Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Доказваш максимата,че колкото по-просто,толкова по-близо до истината.
И аз съм "прост работник",но имам занаят в ръцете,викат ме постоянно,не оставам без работа и вземам хубави пари.
Колкото по-просто,толкова по-близо до истината.

8.   Коя професия е заплатена, уважавана и нормална в България, освен крадец и измамник?! Да, гледай минимални усилия, заплащане няма никъде освен за приближените

9.   Здравей, колежке! Аз също съм преводач с филологическо образование. Също като теб съм работила с деца и в частна школа. В един момент превъртях от напрежение и вече се преориентирах като теб. В момента съм детегледачка на половин ден на много кротко дете, само се разхождаме навън, дори и когато е студено. Супер лека и нестресираща работа. Правя това до обяд, следобед превеждам книги. После си взимам детето от градина и си домакинствам. Сведох стреса до минимум, защото осъзнах, че губя себе си. Нямам вече никакви стремежи да се доказвам. Отвращавам се от фирми, корпорации и хора на високи длъжности. По-хубаво от спокойствието няма. След като приключа ангажимента си с тояа детенце, ще намеря друго или ще се ориентирам към магазините. Успех на теб! Цени си здравето, нервите и свободата! И най-вече свободното време!

10.   Трудът на преводачите в България е изключително ниско заплатен. Занимавам се с преводи от далечната 96 година, като същевременно съм и преподавател.
В началото на кариерата ми, страница превод от/на АЕ се заплащаше по 5лв., сега - 25 години по-късно, между 8-9, по-рядко 10лв, което е абсолютно неадекватно спрямо стандарта към момента. В София, където явно живееш, предполагам не е много по-различно. И да, работата е отговорна, а с годините, забелязвам, че ставам все по-взискателна към себе си - проверявам, коригирам и най-много се ядосвам, когато някой клиент каже, че няма кой да чете целия превод, но се изисква да го има. Естествено, не във всички случаи е така. Често ми се е налагало да работя до 4-5 часа сутринта и след това да взема душ и да тръгна за другата работа. До 35 години се издържа, след това организмът все по-трудно се справя с този режим. Сега обемът на работа покрай пандемията доста намаля, при теб има ли промяна?
В началото на април се бях стресирала, че доходите ми ще паднат /не че са били много високи/, но оптимизирах разходите си и установих, че мога де се справя и намерих време за себе си и за семейството.
Много колеги се отказаха от преводите и си намериха ново амплоа - брокери на недвижими имоти, контент-райтъри, учители по АЕ.
Работа в кол-център не е ли за предпочитане пред сортировач в супермаркет?
Пиши какво си решила.
Ж 46

11.   Проблемът е, че правиш тия отговорни преводи за малко пари. Заеми се пак - при първата грешка за която ти се развикат, се развикваш и ти че искаш тройно повече пари. Казваш, че на следващия превод цената е тройна и няма компромиси. Като вземеш повече пари, ще работиш малко по-малко и ще имаш време да внимаваш повече. Отделно си правиш професионална застраховка - ако направиш фатална грешка, застрахователят плаща. Само че няма да стане, нали? Ще предпочетеш да се свиеш в Кауфланд и след 10г никой няма да ти вярва какво си превеждала, ще казват че бълнуваш. За жалост преводачите май доста зле ги експлоатират, а ония докато се надпреварват да доказват кой колко добре знае някакъв език, губят усет да се защитават.

12.   Аз от ветеринарен лекар завеждащ отделение се пренасочих към компютрите. Номерът е да си щастлив

13.   Благодаря, твоята история определено е интересна.
Даваш материал за размисъл. Явно си такъв характер, не можеш да не ти пука и през пръсти. Все пак не можеш ли да намериш някакъв вариант- може би с не толкова голямо натоварване. Не мислиш ли, че може да имат нужда от теб в твоята дейност...
А иначе няма лошо, почини си

14.   Да, преводачите са много зле платени. В агенцията, където работех, английският беше около 7. 50 на стр. за 3 раб. дни. Някои колеги си искаха 10 лв. /стр. вече. Най-зле е с превода на книги - 3/4 лв. на стр. В редки случаи, когато издателството е "по-така", съм стигала и до 20 лв. /стр., но наистина става въпрос за клиенти с големи възможности, луксозни издания и прочее. С френския е същата работа - философска тематика за 4 лв. /стр.? ! В други агенции е и по-малко, но май са от тези, които ти превеждат документите на място. Моята беше нещо като посредник между клиента и преводача.
Обемът работа наистина намаля покрай вируса, много от клиентите затвориха за неопределено време, но имаше и някои силни месеци.
Радвам се, че все повече хора си гледат психическото здраве, а не се юркат на позиции, които звучат престижно и интелектуално, но с цената на това да се побъркат и да нямат време за нищо. Простотата е щастие и няма нищо срамно или низко в това. Напомня ми на колегите в университета и разни други "клети интелектуалци", които много се фукат, че четат книги, кимат умно, вирят нос и се мазнят на писатели, академици и пр., но между ушаците, е бяла тишина, баналност и конформизъм. Ако ти носи истинско удоволствие - да, ако го правиш, за да изглеждаш умен - нЕма нужда.

Благодаря за коментарите!

15.   14 личи си че не знаеш как работят в университетите, там е много по-хубаво от колкото на позиция офис планктон в голяма фирма.

16.   Може би трябва да си смениш работата. Но да отидеш да станеш сортировач или нещо от този род не е добра идея. Трябва да продължиш в среда в която прилагаш уменията си. Други хора тук са дали добри примери като кол център, офис. Аз бих казал че в туризма може да бъде приятно да се работи (през повечето време). Може да пробваш там. Една работа доколко ти харесва зависи от фирмата, средата, особеностите . Една и съща позиция, може да бъде и добра и лоша, на различни места. Основната идея е каквото и да правиш да можеш да практикуваш или да се върнеш да работиш работа, която е интелектуална. Физическите професии не са по-добри. Може би трябва всеки да се хване да пробва да работи дадена работа и да прецени дали му харесва или не. Аз съм на мнение че човек трябва да поддържа уменията си и да се стреми да има по-добра работа. Колкото по-дълго не работиш интелектуална работа, толкова по-трудно ще можеш да намериш такава. Ако от преводач отидеш на сортировач може и да си останеш там. Да работиш в склад или фабрика, е или изморително, или е много скучно. Ако на човек му се иска да мисли докато работи, еднообразните задължения ще му станат скучни и ще стане нещастен. Показателно е за мен, как много хора които работят като работници като строители, шивачки, или оператори по фабрики, поощряват децата си да учат. Особено майките, дори да са шивачки, често много от тях са разумни и успешно пращат децата си да учат. Познавам и съм виждал много такива случаи, майките шивачки, бащите на работа по строежите или другаде в чужбина, а дъщерите или синовете им завършват образование. Имам близък човек с магистърска степен, работила е и по специалността си, но в миналото. Отдавна работи на места, които не изискват особени умения или познания, или просто работа където се срещаш с нови хора или неща. Сега няма и желание да си потърси по-добра работа или да придобие нови умения. Но тя си е доволна от позицията. Може би наистина си зависи от човека, и какво му харесва и какво не. Но аз не бих
го препоръчал. И определено при всяка работа, също има разлика между различните работни места и фирми. Ако някой иска да работи нещо, нека се пробва. Няма лошо. Пробвай като сортировач, и виж да ли ще ти хареса, ако те устройва, работи го това. Моята близка която споменах също е била на работа подобна на една от твоите (на по-добра позиция). Сега работи в ритейл сектора и е доволна, главно заради колектива и относително добрите условия и среда на работа.

17.   В тази държава не се ценят добрите преводачи, а заплащането е направо унизително! Вчера например си купих четка за коса от Лидъл, като в продуктовото описание на български език по едно време преминаха от коса на козина. Преди време пък се загледах в състава на един доста скъпичък крем за лице и о ужас... оказа се че вътре има ВАР!!! А да не говорим за прекрасния пример - по време на тройната коалиция бяха турили една женица за министър на европейската интеграция. Бяха спретнали сайт едва ли не за вчера, а като отвориш английската версия ... боже, срамота - гугъл преводач къде превел къде непревел, но няма нищо общо с оригинала на български език. Толкова много примери за такава посредственост - уж големи фирми, а дадено сигурно на някой служител, който по диплома уж поназнайва езика за превод, а той пуска гугъл преводач и айде. Също и масата от "преводачите" са майки в майчинство или ученици и студентчета, търсещи допълнителен доход, у които липсва капка професионализъм, а камо ли знания в тая сфера. Ами затова професионалистите като авторката не могат да оцелеят в такава среда за съжаление! Но това явление за подценяване на труда на преводача се наблюдава и в други държави /не в такава степен разбира се/. Съвсем наскоро дори преводачите към ЕС, но които не са "щатни", бяха поставени в такава ситуация, че нито получават поръчки за преводач по конференции, нито имат право на помощ по държавите, в които живеят. В същото време нямат възможност да се преориентират да работят друго, защото трябва да са на разположение на повикване, а за това изчакване получават 0 доходи. Авторке, успех с намирането на ново поприще! Само моля те, нека да не е сортировач или касиер, защото и там ще се тормозиш с хора, които не си заслужават.

18.   Абе хора чувате ли се, кол центрове? ! Тя ако сега се чувства натоварена как ли ще се чувства в кол център, където цепят минутата на две и трябва да си отчиташ всяка почивка и нямаш право да ходиш до тоалетна извън почивките.

19.   Много е трудно, колега! Зная го. Откакто се помня, превеждам или редактирам книги, макар това не ми е бил основният източник на доходи. Дълги години работех като редактор "Култура" в различни медии. Последният оцелял нормален вестник обаче, както много други издания, се модифицира в онлайн продукт и ме съкратиха; да ида в някое от изданията на Пеевски за мен е немислимо. Остана ми наученото от журналистиката: да спазвам сроковете и да работя адекватно по възникнали в момента задачи. Още докато работех в ежедневника, с мой колега започнахме да издаваме научно-популярно списание и вече 5 години се държим добре на пазара. Така че след като ме съкратиха, не се изтърсих съвсем по бели гащи на улицата. Също последната година от работата ми за вестника записах докторантура по моята специалност и стипендията продължаваше да ми тече. От НОИ ми отпуснаха и полагащото ми се обезщетение. Т. е. аз останах "безработна" с едно 1500 лв. твърд месечен доход. Но ето че дойде пандемията. Разпространението окончателно спря. Университетите затвориха. И тогава ми хрумна, че мога да преподавам частни уроци по езиците, които владея, все пак децата не ходят на училище и родителите им са в паника. Свързах се с един езиков център и започнах да давам уроци онлайн. В момента курсистите ми продължават да се множат. Междувременно приятелка радиоводещ ми предложи рубрика в Националното радио и аз приех. В началото на миналата година издателският бизнес беше в колапс. Колеги от този бранш са ми казвали, че са назад с една година с плана, защото не могат да разпространяват книгите, за които са откупени авторски права, платено е на преводачи, на редактори, на художници и т. н. Но ето че бизнесът взе да живва към края на миналата година. И веднага ми се обадиха двама приятели от две различни издателства и ми предложиха изключително интересни проекти, при това добре платени. За едното издателство приех да напиша 40 разказа върху биографиите на бележити българи, а за другото да съставя и преведа сборник със смешните произведения на Достоевски. Така че има светлина в тунела, колега! Опитът ми е доказал, че най-лошото, което можеш да направиш, е да се откъснеш от бранша. Българският народ дори има една такава поговорка: "Веднъж пуснеш ли се от хорото, трудно пак ще се хванеш". Ами, да, забравят те хората, като стане дума за работа, трудно се сещат за теб и изведнъж се оказваш касиерка в Лидл до пенсия.
Затова моят съвет е да не дезертираш така бързо. Ние ще сме все по-необходими, помни ми думата! Светът се променя в посока индиректно общуване, т. е. все повече и повече текстът ще е посредник. А на нас с теб там ни е силата.
Лично аз вече отказвам предложените ми щатни длъжности. Есента отказах позицията главен редактор на едно руско издателство, стъпващо в България. По-добре ми е да работя на парче, да си подбирам ангажиментите така, че да са ми приятни. После си вземам хонорара и чао до следващия път. А и, честно казано, аз много си обичам семейството и дома. Докато си превеждам нещо, пералнята се върти и баницата е във фурната. Винаги мога да лавирам във времето, през деня да свърша някаква домакинска работа, а пък вечерта да поработя до по-късно или обратното, да посрещна гости в петък вечер и да довърша текста в събота, моя си работа. Мъжът ми направо се роди, завалията. Едно време я открие един чист чорап из гардероба, я не, а сега - ризите изгладени, панталоните с ръб, всичко свети от чистота, посрещнат с целувка и усмивка, къщата ухае на ябълков пай, приказка...
Нищо няма да излезе от съчетаването на Лидл с преводите, колега, повярвай ми. Художествена литература не се превежда механично, трябва да "живееш" с автора, да дишаш с него, да навлезеш в мисленето му, да попиеш стила му... А ти цял ден си повтаряла като папагал: "Добър ден, заповядайте касовата бележка, имате ли карта, точки събирате ли... "

20.   Намираш си за мъж някой програмист с 6-7 бона заплата и проблемът ти е решен. Ще си превеждаш книгите като хоби. На 33 си, побързай, годинките натежават и шансовете ти намаляват.

21.   Еиииий сакън, ако не се изкаже някое глупаче (или възрастен глупендер) като 20.

Абе, 20, първо защо реши, че авторката си няма партньор?

Второ, защо реши, че само защото в България е бъкано с меркантилни курви, то тази авторка също е такава?

Трето, ако приемем, че авторката си няма мъж и Е меркантилна курва, което според мен категорично не е така, то съветът ти за програмиста е изключително глупендерски, защото въпросният такъв и да е на 10 бона заплата, то пак не би могъл да ѝ гарантира на 100 процента финансовото обезпечаване в дългосрочен план (нали до живот). Защото какво става, когато един човек на заплата, било то и висока, примерно бърнаутне, ама много брутално, или получи там друго психическо (или сериозно физическо) нещо? Този човек ще бъде ли способен отново да продължи да заработва на същите високи обороти? Ами много малко вероятно, нали? И къде ще се озове авторката в такъв случай? Ами как къде - където е и в момента, но "малко" по-прецакана, защото ще трябва след дълъг застой тепърва пак да се пъне да изкарва Лева.. Или може би ще предложиш да го зареже и да си търси друг програмист? И как ще стане това, та нали тя ще е вече на повече години, следователно по уникално логичната ти мисъл "годинките" ѝ ще са мега "натежали" и съвсем няма да има шансове?
Жена, която иска да разичита на мъж за материалното, е смислено да се ориентира единствено към някой, който е добър в бизнеса, който е напред в бизнеса, казано най-общо. Ако ти, 20, наистина съветваше чистосърдечно в полза на авторката (тук приемаме, че си от мъжете, които си мислят, че всяка жена е склонна да бъде с някого, само защото... вади много пари, т. е че всяка жена е меркантилна курва), щеше да ѝ кажаш например да хване някого от тези маститите, за които е работила,
а не тука да я залъгваш със 7те бона на някой.. роботизиран работник.

22.   Напълно осъзнавам, че коментарът който написах преди малко, е от части леко гротеска, но просто винаги се провокирам от изказвания като на 20, които в същината си реално целят да уредят проблема със самотата на някой самотник и в същото време приравняват всички жени на ниво използвачки и меркантилни курви, та дори видно ги приканват да бъдат такива.

23.   Авторке, какво решение взе в крайна в крайна сметка?