Споделена история от На работното място |
Как да постъпя?
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 1291 пъти
Здравейте приятели.
Пиша от телефон тази история, затова се извинявам, ако някъде допусна правописна грешка и пр.
Искам просто да ви задам един въпрос.
Аз съм момиче на 20г, уча висше, и имам сезонна работа. Смея да твърдя, че съм доста търпелива, но напоследък просто не издържам.
Работя със семейството си в нашият ресторант. От 14 годишна всяко лято работя там, не за друго, просто защото на морето е трудно да се оцелее зимата с изкараното от един сезон. То пък и един сезон.
Моя проблем е, че винаги закъснявам за работа, с 10-40минути. За сметка на закъснението ми, аз не си взимам почивката, своеволно, и никога не съм работила до края на работното ми време. Винаги съм оставала докато не затворим обекта. Макар и позицията ми да е барман, аз помагам в кухнята и умивалното нон стоп. Сиреч - общ работник.
Е, цял живот не можах да си оправя съня. Самата история я пиша сега в 3:30 преди да си легна. Работя по 10-12 часа на ден, и семейството ми винаги ми намира кусури независимо от моето изпълнение на задачите и факта че помагам навсякъде. Крещят ми отсреща, злепоставят ме, дори смея да кажа, че точно защото съм от семейството, на разпокъсани 10-12 часа работа, аз получавам 1200лв. Не съм се оплаквала за парите, нито за работното време. Но и не мога да им обясня, че на мен целия ми ден заминява в ресторанта и просто, колкото и да се мъча не мога да се събудя на време. Факт е, че съм от 12 до 00 в ресторанта и като се прибера искам малко време за себе си. Просто стоя и си слушам музика или си пиша с приятели или карам колата. Ако в момента в който се прибера легна да спя, няма да успея, защото съм станала хиперактивна. Стоя будна със затворени очи.
Много ми е тежко, че всички забелязвят само негатината част - факта че закъснявам. А никой не желая да оцени труда ми. Боли ме всеки ден да ми крещят. Не искам да се карам с никой, искам да си работя спокойно. Но не мога да си отпочина заради гореспоменатата причина. Така и закъснявам и се получава този омагьосан кръг. Сама работя барман, съответно както оставя бара така и ще го заваря, затова не си позволявям да тръгна преди последната ми чаша и пепелник да са измити.
Дайте ми съвет какво да правя. Много ми е тежко, старая се на макс, просто вече не издържам на това ежедневно психическо мъчение. И най ме боли от това, че се държат така с член от семейството, а чуждите хора/останалия персонал/ още малко и звезди ще им свалят.
Извинявам се за дългата история.. просто трябваше да го кажа на някого най накрая.. знам че ви се струва детинско, но боли. Всеки ден ме боли, като знам че отново съм се провалила.
Благодаря ви, лека нощ.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 31e6ee416e |
|
1. Намери си друга работа. Не си длъжна да бъдеш роб на семейството си, защото това те очакват от теб. Така си ги научиа. Казвам ти го като семейният роб. Аз бях тази, която забавлява гостите, аз бях тази, която мие чиниите, тази която все е винозна, независимо от успехите.
Та просто смени работата. Да си намерят служител, защото ти в къщи си им дете, на работа си им служител и ако бачкаш тези часове и то без почивки, то това си е робуване
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: ffad9fe920 |
|
2. това е един от проблемите да се работи в семейна фирма / предприятие - хората трудно разграничават личните от служебните отношения и се държат с другите както с "чужди" не биха си позволили.
Можеш да си потърсиш друга работа, но тогава роднините ще са ти обидени. Най-добре е да поговориш с тях и да им обясниш, че такова отношение е недопустимо.
От друга страна обаче се научи да не закъсняваш, много е досадно и дразнещо да не можеш да разчиташ на някого в точно определен час когато има твърда уговорка. Какво значи "не можах да си оправя съня"? Да не си малко дете? Ако сегашният режим на работа ти е тежък, уговорете се да работиш на смени, а не по цял ден. Но да лягаш в 3. 30 всеки ден, няма как да си навреме на работа.
|
|
