Харесвам работата си, но не знам дали да продължа - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (111076)
 Любов и изневяра (26815)
 Секс и интимност (13062)
 Тинейджърски (21258)
 Семейство (5742)
 Здраве (8813)
 Спорт и красота (4513)
 На работното място (2711)
 Образование (6857)
 В чужбина (1472)
 Наркотици и алкохол (1025)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1640)
 Други (16242)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от На работното място

Харесвам работата си, но не знам дали да продължа
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 1476 пъти
Здравейте, мъж съм на тридесет и малко години. Имам семейство, дом и работа, която може би е желана от много хора. Смея да твърдя, че съм добър в това, което правя, шефовете ме оценяват, колегите и те, въпрки, че някои от тях ме смятат за кариерист, но това, което работя в момента е моя мечта от малък и съм изключително благодарен, че преди около пет години тя стана реалност. Проблемът започва от там, че работата ми до известна степен е отговорна и стресираща а и аз искам да бъда перфектен. Усещам, че тя е запълнила цялото ми съзнание, постоянно мисля дали съм свършил това и онова близко до перфектното, отделям голяма част от времето си след работа вкъщи да чета и проверявам дали всичко е свършено добре и ако намеря пропуски, изпадам в параноично състояние, близко до депресия. Понякога усещам, че поставям работата преди близките си хора. Това обаче, започва да вреди много на психиката и отношенията в семейството ми. Започнах вечер да пия по едно, две питиета, просто за да се отпусна, нещо което не съм правил никога. Постоянно мисля за това, какво съм правил и как съм го направил и усещам, че психически прегрявам. Вече започвам да се чудя, дали не е по-добре да се откажа, да сменя работата си, въпреки, че е моя мечта и я върша с интерес и удоволствие, но от друга страна, колко още мога да изкарам така!? Чувствам се доста объркан в момента и наистина не знам, кое е най-доброто решение. Да продължа, като променя навиците си и да не ми пука толкова(което мисля, че е невъзможно) или просто да се преквалифицирам и да започна отначало с нещо, което няма да приемам толкова навътре...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 7 месеца
hash: 5cc782939e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Отначало не,но давай по-спокойно.Или намери допълнително хоби или разговори с психотеапевт.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 940fecca7c
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Опитай да си създадеш правило - оставяш работата в офиса. Не си позволявай да мислиш за нея в къщи, нито да проверяваш.
За всяко нещо си има място и време.
Също така пробвай да поговориш с психолог за перфекционизма си.
Предполагам, че щом това е мечтаната ти работа, сега се страхуваш да не я изгубиш и затова искаш всичко да е перфектно. Но никой не е перфектен, така че се обричаш само на мъки.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 3b30cb1317
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Сам виждаш че проблема не е в работата ти, а в самия теб, не разбирам защо стигаш до извод че променяйки работата резултата ще е различен? Промяна трябва да има само там където е проблема, а той е в теб, значи промяната трябва да зтане с твоята психика, твоите разбирания. Алкохола не е решение.
На твое място бих пробвал с ограничения, отделям по два часа вечер и по 4 часа в почивните дни за семейството, колкото и глупаво и досадно да ми се струва стоя и разговарям с жената или с децата за техните неща през деня, които са им направили впечатление. Изключвам от от мислите си работата и се интересувам само от семейството.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: ab05e5e5b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ако усещаш, че се натоварва прекалено много е добре да си намериш друга работа, която включва по-малко напрежение. Все пак здравето е на първо място.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: bd87efd155
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Ами... принципно това е традиционната мъжка роля - да работиш отговорна и важна работа от която обществото е облагодетелствано, а и ти печелиш добри пари за семейството си. Така е било хиляди години и в това няма нищо лошо... до днес...

Днес мъжът не стига да е просто мъж, той трябва да огрее навсякъде, и да се хареса на всички. От там идва конфликтът ти. И да, решението е в някакъв смисъл да станеш по... посредствен. Мда, това е думата. Независимо в текущата си работа, или някъде другаде. Разбирам защо се чудуш за тотална смяна на заниманието. В твоите очи (пък и чужди), ще изглежда като провал да свалиш нивото. Така че е по-добре да се скриеш някъде другаде... Тъжно защото, според мен това е чест феномен в днешно време. В която и да е сфера има много малко хора които са наистина професионалисти и си гледат работата изрядно. Като цяло живеем в общество на много посредствени индивиди, работещи за една заплата. Но според мен... това "модерно" общество, още не е дозряло да разбере на какво се дължи успехът на предците ни, и как предните поколения ни дадоха много недооценени неща - и материално, и културно. Неща които днес рушим заради грешно разбраната си "свобода". За съжаление последствията и трагедиите ще бъдат и лични, и колективни...

 
  ...


...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: f026624c25
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей!
И аз постоянно изпадам в подобна дилема. Имам работа, която смятах, че е моето нещо и макар и да не съм й 100% отдаден винаги се стремях да съм перфектен. В един момент "прегорях" професионално и напуснах. Исках ново начало! Намерих си бързо ново работно място и без да му мисля започнах. Бъзро обаче се оказа, че на новата работа изпитвам същите негативни емоции.

Върнах се на предишната си работа с нов ентусиазъм, но "старата приказка започна на нов глас", както се казва.

Защо ти разказвам това? ! Защото нагласата на човек към работата и към всички останали аспекти от живота опира до това как е устроен характера му. Ако си перфекционист, то най-вероятно имаш някакъв вид повишена емоционалност. Не търпиш лични провали, не търпиш чужда критика и не можеш да кажеш просто ей така "майната му на всичко". Прав ли съм?

Всичко това бързо те изхабява емоционално. Започвайки нова работа може и да имаш късмет, но в повечето случаи ще ти трябва време и средства за преквалификация. След това ще започнеш нещо, но може би в началото ще си на по-ниска заплата. Ще ти липсва опит, а оттам и напрежението ще е повече.

Според мен, след като казваш, че работата ти харесва, опитай да разнообразиш света си извън службата. Намери си ново хоби, излизай с приятели, които не са колеги и едва тогава помисли какво още може да промениш.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 70d330b8d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Какво се е променило? Доскро явно си имал баланс, а сега не. Разбери какво се промени и работи над това.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: cad2e093d9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Каквато и да е работата, не допускай да те обсеби и да заеме целия ти живот. Знам за какво пишеш, имала съм периоди на работохолизъм, в които съм се улавяла, че се ядосвам защото примерно половин час си говоря с други хора вместо да работя и обмислям какво съм можела да свърша в това време.
Недей, отпусни малко юздите, работата никога няма да свърши, а и сам виждаш, че прегаряш. Обърни внимание на себе си, на семейството, запиши се на спорт 2 пъти седмично, излизай на кафе / разходка с жена си или някой приятел. Карай по-спокойно и ще забележиш, че работата не куца, а дори си по-ефективен.

 
  ...
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 1a2782d06b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторе, бях в твоето положение, само дето не съм семеен и може би това още повече ме улесни едва ли не да се оженя за работата си. Също като теб получих повече от мечтан шанс да работя това, което искам и да се развивам. Всеки ден благодаря на Господ за всичко, което ми дава. Аз от своя страна обаче, някак си не успях да напипам баланса в първите може би около пет години. Работех много часове, работех в почивни и празнични дни и т. н. По това време имах шеф немец, който ми казваше, че прекрачи прага на фирмата и тръгне да се прибира, просто се изключва и не мисли за работа. Тогава не му вярвах и смятах това за невъзможно. Мина се време обаче и по форните етажи на групата настъпиха промени, дойдоха нови хора, които пък си доведоха свои приближени и така нататък. Аз продължих да работя все така усърдно, даже през този период успях да докарам много пари на фирмата, буквално от нищото. Въпреки това новият ми пряк шеф не ме харесваше и ми правеше мръсотии. Освен това промотираше колеги, на които основната работа беше пиенето на кафе и правенето на мръсотии. Това нещо в началото силно ме демотивира и се чувствах предаден. После обаче осъзнах, че всяко нещо си има граница и всичко трябва да се прави с мярка. Научих се да си ценя времето и труда. Усетих колко е хубаво да си почиваш събота и неделя, да си вкъщи на празници и да се прибираш навреме. И да, сега и аз се изключвам, като си тръгна от работа, колкото и да не ми се вярваше навремето. Всичко, което ни дава Господ е за наше добро, дори и да не можем да го осъзнаем първоначално. Качеството на работата ми не е паднало, дори сега по-добре се съсредоточавам върху важните неща. Просто трябва да се успокоиш и да приемеш, че не можеш да свършиш всичко накуп. Гледай си семейството, защото тези мигове с тях, никой не може да ти ги даде, нито пък да ти ги плати. Спри алкохола и си наложи да си тръгваш навреме от офиса. Сам ще се учудиш, че не е толкова трудно.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 7 месеца
hash: 739e004957
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Какво работиш? Какви са тези общи постове, бе хора? Как да те посъветваме, като дори не знаем за какво става дума?

 
  ...

...
преди: 1 година, 6 месеца
hash: c3995021bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   От опит ти казвам - не, няма да издържиш дълго време така. При мен бяха 8 г. и половина постоянно напрежение да не объркам нещо, постоянен стремеж към перфекционизъм, постоянен овъртайм. В резултат се стигна почти до липса на какъвто и да е социален живот и т. нар. бърнаут. А за капак - не мисля, че и работадтелите ми оцениха кой знае колко тези ми усилия.
Повярвай ми, работата и кариерата далеч не са най-важното нещо на света. Няма ли вечер при кого да се прибереш, да поговориш, да изпиташ взаимна емпатия с този човек, то нищо не си заслужава. Опитай се или да успокоиш топката и да си втълпиш, че нищо не е на всяка цена, или смени попрището.

 
  ...
преди: 1 година, 5 месеца
hash: c9b82dc155
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   На 32 години съм и в началото имах възможността да започна работа по професия още докато учих в университета. След завършването си работих около 5 години, но заплащането беше незадоволително за труда и уменията, които се изискват. Така напуснах, за да сменя тотално сферата и се насочих към IT сектора. Четирицифрена заплата, допълнително осигуряване, скъпи подаръци, маркови дрехи, коли, къща, но време за социален живот никакво. Въпреки това намерих любовта на живота си, но заради работата си и заради това, че работя с хора от друга часова зона, почти не се засичахме в леглото. Заседяването и стреса започнаха да ме съсипват, докато на други мои колеги сякаш им беше все едно, но сега отстрани вибдам и те колко са смазани, с пари, но смазани. Това ме накара да напусна тази работа и да намеря друга пак в IT сектора, но по-спокойна с нормално работно време. Е, с два пъти по-ниска заплата, но здравето ми беше по-важно, а пари се печелят. Човек разбира колко важно е здравето само когато го изгуби. След смяна на работата вече имах време за жена си, после и за детето. Не съжалявам за нито едно мое решение. Затова, докато си още в 30-те, търси, сменяй работа, започни бизнес, експериментирай!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker