Вписване в колектив
преди: 4 години, 28 дни, прочетена 1980 пъти
Здравейте, хора! Искам да ви попитам, когато сте започвали нова работа, с нови колеги как съумявате да се впишете в колектива? Имате ли някаква тактика, някаква роля, която следвате? Аз никога не съм успявала да се впиша никъде - нито в университета, нито на работа. Опитвала съм се да бъда себе си - аз съм мил, отзивчив и искрен човек и колегите веднага си мислят, че с тази си доброта искам да ги заблудя и да им навредя по-нататък. В друг колектив съм пробвала тактиката: “Мачкай, за да те уважават”, но отново не се получи нищо.. Да се подмазвам не мога, да съм лицемерна и да въртя интриги не ми е присъщо. Гледам как другите си говорят един на друг зад гърбовете и после си се усмихват, имат с кой да пият кафе в обедната почивка и си помагат с работните задачи. А, аз седя отстрани. Отношението на хората от първото впечатление ли зависи, което оставиш у тях? Дайте ми някакви съвети как да се вписвам в колективите? Как се справяте с недобронамерените и злобните?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 28 дни hash: b817ca9b78

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Отношението на хората от първото впечатление ли зависи, което оставиш у тях? - ето тук уличи на 100% Всъщност ти като жена трябва много добре да знаеш, че жените винаги имат едно първо впечатление и дотам. Предполагам, че колективът ти е женски, защото не знам що за мъж би говорил зад гърба на някой и после да му се усмихва. Женски идиотщини.

 

...

преди: 4 години, 27 дни hash: fb1965613f

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   Уморително е да се вписваш в колективи. Ако някой на работното място е точен човек и си допаднете, няма лошо да станете приятели. Но да се стараеш да се харесаш на всички, при положение, че много от тях от скука си създават страстни интриги, сдушават се, а после се мразят и т. н... Не си заслужава. Ако не си такъв тип човек (и тези неща не ти носят адреналин и разнообразие, а по-скоро те подтискат и отблъскват), си бъди сама. Защо трябва да обядваш с други? Ще имаш повече време да си вършиш работата, а и няма да се съобразяваш непрестанно с мнението и настроението на хора, които в нормалния живот никога не би избрала за приятели.

 

...

преди: 4 години, 26 дни hash: e19d4296f9

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

4.   По-добре си бъди сама и само ако някой ти е симпатичен вече много, се сприятелете. Където и да отидеш, винаги ще ти говорят зад гърба. Да не ти пука.

 

...

горе^

преди: 4 години, 25 дни hash: cb01a92448

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз съм вече в чужбина и виждам каква е разликата между България и тук. Отиваш на работа и няма време за клюки, празни приказки, телефони, някой да те занимава с проблемите си, родата, жената, баба ти. В България съм искала точно това, но съм се чувствала аутсайдер, а всъщност това е правилното. За това за да чувстваш добре минимум излишни разговори, нищо негативно за никого и дистанция.

 

...

преди: 4 години, 25 дни hash: 5b89c19a20

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Като цяло преди мен са ти писали доста точни неща. Аз се вписах в нов колектив преди 5 години. Аз поначало съм винаги усмихнат и скромен човек. Отивах с усмивка, поздравявах всички първа, питах ги как са, поздравявах ги за успехите им, обръщах се към всички с г-не, г-жо, ако има някаква титла като инженер я слагах отпред, като отношение че уважавам труда и обучението на конкретното лице. Носех кафе, сладки на колегите си, с които работя. Приеха ме много добре. След това, мина време и спрях да се старая толкова, защото ми се стори че изглеждам безумно мила и щастлива пред тях... започнах малко по-обратно, кимах с глава като се размина с някой и повече си стоях сама и си работих. Всичко е наред, работим добре и спокойно с всички, Мисля, че това беше ключово. Също така като имаше клюки аз намирах най-доброто в човека, за който говорят. Например обсъждаха една колежка, но аз казах нещо позитивно за нея, че и на нея не и е лесно и т.н. Като цяло ме избягват за интриги, защото знаят че никога не говоря за никой. Дори веднъж шефката дойде и каза нещо, което иска да остане между нас и аз и казах, че не се занимавам с такива неща и тя каза да аз знам... явно се говори... Та всичко се гледа, да знаеш.

 

...