Затворена вкъщи и адски объркана, семейни проблеми, пари и 3D анимация. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121169)
 Любов и изневяра (29702)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21893)
 Семейство (6472)
 Здраве (9597)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7301)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18515)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от На работното място

Затворена вкъщи и адски объркана, семейни проблеми, пари и 3D анимация.
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 1466 пъти
Не съм сигурна от къде и как да започна. Дори не знам дали имам проблем или по-скоро всичко ми е дошло в повече. Докато си дете си обграден в една различна среда, която те пази от повечето неща в живота. Имах прекрасно детство или поне така изглеждаше. Майка ми е диабетно болна и съм треперила като дете, без да знам какво се случва и ще се събуди ли на сутринта щом и падне захарта. Възпитали са ме добре и че винаги човек трябва да бъде честен и добър, но в един момент това започна много да ми пречи. Бащата на майка ми- моя дядо (почина на скоро) имаше собствен бизнес, получавала съм всичко, което искам. Това до някъде е размило представата ми за света, колко струват нещата и как се вадят парите. Вкъщи постоянно са се обсъждали идеи, така, че никога не съм мислила да работя за някой друг. Втълпено ми е, че аз ще имам бизнес, интересувам се от мениджмънт, дори в гимназията бях в такава паралелка, от иновации, политики и контрол. Родителите ми поеха бизнеса на дядо ми, но полека лека нещата започнаха да вървят зле. Майка ми е изключителна жена, строга ако се налага, любяща, образована и уверена. Баща ми е липсвал от вкъщи, той е пасивен и неуверен. Та всичко винаги е изглеждало прекрасно, живеем в малък град, всички те познават, познават родителите ти, всеки казва "Те имат пари.". Както и да е, в гимназията се запознах с едно момиче, по-късно тя стана моята най-добра приятелка, години наред. Тъй като са ме възпитавали да бъда добра и да не се "фукам", кои били нашите (съответно нямам самочувствие), това въпросно момиче ми се качи на главата, постоянно ме мачкаше и ми обясняваше как не ставам за нищо, защото искаше тя да изпъква. Освен това майка ми е много властна жена и винаги ме е контролирала за мое "добро". Вкъщи тя е казвала кое и как ще се случва, на вън моята най-добра приятелка. Взех книжка, купиха ми мечтаната кола, всеки, който ме види, ми говори колко съм оръсила нашите. Завърших университет, в момента съм инженер по специалност, записах магистратура. Миналата година почина дядо ми, майка ми се разболя от неизлечима коварна болест, аз прекратих отношенията си с най-добрата ми приятелка. Оказах се вкъщи на 24 години, без приятели и без работа, с потъващата фирма на родителите ми, съвсем объркана какво мога и какво не, и без никаква идея как се вадят всъщност парите. За да поддържаме този стандарт на живот, трябва да вадим доста. Смених няколко работни места и все нещо не беше за мен, освен това, когато отида на интервю, ме питат "Какво правиш тук, вашите имат фирма." Или пък се оказва, че колата ми е по-скъпа от на шефа ми. За образованието ми, учих нещо, което не исках, влезнахме в Covid пандемия и минахме в online форма на обучение, общо взето никой от колегите ми и аз също, не научихме нищо. Имам идеи и искам да се занимавам с 3D визуализация и изграждане на герой, но нашите ми казват, че това са хвърчащи неща. Вече не знам какво да правя, защото вкъщи се чувствам като затворник, родителите ми имат голямо его за да работя другаде, при тях пък не мога, защото бизнеса ни е много специфичен и жени не могат да работят там, не искам и да работя за 700 лева в офис, но пък не мога да работя и тежка работа, защото съм 40 килограма с памперса (а в момента се плаща добре само за тежък труд). Не съм лигла, знам какво е болт и гайка, не ме е страх да се изцапам или да си счупя маникюра, но пък от друга страна излиза точно, че съм лигла. Интересувам се страшно много от коли. Занимавам се с фотография, рисувам от години (последните години не), от монтаж на видео клипове и от куп неща. Просто сякаш все се съмнявам във себе си и качествата си и това много ме спира. Май съм човек на контрастите и крайностите. Въпросите ми към Вас , са следните-
:
Нормално ли е да си объркан на тези години?
Това ще отмине ли?
Какво мислите за 3D и дали това е бъдещето?
Какъв е шанса да си намериш работа, като 3D дизайнер, щом си от провинциален град?
Ако си намериш такъв тип работа от вкъщи, добре платена ли е или не?
Мислите ли, че ако човек прави това, което обича, ще е най-добрия? Благодаря Ви!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 1 месец
hash: b81ddb8f78
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Нямаш самочувствие, поради друга причина, не че са те възпитавали, да не се фукаш. Каква е - зависи от теб да разбереш.
Ще отговоря на върпосите ти. Преди това, нека само да кажа,че не съм професионален 3D артист, но съм работил с такива и имам малко личен опит, по-скоро като хоби.

"Нормално ли е да си объркан на тези години? " - С оглед на обстоятелствата - да. Нормално е. А другото нормално е, да се оптиаш и да се измъкнеш от тази кофти ситуация.

"Това ще отмине ли? " - Само ако се измъкнеш от него. Дали ще имаш други мераци или не, докато си в това забило положение, винаги ще ти е кофти и няма да си намериш мястото.

"Какво мислите за 3D и дали това е бъдещето?" - Мисля, че е супер, но проблемите са, че изиксва много учене и работа. Да, определено е "бъдещето".

"Какъв е шанса да си намериш работа, като 3D дизайнер, щом си от провинциален град? " - Никакъв. Дори в Пловдив и Варна е много трудно.

"Ако си намериш такъв тип работа от вкъщи, добре платена ли е или не? " - Само ако си професионалист с кариера и умения. Ако нямаш опит и знания, няма да имаш добри преспективи.

"Мислите ли, че ако човек прави това, което обича, ще е най-добрия? Благодаря Ви!" - Не точно. Подобен начин на мислене, ще те съсипе. Винаги гледай, да си товето най-добро аз. Иначе ще се отчаяш, защото не можеш да си "най-добрия", а ако станеш така, ще се чудиш, ще се бориш псотоянно, за да остнеш на позицията си и в един моент или ще каталясаш или ще загубиш посока и желание за живот.

За 3D артисти ще има работа, но какъв е точно палнът ти? Какво ще учиш, как, кога и къде ще го прилагаш?

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 21a93d2946
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Най-важното нещо за човек са знанията и уменията му. Както вече си забелязала, пари се печелят и губят, бизнесите се развиват и западат, важно е обаче ти какво умееш и знаеш.
Не мисли, че някой извън семейната фирма ще ти дава маса пари ей така, но е важно да трупаш опит и да се развиваш. Съветът ми е да започнеш от някъде, не го мисли чак толкова и не слушай вашите. Сега ти е времето да опитваш и да видиш в какво ще успееш. 3Д в малък град няма какво да работиш, но може онлайн или като фрийлансър.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: ea9ccd7603
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Колкото по-високо стигнеш, толкова повече се пада... Особено като някой друг те е сложил там и нямаш силите и познанията да се върнеш.

На въпросът ти, да има пари в 3д визуализацията, защото има много приложения - игри, филми, реклами, та също и архитектурна и продуктова визуализация. Но има и много конкуренция. На 24, не стига просто с - интересно ми е, очаква се да имаш нещо зад гърба си - проекти, know how. Образованието да си "мениджър" и да правиш "иновации"... това за мен са по-хвърчащите неща, защото се искат пари и връзки. Иначе са али-бали. Ок, ако си богат и мястото ти е уредено, наистина само завършваш, окачваш "дипломата" и ти дават веднага уредената работа. Без тая схема, "дипломата" за нищо не става. А що се касае до 3д, да, добре платена работа е, но е работа, не се става богат, не се купуват големи апартаменти и яки коли. Но не се и мизрества...

Принципно с тоя проблем навремето ти е ясно надявам се как са се оправаляи... Омъжваш се за човек който може да я върши тая работа и му прехвърляш топката. Но навремето беше друго - жените си знаеха възможностите, и знаеха що се женят... Сега е "химия", игрички, правене колко са независими... Борба ще е оцеляването, особено в днешно време. Кризата която виждаш ще се увелава, че и до военно положение стигнахме. Това не са случайни неща, цивилизационен цикъл е.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 08bfa4ce99
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Като ви е голямо егото да работите за някого и сте от класа — ставате инфлуенсърки. Имаш пари, купи си последователи в инстаграм, направи си YouTube канал и показвай на хората колко добре живееш. Партнирай си с различни брандове, прави реклами и т.н.
На тези години е нормално да си объркана, но да знаеш, че има други млади хора в много по-тежко от твоето положение. Бедни, но образовани, на които не им дава шанс за работа, защото са без връзки. Някои просто се молят да намерят каквато и да е работа, без претенции.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: d08e366ab9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Мога да ти разкажа историята на един приятел с 3d-то - без образование, сам се научи базово да работи с програмите за 3d за около 1 година и някакъв негов познат го уреди да работи за някаква фирма, която създава реклами като тези, които се въртят по телевизията и подобни неща. След няколко години започна да си работи отвкъщи за някаква американска анимационна компания. Явно си е създал портфолио със създадени от него неща и проекти, с които е кандидатствал.

"Мислите ли, че ако човек прави това, което обича, ще е най-добрия? "

Човек е добър в това, което практикува и когато постоянно се стреми да подобри техническите аспекти на дейността. Обичта не е важна, важна е културата на работата. Примерно ти може утре да решиш да свириш на пиано и да обичаш тази дейност, но без стотици часове, вложени в нея... си заникъде откъм техника.

 
  ...


...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 23b107325c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Сега започва трудностите в живота ти.Понякога се налага човек да работи това което не му допада.Тепърва ще се сблъскваш с реалностите на истинския живот и това ще те калява,превъзпитава и учи още.Пробвай 3 Д и търси работа с която ще можеш сама да си осигуриш прехраната.Ако бизнесът ви съвсем фалира ти къде ще си.Важното е че са смогнали да те възпитат и да ти дадат образование от там насете,започваме борбата по сами.Опитвай и първоначално не гледай заплатата,когато имаш желание да се развиваш и учиш в професията нещата вървят.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 0aa7e7da8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   За друго не мога да кажа, но за 3D - това работя от вече 15 години. Като цяло с 3д имаш следните избори:
1. Филми/анимация. Нямаме много избор там, малко фирми са. Работата е често тъпичка. Долнопробни филми от запада или нашите си бумащини. Познавам доста хора, които работят по тия студия и си е гърч. Заплатите започват от 1000лв и стигат до 2500 ако си над средното ниво. Ако си много добра можеш и много повече, ама дупе трябва да ти е яко и да си на световно ниво.
2. Архитектурна визуализация - това на никой не го препоръчвам. Като почнах беше нашумяло, но това беше по времето на голямото строене. Сега няма много работа, заплатите са ниски, изискванията също обаче. Ако искаш работа на бюро за 1000лв на месец - става.
3. Компютърни игри (в тая сфера съм аз). Там заплатите могат да са по-високи и избор има много по-голям. Също така имаме високопрофилни работодатели в България.
Като дефект мога да изтъкна, че там ако мислиш, че можеш да работиш осем часа и да си ходиш у дома - няма да стане. Ако ги питаш - не е нужно да се работи екстра, но ти предлагат през цялото време да останеш след работа, да дойдеш в събота - от тях била пицата. Реално можеш да откажеш, но ако го направиш няколко пъти и ще те съкратят на бързо. Мен така ме съкратиха от предната фирма като баща ми се разболя и си тръгвах директно след работа два месеца. На третия ме хвана HR-ката и ми каза, че "ние сме семейство, помагаме си в трудни моменти, а сега е труден момент за студиото. Трябва жертва от всички" работих там 4 години и все беше така. Като казах, че ме мога ми беше съобщено, че трябва да си ходя.
Сега работя за чужбина, но това стана чак като 10 години се доказвах и ме знаят кажи-речи по цял свят. Трябваше да работа по 12-14 часа на ден с години за да ме забележат. И сега като дойде някоя важна поръчка се налага да си стегна задницата. Случва се един-два пъти в годината да направя няколко седмици с по 20 часа работа на ден. Останалото време е към 10 часа на ден. Накрая вземаш 5-6 хиляди на месец чисто, но дали си струва - ти преценяваш.
И също имай предвид, че за да годокараш до това ниво ще ти отнеме десетина години с много работа.


Отделно - ако искаш да правиш 3Д - трябва да можеш да рисуваш, да познаваш много софтуер и да учиш през цялото време. Нещата се променят през цялото време. Ако изостанеш си вън. Така че не си мисли, че ще е лесно.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 54f09a8b8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Аз бих те посъветвала да напуснеш това семейство и семейния дом, да отидеш сама в голям град, да си наемеш квартира и да започнеш да се справяш с живота сама. Властната майка те е притискала и затова нямаш самочувствие. Но тя ще си отиде както дядо ти. И тогава кой ще те командва? А и защо? Тръгни сама по твоя път, търси сама как да се справиш с живота.. и тогава ще намериш себе си и това, което харесваш. Сега не си себе си, а този образ, който майка ти ти е изградила. Затова и си толкова объркана.

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 390847381e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   От авторката: Определено не съм меркантилна, идеята за парите ми идва от там, да помагам финансово на семейството си и да докарвам пари вкъщи, а не да си купя още по-скъпа кола. Не искам апартаменти и коли, да ходя по почивки в Дубай всеки месец или нещо подобно. Идеята е просто да мога да върша това, което ми харесва от вкъщи, за да съм спокойна, че майка ми е добре (да я наглеждам) и да вадя толкова, че да мога да дам част от парите за домакинството. Фирмата фалира, да, но не сме стигнали до дъното и да не можем да си платим тока вкъщи или пък тока на фирмата. Просто когато имаш заделени пари (не са мои, а на нашите) те свършват бързо. Родителите ми са възрастни хора, че на тези години да се преквалифицират и да започнат да работят някъде другаде, като се има предвид и здравословното състояние на майка ми е абсурдно, а баща ми работи постоянно в отровна среда, тъй, че и той не е кой знае колко добре. Напълно осъзнавам, че моето поколение има някой проблеми (или доста проблеми), защото ние сме деца на Прехода, а нашите родителите са видели какво е да нямаш и по този начин много са ни жалили, за да имаме всичко, което те не (не всички, но повечето сме така). Голяма част от връстниците ми, включително и аз, не сме научени на работа. Освен това, с това техлогично развитие, проблемите стават още по-големи, защото нямаме реален контакт със света. Тук обяснявам, че може и да съм разглезена, но не съм лигла, понякога се налага ходя да помагам на баща ми, боядисвам, китвам. Плащам сметки, готвя, чистя... (дори ми харесва). Просто съм затворена вкъщи, "домакиня" и се чувствам кофти от това, защото не допринасям за семейството си, за себе си и изобщо за никой и нищо. Най-простия пример, като отидеш да си купиш хляб, някой стой там за да ти го продаде или с други думи, аз в момента съм само консуматор, а света ни е устроен така, че всеки създава продукт за да го използва след това някой друг. Пак ще дам пример с хляба, за да стигне до мен, някой е произвел брашно, някой го е купил, омесил, изпекъл, нарязал, опаловал, доставил и накрая стига до мен. Това е една верига от хора, които работят заедно за създаването на краен продук, без дори да се познават. Бих направила всичко за семейството си и семейството за мен е на първо място. Всеки си има някой особенности, но просто сме социални същества и трябва да можем да живеем заедно в разбирателство. Никой не може да живее сам и не само заради социалните контакти, ами просто защото никой не може да си произведене сам, краен продукт необходим за оцеляването ти като индивид.
А колкото до 3D-то, мисля да започна курсове, като за начало. Може би написах това най-вече за да Ви попитам, дали е нормално да си объркан на този етап от живота си.
Благодаря Ви за коментарите!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 50bf4b498d
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Щом имаш желание за развитие в тази област и ти допада като занимание, то няма по-естествено нещо от това да продължиш смело напред и да вярваш в способностите си! Дори само вярата в себе си е вече наполовина успех, но другата половина от него задължително изисква време в положен труд и търпение.
Добре звучи това, че имаш вече намерение да изградиш свой герой; при едни правилно подредени карти това може да донесе нелоши доходи.

За по-удобна и качествена работа ти препоръчвам:
1. Голям екран (диагонал поне 27-32"; аз съм с 42,5") с IPS панел и матово покритие, задължително без премигваща подсветка;
2. Мишка Logitech G502, поради удобната форма и многото копчета. Може и нейното почти пълно копие Razer Basilisk или по-евтиният модел Razer Basilisk X HyperSpeed, който е безжичен, но има и по-малко копчета;
3. Ергономичен стол с подлакътници, които остават водоравни и след накланянето на облегалката назад. Повечето столове, за съжаление, стават буквално неизползваеми за работа, когато облегалката не е в най-горното, почти отвесно положение.

По темата бях писал преди три години тук:
http://spodeli.net/9/story-129519.html

- Кифлоприземител

 
  ...

...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 50bf4b498d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   В мнение номер 10 забравих да спомена и това, че е много важно да се работи с качествена подложка за мишка - нещо, което мнозина пренебрегват и това оказва отрицателно влияние над представянето им при моделиране, изискващо плавни и премерени бавни движения. Бих препоръчал за целта подложка за мишка Logitech G240.

Към трите, изброени от номер 7, възможности за работа с тримерна графика в България, бих добавил и конструктивното проектиране на механични части и възли, но това вече изисква познание по моделиране с NURBS и най-често употребяваните в страната ни програми, като най-вече са търсени кадрите с умения по Solidworks. Там заплатата лесно може да надскочи 3000-3500 лева, ако човек си разбира от работата, като го няма този гърч като при игровите студия, където е честа практика да се работи извънредно (без заплащане) след обичайното работно време по договор. Обикновено подобни свободни места биват обявявани от производителите на бутилки и други опаковки, като например "Готмар" и "ИТД", а също и в "Арсенал" и други оръжейни предприятия или такива, произвеждащи опаковъчни и сортировъчни машини за хранително-вкусовата промишленост. Понякога работа с NURBS моделиране може да се намери и при мебелните предприятия или тези за осветителни тела.

Най-рискова, и но и най-печеливша, е възможността да работиш като свободнопрактикуваща и сама да си намираш поръчки, обаче трябва да се заредиш с търпение, защото може да се случи и с месеци да не намериш нова такава, а в друг момент пък може да изскочат няколко добре платени предложения накуп и да се чудиш кое да избереш като най-изгодно, отказвайки на другите поръчители или отлагайки техните поръчки за по-нататък. Ако си много добра в тази област (особено с NURBS) и след време си изградиш име, няма да можеш да се отървеш от поръчки и това ще ти даде предимството да избираш каквото на теб ти допадне. Тогава парите вече ще са на заден план и по-важното за теб ще е кое ще ти е по-приятно за изпълнение и ти оставя повече свободно време, дори и да е по-малко платено от друго.
А най-сладко е, когато рискуваш и имаш находчивостта и самочувствието смело да предлагаш на поръчителите (обикновено произвеждащи нещо) един от общо два вида заплащане: или обичайната еднократна висока сума, заплатена предварително (винаги най-малко 50%, за предпочитане 100% преди започване на работа), или малка сума в началото плюс договор да получаваш малък процент от всяка бъдеща продажба на изделието, което проектираш. Аз работя точно по този начин и рискът си заслужава, макар че в началото ще трябва да караш на фотосинтеза, докато работиш срещу ниско или никакво заплащане и чакаш да дойде моментът в бъдещето, когато ще започнат същинските приходи. А това чакане понякога може да е не с месеци, а с години.

- Кифлоприземител

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker