Омразата от стари служители, навсякъде ли е така?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1814 пъти
Здравейте, пише Ви жена на 25 години. От скоро съм на нова работа. Работа, която винаги съм искала да работя. В голяма компания, условията са страхотни, заплатата също. В града, в който живея, рядко се дават такива заплати, стандарта обикновено е около 1000 лева. Точно затова тази работа беше мечтаната за мен, тъй като имам поле за развитие. Всичко добре до тук. Като човек мога да кажа, че съм притеснителна, поне в началото докато опознаят колеги и обстановка, особено ако не бъда предразположена да се отпусна. Наясно съм, че аз отивам на ново място и никой не е длъжен да ме "предразполага", но говоря просто за нормално отношение и разбиране. Има доста неща, които още не знам и работя доста плахо до момента. Назначена съм от почти 2 месеца. Имам колежка, която е доста по -възрастна от мен и работи от страшно много години във фирмата. Държи се с мен безобразно. Не само с мен, но аз съм нова и има възможност върху мен да избива всички комплекси, убижда ме, подиграва се, кара ме да се чувствам нищожна. Аз никога не съм могла да се справям с такива хора. На предишни работи също съм се сблъсквала с такива хора и всичко завършва така, че накрая просто си тръгвам с рев, защото психиката не ми издържа, обикновено си мълча и никога не отвръщам. Не си представям аз да обидя някой по-възрастен от мен или да го нагрубя, да го карам да се чувства зле, просто не мога. Търпя и си мълча. Обаче усещам как от както съм там, треперя буквално, тя е човека, който беше упълномощен да се занимава с мен и да ми помага. Обаче не получих нито добро отношение, нито разбиране, камо ли помощ. Даже обратното. Само ми повтаря как ще ме набие и ще ме прати вкъщи и подобни неща. Срам ме е от себе си, голям човек съм, а само бягам, когато нещо не ми изнася. Почти всеки ден се прибирам разревана и не мога да спя добре, сънувам я и съм адски притеснена. Не ми помага да свикна, имам чувството, че не иска да се науча. Чудех се къде е проблема, една думичка не съм казала, с която да я засегна. После разбрах, че отношението и е към всички колеги такова. Други млади момичета са си тръгвали заради нея. Чудя се дали и аз да не си тръгна, постоянно ми намеква това как няма да остана на работа там. Защо има такива хора навсякъде. Признавам, че до сега точно с такъв човек не съм се сблъсквала. Около 3, 4 работни места смених, заради хора, които се държат ужасно, завистливо и комплексарско. Разбира се има и мили и добри хора, които ще помогнат и съм запазила много добри приятелски отношения със стари колеги, но защо винаги има по един отвратителен човек, който не ти дава шанс и прави всичко възможно да те тормози. Моите роднини само ми повтарят, че това е моят шанс и втори такъв не се знае дали ще имам, да не си тръгвам заради такива глупости, да стоя там, да се уча и да трупам опит. Осъзнавам го, но някак мисля, че не ми понася на здравето. Корема ме свива отивайки на работа. По цяла нощ се въртя и сънувам какво ли ще се случи. Унижава ме пред хората и това и доставя удоволствие. Ако се обърна срещу нея съм наясно, че едва ли ще остана на работа. А струва ли си да търпя. Вие с какви хора сте се сблъсквали на работното място и как се справяте? Една колежка както се изрази се е заинатила й въпреки нея е останала на работа, ами тя всеки ден я тормози и я плюе, всяка минута я обсъжда, говори ужасни неща за нея. Не искам да изпадам в подробности, има много неща, които я комплексират и очевидно я е яд, но аз какво трябва да сторя, млад човек съм имам желание да работя и да се уча. Работата е много отговорна и това още повече ме притеснява, че ако сбъркам с нещо, последствията може да са доста сериозни, а тя ме оставя да правя грешки и после се смее на мой гръб. В такъв момент ми идва да си започна продавачка в някой магазин, да си взимам 700 лева и да не си тровя нервите всекидневно. Работила съм като сервитьорка, попринцип няма нищо срамно и там се изкарват що годе добри пари, но... Отново заради един злобен човек, трябва да променя пътя си и да се откажа от това, което исках толкова време.. Как бихте постъпили? Лигаво ли изглежда моето отношение? Има хора които просто търпят и понасят това, което се случва... Защо не мога, искам просто да се разбирам с колегите, да се видим след работа да изпием по едно кафе, да сме в нормални отношения. Чувствам се като в усойнически кръг. Сега е трудно и за намиране на хубава работа, заради вируса, доста неща се промениха. Освен това, като отида на нови място, знаете.. Питат какво е станало на предната работа.. Какво да отговоря, една колежка ме тормозеше. Това изглежда много несериозно като мотив да си тръгнеш от прекрасното работно място. Опитвам се всячески да се справя със състоянието, в което съм. Страхувам се и точно сега да не остана без работа, защото си имам и сметките за плащане , дори съм малко изостанала там, заради това, че смених работата преди два месеца, остана малък период, в който бях без доходи. Нормално ли е на ден по 20 пъти поне да ми идва да си тръгна просто и да си намеря работа в магазин или табаче. Сигурно след време ще съжалявам, ако го направя. Минат ли още месец, два и мога да свикна с работата горе долу, въпреки усилията и да не ми се получат нещата. Но дали да продължавам, не знам всеки ден го мисля и изобщо не се чувствам добре. На предната работа, горе долу сходна на тази, но с доста по-ниска заплата, отново имаше комплексар, който ръководеше всичко и аз заради него си тръгнах след 1 година и половина работа там. Сега като си спомням и се замислям, понеже все още търсят човек, дали да не се върна, но той още е там и отново всичко ще се повтаря. Навсякъде има такива хора, но знам ли, накъде са по-малко зли. Поне така ми изглежда. А защо е така не мога да знам, не ми го побира главата, как може да си щастлив да караш другите да се чувстват зле, носи ли това щастие на някого?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 505566afed

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Спри да плащаш данък "обществено мнение". И в никакъв случай не си тръгвай с подвита опашка. Тази злобарка я игнорирай, съсредоточи се в работата си и не си слагай на сърце коментарите й. Все пак си там, за да изкарваш пари, а не да завързваш приятелства. Иначе ще трябва да се махаш от всяка работа. Каза, че си в голяма фирма. Ако положението излезе извън контрол, отиваш при HR-а, при тийм лийдъра или друг над тази и съвсем спокойно обясняваш за проблема. Може дори да помолиш за друг ментор или каквато ти се води тази. Проблемите са, за да ги решаваме, а не да бягаме от тях.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 197d5011a8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ами завижда ти, говори с шефа, ако той не вземе мерки бягай. (Извинявай, но не прочетох цялата история, прекалено дълга е).

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 30b6abcfb6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Говори с шефа си за това,кажи,че имаш тормоз на работнотио си място. Той е длъжен да ѝ свие сърмите.Не се оставяй тая да те тормози. Запомни че където и да работиш си винаги ще има някой,който да ти лази по нервите най-малко.Ти от всякъде ли ще бягаш и напускаш...Я ѝ се опери на тая един път,как ще се оставяш така да те тъпчи и то пред другите.Тя като те гледа така мълчалива те мисли за смотана и те тъпчи. Не се оставяй на тая кукумявка.

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 9aefeb32bf

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Подкрепям мнението на номер 1, като бих добавила да се посъветваш с психолог. Ще ти даде обективна гледна точка над ситуацията и ще те напътства как да се справиш с нея и да избягаш емоционално от тази жена т. е. да се пренастроиша така, че да не може да те достигне, защото реално поведението й е само и единствено избиване на нейните си личностни проблеми със самата нея. Те нямат общо с теб. Просто тя сама не може да се изправи срещу тях и затова ги излива върху другите. Смятам, че дори само 1 сеанс би ти бил от огромна полза. Аз съм цял живот психически тормозена по същия начин, но от баща си. Като го чуех да се прибира ми се свиваше коремът, или като ми звъннеше по телефона и т. н. и психолог ми помогна да се абстрахирам от него емоционално и сега се чувствам прекрасно, въпреки че все още живеем под един покрив. Опитай и това ако ще и да е като последен вариант преди да напуснеш. Вярвам, че ще ти е от огромна полза! Успех

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 9f99a199af

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Постави я на мястото си. Голяма жена си, а не малко дете. Ако някой ме обиди не знае какво го чака, независимо кога и къде. Аман от дърти нахакани чанти. Такива ги пращам набързо в гроба от нерви. 2 кафета със слабителни и е отишла репутацията.

 

...