 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
С времето разбрах защо съм така. И това ме отчая.
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1933 пъти
М на почти 28.
На тази възраст трябваше да имам години стаж, но реално времето, което съм работил изцяло да е 1г и някой друг месец.
Историята ми може да е малко фрагментирана, като причина заради нещата, които ще опиша, а и защото ще я пиша дълго време и ще ми идват допълнителни неща в последствие.
Още от малък знаех, че не съм като другите. Не знаех защо, но знаех. В първи-втори клас съм бил много разсеян и съм бил приказвал някакви небивалици, че краят на света идвал, че съм чувал някакви неща, абе небивалици, педагожките(доколкото са били такива по тях времена) казвали, че съм бил разсеян, защото съм щял да бъда велик, уви аз съм едно нищо в момента.
В тях години се наложи да живея със сестра си при нейният тогавашен приятел, много ме биеше и ме караше да уча да по 11-12 часа на ден, уроците ги знаех наизуст до точка и запетая, но не ги разбирах. В математиката бях пълен леш, както е и до днес.
След като тя се раздели с него, аз не учих така вече и получавах 2ки и 3-ки по милост, като изключение е Английският език, с който се гордея, но не е кой знае какво.
И така като тийнейджър, приказвах и задавах такива глупави въпроси, заради които приятели и съученици ми казваха, че много тъпи неща задавам, което е така и до ден днешен.
Завърших по милост с 3.97 по дипломата през 2012-та, като бал не карах, защото аз дори не знаех какво е това бал тогава, а ако бях отишъл, щеше да е със един потник, седем-осми дънки и чехли. Дори не подозирах тогава, че се ходило по центъра, че се вика 1,2,3...знаете го. Въобще бях много ОГРАНИЧЕН човек. Живеех под камък. Стоях си вкъщи и на компютъра 24/7. И въобще за възръстта си бях всъщност на много по-ниско ниво като развитие от моите връстници.
Една година след като завърших започнаха проблемите и вече въвеждането ми в живота. Претърпях случка, заради която отключих психически проблем, наречен обсесивно-компулсивно разтройство заедно със сериозна депресия. Смисъл бях си гнуслив преди това, ама тук вече говорим за много сериозен проблем, където съм се миел по 20-30 пъти на ден, изгасях лампите с крака си, за да не ги барам с чистите си ръце, и ядох едно и също нещо всекиден, и така от 2013-та до 2015-та от 88кг станах 57. Естествено аз не виждах колко налудничево беше това мое поведение.
Лека полека видях, че трябва да отида при психолог, оттам той каза, че освен терапия, трябват и хапове и така започнах да пия антидепресанти. С тях и терапията успях да изляза от това моето състояние, подобрих се, и психолога взе да приказва за работа. На този етап още не бях работил и майка ми ме издържаше, аз естествено нямах проблем с това.
И така през 2016-та края започнах работа при едни роднини, и лека-полека взеха да ми се отварят очите, че има още нещо което не е както трябва да е у мен.
Тези роднини мои са супер богати и големи подиграватели, особено към по-бедните като мен.
Моята задача при тях беше да им подавам инструменти по обектите, да им пренасям материала, и да им купувам за ядене.
Първите ми изработени 20лв ме накараха да си чукна гъза в тавана, но това беше за няколко дена като почнаха подигравките, понеже забравях много и бях много разсеян. Пращаха ме до работният автомобил за инструмент, аз се връщах с празни ръце, защото през това време съм бил умислен и направо като робот бях, не знаех какво правя и се връщам и ме питат донесе ли инструмента, аз не съм, и те викат "А защо ходи до буса?". Пращаха ме до магазина за ядене, все нещо бях забравил да купя, вилица, хляб, айран. Винаги имаше по нещо. А те - "Пак ли забрави?" Лошото беше, че когато ме нямаше говориха зад гърба ми, бях ги записал веднъж на телефона и чух много обидни неща - "Папагал, отърван(психически ненаред)" всеки ден беше ад с тях, аз си мълчах докато на 6-тия месец се махнах заради този стрес.
Пробвах се на други места по ден до седмица, и напусках заради колеги или чувство, че не съм на правилното място, през другите месеци и години не работих.
В края на краищата ми се наложи да се върна при тези роднини, само че този път имах приятелка и не можех да не работя вече. Това беше миналата година. Само че подигравките и стреса бяха в пъти повече, отново заради тези мои разсейвания и забравяния, до такава степен, че като сгафих нещо и имаше подигравка, започнах да си мисля за самоубийство на този етап, но само като изпитвах този стрес и отново се махнах от тях, но този път завинаги, но не и преди да ми кажат, че са ходили по обекти на бивши колеги и всеки един от тях се е оплакал от мен, че дори най-елементарното не съм могъл да правя.
Миналата година се хванах на един склад, издържах само месец. Единият от колегите ми също ми беше далечен роднина, до такава степен бил възмутен от мен, че отишъл точно при тези роднини, при които бях и най-много мразя и най-много не исках да знаят за мен къде съм бил и какво правя, и им казал, че съм бил постоянно разсеян, постоянно на телефона и ми били приказвали, а аз не съм ги възприемал. Реално беше така, не се справях дори с най-елементарното в склада, защото се искаше сръчност и памет, което НЯМАМ. Такъв стрес бях акумулирал за един месец, че като напуснах казах на приятелката поне няколко месеца не искам да работя.
Изцепките обаче не спряха дотам, съзнанието ми постоянно беше мъгливо, не можех да мисля на моменти, забравях лесно. И правих изцепки на пътя до такава степен, че чак приятелката, която до него момент никога не ми беше повдигала тон, ми изкрещя в колата, че и писна от моите изцепки.
Да имам книжка хора, но да знаете, че много трудно я взех, късаха ме 2 или 3 пъти и на моят инструктор му писна и каза, че трябвя да бутна лев, така и направих(това в края на 2018-та).
След всички тези случки(лятото на 2020-та), отново отидох на психиатър и заявих, че имам проблем с паметта, мъгливо ми е, не се справям на работа, всеки ме критикува и им казах, искам да знам защо, бавно загряващ ли съм или какво?
На този етап си мислих, че просто имам дефицит на вниманието, уви, направиха ми IQ тест и там показа, че моето IQ е под средното, точките ми бяха 89.
В теста ме караха мислено да смятам, там където се издъних, ама да знаете, че ми беше много мъгливо тогава съзнанието, издънката беше, че трябваше от 20 да започна да изваждам 3 и от резултата пак да извадя 3, от 17 надолу взех да забавям, докато не стигнах до 11-3 и там не можах да дам отговор, първо казах 7, после 9, ама не и 8.
В комбинация с други задачи, заключението беше, че имам ниско ниво на внимание, дискалкюлия(проблем с математиката), проблем с възприемане и обработка на информация, леко аутистични наклонности, но пък съм бил упорит.
Психиатърката ми каза, че на този етап, в живота ми ще ми бъде много трудно, но не невъзможно да се справя, просто трябва да имам ниски очаквания и да не се хващам на работа, която изисква сръчност и помнене. Сиреч общ работник за цял живот.
И така ми отне 8-9 години от завършването да прозрея, че причината всеки да ми се е подигравал, е защото съм бил роден ТЪП.
Природата не ми е дала УМ, но ми е дала и възможността да видя как са другите хора спрямо мен, и толкова много да завидя, че докато другите ще карат любимите ми коли като Audi A8/RS7, аз ще карам моята 20г кола, която се разпада и ще се чудя къде ще мога да работя и то за продъжително време.
Тази година си намерих работа в автоморга, някак си успях да се задържа за вече над 3 месеца, но дори тук на моменти се показват моите проблеми с памет, концентрация и невъзможност да осмисля какво ми се казва. Хубавото е, че изцепките ми не водят до големи проблеми, не е и много отговорно тук. Но също знам, че няма да съм тук много дълго.
В момента живея в боксониера с приятелката си, но имам апартамент за основен ремонт и ми трябват 30К лв, не знам как да ги събера, а заем трудно, защото нищо не е сигурно в моята работа, а самите 15-20г с които закопавам ме карат да се панирам.
Бях се записал в СофтУни за Java, идеята беше уж да взимам по-хубави пари, имам някакви познания по програмиране, писал съм софтуер за себе си, справям се доста добре с компютрите, но изгубих интерес в един момент, което е част от ADHD, постоянно трябва нов стимул. Някои от задачите ми бяха трудни, заради алгоритмите най-вече, все пак като имаш проблем с математиката едно от най-важните ти неща не може да ги научиш и още там стигаш до своите възможности.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 6707ada11a |
|
1. "Тях времена"
Ей нов български измисли.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: e70b70ff32 |
|
2. Еми приеми, че си глупав пич и си живей живота! То не може всички да са умни и успешни!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 6de1f69228 |
|
3. Тоест от прочетеното - трудно се концентрираш, когато правиш нещо, пилееш си вниманието и затова работа, която изисква фокус и помнене е кофти. В ученето също казваш, че си зле. Сравняваш се с другите и на база това сравнение си определяш собствената цена. Другите са "нормални" и умни, справят се, ти не си умен и се проваляш навсякъде - ти определяш собствената си стойност по това, което другите казват и мислят за теб и по това, което по принцип е прието. В обществото е важно да си умен, ти знаеш, че не си... съответно ти се смяташ за не толкова стойностен човек.
Така, когато определяш собствената си стойност по това, което казват или мислят за теб или по това, което ти си мислиш, че мислят за теб -всяка тяхна дума ще те наранява, особено, когато те коментират колко си "зле".
Ти искаш да постигнеш нещо в живота, нещо голямо, другите да видят, че не са били прави, да постигнеш успех, но понеже смяташ, че природата не те е надарила дори с основните качества, които повечето хора притежават, няма как да стане...еле пък, че имаш да оправяш и апартамент, за което ще ти трябват много пари.
Накратко, искаш уважение от другите, желаеш да постигнеш успех и пари, да си осигурен финансово, за да не се тревожиш и напрягаш, както сега с ремонта, който трябва да правиш по апартамента и отделно да си имаш любимия автомобил, да караш Ауди RS7.
Това са желанията ти. Напълно нормални желания и това са ти целите, които искаш да постигнеш.
Трябва да видим и проблемите. Понеже искаш да те уважават, а не да ти се присмиват, искаш да постигнеш успех, за да видят, да им покажеш. Тоест търсиш одобрение. Ти,... в живота си вероятно си се опитвал, когато те коментират или те принизяват да ги обориш с логически доводи и накрая пак да си оставал наранен. Мислиш ли, че можеш да промениш тези хора?Ако можеш- как?
Как ще избегнеш от лапите на мненията им, ако търсиш одобрение за качествата си от всички тези хора - роднини, гадже, приятели, родители?
Достатъчно добре разбираш, че в обществото се цени да си умен, ти си си направил тест, като според тоя тест ти не само, че не си умен, но си и под средното и по това сам ще си определяш и стойността. Отделно, че в живота си ще срещаш и други хора, много от които ще важничат, които ще принизяват другите(в което число от други ще влизаш и ти), за да изпъкнат на чуждия гръб и от това ще се чувстваш още по-зле.
Важничене е, както когато някой започне "Аз съм от столицата, баба ми и дядо ми са кореняци от там, тия другите не са", "Аз съм прочел еди си колко книги, тия хора не са" , "Аз съм завършил това и това, вземам такава заплата", тоест такива хора се опитват да се почувстват по-значими с нещо, което смятат за ценно и което да им увеличи стойността, за да получат одобрение от другите.
Ти си имаш стойност, тая стойност не е по-ниска от на другите хора, дори IQ-то ти да беше с още няколко точки по-ниско, това нямаше да намали стойността ти като човешко същество.
Но понеже има много хора с всякакви несигурности, емоционално нестабилни, хора важничещи, хора хвалещи се, хора искащи да изпъкват и общо-взето всякакви типове нестабилни хора... понеже ти определяш стойността си от това, което другите хора мислят за важно, а сами по себе си тия хора не знаят как да се справят със самите себе си,... ти става ясно, че по един или друг начин, съзнателно или несъзнателно, ще те принизяват и ти пак ще си наранен.
Тоест първото нещо, по което трябва да работиш е да разбереш, че ти си стойностен, стойността ти не се определя от това, което обществото одобрява и харесва, защото ако стойността ти се определя от това нещо(обществото одобрява да си умен и добър), а ти знаеш, че не си умен - в собствената си глава ще си винаги наведен. Друго на ръка, че повечето хора дори не разбират колко не разбират и се сещаш, че ще търсят да принизяват другите, а ти си идеална жертва.
Вторият проблем е самопредставата, която си си изградил за самия себе си. Тя е, че си един тотално неуспешен млад мъж, който няма способността да си намери хубава работа, с която да изкарва пари, защото просто природата не го е дарила с качествата, с които е трябвало да го дари, докато другите ги имат, сръччни са, умни са и съответно ще постигат целите си, докат аз, напротив, никога няма да ги постигна.
Това са ти двата основни проблема. Третият проблем е "какво правиш, за да си постигнеш целите?"
Действията на човека отразяват това, което е важно за него. Някой може да казва, че иска да има един милион, но ако видиш действията му и му зададеш 2-3 въпроса ще разбереш къде е проблемът?
1. С какво запълваш личното си пространство?(Напиши 3 неща)
2. За какво отделяш време, за какво намираш време и за какво пилееш време? Нещата, за които пилееш време са ценни за теб.
Ако мечтаеш за успех и за пари, но на първия въпрос отговорите ти са телефон, компютър, а на втория въпрос - ютюб клипчета, фейсбук, интернет... тогава успехтът е просто фантазия, мечта, която ти се иска. Но реално за теб е по-важно моментното удовлетворение, което клипчетата в интернет и сайтовете ти дават и т.н. и т.н.
Твоите проблеми са личностни проблеми, първо това трябва да оправяш. Саморазвитие е ключовата дума за теб. Емоционална, социална интелигентност. Търси и ще намериш.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: cdc3747d14 |
|
4. Братле,прочетох поста ти.Наистина шибано чувство,само който го е преживял може да те разбере аз съм един такъв.Няма да те успокоявам да не се отчайваш и т.н.щото просто трябва да си го преживееш колкото и шибано да ти е,просто няма друг вариант.Това което мога да ти препоръчам е да се захванеш с нещо сериозно което да ти отвлича вниманието за дълги периоди от време,а щом имаш и приятелка прекарвайте повече време заедно и правете заедно неща,по възможност създай контакти и общувай с хора на живо това ще ти помогне много повярвай ми,говоря от опит.Всичко добро и за финал ще ти споделя една мъдрост:Надпис на скала: "Когато богатите четат този надпис, те плачат, когато бедните го четат, те се радват, когато влюбените го четат, започват да ценят всеки миг прекаран заедно." А на скалата пишело: "ВСИЧКО Е ВРЕМЕННО!"
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 1a8a1d9b75 |
|
5. Погледни живота просто от друг ъгъл и се отдай на нещата които ти се отдават, виждам че пишеш доста по грамотно от голяма част от хората знаеш език програмираш аматьорско, приеми и се настрой, че ще си като голяма част от хората да работиш нещо дето не те кефи постоянно. Колата без значение каква е и тя остарява и запомни от мен умния дето няма кола а ползва таксита ако се налага или градския. Никога при никакви условия не вземай кредит и се моли само да си здрав. Приятели си разбрал, че почти няма ако срещнеш мъдър човек и ти ще успееш повече материално.
|
...
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 1dda4e9416 |
|
6. Разбирам какво имаш предвид, в последните години осъзнах, че и мен ме мъчи нещо подобно - в училище учех наизуст, защото не разбирах абсолютно нищо. Съответно не получавах информация, която осмислях и можех да използвам при нужда, а само бълвах като папагал и скоро забравях. С триста зора записах висше 5 години, след като завърших гимназия, защото изкарвах 2-3 на изпитите. Учех като идиот по цял ден, майка ми се беше поболяла, нейните приятелки и те се чудеха какво е това, но не и не. Накрая влезнах и пак започнах с невротичното зубрене, защото знаех, че няма как иначе да завърша. Беше ми станало мания да "знам неща", само това правех и даже взимах стипендия, но ако трябваше да правя връзки, да разсъждавам и осмислям информацията, да правя заключения - абсурд. След изпита всичко заминаваше, не можех да надграждам знания и винаги трябваше да се връщам и да препрочитам наново абсолютно всичко, което ми костваше страшно много време допълнително. Не издържах и се отказах.
Имала съм една работа, на която останах 3 години по незнайно какви причини, но така и не научих основните елементи. Беше в преводаческа агенция и трябваше да знам кой документ в коя институция се подава, за кои държави какво се иска, срокове и т.н. От всичките си колеги само аз така и не успях да стопля и да запомня цели 3 години. Все трябваше да питам и да се консултирам с останалите. Ако шефът ми заръчаше нещо, го питах по 20 пъти едно и също, трябваше да ми обяснява като на идиот и накрая винаги забравях или пропусках логични стъпки, за които нормален човек веднага би се сетил... не се искаше да съм някакъв гений.
Чувствах се много тъпа, безмозъчна и безполезна. Живеех в страх какво непосилно действие ще се поиска от мен този път. Превеждах документи, където непрекъснато допусках грешки и трябваше да проверявам всяка страница по няколко пъти. Така текст, който се превежда за 15 минути на мен ми отнемаше 40, за да сравнявам цифра по цифра. Развих параноя, че пак съм объркала нещо, клиентите ще са недоволни и ще вдигат скандали. Всеки превод предавах със свито сърце, а в много случаи превеждахме документи за съдилища, продажби, сделки за огромни суми и т.н. Ако оклепаш и една буква - край. Не издържах и напуснах. Чудех се какво да правя и накрая просто осъзнах нещо, което знаех много отдавна, но не ми беше влезнало в мозъка на нужното ниво - тъпа съм просто, не разбирам и не мога да мисля достатъчно добре. Отделно страхът от грешки и унижение го правеше още по-лошо. Бягах от всякаква отговорност, която изискваше работа с това между ушите. Не мога и не искам да отговарям за евентуално грешки, да се прибирам вечер и да си мисля какъв скандал ме чака утре, защото отново нещо свръх елементарно съм оплескала от невнимание или липса на капацитет. Не бях особено доволна от този факт - семейството ми са интелектуалци, хората около мен се оправят доста добре с живота. Имат професии, които ми звучат извънземно. Имат и самочувствие да ги вършат, учат се лесно и бързо. Още по-тъжното е, че една част от тях пушат коз, пият и друсат като невидели. Въпреки това вадят по 2500-3000 лв. я като уеб дизайнери, маркетинг агенти и другите модерни работи. Програмистите изобщо няма да ги коментирам, че там е отвъд. Аз съм единствената, която няма нито професия, нито е постигнала нещо. По едно време си мислех, че просто се занимавам с неща, които не са ми интересни и затова не ги помня и разбирам. Не беше това - дори в сфери, в които имам интерес и чета с удоволствие, не мога да се похваля, че помня кой знае какво. След няколко прочитания и повтаряния получавам съвсем повърхностни познания. Ако искам да разкажа на някого какво съм чела, си записвам бележки на телефона и го вадя да се подсещам. Препрочитам много, но в главата ми влизат около 20-тина процента информация, колкото да кажа, че някъде имало еди си какво и еди кой си направил това. От цяла книга по темата не мога да преразкажа и санитарния минимум. Всичко това силно ме демотивира да се занимавам и зациклям още повече, което води до допълнително затъпяване струва ми се.
Та се примирих, че няма да съм жена с професия, да съм конкурентно способна... дори не искам да изпъквам, а да съм на едно ниво с останалите поне. Няма, братче. Страх ме е, а и никой няма да ме вземе с един английски и боравене с Windows на ниво сваляне на торенти. Опитах се за последно да работя нещо, пряко свързано с интересите ми и за мое най-голяма учудване извадих късмет и ме взеха, но това продължи 2 седмици ужасен стрес, че отново не съм разбрала и пак съм пропуснала. Бях рецепция във вет. клиника - записване на часове по телефона, координиране на пациенти и в този дух. Най-посредствен обслужващ персонал, но и с това не се справих, та ми казаха, че ще си търсят друг. Малко по-натам имах друг шанс, работата изглеждаше доста готина и интересна в столичен театър, но не ме одобриха отново. Тогава посърнах тотално, вдигнах ръце, отчаях се, но получих проникновение и достигнах известен мир със себе си. Разбрах, че просто не ставам за нищо и след много търсене и преглъщане на егото станах чистачка. Чувствам се отлично откъм липсата на отговорности отвъд събиране на боклук, пускане на прахосмукачка и т.н. Никой не се занимава с мен, не трябва и аз да се гърча. Записала съм си какво трябва да правя и дотам. Най-големият ми проблем е дали съм затворила прозорците вечерта, това е. Не се мятам по цяла нощ да мисля какво пропуснах, къде се издъних, кой ще ми крещи утре и коя сделка провалих. Не съм казала на никого какво работя, лъжа, че е друго, защото знам с каква погнуса ще ме погледнат. Майка ми се опитваше да ми втълпи, че съм страшно умна, ама просто ме мързи и съм безволева. Цял живот се карахме за това, така и не прие, че просто съм тъповата, а трябваше да се вайка и вдига скандали, че съм най-лошото - с големи заложби, но мързелива амеба. И аз вярвах, и се мъчих, и бъхтих - да свиря по 8 часа на цигулка, да ходя на уроци по всеки възможен предмет, какво ли не... само и само, за да сбъркам ОТНОВО и след стотиците часове репетиции и повторения да не мога да представя нищо прилично. Проблемите със самочувствието, които идват от полагането на толкова усилия без никакъв резултат, са кошмарни. Сякаш се луташ в лабиринт и с още малко усилия ще стане, няма как, ама не, не става.
Та така... приеми, че си това, което си и толкова. Ясно е, че не може всички да сме голямата работа, но също така, не може и да сме на средно ниво. Гледай да си пазиш спокойствието, да не живееш в отрицание и да се мъчиш. Ако трябва си записвай, не се срамувай. Най-важното е да се разбереш със себе си и да живееш според възможностите си. Другото е мъка и изтезание. Не се фрустрирай от това, че си глупав, не се обвинявай, а си кажи: "добре, злетак съм, какво мога да направя в това състояние?". Търси работа, която можеш да вършиш дори да е съвсем нискоквалифицирана. За големите пари се иска доста (дори и за тези, изкарани по нечестен път). Когато спреш да се самообвиняваш и кахъриш, голяма част от напрежението ще спадне и ще ти е по-лесно.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 7915d13a17 |
|
7. И друг път си писал тема свързана с твоя проблем с паметта, СПРИ се аз следа темите повече от модераторите, които ги направих на царевично нишесте, ахаха:)
Мария Илиева най-сетне призна че е бременна
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 7915d13a17 |
|
8. Пилешки крилца за информацията
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 7915d13a17 |
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: bf8b074c9c |
|
10. Според мен трябва да си изградиш "mind over matter", да придобиваш опит в различни насоки и да намериш вдъхновение за промяна например като четеш книги за личностно развитие - пример са книгите на Дейл Карнеги.
|
...
| преди: 2 години, 10 месеца hash: b95a8fad6a |
|
11. Номер 6, абсолютно всичко казано от теб резонира с мен. Все едно за себе си чета, да знаеш, че те разбирам напълно откъм всичко това. Абсолютно същото е тук в автоморгата, почти няма отговорност, шефовете са непукисти. Затова и толкова са задържах.
От автора.
А към номер 7, последно съм писал тук преди цяла година.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 2801f43415 |
|
12. Не мога да разбера, номер шест, както и автора. Пишете прекрасен, ясен, увлекателен текст, без грешки, с история която буди чувства у читателите, без никакви проблеми които човек да реши че коже да имате, дори по-хубаво от други, които се имат за “успешни” и още еди-какви-си ... Не мога да разбера, от една страна - евала за това, че номер шест се занимава с почистване, доста мъдро е казано всичко... Но просто не мога да повярвам, че имате описаните проблеми като ви чета...
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 2801f43415 |
|
13. човек, пак те чета. не забравяй дотук какъв прогрес си направил. Според мен травмата е дошла и от този приятел, който те е карал да “зубриш” по 12 часа. Но ти знаеш най-добре, не се отчайвай само, ами бъди щастлив, че си постигнал това което си със трудностите, които си имал. Други на твое място надали биха удържали. Еярата е важна също. Дерзай, успех!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 97946f38b8 |
|
14. Номер 12 не може да разбере, ама аз ви разбирам. Не сте глупави, но това не ви е интересно, за което се пънете. Отделно, не всеки е за напрегната работа и постоянни задачи и отговорност. На един човек му е през .... ако нещо ще се скапе в работата, отива и го оправя и ако трябва седи 24 часа. После си ляга и е спокоен. Друг, ако има проблем, си къса нервите и си трови здравето като има супер сериозни отговорности. Постоянно ги мисли и т.н. Така че, не всичко е за всеки. Нито авторът, нито това момиче от коментарите, са тъпи хора, то си личи по изказа. А проблем с концентрацията и аз имам. Започна едно, друго, трето и ..... абе, да не обяснявам. Може да се дължи и на хормонален дисбаланс и на прекалено много странични дразнители. Интернет, телевизия, хора около вас. Има методи за концентриране, може да опитате, ако ви е интересно.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 492d5af0bd |
|
15. Щом ти върви с компютрите защо не натискаш там?!?! Опитай! Просто не спирай да опитваш, може пък да стане! Не се предавай, не си натяквай, че си тъп. Повярваш ли си, че си тъп, то и другите ще те възприемат така и наистина ще си такъв. Съветвам те да потърсиш чуждестранен психиатър, или поне някой по-добър.
|
...
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 1dda4e9416 |
|
16. Авторе, в по-нормалните държави (Финландия) отдавна са осъзнали, че не всеки може да е неврохирург или професор. Съответно не малтретират децата с по-скромни възможности, не им се втълпява, че са тъпи и безполезни и ги подготвят за живот, който ще отговаря на капацитета им. Но там отношението е на съвсем друго ниво.
Не е срамно, че сме глупави, разсеяни и загряваме бавно. Никой от нас не го е избрал и не го иска. Все едно да ти се подиграват, че имаш рядка коса или големи уши. Проблемът е, че ти се натяква, както при теб, така и при мен, е имало субекти, които са ни облъчвали със зубрене, бележкарство, ужасен страх какво ще кажат хората, ако имаш 3 по математика или биология. Отделно винаги се даваха за пример другите, успешните и можещи деца и възрастни. Трудно е да се приеме, че детето не е вундеркинд, а още по-лошо, че не е дори на средно ниво. Нещо като да се изтъпанчиш пред семейство и близки и да заявиш, че си обратен или не искаш деца, или друго... следва отрицание, не може да е това, трябва да има причина, ти нещо правиш нарочно, не може просто да си с мозък като динена кора. Не и моето дете! Всичко това прави ситуацията два пъти по-лоша, чувстваш се неприет и непрекъснато се мъчиш да компенсираш, а то няма с какво... Сложно е и за нас самите да се изправим пред себе си и да си го признаем, особено ако средата ти е от "нормални" и успели хора. Мъча се с това от детската градина, приех го, когато минах 30-те и вече беше болезнено ясно. Цял живот ще водиш тази борба, ще ти се иска да беше по-отракан, схватлив и адекватен, няма как. Обаче най-важното е, че имаме житейска интелигентност - осъзнали сме проблемът, имаме някакво задоволително решение. Не сме минали като лоботомизирани през живота, защото все пак не сме слабоумни. Извлекли сме някаква информация, имаме известна представа как работи светът и къде бихме се чувствали максимално не-зле. Това си е постижение по всички параграфи.
Тук е и отговорът ми към Номер 12: Напълно разбирам какво имаш предвид. Аз си помислих същото, когато прочетох историята на автора, но после се сетих за себе си. Да си грамотен е уважение към теб самия, а и към останалите. Би ме било срам да пиша като маймуна. Познавам преподавател, който редовно бърка пълен член, о/у и произношението на цели думи, но ще ти скрие шапката на тема философия, естетика и хуманизъм, теория на литературата и все неща, които за моя мозък са непосилни. Всякакви странни хора. Относно стила на писане и ясното изразяване мисля, че сме прекарали много време в размишления, търсене на причини, страдание и ситуацията ни е доста изяснена. Както казах, не сме съвсем трагични и имаме някаква житейска интелигентност, попили сме нещо от наблюденията си и от личния опит. Изразена е болка, която е трупана и осмисляна с години. Пoне така си мисля... Ако не беше и целият стрес "Боже, колко съм зле!", щеше да ни е по-лесно. Благодаря за коментара!
Номер 6
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 9a05b3383f |
|
17. Моето IQ е над 130, но и аз имам проблеми с концентрацията и не винаги обработвам информация по очаквания начин. Казва се абстрактно мислене последното. Щом се оправяш с компютрите се обучавай в тази насока, не е нужно да си програмист, има и други професии в сферата. Отделно виж в нета добавки за оросяване на мозъка и упражнения за концентрация. Съдейки по написаното, имаш неоткрит медицински проблем вероятно, но е поправим.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 0500526df6 |
|
18. От Автора.
Особено през лятото, всеки ден ме мъчи това, че мечтите си не мога да сбъдна. Не и без работа със заплата от поне 2к на месец.
А те са апартамент в София(да се дава под наем), хубава кола и някакъв бизнес. Всъщност аз поради обстоятелства и готови пари имах бизнес, но за 4 месеца и фалирахме. И това не можах много да надживея.
Всеки ден ме мъчат тези мисли, да имаш възможността да мечтаеш, но да не може да ги сбъднеш и да си останат илюзии.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
