|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Трудно ми е да започна работа
преди: 2 години, 8 дни, прочетена 1707 пъти
Здравейте! С риск да бъда сметната за жалка започвам да си изливам душата. На 25 години съм, жена. Още от началото на пандемията, работя изцяло дистанционно от вкъщи. Да, супер ми е! Само, че съм интроверт и имам социална фобия, която чудодейно бях преодоляла преди пандемиите. Сега обаче се е върнала с пълна сила. Приятели нямам. Гадже също. Излизам, но сама, навсякъде. Изпитам сериозни притеснения и получавам паник атаки всеки път, когато се наложи да отида да си напазарувам или дори да се обадя по телефона по въпроси, свързани с работата. Да, затварянето у дома до това води. И ето ме днес, получих страхотна, да кажа мечтаната оферта за работа, само че тя не е хоум офис, тя е от 9 до 18 часа, перспективна и свързана с много контактуване и движение. Бих я работила с удоволствие. Само, че съм притеснителна и затворена в себе си. Отново, както в тийн годините, с тази разлика, че сега не мога просто да си туря слушалките в ушите и да бъда кон с капаци. Налага ми се да общувам с хора, много хора и все непознати. Не съм дърво някакво, но твърде много се притеснявам. Блокирам на моменти, обърквам думи и ниската ми самооценка е толкова силна, че постоянно някакъв глас ми говори - ти няма да се справиш, за нищо не ставаш, виж се какво направи (ако сгреша някъде, а аз определено ще сгреша някъде под напрежение), започва едно връщане и премисляне, я заеби тая работа, тя не е за тебе... Не знам как да се справя. И да споделя за терзанията си, близките ми неглижират проблема, само в главата ти е викат. Имах миналата година и тревожност, породена след тежко боледуване. Преодолях го, уж. Но социалната фобия много ми пречи. Адски много. Пречи ми да следвам мечтите си. Раздвоена съм. Една част от мен иска да излезе и да общува, а другата я спъва и пречи непрекъснато с обиди и съмнения. Как да се справя? И въобще има ли шанс да изляза от порочния кръг на самосаботирането и ниската самооценка?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 6 дни hash: 7bd0b96a51 |
|
1. Прани малки крами, отиди в магазина и купи нещо, после отиди и плати една сметка, отиди до мжб. оператор и поискаи условията им за нещо си, измисли си 5 такива последователни и лесни задачи и ги изпълни и ще видиш, че пречка няма. Аз съм много контактна, но съм отвратена от хората в България, такава нелюбезност, кариерата в магазина, понеже е минала обучение и трябва да ти каже добър ден, гледа приз теб, като перде, в институции само като вляза и ме боли корема.
|
преди: 2 години, 6 дни hash: 2de53b9254 |
|
2. Това е писано от някой, който има помещения/офиси за отдаване под наем и се пръска по шевовете от яд, че има вероятност да му останат ненаети. Или от някой психолог на хранилка.
|
преди: 2 години, 6 дни hash: 3eac9bf746 |
|
3. Не мисли за мнението на другите, не си мисли за теб, че не ставаш за нищо. Аз също имам подобни притеснения, но нали знаеш, всеки гледа себе си и на никой не му пука.
|
преди: 2 години, 5 дни hash: c3452eacfd |
|
4. Говори с психолог. Сигурно има начин да преодолееш проблема. Само на 25 си, не се отказвай от мечтите си.
|
преди: 2 години, 3 дни hash: e387629549 |
|
5. Аз съм мъж на 34 и имам същата социална фобия и същите симптоми като авторката. При мен нещата се подобряват ако съм в приятелска среда свиквам и се отпускам, ако дойдат нови хора обаче пак сдухвам по същия начин. Сега съм в хоум офис, ама социалния живот отиде съвсем по дяволите.
Бях пуснал тема в този сайт за този същия проблем. Прочетох мнения които препоръчваха някакви хапчета, ама ефектът им хич не ми хареса. Не можех да спя нормално, а като си събуждах имах кратки халюцинации. Най тъпото е че от тях не ми ставаще и оная работа, а то така се губи основната причина да не искам да имам социална фобия. При специарист да потърся помощ ме е срам, пак заради това психическо състояние.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|