Страх ме е да работя
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 2501 пъти
Здравейте, момиче на 19 години съм, не съм приета в университет и 1 година ще трябва да работя. Нямам опит, досега никога не съм работила и много се притеснявам. Отделно имам и лека социална фобия. От малък град съм, няма много избор за работа-сервитьорка или продавач-консултант. Както казах, много се притеснявам от хора и като цяло ми е ниско самочувствието за сервитьорка. Не знам от притеснение дали ще мога да се справям. Същото се отнася и за продавачка. В обявите в jobs.bg изискванията им са все да е някой с добри комуникативни умения, усмихнат, мотивиран. А аз с това притеснение никаква мотивация нямам. Не ме и бива много със смятането, даже ми се иска да работа някъде, от където няма да минават много хора, за да не се излагам. Дайте ми някакъв съвет, защото трябва да работя и ми трябва поне малко смелост, а се страхувам. Не говоря много и не се усмихвам често, искам това да се промени, но се страхувам. Помогнете ми, трябват ми пари за да си плащам уроците за кандидатстване за догодина. По-важно ми е естествено ученето, но трябва да се работи. Какъв съвет ще ми дадете за да се освободя от това състояние и да не се страхувам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 10 месеца hash: 4a0310a043

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

1.   Е, всеки е бил притеснен в началото. И моята първа работа беше горе-долу тогава. Мен си ме приеха, но реших лятото да изкарам пари и започнах по заместване като продавачка в един малък магазин. Е, страшничко си беше, никой не ти обяснява нищо, не знаеш как да се държиш с клиентите. Ама се свиква с времето. Никой не се е родил научен! А и не знам за другите, но като ида в магазин и видя, че продавачката е леко притеснена и ми се извинява 100 пъти, просто я успокоявам, защото знам, че и е първа работа и прави грешки не защото е нелюбезна, а просто защото още се учи. Така, че повечето клиенти ще ти влязат в положението, даже ще те успокоят и ще видиш, че не е ужасно и невъзможно. Горе главата! Всеки е бил шашнат на първата си работа, че и на втората и на третата. Без значение коя работа поред ти е, докато си нов и още се учиш, всичко ти се вижда сложно и объркано, а в последствие става много по-добре. Ще се справиш! Само трябва желание да се учиш и всичко ще си дойде на мястото.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: f9cc2b6f44

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нормално е, повечето сме се притеснявали в началото. С времето нещата си идват на място. Дори при смяна на работа има притеснение, а какво остава при първа работа.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 564288a3e2

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Прави са първите двама, а и като добавиш наглите безкрайни изисквания на работодателите и наглото им арогантно и робовладелско държание, съвсем се стресираш. Давай напред с рогата, винаги ще се опитват най-нагло и безцеремонно да те стъпчат.

 

...

горе^

преди: 4 години, 10 месеца hash: bcf5177836

гласове: 1 2 3 4 5   (9 гласа)

4.   Всяко начало е трудно, но не е необходимо да го правиш. Аз те съветвам все пак да се запишеш да учиш- почти всички университети имат допълнителен прием и там се влиза по-лесно. 80% от хората, които отлагат първата година, отлагат и втората. Според мен няма смисъл да работиш и да се мъчиш на някоя неквалифицирана работа, защото това ще те отчая много. Повечето неквалифицирани работни места са скучни и работят скучни хора. Много хора могат да се обидят, но за мен това са факти. Средата е важна, а много често когато си неквалифициран влизаш в лоша среда и без да се усетиш се завърташ в тази среда и ставаш същия като тях. Накрая съжаляваш за пропуснатия си живот. И псуваш пред телевизора "Ей, съсипаха я тая държава"

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 6e24ba02ea

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имам познат. Той беше направо ужасен от факта, че трябва да работи. По-скоро от незнанието. Трябваше да пуска влакчета в увеселителен парк и до последно се чудеше дали да почне. Тогава надълго и нашироко му обясних как стоят нещата с усъвършенстването, с личностното развитие и зоната на комфорт. В момента, доста години след това, вече има кариера в IT сферата, работи за поооовече от прилични пари и не изпитва никакъв страх от смяна на работни обстановки и прочие. В тоя живот трябва да се гмуркаш с главата напред, тогава ще ти се отплати подобаващо. Та... да не ти пука. Скачай каквото намериш и започвай да се развиваш. Братан.

 

...