примерно в Разград.


Братан.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 18 дни
hash: 32353a4c85
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Ох, кандидат-програмистката ми тя... Ще те схрускам, бе!

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 13 дни
hash: 30e2c8356f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Номер 3 използа малко по-груб от моя език, но написаното е правилно. На твоята възраст нямаш необходимия житейски опит, за да определиш точно това ли е мъжът за теб. Връзка от 1 г., когато си на около 20, не е кой знае какво. Не пишеш с какво се занимава момчето, но определено не сте на една вълна. В малкия град се случва следното: завършваш си виШОто, търсиш си безуспешно работа по специалността, накрая почваш да работиш нещо друго, а междувременно роднините и половинката ти започват да те притискат, че ти е време за дете, за да ти осмисли дните. Кариера трудно се прави така. От друга страна, колкото повече време си с приятеля ти, толкова по-трудно ще ти е да се разделите. Не отлагай решението за след като завършиш.

 
  ...
преди: 1 месец, 10 дни
hash: aaf9e746cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Всички големи кариеристи се измътихте, но не знаете какво е човек да живее съвсем сам в чужд град и да няма с кого да си обели дума.

 
  ...
преди: 1 месец, 7 дни
hash: f420507c00
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Номер 8, прекрасно знам какво е, но за около година човек се социализира. Номер 7 съм.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker