 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Неудовлетвореност от професията
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 2124 пъти
Здравейте!
Работих в продължение на няколко години в администрацията и макар, че имах доста трудни моменти всичко изглеждаше добре. Имах хъс за работа и желание за самоусъвършенстване, макар че на моменти работата бе толкова много, че ми е идвало да зарежда всичко. Но всичко бе временно!
Преди две години обаче нещо започна да се случва. Първоначално започнах да губя желание за работа. Всяко едно нещо, което трябваше да свърша започнах да отлагам във времето, докато не се озовах в едно "блато" с куп недовършени неща около мен. Започнах да неглижирам проблемите около мен. Затворих се в себе си и спрях да общувам с колегите както преди. Служебните ми задължения започнаха да ме напрягат необичайно много. Вечно бях нацупен и недоволен от всичко. Отключих депресия, която се оказа изключително коварно заболяване.
Не след дълго реших да сменя работата си. Макар и бавно във времето направих решителната крачка и това стана факт!
Започнах нова работа и всичко изглеждаше добре. След съвсем кратко време същото усещане за неудовлетвореност се появи пак. Отново загубих мотивация и всичко ново започваше да ме напряха и стресира без обективна причина за това. Казвам без обективна, защото хората около мен много ме уважаваха и винаги имаше кой да ми помага, ако нещо незнам. А и новата ми професия бе спокойна в по-голямата си част.
Карах около година там и неочаквано от предишното работно място, за което писах в началото ми направиха оферта да се върна срещу по-високо заплащане и на малко по-различна длъжност.
Върнах се с идеята, че може нещата да станат както "едно време" - аз да съм на познатата си стара работа, мотивацията да се възвърне и да бъда отново този човек, който е професионалист преди всичко.
Да, но нещата се обърнаха нагоре с краката. Започнаха да ме товарят с прекалено много неща, освен с новите отговорности, поех и някои от старите си. Тогава осъзнах, че преди въобще не е било толкова зле, колкото е сега. Намразих работата си наистина. За амбиции и мотивация няма как да говорим вече, защото такива нямам! Всъщото време всички около мен се държат много добре и постоянно ми казват колко много знам и мога. Това ме обърква, защото на моменти имам чувството, че всичко се прави за да върша това, което другите немогат или не желаят.
По-лошото е, че живота ми извън работното място също се превърна в помия. Загубих повечето си хобита, които съм имал. Спрях да се радвам на малките удоволствия. Появиха се и редца пороци, с които да запълвам празнотите.
Сега ми идва да кажа "ма*ната му на всичко"! Да започна отново от нулата, но ме притеснява това отегчение и липса на мотивация да не се появи пак, където и да отида :((. Всеки ми казва трябва ти една голяма промяна, но това ли е ключа? !
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: c4f41b101d |
|
1. Те точно заради това са ти предложили са се върнеш. Защото вероятно не са намерили друг достатъчно добър, който да е съгласен да върли работата на няколко човека. А колегите заради това ти се радват, защото им вършиш тяхната работа. Истината е че освен финансовата изгода, трябва да имаш и чувство за цел в работата, трябва да ти допада това, което правиш и най-малкото да нямаш против продуктите на фирмата. Другото вече зависи от фирмената политика, дали злоупотребява с хората си както често се случва.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: f57478e4ef |
|
2. Чувствам се по абсолютно същия начин, преди 4 години започнах работа като мениджър с обещания за голям професионален просперитет, голям отдел, креативна работа и тн., нищо от това не се случи, даже напротив отделът ми е последна дупка на кавала, тотално загубих мотивация и желание за работа, чувствам се в абсолютно безвремие. Предполагам, че всичко това е напълно видимо за шефовете, но никой не смее да ми каже нещо, защото водя стандарти, които са жизнено важни за фирмата. Единственото, което ми дава живец е, че защитих дисертация и преподавам по някой час в университет, това ми дава смисъл в професионалния живот, забравям за всички глупости и се чувствам жив. Надявам се след няколко месеца ми обявят конкурс за главен асистент, това ме държи жив и просто си повтарям, че трябва да издържа още малко.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 62f30d9f66 |
|
3. Имаш синдром на професионалното изпепеляване, честито. С тая анхедония, дето писваш и отключванто на зависимости ("пороци") си на доста висок левъл в това нещо. Промяната е императивна в случая, иначе от теб нищо няма да остане, и буквално, и преносно. Разбирай го както искаш и успех.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 4a46179d25 |
|
4. Сигурно и аз ще го отнеса, но ми стана много интересно защо, когато някой спомене "личен живот" в подобна тема, веднага го награждават с единички? Нормално е да прегориш, когато си отдаден на 100% на професията и няма какво да ти разтовари психиката, за да можеш временно "да изключиш" и да се върнеш после презареден към задачите.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: bd7bbb45fe |
|
5. 4, извинявай, но къде в тази тема видя "единички"? ! В момента е 22. 21 часа на 1-ви август и до момента, в който пиша, има само петици.
Извинявам се за спама, съгласна съм за " прегарянето.
Оп, ще дам първата единичка на номер 4.
|
...
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 4a46179d25 |
|
6. №4 съм към №5 :)
Вече бях прегледала няколко изповеди на същата тема и това с негативните реакции към всеки, който спомене "личен живот" ми направи най-силно впечатление и наистина ми стана любопитно. Просто тази беше най-актуалната тема и затова попитах тук, но ако обърнете внимание, аз съм го написала "подобна тема", именно защото имам предвид поне няколко такива и не конкретизирам тази. Не ме вълнуват оценките, стана ми интересно защо реагират така. Може би там боли най-много. ;)
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: 57033e583f |
|
7. На това му се вика бърн аут, професионално прегряване до степен, че не само работата ти, но и личния ти живот започва да страда. Изходът е само един, събери колкото се може повече пари, напусни работа и се отдай на почивка, ако можеш да си позволиш цяла година да не работиш-още по-добре. Почивай си, разхождай се, занимавай се с приятни неща, срещай се с приятели... и се отдай на себеопознаване. Открий какво наистина ти доставя удоволствие да правиш и когато почивката ти свърши, се опитай, до колкото е възможно, да превърнеш хобито си в професия. Иначе ще сменяш една работа след друга и ще се чувстваш все по-демотивиран, уморен, гневен и депресиран, с времето това ще се отрази и на личните ти връзки, ще отблъснеш любимите си хора и накрая ще изпаднеш в огромна черна дупка, от която излизането е много трудно. Не позволявай това да се случи! Просто намери начин да си дадеш време да си спомниш кой си и какво наистина ти доставя удоволствие в този живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
