 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Наплашен съм, страхувам се да не ми се скарат...
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1354 пъти
Имам доста неприятен проблем. Наплашен съм, страх ме е от другите да не ми се карат и това усложнява всеки аспект от живота ми. За щастие имам добра половинка, която ме подкрепя, но и тя е като мен въпреки че е по-оправна. Четох в нета думи като "слабодушие" но това ми звучи малко грубо, тъй като имам голяма душа и не искам никой да страда от моите тревоги. Но става точно така! Вреди ми най-вече на работното място и просто ще откача. По-силно е от мен, бори ме но не се предавам! Докато съм жив това няма да се случи. Тормозен съм от родителите си още от малък, третираха ме като възрастен дечко на работното място, а съм вкъщи при мама и татко! Наплашили са ме и са ми развалили психиката. Страх ме е да говоря, да казвам "не", да си изказвам мнението, позицията. Като досаден нахалник съм който само допуска грешки и с всяка следваща става по-зле и по-зле. Не съм депресиран и отчаян, но съм плах и много разсеян заради размишляването ми над проблемите ми по време на работа. Не искам да преча на никого а да дам от себе си, да правя хората щастливи! Но страхът е по-силен от мен, сломява ме всеки път докато не заспя, след което на сутринта съм супер докато тревогите ми не се върнат една по една. Почвам добре, след което се повалям малко по малко и това е всеки божи ден. Все едно се боря с чудовище вътре в мен което ме ранява, минава ми и после пак ме ранява и пак ми минава. Ще се радвам на силен и адекватен отговор, на подкрепа и разбиране. Близки нямам (с наще съм в лоши отношения особено с майка ми която към мен проявява силно съжаление и отчаяние към това, че "нищо не става от мен") Разбирайте абсолютно отричане от мен в тази насока, тя няма никакво желание да ме подкрепи за тези проблеми. Упреци, обвиняване (със силна въздействаща отрицателна емоция и чувство на безнадеждност и отчаяние, ОТ МЕН!!! ). Всичко, което съм изграждал в характера си и възпитанието съм си го давал аз. Приятели ме подкрепяха, но този тъп страх е по-силен от всичко и ме беше повалил на земята! САМ се измъкнах от голяма част от депресивните ми емоции, вдъхвах си кураж и сила и не спирам да го правя. Знам, че пъстротата и цвета на живота ме чакат на финала и нищо не може да ме спре да отида там. Само силната ми наплашеност ме дърпа надолу и вече ми идва в повече!!! Заплашвали са ме с бой, разни идиоти са ме били в даскало, без никаква причина ей така срещат ме и ми налитат на бой без какъвто и да е стимул. Лицето ми ли ги вбесява не знам. Затова съм така... Агресия в семейството (баща ми също ми е посягал не малко пъти), агресия в училище. Но каквото и да ме дърпа надолу няма да му се размине!!! Та така.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 09c77fd656 |
|
1. Ако спреш да разсъждаваш наум ще се оправиш, много си се филмирал нещо.
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 4a45afe556 |
|
2. Много ти съчувствам! Същата съм като теб. Така са ме наплашили нашите, че за нищо не ставам, че пред всяко препятствие се сдухвам страшно. Ето и сега е така, часът е 2 през нощта, утре имам интервю за работа, а не мога да заспя от нерви. И после ако се проваля, пак ще слушам дежурното "ама нали ти казахме, че не те бива за нищо! ". А истината е, че хора като нас могат да са страхотни в работата си, защото сме всеотдайни и прецизни и винаги се стараем всичко да е направено както трябва, но така са ни сринали самочувствието, че пред шефовете не смеем и дума да обелим и правим грешки просто от нерви. Ама иди го обясни на родителите ни! Получава се един затворен кръг. Смачкват те, внушават ти, че си некадърен, ти съответно грешиш от нерви и те имат повод пак да ти напомнят, че "нищо не става от теб"... и така до безкрай! Или докато не намериш някой, който вярва в теб и възможностите ти и не успее да ти помогне и ти да си повярваш. Иначе измъкването е доста трудно. Точно си решиш, че вече няма да си свит и да си мълчиш и бам правиш някоя дребна грешка и всичко пак започва от начало...
Проблемът е още от ранното ни детство, та не знам дали пък разговор с психолог няма да помогне.
Един път нашите дори се изпуснаха, че съжаляват, че да ме възпитали така, ама едно "извинявай! " не променя нищо особено ако дни след това пак започнаха да ме убеждават, че за нищо не ставам. А истината е, че аз просто имам нужда някой да повярва в мен, но когато дори собствената ми майка не ме насърчава и подкрепя е много трудно.
Така, че ако това ще ти помогне, не си сам. Много сме така!
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: aaf4540597 |
|
3. Все едно аз съм го писала това, разликата е, че съм момиче и че нашите (все още) не ме критикуват по този начин. Много съм плаха, изнервям се, когато ми направят забележка, страх ме е да говоря. Иначе много обичам да разсъждавам по различни теми на ум, добронамерена съм, прилежна съм. НО като че ли действителността е срещу мен, не мога да покажа истинската си същност,когато съм пред хора. Сякаш нещо източва енергията ми, ставам толкова разсеяна и дори заоочва да ми се доспива. Това е и причината да се смята за малодушие - защото така изглеждаме пред другите като не предприемаме нищо.
Не знам какво е решението, но проблемът ни е много голям и ще ни пречи в различни аспекти от живота, ако не се отървем от този омаьосан кръг.
Ж20
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: c71df014d3 |
|
4. Здравейте, включвам се защото и аз имам подобен проблем. Трудно ми се да се изказвам пред чужди хора, като ми направят забележка я приемам навътре. А от няколко месеца имам чувството че в нищо не ме бива и най-лошото е, че се опитвам уча, старая се, опитвам се да се преборя със себе си, със срама, с неудобството. Уча психоллгия и най-лошото, което разбрах е, че всичко това са личностни характеристики, които се конструират част от тях първите 1 2 години след раждането други по-късно, но след 20 годишна възраст са непроменими. Това прозрение ме отчая още повече. Това, което препоръчвам и при мен действа е да пистигнете вътрешен мир, да спортувате, да подредите ежедневието си и да се опитвате дс избягвате негативните мисли по всякакъв начин. За работата, ако личностните ви характеристи ги не съответстват на изизкванията на работата трябва да се полагат много повече усилия, което повишава вътрешното психично напрежение и стреса, който от своя страна води до депресия, повишена тревожност, проблеми със съня и както и нарушени когнитивни способност, проблеми с паметта и т. н. Вариант е да откриете работа, която е близка до вас като личност. Аз още не съм я открила, но все още имам вяра, че някой ден и това ще стане.
Единиственият проблем, който не може да се реши е смърта, за останалите винаги има варианти. Търсете ги и не позволявайте да ви смачкат, защото не всеки става за всичко, но всеки става за нещо!
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: c01f134eb0 |
|
5. Автора към номер 4: Това не са личностни характеристики. Или поне не в негативния смисъл. Всеки си има някаква уникалност и има спънки, но ако имаш позитивна нагласа и посока към позитивност, рано или късно ще се справиш. Важното е да не падаш духом и да не си казваш, че ти е писано да си някакъв си (разбира се е нещо негативно). Помисли какви нагласи имаш за себе си и за света, промени навиците си и прави това, което ти носи добро настроение. Промени убежденията си, следи какво кога и как те кара да се чувстваш, анализирай и променяй. Винаги има начин!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
