На кръстопът - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (89364)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20682)
 Секс и интимност (10438)
 Тинейджърски (19407)
 Семейство (4375)
 Здраве (7303)
 Спорт и красота (3820)
 На работното място (1869)
 Образование (5216)
 В чужбина (1165)
 Наркотици и алкохол (864)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1427)
 Други (11915)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

На кръстопът
преди: 1 месец, 20 дни, прочетена 474 пъти
Здравейте,

Пиша това, защото чувствам, че имам нужда от съвет, макар и като че ли вече съм взел решение. В момента съм изправен пред една от онези дилеми, чийто изход ще измени хода на живота ми за години напред. Не, че всеки ден не ковем съдбата си, но понякога това е по-очевидно от обикновено... При това съм преодолял всички външни фактори, и всичко зависи единствено от моето решение.

Та към въпроса. Идната седмица трябва да кажа дали искам или не искам да започна нова работа. Работа в предприятие, за което мнозина биха мечтали да се уредят дори като портиери. Работа, за която се борех години наред без особен успех и поради която насочих целия си досегашен трудов опит така че да пасне на спецификите, които се търсят в това предприятие.

След няколко неуспешни опита да се внедря там се питах защо пак си го причинявам. Шансът да се преборя с около 60 души за желаната от мен позиция не беше много голям, меко казано. Пък и вече ентусиазмът ми да работя там беше попреминал, май гроздето беше станало твърде кисело за вкуса ми.... Истината е, че продължавах да се боря от чист инат, за спорта, без изобщо вече да се надявам, че някога ще започна работа на това място. Носят се слухове, че случайни хора там няма, а аз съм от най-случайните хора.

Дадох най-доброто от себе си на интервютата и изпитите, без да очаквам каквото и да е. И взеха, че избраха точно мен, за моя пълна изненада. Воала – крепостта е превзета. Работата, която трябва да започна е престижна, спокойна, сигурна и високо платена. Образованието и досегашният ми трудов опит идеално пасват на нея. Е, какъв е проблемът, ще питате?

Проблемът, разбира се, е у мен. Вече гоня 30-те, работя легално от 23 годишен. За това време съм сменял три пъти работата си, никъде не съм се задържал по-дълго от две години. Винаги е било по мое желание. Винаги шефовете ми са правели всичко възможно да ме задържат. Но истината е, че изкарам ли година и половина на едно място, каквото и да е, почва да ми писва. Омръзва ми рутината, хората и всичко останало едно и също всеки ден. Пък и все има нещо, което да не ми харесва. Или ще ми плащат твърде малко, или ще ме гърчат от работа, или ще умирам от скука, или ще се занимавам с нещо безсмислено...

Идеята ми е, че пълно щастие няма. Навремето отдавах твърде голямо значение на професията, която упражнявам, но вече не ми пука толкова - стига работата да не обсебва живота ми, да не е безумно тъпа и да ми позволява що годе нормално съществуване, няма значение каква всъщност ще е тя.

С две думи – уморих се непрекъснато да сменям работата си. Тези от вас, които са минали по стъпките ми знаят какъв стрес е да излезеш от средата, в която тъкмо си се установил и да започнеш да се доказваш пак и пак на ново място. А най-тежко за мен е, че се привързвам към част от колегите ми, с които докато работя ги виждам по-често от семейството и приятелите ми, а когато сменя работата си все едно изчезват от живота ми. Тези неща ме правят все по-напрегнат и дистанциран.

На сегашната ми работа съм от почти две години. Чувствам, че онова усещане да се махна се появява пак, макар че вече не е така силно като преди - безразличието у мен засега взема връх Но тази е най-приемливата работа, която съм имал досега. Работя в малък екип в средна по големина чуждестранна фирма, на мен се разчита много, и ако сега си обера крушите, колегите ми, които страшно уважавам и ценя, ще си го отнесат. Работата ни е твърде специализирана, невъзможно е да ми се намери заместник бързо и евентуалното ми напускане ще се отрази пагубно на отдела ми. Освен това няма да оправдая доверието, което моят шеф ми гласува, когато ме нае в критичен за мен момент. И изобщо, както и да гледам, постъпката ми ще бъде доста подличка, тъй като досега не съм давал никакви индикации, че искам да си ходя.

От друга страна имам работата, за която някога мечтаех, а вече не ми пука, както и доста по-добра заплата. На път съм да я откажа, с ясното съзнание, че птичето повече няма кацне на рамото ми. Всички, които ме познават, биха казали, че съм се побъркал, ако разберат за това... Вие какво бихте сторили на мое място?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 месец, 19 дни
hash: 8f00818b33
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Според мен си следвал много правилен за млад човек модел.Един млад човек,ако не се развива и напредва кога?Спечелил си желаната работа,какво чакаш?РУтината да те обземе и какво искаш да заприличаш на служител на средна възраст,който мрази работата си,но има 2 деца и кредит.

 
  ...
преди: 1 месец, 19 дни
hash: dec48f690b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

2.   Не си проваляй връзките с хората, които са ти подавали ръка и гласували доверие. Както сам каза, на вече по- сериозна възраст си. Аз на твое място бих избрала сигурността и спокойствието. В днешно време е трудно да си на хубава работа, с хубаво заплащане, и с колеги, с които да се разбирате. А ти го имаш!

 
  ...
преди: 1 месец, 18 дни
hash: 4450eda99c
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   Отиди там където смяташ че имаш най-добри възможности, както сега, така и за в бъдеще. Въобще да не ти пука за шефове, колеги и т. н. Тва не е твой бизнес, ти си само един работник там, нищо повече. Да се привържеш емоционално към дадено работно място или колеги е най-глупавото нещо което можеш да направиш.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 18 дни
hash: dd7fc553f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Започни на новата позиция и после решавай според мен. Сега са ти дошли в повече емоциите. Иначе в теб виждам себе си. И аз все се боря за нещо и все нещо не ми стига, когато го получа и започвам да се боря за следващото. Но е хубаво да пробваш и да не взимаш импулсивно решение. Щом и заплащането е добро си заслужава наистина да му дадеш шанс.

 
  ...
преди: 1 месец, 17 дни
hash: c665372f19
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Аз бях в същата позиция, също като теб се борих много и накрая успях. Смених си работата с "мечтаната" такава. Но се разочаровах. Разбрах едно нещо - работната среда и социалните придобивки са най-важни за мен.

Предишната ми работа не беше по специалността, но имах страхотни колеги, мениджър, работа на бюро с безкрайни професионални възможности, много социални придобивки, тиймбилдинги, излизания с колеги всеки месец и МНОГО купон.

За настоящата ми работа се борих почти 4 години - получих по-висока заплата, "по-престижна" работа, по-малко колеги, никакви социални придобивки, тиймбилдинги и излизания, работа навън.

С ръка на сърцето си признавам, че работата, която исках се оказа ужасна, но нямам намерение да напусна ВСЕ ОЩЕ.

Та, преди да смениш работата - успокой се, вземи лист и химикал, напиши кои са предимствата и недостатъците на двете места, напиши какво ти харесва на настоящата работа и дали ще го имаш на бъдещата, направи същото и за негативните аспекти.

Всички заслужаваме най-доброто за себе си, но трябва трезва преценка, без емоции.

 
  ...


...
преди: 1 месец, 15 дни
hash: b80d28cb87
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   Когато човек е доволен от настоящата работа, не ходи по интервюта за нова. Фактът, че го правиш означава едно - сегашната ти работа не е това, което искаш, нещо ти пречи или недостига. При теб проблемът е, че ти е трудно да напуснеш зоната на комфорт (сега всичко е рутина, познаваш колегите, познаваш шефове, доказал си се, докато на новото място трябва да градиш всичко наново). Но: aко не го направиш сега, ще продължиш да си недоволен и в крайна сметка един ден така или иначе ще напуснеш сегашната работа, но може би тогава това ще стане при далеч по-лоши условия за теб. Възможно най-голямата грешка е да оставиш емоциите да те водят. Подобни решения се вземат по чисто обективни причини - без емоции, без чувство за вина. Сегашният ти шеф със сигурност е действал и ще действа по същия начин - не мисли, че те е взел на работа защото си бил в нужда. Взел те е, защото му трябваш. И по същия начин един ден може да ти каже чао, както и ти на него. Това са нормални бизнес взаимоотношения. Важното е единствено да се запази добрият делови тон и да се съхранят старите контакти за бъдещето.
Най-успешните кариеристи са тези, които са сменяли компаниите и позициите в най-добрия за това момент. Номер 2 е типичният пример за обратното - жена, страхлива от промяната, залагаща на сигурното. А после всички се питаме, защо жените на сходни позиции получават средно 30% по-малко от мъжете и защо масово успешните мениджъри са мъже. Тук е и отговорът - липса на решителност и влагане на емоции при вземането на решения.
Вземи CVто на няколко успешни мениджъри и ще видиш, че при всички развитието е почти идентично.

 
  ... горе^
преди: 1 месец, 15 дни
hash: cb4e9c6af3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Напусни старата и започни мечтаната работа! Да спечелиш такава работа без връзки си е нещо много специално и такъв шанс обикновено идва веднъж в живота. Шефовете, колегите ти... ами ще се справят някак и без теб. А и щом си ходил по интервюта и си се оглеждал за нова работа, ами видно е, че нещо ти липсва на настоящето място и е време за промяна. Сега ти е времето да намериш "твоето място" на което ще ти е интересно и приятно и ще искаш да останеш много повече от 2 години. Повярвай ми, на колкото повече години ставаш, толкова е по-трудно да следваш мечтите си, защото вече не си сам, имаш семейство и много отговорности. Като минеш 35 вече не можеш просто ей така да се прибереш вкъщи и да заявиш, че си напуснал работа, защото ти е писнало от рутината. За това направи го сега, иначе ще съжаляваш!

 
  ...
преди: 1 месец, 14 дни
hash: 501443ec60
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Нямаш ли вариант да говориш с новите шефове да започнеш след 2 седмици, примерно, за да може настоящият ти шеф да намери през това време друг, който да те замести? Те затова служат и предизвестията, а проблемът дали ще си намери бързо нов човек или не не е твой. Можеш и да помагаш дистанционно, ако наистина се нуждаят, докато си намерят новия човек. Със сигурност предполагам, че ако вдигнат възнаграждението, няма да е сложно да се намери друг 'кадър'.
Запази си контактите с хората и се разбери по човешки с шефа, обясни му, че са те намерили в linkedin и са ти предложили много добра оферта, от която би съжалявал да се откажеш на този етап. Така ще си запазиш и шанса да те наеме отново, в случай, че новата работа/обстановка/колеги не ти хареса.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker