 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
След 2 майчинства се чувствам неадекватна да се върна на работа
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 2601 пъти
Здравейте, аз съм жена на 31год. Имам син на 3 и дъщеря на 1 и половина години. Мъжът ми е амбициозен и успешен човек, грижи се нищо да не ни липсва. Тоест по никакъв начин не съм принудена от обстоятелствата да бързам да започна работа.
Просто вътрешно много го желая, хора. Аз нямах късмета с такъв баща и работя от 16 годишна. След това записах педагогика, като я учих твърде дълго. Наложи ми се да поработя в чужбина и да прекъсна за година, две образованието си. Когато се прибрах, инвестирах парите си в собствен бизнес. Отворих магазин за Био продукти на чудесно място, върнах се в университета, скоро забременях и пак прекъснах в последния семестър. Междувременно направиха едно градоустройство и магазинът ми стана недостъпен за автомобили, работата намаля, аз нямаше как да съм там на място постоянно и в крайна сметка реших да затворя магазина. Опитах да прехвърля дейността онлайн, но не се получи. Депресирах се сериозно, нямах образование, нямах бизнес. Започнах да си мисля как детето ми ще го е срам от мен. За щастие потърсих помощ от психолог и се посъвзех. Благословена съм с близки, които ми помагат и подкрепят, с тяхна помощ успях да завърша и дори започнах работа в занималня в училище. Не работих дълго, защото втората бременност не беше лека. А след второто дете вече съвсем не намирах време за себе си. Пак започнаха едни мисли, че нищо не съм постигнала, че съм готованка, че все повече се отдалечавам от нормалното общуване с хора. Не, че другите майки не ми допадат, напротив, но е различно. Освен това се чувствам голям егоист, че не мога да се зарадвам на всичко, което имам и не говоря за това с никого, освен с психолог. То е и неуместно да споделям такива неща, повечето хора имат по-съществени трудности. За да не ме побърка липсата на развитие записах магистратура задочно. Надявах се така плавно да се върна в реалния живот, в общуването с възрастни хора и това да намали напрежението от започването на работа. Само, че заради мерките дори не съм виждала колегите си, учим дистанционно и скоро завършваме.
Чувствам се супер некомпетентна и спряла... На 30 плюс тепърва ще започвам да трупам опит в професия. Дори не знам кога ще мога да започна. Синът ни от септември е записан в ДГ и от тогава е ходил 4 дни, боледуване, карантини. Знам, че е период, но същото очаква и дъщеря ни.
Как се връщате на работа, адекватни ли сте там, налага ли се да отсъствате често, чувствате ли се зле, че не сте с децата си? Някой чувствал ли се е като мен?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 8842b7491f |
|
1. Аз се върнах сред 1 година майчинство без проблем и с голяма мотивация и желание. Детето тръгна на ясла и да имам много по малко време за себе си, понякога работя и в останалото време правя неща за злдетето, мъжа, къщата и нищо за себе си.
Ще се справиш, в началото може да тие марко странно и да се притесняваш, че работиш на ново място, но послепвсичко ще е ок. Не е срамно, че си затворила магазина си, когато ехзапочнал да не носи достатъчно добри доходи. Някой не толкова умен би изтеглил кредит и инвестирал в мечта да бъде самостоятелен.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 8aef6db4d8 |
|
2. Аз съм с две, бях 4 г в майчинство, с удоволствие започнах, работя в болница, имам много свободно време, на 4ч работя за сега, нямах търпение да започна и ми е много добре сега. Просто си свикнала да си вкъщи и се притесняваш. Има много години да работиш все пак.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: bb825796ec |
|
4. Разбирам те, малко по -голяма съм от теб, с две деца. Върнах се бързо след първото майчинство, бях много нахъсана, след 2, 6 години забременях втори път, останах малко по-дълго в къщи, когато се върнах, доста неща се бяха променили-екипът, отмоненията на хората в него. Бях забравила доста неща, но имаше много по амбициозни и нахъсани, да растат и повдението им към момента, е осенено от стремежа да държат върха. Чустваш се така, както описваш, защото мъжът до теб осигурява необходимото, а ти цял живот си искала да бъдеш полезна и ситуацията в момента не сякаш те затваря, да изразиш напълно себе си. Имаш още само 8 месеца до тогава, детенцето ще е спокойно защото ще си донего, преди да тръгне на геадина, а ти, върни се в училище и преподавай. Тепърва ще има за какво да се бориш, ето магистратурата е към края си. Децата тепърва ще се нуждаят от твоята помощ и подкрепа.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 9c1946ebe4 |
|
5. Трудно е. И вече няма да можеш да се отдаваш сто процента на работата, защото винаги на първо място ще са децата. Е, ако имаш баби под ръка можеш да им дадеш децата да ги гледат, а ти да работиш, но в днешно време е все по-голям лукс.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 91069f666f |
|
6. Не може да си по-далеч от истината номер 3. Тя си обясни, че е работила от 16 годишна... Това прекъсване на образованието също е било свързано с амбицията й да се издържа сама. Това че сега е намерила среда, в която й помагат, явно допълнително я кара да се чувства неудобно. Явно отдавна е свикнала да е самостоятелна и това, че сега не изкарва пари, май я депресира. Самообвиненията, че "нищо не е постигнала" е признак на хора, които по принцип са изключително самостоятелни, амбициозни в професионалния си живот и когато прекъснат нишката на възход /покрай бременностите в нейния случай/, започват прекалено да се самообвиняват. Пожелавам ти успех с новото поприще или новите колеги, където и каквото да започнеш. В крайна сметка е по-добре да се започне работа, отколкото да се общува със зомбирани мамчета, които прехвърлят амбициите си на децата, само защото не са успели да се реализират в професионалния си живот.
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: bf6a230347 |
|
7. Аз като човек, който съвсем сам съм гледала децата, ама не знам разбирате ли какво означава съвсем сама, пазаруване, лекар, фризьор, всичко с децата, осъзнах, че работа на пълен ден в офис, по 9 часа е брутално за една майка, която след работа трябва да се занимава с децата и домакинството. Затова мисля че ако тръгнеш на работа, гледай да е на по-кратък работен ден.
Номер 1, разликата между едно и две деца е огромна. Едното се разболее, тъкмо се пооправи и другото започне. Голяма въртележка е и трудно се слиза от нея. Малкото ми дете толкова много боледуваше, че така и не платих такса за пълен месец в детската градина. Щом имаш кой да ти помага с децата не виждам от какво се притесняваш.
Номер 3, на бас, че деца нямаш.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 1212ba9116 |
|
8. Чувствам се като теб, детето ми е на 4 месеца. Обмислям психолог и аз. Цялата бременност лежах за задържане и сега заради мерките не виждам хора. Година и нещо съм виждала по-малко от 5 души, като единият човек работи в магазин, не сме имали време да поговорим. Чувствам се ужасно. Разбирам те напълно.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: da98992e84 |
|
9. Номер 3, от този злобарски коментар няма никаква нужда. Брей, лоши хора навсякъде.
Мацка, не си престаряла на 30, нали знаеш? Периодът с малките деца с малка разлика е свирепо труден - и много се дразня на тиквениците с мисленето "какво толкова имаш да правиш, едни деца, дето гледаш". Понеже сега сте и затворени вкъщи, напрежението расте, нямаш никакво свободно време и фрустрацията и депресивните състояния се обострят. Има различни онлайн курсове - едно, че ти отвличат вниманието и разсейват, второ, че може да усвоиш някакво умение, което да ти бъде полезно после. Докато спят следобед хлапетата, разцъкай предложенията - Coursera или udemy, все на някоя платформа ще откриеш нещо интересно за теб. А може да ти дойде идея за смяна на професията.
Важно е да знаеш, че това е период и ще отмине. Ще станат по-самостоятелни и ще ти остава повече време за развитие.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 2aeb7ef66a |
|
10. Това, че имаш деца е твой личен избор. След първото дете и ангажиментите покрай него не си ли даде сметка, че ако имаш второ ще е двойно по-трудно. Аз винаги съм искала само едно дете, а след като родих и видях какво е, разбрах че съм била права и наистина с едно е най-добре. Все по-трудно ще е да намираш време за себе си, а пропастта между теб и останалия свят ще е все по-голяма. Радвай се, че нямаш финансови проблеми и приеми живота си такъв какъвто е. Не е нужно да харчиш за психолог. Единствения човек, който може да ти помогне си ти. Това е.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 75b54c6ee7 |
|
11. Трудно е връщането на работа, но адмирации за това,че не искаш да спираш да се развиваш. Аз имах същите очаквания към себе си, исках и да работя, и детето да си гледам добре.Виждах нещата по-розово, отколкото се случиха. Пуснах го на 2 на ясли. До 4 не спря да боледува(преди това не беше боледувал), заразяваше и нас с баща му. Работя от вкъщи в международна фирма и ми беше свръх трудно да съвместявам работа, домакинство с готвене всеки ден (ядем само домашна храна) и да гледам добре детето си, да го занимавам след детска градина, вечер да четем приказка (ритуал и до днес). Таткото ни е много добър и помага, колкото може, но в някои неща си личи ,че не може като майката и е по-нетърпелив. Помощ от баби нямаме абсолютно никаква. Единствено чакат празници, за да ги поканим, да сготвим и да ги обслужим като гостенки. Даже питат кога ще ги поканим за ядене.Дядовците също. Те ни се обаждат, като имат проблеми, но не гледат детето и за час на месец. Имат си живот и други внуци и все пак си премълчавам винаги. Другите не са така оправни да им помагат с проблемите.Имало е моменти съм пълзяла на 4-ри крака болна да гледам болното си дете и да му дам лекарство. Свекърва ми казваше ,че не може да дойде, за да не заразим нея и другото внуче, дори лекарства си купувахме сами, и водех малчо до аптеката(двамата болни), таткото на работа леко болен ,за да се справим. Мисълта ми е,че ако нямаш помощ е ужасно трудно, аз се бяха скапала тотално. Не спрях и да работя.Изведнъж към 4-тата годинка се видя светлинка. Детето ни стана самостоятелно, сега е на 5 в предучилищна и нещата са в пъти по-лесно. То се занимава , докато работя, помага ми и обича безкрайно мен и баща си. Постоянно ни прегръща, забавлява ни и ни казва колко ни обича, не пита за бабите и другите внуци. Аз вече съм спокойна,щастлива, следвам мечтите си и се радвам на доброто дете, което имам. Ще минат няколко години и нещата ще се поуспокоят. Ако пък има кой да ти предложи малко помощ поне, то ти си късметлийка и ще може да работиш още сега. Недей да минаваш през нашия кошмар, ако има на кого да разчиташ. Успех!
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 8aef6db4d8 |
|
12. 3 Нали няма ти да я гледаш, каза че мъжа и може да си го позволи. Айде пак не и се работел, ама то вкъщи не беше работа другото...
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: d940e62c0d |
|
14. Номер 3, не си прав. Не знаеш какво е да си в продължително майчинство и да нямаш никакви социални контакти. Животът ти да се върти около режима на детето и когато заспи за 1 час да се чудиш да чистиш ли, да готвиш ли, да се изкъпеш ли или да се наспиш. Това е една 24-часова работа и дори да излезнеш някоя вечер с приятелки на бар, пак не можеш да се отпуснеш от мисли за бебето.
Аз на 21г. родих първото, след две второто и след още две третото. 6 години майчинство. През това време завърших редовно бакалавър и магистратура, колегите са ми разхождали детето, за да мога да влезна на изпита. На 27г. за първи път започнах работа, никога преди това не съм работила, нямах и 1 ден трудов стаж. Все си казвах, като завърша ще работя и така ми се завъртя животът. А да не ви казвам какво е отношинието на всеки работодател, който на интервю чуе, че имате 3 деца, интервюто веднага приключва. И аз се чувствах като авторката, че цял живот живея на готово, че няма да си намеря работа.
На първото интервю, което излъгах за децата ( че нямам), веднага ме взеха. Вече 2 години работя и нито един ден не ми се е налагало да отсъствам от работа, заради тях, шефът и колегите вече знаят, но нищо не са коментирали пред мен. Откакто работя се чувствам пълноценно, че си е заслужавало да уча. Работата ми е престижна и в тези времена ми позволява да работя дистанцинно.
След майчинството се чувствах ужасно депресирана, затъпяла, можех да говоря само са пюрета и памперси, нямях време да чуя новини, филм да гледам, нищо. Откакто малката тръгна на ясла започнаха нещата да се нормализират, след като си намерих работа вече смятам, че всичко си е на мястото. Работата ме кара да мисля, да се развивам, да се разнообразявам. Най- много се радвам, че с колегите сме много добър колектив, разбираме се и си станахме приятели, виждаме се и извънработно време.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 3e85c20bf5 |
|
16. Намери си собствено занимание и никакъв твои си бизнес. Излез от рамката на успешност набивана ни от обществото. Колко от най-богатите хора в света са без образование. Ти продължаваш да си мрънкаш, а вече имаш почти и магистратура. Имаш деца, мъж, опит била си в чужбина, имала си собствен бизнес и ти това не го виждаш. Намери си твой бизнес или 4 часова работа на ден. Не е гордост да се прибираш и да се чудиш как да балансираш между семейство и работа. И голяма работа ще се забиеш в някой офис с интриги, но пък ше кажеш аз работя еди къде си. Галяма работа. Разшири си малко мирогледа и мисълта. Само в България жените блъскат наравно с мъжете и се гърбят с домакинска работа и куп ангажименти. В цивилизования свят жените работят почасово, от вкъщи и въобще всякакви гъвкави варианти да изкарат някакви пари, но не й пълен работен ден. Всъщност такива са много малко.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: a1443905aa |
|
18. Само ще ти кажа, че децата след 10 години няма да искат да са с теб, ще се затварят по стаите си и ще си общуват с приятелите си. Такъв е естественият ход на нещата и той не зависи от това дали сме добри или лоши родители. Толкова ли е неприемливо да си довършиш образованието сега и да си погледаш децата, докато са малки? Има ли нещо фатално в това да започнеш работа отново след няколко години, не точно сега с малките деца. Знаеш ли какво разкъсване е. Всички стават изнервени вкъщи, нямат време, ядат предимно поръчана храна и в неделя излизат заедно, ама не всяка.
Вържи си гащите с образованието, за да имаш добра основа след време да започнеш кариерата си. Работата може да почака, но децата нямат бутон за пауза.
И да ти кажа, угодия няма. Не работиш - готованка (да де, две деца сами се гледат, хахаха). Работиш - каква майка си, да изпуснеш да децата детството и да не им дадеш уют и топлина (щото на работещите майки децата им до едно са серийни убийци).
Така че, намери схема на теб самата да ти е добре и не забравяй, че ти си един човек, като цяло 100%. Виж как ти се иска да ги разпределиш. Жените често си представяме, че ще е като преди децата да работим и като преди работата с децата вкъщи. Но никой не може да е 100% тук и 100% там, просто 100 и 100 е двеста :) Аз имам нужда и от време за себе си и от време за мъжа ми, най-вече за децата (засега) и съвсем малко за работа (засега). Като попораснат, приоритетие сами ще се пренаредят.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 57f449857f |
|
19. Хора, тотално ме депресирахте. Не съм авторката, но за сметка на това съм бременна с много желано бебе за първи път. На 31г.съм с постоянна работа. И аз ги мисля тези неща, но с времето ще се адаптирам. На всеки му е трудно по разлипен начин, но намира своя път за успех.
Не се отказвах авторке, а се бори за децата си и теб самата.
|
...
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 19c06f4085 |
|
20. Като не можете да гледате 2 деца , не ги правете. От една бременност в друга си скачала и затова твоя живот е на пауза. Жените едно време са съчетавали сто неща в едно, сега оревават света , че не можели да си оставят децата заради работа. Мъжът ти те издържа, избутала си висше, какво още ти липсва? Като почнеш каквато и да е работа, пак ще отсъстваш заради децата така или иначе.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: d35b2e9ded |
|
21. Номер 18, подкрепям всяка твоя дума!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 95e8ff834d |
|
22. Това е гадният избор пред, който са изправени жените. Деца или кариера? Защото шансът да е деца и кариера е много малък и то ако имаш възможност за детегледачка или баба на пълен работен ден, но тогава ти е съвестно, че друг ти гледа детето. И все пак е по-добре да го имаш този избор, отколкото животът ти да е предначертан и с раждането ти да се знае, че ще си майка и домакиня.
Ти си избрала децата и то преди да си завършиш образованието. Сега ти е неприятно, но изборът е бил твой. Не казвам, че изборът ти е грешен, но щом не си щастлива, не е било правилното решение за теб!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 36323a176a |
|
23. Не се егоистка, просто искаш да се развиваш
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 71b050d31c |
|
24. Мила, няма невъзможни неща моя съученичка в момемта е на 27 има 2 деца дъщеря на 3 г., която другия месец ще навърши 4 и син на годинка, но това и пречи по никакъв начин на развитието завърши си образованието и в момента имат собствен бизнес за здравословни храни заедно с братовчедка и. Жената на мой бивш колега пък е учителка на 28 завърши магистратурата си с бебето на ръце без проблем.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
