Споделена история от На работното място |
Висше образование или работа като съдебен секретар
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1625 пъти
Здравейте. Много се надявам да одобрят темата ми, много ми е важно. Отделете моля 5 минути да я прочетете! Студентка съм първи курс по психология. Тази специалност не беше първото ми желание, записах се, но започнах да се чудя правилно ли беше и дали да не прекъсна и да запиша догодина друго. Споделих с една от преподавателите ми притесненията си и тя ми каза, че мога да допълня много добре образованието си, записвайки предучилищна и начална училищна педагогика като магистратура, че ще стана троен специалист и ще съм предпочитана пред хора само с педагогическо образование. Че всеки учител трябва да бъде и добър психолог, логопед също мога да стана, което също ми дава възможности за професионално развитие. Това образование имало шанса да разгърне пълното ветрило от възможности за мен и да не се отказвам и аз наистина много се зарадвах и амбицирах да уча, защото искам да бъда учител, пък може и логопед, да работя с деца! Но сега една позната иска да ми помогне да започна работа като съдебен секретар в съда, оказа се за съжаление, че нямам право да работя на такава позиция, ако не се обучавам задочно или дистанционно. Вече два пъти ходя в съда, говоря с хората, готови са да ме вземат, много ме харесаха, пиша бързо, правописът и пунктуацията ми са добри.... но поредната пречка, деканът не ми разрешава да се прехвърля задочно след първия семестър, което означава, че за да приема работата, трябва да прекъсна университета, или да откажа работата и да си търся за сега друго, да работя кофти смени, да си правя тестове през ден и така... тази моя позната ме съветва да прекъсна университета, нямало смисъл от психологията, до такава позиция като съдебен секретар се стигало само с връзки, да прекъсвам, в такива времена според нея е по-добре да имам сигурна държавна работа, отколкото висше образование, което не се знае до колко ще ми е полезно. Съдията е страшно мила и готина жена, даде ми желания от мен срок от около 20 дни да опитам да убедя декана, все пак да ме прехвърли, но и допълни че според нея висшето образование е важно, не може цял живот да работя като секретар. И ако се получат нещата, да започна да си работя от началото на втори семестър. Но за съжаление не вярвам декана да разреши, най-вероятно прехвърлянето ще стане следващата учебна година. А защо съм редовно ли? Защото работех вечер.... а задочно не ме приеха. И с поредната ковид забрана за мен стана още по-трудно. Не съм малка, няколко години пропускам да запиша университет, защото не бях сигурна дали наистина искам и е за мен. Според тази моя позната, най-доброто решение е да напусна университета, догодина можело да променя решението си, с психология нямало какво да се прави, можело да реша да запиша право, вече като съм в тези среди щели да ми съдействат... много съм объркана. Друга подробност е, че приятелят ми си търси работа като програмист, има възможност да напуснем града следващите една две години и да тръгнем към София или Пловдив. Разбира се, ако не остане да работи дистанционно но... много съм объркана и не знам какво да правя, искам и двете неща! Мисля, че все пак ще продължа университета си, но.... роднините не знаят какво да ме посъветват, приятелят ми казва, че не смее да ми даде акъл в тая ситуация, че решението е трудно... не знам как да постъпя. Посъветвайте ме, как смятате вие? Според моята позната щом не ми се стои вечно в този град, било достатъчно да поработя няколко години, и после ще имам добър опит и ще се гледа добре на работата ми в съда, като го отбележа в Св-то си. Пък догодина пак да се запиша да уча, като толкова искам, но задочно. Моля за съвети! Вече доста дни го мисля и съм до никъде... не мога да реша кое ще е по-добре за мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 2454af878f |
|
1. Наистина е труден избор, но може би на твое място бих приела работата. Много студенти прекъсват за известно време и после пак се записват. А и щом психологията ти не е някаква мечта, няма какво толкова да те задържа. Желанието ти за работа с деца е похвално, но не знаеш колко е трудно, а и е само възможност в далечното бъдеще. Според мен поработи, позицията звучи добре.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: a7ecb5bbbc |
|
2. Слушай себе си, не познатия ти. Ако се опитваш да съчетаеш нещата, няма ли възможност този семестър да го избуташ някак и следващата година да подадеш молба за задочно? Ти психолог или юрист искаш да станеш?
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 1fe1a76d3a |
|
3. Юрист не искам да ставам, но не знам дали ако се запозная по-отблизо с нещата, работейки в съдебната система, няма в някакъв момент да ми стане интересно за учене. Годината и аз си мислех да я избутам работейки, и да се прехвърля догодина, но както и да го мислихме нямат право да ме назначават, докато се водя редовен студент, без значение че лекциите са дистанционни. Психолог бих била, ако успея да се реализирам ще е чудесно, материята за човешката психика за сега ми е много интересна. Ако не стане за работа, поне смятам, че ще промени начина, по който гледам на хората, ще ми помогне в общуването и т. н. и ще разшири обхвата на общата ми култура така да го кажем. Май по-скоро клоня към университета, ако ми е писано на такава работа ще дойде и моя момент, може пак да им трябват хора след време и да ме потърсят.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: d444fa3b16 |
|
6. Ти явно вече си решила, просто търсиш потвърждение, че решението ти е правилно. В живота невинаги интересната работа е най-перспективна, но ти си решаваш.
|
|
