Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това със връзките не е само във България. Това е навсякъде.

Като се има в предвид покупко-продажбата на дипломи във България, сори но това няма креденция. Опита вече е друго нещо което е бонус, разбира се (там е и комплексна работата с това да се намери свестен кадър). Доста често обаче уж кадърни се намират чрез контакти (включително). Причината за това е че на интервю където интервюиращите и кандидата не се познават, там няма доверие. Всичко е договаряне, кадъра продавайки себе си и какво може да направи и покупка на компанията (наемайки потенциално кадъра). Няма емоционално доверие и когато се наема дадения кандидат. Друго е някой да бъде препоръчан. Това с препоръката е на база например аз и ти се познаваме и ти си търсиш човек. Едно е аз да ти го препоръчам, знаейки морал, ценностна система, умения и образование на индивида, друго е ти да интервюираш непознат. Схващаш ли? То за това даже има и LinkedIn и си инициират и хората networking срещи. Това не е особено популярно за във България. Т

Това за висок пост нямам идея какво се има в предвид в темата. Ако е нещо квалифицирано било счетоводство, човешки ресурси ала-бала.. не, не би трябвало да има проблем и без контакти. Контакти обаче са плюс. Това не е нещо което се прави само във България. Ако нямаш контактите си приготви ако ще портфолио, презентации и какво ще правиш за компанията за да генерира печалба на регионалния, ЕС или външен пазар или какви иновации са насреща ти и прочие. Знам ли?

Успех

7.   Мне, не е възможно, според мен. Във всички български фирми, в които съм работила на предни позиции са били роднините, братовчеди, деца, зетьове и евентуално подмазвачи (в повечето случай некадърни профани със самочувствие до небето). В България не се цени работещия, знаещия и можещия и затова ни е на тоя хал държавата. Можеш да го видиш навсякъде - от политиката, през общинската и държавна администрация, в образованието, здравеопазването, до частния "бизнес". Държавата на "калинките" сме и това трудно ще се промени (едва ли изобщо ще се промени).

8.   Да, възможно е, ако имаш наистина необходимите качества. Освен много добра експертиза и задълбочено познаване на материята, са необходими силно изразени лидерски качества, меки умения (например да си убедителен и самоуверен пред публика, да умееш да продаваш, да вдъхновяваш и т.н ), предприемчивост, емоционална интелигентност (да разбираш емоциите на хората и да се възползваш от тях) и не на последно място непукизъм защото подобни позиции са свързани с доста стрес и
отговорности. Много малко хора притежават всички тези качества желание да бъдат директори. На теория всички искат, но на практика почти никой не може. А тези, които могат, не винаги искат защото хич не е лесно и си има цена, в повечето случаи се плаща със здравето и нервите.

Горното важи за бизнесите, които се развиват сами и се борят с конкуренция, а не за изгнили държавни предприятия, поддържани само по политически причини. Или други небезисвестни фирми, на ко влаитостта осигурява монопол или други привилегии.

9.   Да, ако си директор на собствената си фирма.

10.   Лично познавам един човек, който още преди да завърши имаше уредена длъжност, за която в практиката се изискват определен брой години опит в съответния бранш, прекарани на позиции от по-ниско ниво. Как мислиш - дали е бил особено талантлив или се дължи на факта, че беше от заможно семейство?

Винаги има вариант и някой като Спецов да ти продаде фалиращо дружество, ако си от "Маалата" или просто много беден и се навиеш да участваш в заниманието. Пак е висок пост и без връзки - поне не и в класическия смисъл на думата. Но пък няма да изкараш дълго на него. Е, в темата не е уточнено, така че приемам, че примерът е уместен!

11.   Отговорът е твърдо не. Имам доста широк поглед върху различни компании и навсякъде 90% са пълни парашутисти. Като казвам пълни имам предвид, че нито имат образование, нито опит. Абсолютно всички са деца и внуци на бивша комунистическа номенклатура, бивши военни, ченгета и т. н. Можете да се издигнете до нива на среден мениджмънт, защото все пак някой трябва да работи и да дърпа каруцата, както се казва. Разбирайте, че ще получавате заплата в диапазона 1000-3000 лева в зависимост от компанията. Може и малко повече, но доста рядко. Изключение е ИТ сектора, но там също има много парашутисти, просто заплатите са малко по-високи. Минете ли 2000 лева работодателят ви тези пари ще ви ги изкарва през носа. Разбира се над вас винаги ще има т. нар. "мениджър", който задължително е "наш" човек и който ще получава от 2 до 5 и нагоре пъти повече от вас, пак в зависимост от фирмата, и който най-вече си няма понятие от това какво точно работи отдела му. Лично съм виждал в международна компания как шеф на производство с дългогодишен стаж и образование, получава по-малко от шофьора, който разнася част от продулцията! Да, не е никаква шега! Е, над него си имаше "производствен мениджър", който получаваше 6-7 пъти повече и не знаеше абсолютно нищо за работата. Спокойно мога да издам малко книжле с подобни примери и това са нещата, които съм видял с очите си. Още поне толкова знам от първа ръка. С всичко се сблъскваш още завършвайки университета. И тогава знаех, че този и онзи има някакви връзки, но не предполагах, че всичко е толкова дълбоко пропито. Чудех се само как някои мои познати нито се притесняваха къде ще започнат първата си работа, нито пък си търсеха такава. Хората просто завършиха и веднага започнаха без да знаят какво е това нещо "интервю". Още по-странно ми беше как тези хора още в началото започнаха да си купуват коли, да ходят по почивки, някои и на екзотични, а аз гледах да пестя, че да има за отопление през зимата. Е, после разбрах, че те просто са започнали с двойни, тройни, а вероятно и по-високи заплати. Иначе, позициите ни бяха идентични. Освен това пак по-късно разбрах, че са получавали и различни бонуси, примерно "бонус рожден ден", като това е само за тях, т. е. не е политика на фирмата, където работят. Другото много важно нещо е самото отношение. В началото на кариерата ми се сблъсках с чиста и напълно неподправена злоба. Интересното е, че тя не идваше от колеги, а от преките ми началници. Работата ми се гледаше под микроскоп и при най-малката грешка следваше чутовен скандал. Ако пък не грешах, започваха заяждания, иронични подмятания и т. н. Отделно всичко се криеше от мен и всички документи се заключаваха да не взема да науча нещо. Даже бях изправен пред малоумната ситуация да искам допълнителна работа без каквито и да било претенции за заплащане и да не ми се дава. На обратния полюс, моите познати, които бяха започнали с връзки, навсякъде бяха взети под крилото директно на изпълнителния директор и всичко им се обясняваше систематично на дневна база. Това за съжаление е положението у нас. Страна и икономика, ръководени от некадърници, няма как да са успешни. Доказваме го всеки един ден!

12.   Номер 11, мисля че съм те виждал да коментираш и другаде точно това. За кой град и за кои години говориш?

13.   12, това, което съм написал е синтезирано и важи за цялата страна. Не е конкретно за определена компания или град. Ако беше така, изобщо нямаше да си правя труда да го пиша. Така беше преди десет години, сигурен съм, че е било така още десет преди това, така е сега и така ще бъде още поне 10-20 години напред. Затова сме и твърдо най-бедната страна в ЕС. Затова и всички читави хора се изнасят в чужбина, защото не е лесно да се търпи да те "ръководи" човек с купена диплома. Малкото пък, които остават бързо разбират, че няма никакъв смисъл да се раздават. Така или иначе друг ще си припише успеха, а за тях най-много някое мизерно бонусче. Еми, не мерси.

14.   Аз дори нямах и това. И при мен стана нещо подобно. Може би единственото спасение е изнасянето от тази кочина. Може би вече няма смисъл от борба измежду селските тарикатлъци на тоя и на оня и правенето им само на пари без грам човещина. А не е като да не опитах. Опитах и то доста. Но за мен лично нямаше никакъв резултат. Че дори и шефа ми тогава не можеше да повярва. А когато го питах не направи нищо в резултат от развитието ми.

15.   До 4 - Ама как! Ти си там да служиш на хората, а не да служиш на сбее си!!!

16.   14, напълно те разбирам и ти вярвам. Аз лично, не мога и нямам право да се оплаквам от абсолютно нищо. Господ ме дари с уникален шанс за развитие, което промени целият ми живот. Ако търсиш някакво развитие у нас, трябва да си в международна компания и шефът ти да е чужденец. Във всички останали случаи вероятността за каквото и да било положително пада до минимум. И да, спасението е чужбина. Аз бях наясно с това още докато учех в гимназията, но просто родителите ми нямаха никаква възможност за подобно нещо. Иначе, още тогава веднага щях да замина да уча за Западна Европа без изобщо да се замисля. Съветвам и всеки, който има възможност да прати детето си да учи в нормална страна, да го направи без колебание, защото после ще му се налага да търпи за шеф тройкаджията от гимназията или университета.