Споделена история от На работното място |
Връщане на старо работно място
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1475 пъти
Здравейте, имам нужда от съвет, защото сама на себе си не знам кое е най-доброто вече за мен.
Преди три години напуснах работа, която започнах на шега, временна, докато намеря работа по специалността си. Но тази временна работа за няколко месеца се проточи поне 2 г.
В началото нямах голяма амбиция да работя това. Беше нискоквалифицирана, добре платена за тогавашния стандарт. Имаше много добри бонуси. Харесвах шефовете и те мен. Голяма част от колегите ми бяха готини в централния офис. Винаги са ми помагали. В замяна аз пък се стараех да привличам повече клиенти и да бъдат доволни. Опитвах се да впечатля клиентите , да им се харесам , като се обличах с хубави дрехи, грим, прическа. Винаги приемах проблемите им лично , сякаш са мои приятели. Винаги им показвах най-доброто за тях. Завързах контакти с доста клиенти. Даже на втората среща си говорехме на „ти„, като че ли се познаваме от години. Разменяхме си личните телефони, за да имаме винаги връзка... Но стига за тях..
До момента , в който не взех решение, че си губя времето в тази фирма. В началото една колежка много ме намрази. Тя ме извика във фирмата. Тази жена я познавах бегло, общи неща, но й се доверих понеже беше по-голяма от мен. Повече опит в бранша. Помоли ме да работя при нея. Реших, че ще е супер. Все пак макар и слабо позната реших, че е по- добре от неизвестното. И се съгласих на интервю с директора и шефа на фирмата. Одобриха ме и двамата . Стиснахме си ръцете и започнах веднага. Въпросната колежка, която ми препоръча фирмата с течение на дните започваше да си мени настроенията към мен много рязко. Стана зла и груба -не разбирах защо. Та нали ме е харесала , а изведнъж се промени на 180 градуса. Създаваше много неприятни конфликти. Настройваше колеги срещу мен. А те от своя страна започнаха да се държат студено, грубо и нагло ,като на няколко пъти са ме обиждали. Въпреки това аз не спирах да работя, както смятах за редно. Вършех си работата, дори тяхното поведение ме амбицираше да бъда все по-добра като служител.
В един зимен ден по нищо не лише, че май този ден щеше е последният пирон в кофчега. Онази жена като по сценарий с друга колежка си режисира скандалче! Не че не го очаквах . Но вече беше ми се насъбрало доста. Работа, работа, работа, но на другия фрон трябва и да се се пазиш от недоброжелатели да не ти подлеят вода. Чувствах се сама и липсваше ми подкрепа. Единствено охраната и хигиенистката ми съчустваха и ме разбираха. На моментимоменти се чувствах в ролята на Пепеляшка тормозена от злите доведени сестри.
Започнах да кандидаствам по обяви, защото вече нямах вече търпението , че ще може да изграничдим нормални колегиални отношения. След 3 м отидох на интервю. Одобриха ме за работа във финансовата сфера. Отидох при шефа и му казах, че искам да напусна. Опита се каже нещо за увеличение на заплати, останалите работодатели не били коректни и т.н и да се откажа от намерението си. Може и да е прав и е така, но аз лично не чувствах удовлетворение от това, което правя . Исках някакво признание или поне повишение, което не получих. След месец си тръгнах. Трябваше ми около месец , за да свикна с мисълта, защото все пак повечето колеги от офиса бяха готини. Бях свикнала с тях и като най-малката ги чувствах като близки по душа, чувствах ги близки като роднини. / това знам, че може да звучи тъпо/.
Миналата година напуснах финансовата сфера заради коронакризата. Намерих си работа в конкурентна фирма на тази, но се оказа пълен кошмар. Класически пример за работатели експлоататори, осигуровки на мин. работна заплата, пари в плик, не се заплащаше работата по време на празници и т.н , лъгане на клиенти , разправии с недоволни клиенти .. нещо, което е недопустимо.
Покрай тази фирма се свързах с бивш колега . И както предполагах всички знаеха къде съм започнала работа.
Но тази година напуснах. По споменатите условия на труд това беше недопустимо да го търпя.
Преди няколко дни разбрах, че колега е напуснал фирмата. Не само той. Много са напуснали след мен. Онази жена е все още там. Така и бях го предказала, че всички ще напуснат, но само тя ще остане.
Замислих се дали да не говоря с мениджъра да се върна.
Това зависи от шефа, но мениджърът ,ако се застъпи за мен не знам какви са ми шансовете . Бих искала да работя отново с него останалите колеги. Смятам ,че имам връзките ,като човек ,който е работил с влиятелни клиенти да ги привлека към фирмата. Мога да им бъда отново полезна.
Не знам как да го намекна на мениджъра без да изглежда , че едва ли не си прося работа . Не искам да го карам едва ли не да се чувства длъжен, а по-скоро искам да предизвикам неговия интерес и на шефа към мен.
Ако го попитам в прав текст ще ме одреже. А и не искам както казах да излезе , че прося работа , защото едва ли не съм го закъсала. Не е така, но просто никъде другаде сякаш не си намерих мястото. Знам, че няма не заменими хора и шефове. Съжалявам, че нещата се развиха по този начин. Бях малка, неопитна и не знаех ,как да се пазя от клюки и интриги. Може би ако бях изправена в същата ситуация сега, бих взела друго решение. Човек не трябва да взема решения със сърцето си, а с разума си.
Извинявам се за романа. Просто трябваше да започна от начало. Благодаря на всеки отделил време да ме прочете.
Лъки
|
