Носталгия по стара работа
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1694 пъти
Здравейте, за първи път пиша тук, но исках да споделя и моята кратка история. :) Та за какво става въпрос, преди точно 1 година взех едно от най-грешните решения в живота си, а именно да напусна работното си място на което бях 3 години, не звучат много но за мен са достатъчни, човек да осъзнае че това е неговото място. Ако сега се запитам защо го направих сам немога да си отговоря.. причините за мен тогава са били явно достатъчни. По-голеия проблем е че от тогава вече смених 2 работни места всяко от по 4-5 месеца поради много обстоятелства, като последното се дължи на кризата в България в момента. Върпоса ми е следния възможно ли е за близо 1 година вече да немога да се възстановя психически и емоционално от това мое решение, не е минал и 1 ден без да съжалявам за което, знам че може би звучи абсурдно, но това беше моята история..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 49c6e543fa

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами свържи се с тях и ги питай дали можеш да се върнеш.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: be8a407dc0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Винаги го има този шанс да не попаднеш на по-добра оферта като напуснеш. Аз имах хубава работа, но шефа беше тотално леке и настройваше служителите, плащаше малко и ни гърчеше яко, особено мен. Направих стаж от три години за да имам нещо зад гърба си, защото не исках да съм някоя която сменя работата често. След като напуснах си починах у дома два месеца и си намерих по-хубава работа и съм там вече 8 години. Просто не приемай всяка оферта. След като напуснах ходих на около 40 интервюта, а дори и по време на работата си там. След това новото място ми дойде като птиче на рамото. Късмет. А нямаше и да видя обявата, добре че случайно се зачетох в нея на едно табло. Наистина не страдай, за да си напуснал е имал защо. А това че сега няма добри оферти не прави старата работа добра... Просто изчаках за твоята си работа. Ако си на зор, междувременно работи другаде. Няма място за мрънкане, работа е пари са нужни.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 2d85010a46

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Да, абсолютно възможно ,знам много добре за какво говориш. От декември (т.е вече 5 месеца) и аз напуснах старата си работа, която уж не харесвах ,беше далеч от перфектна, въпреки че заплащането и нивото в йерархията бяха абсолютно ОК. Прекарах там близо година и 8-9 месеца, като докато работех там се дразнех на много неща в самата организация ,които рефлектираха негативно и директно и върху моите резултати и вечно бях недоволна, мечтаейки си да отида някъде ,където "нещата ще се случват като хората". Когато напуснах и отидох на нова работа декември (в която вече не съм заради факта,че фирмата пострада доста покрай Ковид кризата и се наложи огромно съкращаване на разходите, а и Слава Богу ,защото нямах намерение да оставам там) , оцених всичко на предното място. Да, имаше много трески за дялане, имаше организационни проблеми, понякога се получаха търкания и нереални очаквания от висшия мениджмънт ,към който аз докладвах. НО все още ми липсва страшно всичко. Липсва ми колектива, липсват ми разговорите и срещите с хората от другите екипи, липсва ми ежедневното присъствие на тези хора, както и ежедневното ходене на работа, колкото и странно да звучи. Липсва ми дори местоположението на офиса ,обедите и дори кратките разходки. Аз бях щастлива там, но го осъзнах твърде късно. Когато напуснах, отидох на място /по-малка фирма/ ,където не само имаше същите проблеми ,че и по-зле, но и хора с които нямах абсолютно нищо общо като като мислене и интереси. Буквално нямаше какво да си кажем и разговорите се насилваха. Разбира се няма лошо, не съдя никого ,а и аз не бях там да си говоря с хората ,но в крайна сметка, освен работа, човек винаги се чувства по-добре ,когато на мястото където прекарва по-голямата част от времето си ,може да се получи едно пълноценно общуване. А и в крайна сметка, след като завършим университет , минат "купонджийските" години, попътувал си, имаш сериозен човек до себе си и навлезеш в 30-те ,начините да се запознаеш с нови хора в повечето случаи и като цяло целия networking, и дори в много случаи и социален живот, започва да се върти предимно около работата ти. Там е мястото ,където може да срещнеш нови хора и да правиш networking, така че е доста важно и колектива с които работиш. Ако на предното място си се чувствал добре и си бил близък с хората, имали сте интересни разговори и ситуации, е абсолютно нормално да ти липсват. Това усещане би се засилило и ако имаш така или иначе по-ограничен социален живот и приятелски кръг в живота извън работа, ако нямаш достатъчно хобите ,неща с които да се занимаваш, да обичаш и да отвлича вниманието ти - То е нормално да ти липсва работа ,ако тези неща не важат за теб, пък камо ли ,ако е така. Може би си имал/а и силна тръпка на предното място и тези емоции ти липсват? Варианти много, но това което описваш е абсолютно в норма. Може би,ако в настоящата си работа, не се чувстваш добре и не на място, е време да помислиш дали да не потърсиш някоя друга след като кризата премине? Или може би е време и да помислиш за някои extracurricular занимания ,които да запълнят емоционалната ти дупка? Имай и в предвид ,че и това положение с карантината в момента, подсилва доста ефекта. При всички положения щом не се чувстваш добре, трябва да седнеш и да преосмислиш нещата и амбициите си - какво искаш и какво искаш да постигнеш, какъв живот искаш да водиш. Ако старата работа е била основния ти източник на разнообразие ,соц контакти и щастие в ежедневието ти, тук вече имаме проблем. Никога не позволявай работа да определя настроението и щастието ти, нито животът ти да се върти около нея ,защото винаги можеш да попаднеш в ситуация ,когато да ти харесва дадена работа, да не искаш да напускаш с години и да си мислиш ,че така си си ок ,но да те съкратят

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: f62ce00ebc

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Защо не попиташ на старата ти работа дали не биха те взели отново, ако сте се разделили в добри отношения? Най-лошото, което би могло да се случи е да не те вземат, т.е. да няма промяна в настоящото положение.

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 351fcacc64

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Мисля че идеализираш старата си работа. И аз бях като теб, даже се върнах на старата си работа,и в момента доста съжалявам, и ако не беше университета и кризата щях да съм напуснал няколко пъти. Поне в момента осъзнавам, че се върнах не заради работата, а заради хората, които бяха там, но вече не са и всеки е тръгнал по своя път. Може би просто трябва да седнеш и да погледнеш обективно на нещата. Може да си напишеш и - . Например: работно време, продължителност, смени, почивни дни, работа по празници, отпуска, отношение, шанс за развитие, заплащане, локация, заплащане, бонуси, натоварване и т.н. Аз по този начин преценявам дали си струва или не да седиш на дадено място. А, за да имаш представа на какво място се върнах и бих напуснал, ако не бяха горните причини ще ти го опиша: натоварване- голямо (физически- по цял ден си на крак, а когато няма работа, което доста рядко се случва, веднага ти намират и психически- много често се чуват викове и крясъци), бонуси и заплащане- аз съм един от малкото хора, които биха казали, че г/д са доволни от заплащането, въпреки че отрязаха абсолютно всички бонуси, вкл. картата за градския транспорт, заради ковид, но пък се плаща работата по празниците, отношение- всички са двулични и клюкари в тази фирма, въртят се интригите на макс, любезни пред теб, когато искат нещо, например да отидеш извънредно на работа, а зад теб, те одумват и за най-малкото нещо; шанс за развитие има, поради текучеството на персонал, отпуска - никакъв шанс да си вземеш цялата отпуска, ако си късметлия, може най-много 10 дни за годината и то при благоприятни обстоятелства- да има персонал, почивни дни- доста често по 1 на седмица, не се знае графика за следващата седмица до последно, работно време- донякъде добро, заради възможността да посещаваш лекции, но доста често се случва да се прибереш в 2-3 през нощта, смени - имал съм не 1 и 2 по 13 часа и повече.

 

...