Честа смяна на работните места. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (91046)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21194)
 Секс и интимност (10645)
 Тинейджърски (19583)
 Семейство (4468)
 Здраве (7409)
 Спорт и красота (3875)
 На работното място (1931)
 Образование (5380)
 В чужбина (1188)
 Наркотици и алкохол (883)
 Измислени истории (713)
 Проза, литература (1437)
 Други (12169)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Честа смяна на работните места.
преди: 3 месеца, 6 дни, прочетена 654 пъти
Здравейте,

Мъж, на 26г. от голям град.

Осъзнавам, че може би е проблем, но все още не съм напълно сигурен.
В общи линии, работя от 19 годишен. На няколко места съм бил сезонен работник, почасов работник или на студентски бригади. Това разбира се докато учих в университета.
Тук не дискутирам тези временни работни места.
От както завъших (преди 3 години) съм сменил някъде около 7-8 работни места. Най-много съм бил на едно място почти 2 години. Т. е. грубо за година съм сменил 6 работни места.
В сферата ми съм на ниво специалист, не съм на управленско ниво, но в повечето случаи имам доста сложни и отговорни задължения.
Отдавам честата смяна на работните места на своят характер. До момента не са ме гонили, винаги съм напускал по собствено желание. Имам нетърпимост към интриги и тънки схеми. Смятам за много голям и очевиден минус когато на интерв-то сме говорили за едни задължения и вид работа, а буквално на първият работен ден или седмица ме карат да правя тотално други неща. Понякога това което сме говорили е няква основа и имам поне още толкова задължения, които въобще не са споменавали. Знам, че имам трудова х-ка, но там нещата почти винаги са описани прекалено общо, именно за да могат да пускат допълнителни задължения "свързани с позицията". Разбира се, че бих могъл да споря с работодателя, но от досегашният ми опит смея да твърда, че резултатът е никакъв или отрицателен за мен. Почне ли от самото начало един работодател да си изменя на думата и да те цака по такъв начин е ясна работата. Работил съм предимно в големи международни компании, сега и в малка.
И стигаме до текущият момент. След редица структурни проблеми в последната фирма в която прекарах 2 години напуснах малко преди периода когато може би сами щяха да ми предложат да се махна ( не заради лошо справяне). След това започнах работа в много голяма компания, където още на първият работен ден се случиха гореспоменатите проблеми, работата която ми възложиха се разминаваше на 100% с работата за която бях нает. Махнах се на вторият ден. Няколко месеца по-късно започнах в малка, но уж перспективна бг компания с надеждата да не е същото отношение като в големите корпорации. Оказа се по-зле. Наемат те за една длъжност, съчетаваш поне няколко позиции.
И тук идва моят въпрос. Какъв е вашият опит?
Вероятно ще си помислите, че съм прекалено претенциозен. Ами... така е да, такъв съм, знам цената на труда си, знам кога трябва да се сложи границата. Щом ме наемат на съответните места, значи и те го виждат, не се заблуждавам. Не мога да кажа, че много работни места играят голям минус за мен пред работодателите. В cv-to си пиша само местата, където смятам, че съм придобил релевантен и голям опит. Местата на които съм бил за по няколко дена или седмици не съм ги писал. Ясно е че ги пише в книжката, но досега никой работодател не ми е искал книжката преди да ме наеме, защото вижда, че знам за какво говоря и няма нужда от доказателство. Но все пак за мен самият е много стресиращо и отчайващо да сменям толкова често работи и да попадам все на такива....
Какъв е другият вариант? Да ходя всеки ден с нежелание на работа, да псувам работодателя зад гърба, колкото да взема някаква заплата?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 месеца, 3 дни
hash: 65f90d8a33
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Абонирам се, за да следя.

Ганьо не може да прави бизнес и не може да управялва хора. Това ще е отношението към нас за в бъдеще.

В нашата фирма съкратиха една маса хора и всички си мислехме, че това ще е периода за вдигане на заплатите, но не. Сега от нас се изисква да постигнем резултатите, които постигахме преди, но с двойно по-малко хора. Но няма как да стане, работата ни в града е супер специфична и не можеш просто така да намериш квалифицирани хора. Няма от къде и да си намерят. Шефа е идиот и живее ден за ден. И изобщо не ги мисли, защото бюджета за офиса ни идва от централния офис в чужбина.

Да, в нашата фирма има балами, които да му подгъзват и да обучат едни потенциални нови служители, но за смешните пари, които предлагат няма кой да дойде. Ако предложат пък повече на един нов, незнаещ нищо, това ще рефлектира върху сегашните колеги, на които не са вдигани заплатите с години.

Ганьо няма да се научи никога, дори и държавата утре да се сгромоляса.

 
  ...
преди: 3 месеца, 1 ден
hash: 5ac0cb3078
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   От Автора. Искам да уточня, че досега не помня да съм имал проблем със заплащането или работното време. Получавал съм договореното. Но изглежда работдоталтели си мислят, че до едната заплата и изработени часове опира всичко. Те ти дават една заплата, пък ти трябва да вършиш всичко което ти подхвърлят срещу нея . И ако откажеш, се почва ама тва си е допълнителен опит, ама така ще помогнеш на колегите от еди кой си екип и държава, все пак сме една фирма и така нататък. Искам да уточня, че доста често съм все най-малкият на местата на които работя другите колеги са поне с 10на години по-големи. Явно приемат за даденост, че щом съм по-малък и без деца трябва да съм изцяло завладян от работата за разлика от тях и затова да им помогам с дейности тотално несвързани с мен. А те на мен ? Никога.... А последният случай беше. когато сегашният ми работодател ми пуска задължение, което въобще не сме говорили да правя и ми казва "проблем ли ще е за теб". И аз му казах, еми не сме говорили това да ми е задължение , а той "еми за тва питам дали ще ти е проблем " Лол, ми много ясно, че ми е проблем, ама ти кво очакваш да кажа, че няма да го правя , при предположение, че съм под месец във фирмата ? Та, в общи линии мисля и тук да напусна, но съм твърдо решен да намеря нещо по-добро преди да го направя.

 
  ...
преди: 2 месеца, 27 дни
hash: 58128548fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   И аз наблюдавам същото положение в повечето фирми и сменям често дори браншове и професии. Това озадачава работодателите, но пък на интервюто виждат, че съм интелигентен и общувам на ниво. Впечатлението ми е, че просто си търсят роби, които да не мислят а само да изпълняват нареждания и в момента, който разберат, че ти не си с овче мислене ти посочват вратата. Няколко пъти ми се е случвало това, но пък съм попадал и на страхотни шефове в малки фирми, които са търсили съвети от мен за много неща и са се вслушвали в тях. В момента пак съм безработен и на хубави позиции въобще не ме взимат, а смотаните такива ги отказвам веднага...докога ще е така? Времето ще покаже!

 
  ... горе^
преди: 2 месеца, 18 дни
hash: 8e0753b9ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Няма ли повече желаещи да дадат своето мнение по темата? Забелязал съм, че по-младите хора, на около 25-30г. също сменят доста често работните места, на 2 години макс.

 
  ...
преди: 2 месеца, 15 дни
hash: ad4ffa2b73
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Да сменяш работните места в началото е дори препоръчително, защото се ориентираш в бранша. Този номадски живот обаче, трябва, според мен, да се преосмисли когато разбереш какво всъщност искаш от себе си като професионалист. Ако искаш просто минимум работа и максимум заплащане, търсиш съответния работодател, сядаш си на бюрото и не мърдаш до пенсия. Но ако амбициите ти са свързани с професионалното ти развитие и възможността за повече самостоятелност и собствен бизнес, тогава си изграждаш стратегия за постигането на това. Работодателят е некоректен. Добре, обаче си затваряш очите, защото позицията ти осигурява множество контакти, които ще са ти полезни в бъдеще и които без да си под шапката на тази фирма трудно би си осигурил сам. Заплатата е ниска. Да, ама научаваш неща за които иначе трябва да плащаш ти, за да усвоиш. Възлагат ти несвойствена за длъжността ти работа. Гадно е, но пък ще имаш представа и за тази част от професионалната дейност, което ще ти бъде полезно когато стартираш своя си проект. В дългосрочен план всичко това се изплаща.
Работила съм какво ли не в областта на издателския бизнес, медиите и рекламата. Днес съм в състояние (и го правя) да организирам за броени месеци каквото се сетите в тази област. Ангажираха ме да вдигна на крака неработещо от шест години издателство. Никакъв проблем! Познавам всички - писатели, художници, печатари, рекламисти, разпространители - навсякъде имам хора, с които съм работила добре и си имаме доверие. Ново списание? Супер - от журналистите, през коректорите до чистачките всичко го имам. Ама може ли да съм му и главен редактор? Що пък да не може? И това съм била - първо репортер, после редактор, после заместник главен, после главен, познавам ресорите, само от спорт не разбирам, но ще си взема читав спортен редактор и готово. Владея два чужди езика, които не занемарявам, защото са ми нужни, мога да се оправя и с чуждестранни партньри.
Жена на 47 години съм. Идвало ми е понякога да рева от умора и обида заради някой работодател. И не са ми плащали, и са ме държали до среднощ на работа, и са ме разочаровали, и са ме обиждали, и са ме уволнявали, и са ми крали интелектуална собственост, а един даже ми правеше сексуални намеци. Но аз взех от всеки един от тях всичко, което прецених, че е добро за мен. В момента съм докторант в университета, защото прецених, че трябва да си осигуря възможност и за бъдеща преподавателска работа. Там пък за каква бюрокрация, кариеризъм и абсолютно малоумие става дума и да ви кажа, няма да ми повярвате. Но стискам зъби, защото зная, че научната степен ми отваря още врати. А вървя към една възраст, в която няма да мога да тичам по пресконференции, или просто няма да искам, и тагава не е зле да си хвана една лекторийка, да си гледам собственото издание и да си садя лалета в градината за удоволствие.
Затова казвам: преценете си какво точно искате от професионалното си бъдеще и действайте в тази посока. Не влагайте лични емоции в работата. Чешити и непочтени хора има навсякъде. Големият номер е ТИ да използваш работодателя - да получаваш срещу труда си не просто заплата, а нови знания, опит и популярност. Това е най-надеждната "банкова сметка", а как ще използвате после този капитал си зависии от личните ви мечти.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker