 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Привързвам се към колегите си
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1979 пъти
Здравейте! Работя в малък отдел в българска фирма в Пловдив и това ми е първа работа след като завърших университета. Там съм от вече почти 6 години. За това време се смениха много колеги с които съм работил много добре, разбирал съм се чудесно с тях, работата е вървяла и винаги ми е било приятно в тяхна компания. Проблемът е че винаги съм се чувствал много зле когато някой от екипа напусне, мрачно ми е, тъжно ми е, настроението ми спада и нямам желание за работа. Почти всеки път когато някой е напускал е било внезапно и това ми е още по-тежко - някакси нямам време да проумея как и защо така е станало. Имаше два случая при които колегите бяха жени които аз като мъж много ги харесвах, може би бях влюбен в едната от тях и съм имал по специално отношение. Може би това че нямам много приятели в живота извън работа (даже почти никакви - 2-3ма) и търся приятелство в колегите? С малко от тях поддържам контакт и след като са напуснали . Знам че не е нормално така да се привързвам, може би те са говорили зад гърба ми. Как да не се чувствам така, как да не ми пука за другите? Чудя се дали само при мен е така? Как вие се справяте с напускането на колега ако сте станали приятели?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 6c8ff88605 |
|
1. Здравей!
Не си единствен, аз също се привързвам към колегите си, но само, ако има причина. Т.е. ако имаме общи теми за разговор, общи интереси, паснем си като характери, казано с няколко думи - на една вълна сме. Като цяло и аз съм доста затворен човек, също имам 2-3 приятели извън работата и шансът ми да създвам нови такива е единствено на работа, тъй като съм с тези хора в доста голяма част от времето си - поне по 8 часа от понеделник до петък.
На сегашната ми работа имаше двама колеги, с които може да се каже, че бяхме на една вълна и се сприятелих с тях. Единият е мъж, той напусна преди около 2 години, но за съжаление в момента не поддържаме контакти - пишем си веднъж на няколко месеца и сме се виждали 2-3 пъти за тези две години.
Другата е жена - красива и интелигентна, много си паснахме с нея, но тя напусна преди година и няколко месеца. Няма да крия, че я харесвам и като жена, затова се опитвам да поддържам връзка с нея все още, като с нея си пишем и се виждаме доста по-често (но на мен ми се иска малко повече).
Като цяло двамата колеги, с които се сближих най-много напуснаха и наистина е трудно после да намериш мотивация да продължиш да работиш на това място. Много хора казват, че личният и професионалният живот не трябва да се смесват, но аз лично те разбирам напълно.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: ffdf1a73dd |
|
2. Ако са свестни хора, то е напълоно нормално и човешко, да се привързваш към тях. Такива работи, дето трябвало да си едва ли не студен камък и да не обръщаш внимание на никого и за нищо, са причината толкова народ да страда от депресии и прочие.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: acaacbf58e |
|
3. Малък отдел е затова, по личен опит хората в големите офиси на големите фирми не са себе си, слагат маска и там и да се привържеш ще те изненадат с нещо лошо, малко са истинските. В малките отдели хората са повече себе си.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: d3d426cb39 |
|
4. Авторе по - добре недей да се привързваш към колегите си, ако не ги заеш какви са. Аз бях работел в една фабрика и имаше един колега много се разбирахме. Викаше ми, че съм голям пич и, че много го кефя. Потупваше ме по рамото ми. Аз естествено заради това негово държание и моята наивност си мислех, че той иска да се сприятели с мен. Един ден бях закъснял малко за работа и тамън се обличах и той ми каза да го изчакам, да си изпуши цигарата. Аз не трябваше да го чакам, защото така или иначе ме предупредиха повече да не закъснявам. Но аз глупака го чаках и в последствие ме махнаха от работа. После го бяха махнали и него. Аз му пратих покана във фейсбук и той я прие. Писахме си известно време и дотук добре. Обаче дойде един момент, когато видях, че ме е блокирал. На мене ми стана някакво гадно и се чудех защо. И той някак си ми внуши чуство на вина. А а аз не бях виновен за нищо. Като се засичахме по улицата той не ми казваше здрасти, а си въртеше главата на другата страна. След известно време, аз разбрах от други хора, че е бил наркоман. И просто от всичко това негово променено държание ми се струва много тъпо. Да се правиш на някого на приятел и после да го игнорираш. А аз си мислех, че той иска да се виждаме и след работата. Но не явно не е искал приятелство. Аз не се бях привързал за него. Но просто ми стана гадно като ми внушава чуство на вина и само ми се прави на приятел и ме разиграва и ми губи времето. След като си намерих друга работа реших да не правя същата грешка и да не си въобразявам, че някой ми е приятел. Когато отивам на работа слагам режим на емоциите си. Отивам на работа само заради парите не за да виждам колегите си те не сами никакви. И повтарям тази мисъл няколко пъти и помага и така не се привързвам към колегите си. Опитай и ти, ако искаш. Недей да се привързваш към колегите си, ако те не искат да се виждате след работа. Не се заблуждавай, че след като с тях си говорите сладки приказки и се смеете, че те имат за приятел. Те простичко искат да им мине време. Не казвам, че не трябва да се сприятеляваш изобщо. Все пак може и да има малък процент, които наистина те имат за приятел, но трябва да си сигорен за да не се разочароваш после, когато напуснат и после изобщо не те търсят извън работата.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 2d1bc3bd7f |
|
5. Номер 2 е засегнал много важна тема.
Офис работата дава много възможности за повишение благодарение на интриги и доносничество, като обикновено те биват поощрявани или одробно планиорани от ръководството. Това води до ситуацията хората или да се насилват да се държат фалшиво, или да се затварят в себе си. И двете поведения са неестествени и разрушителни за един нормален човек. На работа прекарваме по-голямата част от времето си. Да отделиш (повече от) половината си живот на зряла възраст в преструвки или дистанцираност, няма как да не окаже влияние на психиката ти и на душата ти.
Още Алеко Константинов беше казал "студено", в "До Чикаго и назад". И до ден днешен си коментираме отчуждението, лицемерието, емоционалната студенина, депресираността на хората от Запада. Ами вече и ние си го направихме. Привидно богати, затъпели и бездушни. (И не, не възхвалям предишния стой, нито искам да сменям темата в тази посока. Нищо подобно. Темата си е, че съвременното офис работно място е насилие над човешката потребност за общуване и здравословни междуличностни отношения. )
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
