Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Във всички екипи, в които съм попадал досега съм бил единствения мъж или жените са били доста по-голям процент (на последното ми работно място екипът включваше мен и още 12 жени). Ами, няма пък такава забава! Не знам, жените са малко по-емоционални по default, но пък и аз не им отстъпвах по никакви критерии, и приятелствата, и враждите ни са били епични! Идеята не е да ги обвиняваш, а да се нагодиш към тях. Ако са дружелюбни и откровени с мен - предразполагах ги да се сприятелим, ако са враждебни и клюкарстват - отвръщах със същото, даже отивах да се карам с някои от тях пред другите заради това, което са приказвали за мен хД в крайна сметка, при смяната на работата ми, все още поддържам контакт с 7-8 от предишните ми колежки, а с две от тях дори сме близки приятели, всичките много ме уважаваха след скандалите хД но вероятно и възрастта има значение, ние всичките бяхме между 20 и 30-годишни, комуникацията беше по-лесна хД

7.   Мразя да работя с хора, които водят разговори дето не допринасят за работния процес.

8.   Работата с жени не е Хава, по-конкретно пълен ужас. И с мъжки к.урви не е добре да се работи, но с к. урви е най - зле.

9.   Сменяй работата или чукай някоя.

10.   6, каква ти е професията?

11.   5, и за теб ми е интересно в каква сфера работиш? Само не казвай ИТ, вярно там има всякакви хора, но много от ИТ хората са трудни за разбиране... точно като жените не знаеш какво ще ги обиди и как ще реагират. От личен опит говоря.

12.   Как да избягваш такива работни места? Отговорът е лесен, изпълнението е трудно. Ето го: намери колектив от интелигентни и толерантни хора, които си обичат работата и си я гледат; с шеф, който има лидерски качества и се грижи за хората си и те го уважават.
Работил съм на такива места. В чужбина, за България не зная.
В България, когато бях в казармата, работехме заедно с военни служителки- такъв смях и такива мръсни лафове не бях чувал като младеж тогава :-) Поне смените минаваха бързо.

13.   Е, всичко е въпрос на късмет. Жена съм, но и аз мразя големите женски колективи. 99% от колежките ти може да са готини, но 1 гаднярка да има и ще отрови цялата атмосфера в офиса. За това много ти съчувствам! Май само веднъж попаднах в наистина готин колектив, имаше и мъже и жени, но всички бяхме хора с чувство за хумор и работа вървеше перфектно и накрая фирмата да вземе да фалира... :( Ех! Всъщност това беше първата ми сериозна работа и още ми е мъчно за онези дни и за колегите. След това имаше и готини хора, но все се намираше по някой клюкар или интригант (не задължително жена, но по-често). Та се надявам докато се пенсионирам след около 30 години, поне още веднъж да имам щастието да работя в такъв колектив.

14.   Аз ако съм.
Един мъж със само жени бих бил много доволен. ;)

15.   До 10 от 6: Продавач-консултант в магазин за дрехи в един от софийските молове хД

16.   Имал съм кофти моменти с жени, едната ме беше изказала на управителката, че не съм си на поста. В същото време бях в кабинета на майстора на смяна в хотела и той ми обясняваше да се пазя от колежките, защото са големи курви.

Вярвах му и видях, че е прав още на следващият ден.

На други позиции съм имал предимно добри впечатления си сме се разбирали много добре с колежките, но имаше и тъпи моменти. Веднага давам пример - ще хапвам в столовата, имаше само варен ориз и кебапчета. Слагам си една порция и хапвам, защото смяната ми приключва чак в 1 часа, а колежка от кухнята идва и ви вика "Ама това ли ще го ядеш, отпреди 2 дни е".. Еми и за добро да го е казала, бях гладен и нямаше друго. Казах и, че няма какво друго да ям и ако има друго, да ми каже. Тя ме изгледа все едно съм и забил шамар.. Тъпа работа.

17.   Работих преди време в една община и веднъж изчислих, че съотношението жени-мъже беше 2-1. Интриги, всеки/всяка се опитва да злепоставя някого зад гърба му, да докладва на разни шефове. На няколко пъти ми погодиха доста неприятни номерца и без видима полза. Просто, някои са кофти хора, това имат отгоре в компютъра и така постъпват.

18.   Мен наскоро ме освободиха заради началника ми. Беше с детски и женски характер. Това също е мега отвратително. Твърдението от по-горе за ИТ-тата е вярно на 100%. Има уникални хора, но има и много човешки отпадъци, които нямат грам нормално поведение. Не съм сигурен, че идиота осъзна какво направи... А аз се справях добре със задачите, офисът и заплатата бяха добри... Сега съм без работа...

19.   Работя само с жени, ужасно е. Абсолютен кокошарник. Постоянно интриги, постоянно простотии. Направо не се издържа. Хем прости, хем злобни, хем завистливи, хем некадърни, хем некомпетентни, хем с претенции до небето.

20.   Здравей, аз съм мъж, и работех доскоро в държавната администрация, бях сам в дирекция с 25 жени, страшен кокошкарник и змиярник, сутрин започваше с куткудякъде, на обяд са вече истерични крясъци, а следобед е невербална и вербална агресия...

21.   Въпросът е добър. Много пъти съм си го задавал и много пъти съм променял мнението си. И до сега нямам твърд и убедителен отговор. Според мен, всичко зависи от индивидуалните нагласи и характер на хората в колектива и дали той се състои от жени или от мъже, няма кой знае какво значение. Ако колективът е достатъчно мотивиран в конкретната си служебна работа, по скоро, подобен въпрос не би стоял. Самото му съществуване, говори за неуплътнено и нецелеустремено РАББОТНО време. Нещо, за което не би трябвало да се плаща от работодателя.
Иначе в психологичен план, мога да тръгна от вижданията си още от ученическите години, които многократно се изменяха с годините. В класа ни имаше повече момичета, отколкото момчета. Но първите, бяха (или поне ми изглеждаха така) по задружни, по внимателни и по подготвени в клас, от което и да било от момчетата (е, имахме и изключение -един зубър, който живееше в свой собствен свят и това му изигра лоша шега впоследствие). Момчетата, се правехме на мъже, но не в смисъл на отговорност, на целите, поради които сме в училище, а в смисъл на ежене, репчене, битки за място в йерархията и подобни дивотии, докато момичетата си дружаха и върваха далеч по добре от нас, а вследствие на това и отношението на учителите към тях беше далеч по добро, отколкото към нас. От нас, постоянно имаше някой привикан в директорския кабинет, някой с привикан родутел и т. н.
В университета стана някакси наобратно. Въпреки, че е технически, имахме немалко момичета в курса. Но бяха тип "всяка кза за свой крак", не се справяха въопще с материята и се надскачаха за вниманието ни ( и за подкрепа в реализацията им в специалността, разбира се. Не зная причината, но може би хормоналната им активност в този период ги обръщаше едни срещу други и ми беше писнало да ги сдобрявам и примирявам, докато се обърнаха срещу мен(колегит не се вълнуваха особено от вътрешния мир и бяха по защаитени). Докато в мъжката част на групата имахме прекрасна комуникация и до сега си имаме взаимно разбиране, контактуваме си, знаем се кой къде е, как е, кой е семеен, как и къде с а децата му и т. н.
На първата ми работа, която си беше в колектив конструктори, технически изпълнители, в различни отдели, общо около 30 -40 човека, жените бяха повече в изпълнителския състав, а мъжете повече в творческия (разбира се не изцяло и не по правило). Жените бяха по малка част, но бяха сплотени, имаха си приказка, събираха се извън работа, предлагаха и се включваха активно в инициативи в самата работа и беше забавно и интересно с тях. Имаше, разбира се и изключения -чувал съм негативни обсъждания за отсъстващ човек, но не бяха нито правило, нито нещо, което да развали общото ми впечатление. На следващата ми работа обаче, попаднах в предприятие, в което, като с по висока длъжност, имах кабинет, близо до счетоводния отдел, където имаше смао един мъж, при това възрастен -оставаха му няколко години до пенсия. На този човек, животът му беше превърнат в ад. А интригите и клеветите стигаха дори в собствения ми кабинет, та бях зпочнал буквално да ми посещават кабинета, освен по работа. В същия момент, ги виждах колко лицемерно се държат за ръце, отивайки, да речем, в столовата, след като някоя от двете е изляла тонове помия по другата...
Вече не се опитвам да ги разбирам. Разбрах, че няма да мога.