Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Веднъж ме наеха на работа в една фирма. Пристигам първия работен ден да почвам и до обяд нито един от 11-те служители на фирмата не дойде да се запознае с мен, да ме поздрави или поне да ме упъти в кой шкаф има телбод, въпреки че ме виждат, че ровя наред. На обяд отидох при шефката, казах, че си тръгвам и изчезнах. Това за мен е ненормална обстановка и трябва да си в крайно нуждаещо се положение, за да хабиш 1/3 от живота си по този начин. Най-много да се поболее човек от някоя болест.

7.   Не, не е ок. Ще те помислят за психопат. Никой не те кара да се сближаваш с колегите, но да поздравяваш, когато идваш и си тръгваш, е въпрос на възпитание. Намери си работа от вкъщи, щом човешкият контакт толкова те дразни.

8.   Аз не говоря с повечето защото са жени, а аз мъж и е малко смешно като почнат да си говорят женски работи. Но от време на време си говоря с 1-2.

9.   6, замислих се при постъпване на работа кой е редно първи да прояви инициатива за запознанство - новия или стария служител. Иначе гадно е, да, да те виждат, че се ровиш и всеки да си мълчи. Може би щом не си попитал и са решили, че би ти бил под достойнството да ти искаш помощ. Знам ли, хора всякакви.

10.   Бях по същия начин. Ами не, не е ок. Изобщо не е. Ако знаеш това колко ме увреди. В резултат до ден днешен неумея да общувам на работа и колегите ми не имат за чалната. Да не говорим, че се поболяваш. Човек е създаден да общува ида е свързан с другите. И не, няма да те вземат за психопат. Изобщо не е важно какво мислят останалите. Важна си ти. Почни лека по лека да се отчупваш, на бележи си един човек, с който да разговаря, само един. Някакъв спорт, йога, музика. Чашка бяло вино на ден. Просто се съсредоточи върху един човек. У вас няма ли с кого да говориш. На мен и звучи като социална фобия, потърси добър терапевт. И не, не е вярно, че психопатите правят така. Психопатите са крайно общителни, любезни и повърхностни. Това тул е патологичен срам и мислене от типа на "какво сега ще си помислят за мен, ако питам еди си какво". Ами нищо. С питане далеч се стига. По добре питай, така ще покажеш, че работата в действителност те интересува и че си отговорна.
Хайде, успех. И говори повече, че ще станеш като мен.
La Diabla.
.
Извинявам се за правописните грешки, от бързината е.

11.   9 от 6
Абсолютно си прав, но самата обстановка беше страшно тягостна. Всички навели глави и заболи поглед в компютрите. Не говорят помежду си. Като роби. Чак като си тръгвах вече и казах "довиждане на всички" и едно много симпатично момиченце вдигна поглед и ми се усмихна с един уплашен поглед, но не каза нищо, а другите даже не вдигнаха глави. Мерси това за мен е някакъв ад.

12.   И как точно възнамеряваш да работиш като не обелваш дума на никого? Каква е тая работа, в която се мълчи? Получаваш нареждания по мейл и изпращаш готовата работа обратно?
Имаш много сбъркани представи за работните отношения, щом не различаваш интриги от нормално любезно отношение. Тъй като не живеем в гората, където всеки сам ловува и сече дърва, е прието хората да се поздравяват и да поддържат някакво нормално ниво на колегиални отношения. Да не говорим, че на повечето места работата е екипна, не индивидуална. Как ще работиш без изобщо да говориш с другите?
Затова на повечето места се изискват комуникационни умения, т.е. да умееш да поддържаш нормални отношения с другите. За твое неудоволствие работата включва и отношения с другите. Така че по-добре преодолей проблемите си и се научи поне донякъде да говориш с хората, няма да те изядат. Няма да станеш душата на компанията, но поне може да работиш нормално.

13.   Трябва да общуваш - първо, защото това е нормална човешка потребност и колкото повече общуваш, ще опознаваш хората и ще трупаш ценен опит. Общуването с всякакви хора е много ценно, защото ти дава подговка за живота, не е избирателно като вкъщи или с приятели. Не става дума да дрънкаш по цял ден, а просто едно умерено общуване. Иначе наистина ще те помислят за психо-социо пат, пък и може и да си. Имам една колежка - виждам я в понеделник, когато имаме среща за задачите през седмицата. По цял ден си виси в стаята, рядко я засичам в тоалетната. Не общува с никого, освен с дъщеря си и мъжа си по телефона. За мен тази жена е загадка. На улицата ако я срещнеш изглежда нормална. Но според мен не е. Светът й се състои от нея и още двама члена на с-вото.

14.   И аз съм такава, НО когато ми кажат "здрасти/добър ден/добър вечер", "довиждане/приятен ден, приятна вечер", "как си" или някакви други въпроси отговарям. Освен днес като някакви тийнейджъри(сигурно по-малки от мене) ми казаха здравей, ама аз не ги познавам нищо не им казах и те почнаха да се държат грубо. Обаче на работа или училище отговарям на хората като ми кажат или ме питат нещо. Иначе въобще да не отговаряш поне на тези неща е малко неуважително според мен. Аз не говоря в училище, със сигурност ще е така и на работа, ама като ме заговорят няма как да мълча.

15.   Не, не е Ок да мълчиш по цял ден, след като имаш колеги. Ще създаваш напрегнати отношения и рано или късно ще бъдеш отлъчена от общността.
Това е твой проблем и имаш 2 начина за решаването му-намираш работа без колеги или се социализираш.

16.   Звучиш като пълен темерут. Не понасям такива хора.

17.   Не, не е ок! Как изобщо са те назначили на работа, с връзки ли, и на интервюто ли мълча? Кога за последно беше на работа? Всичко ли знаеш за новата позиция и смяташ, че няма нужда от въвеждане в работата? Намери какво значи работна етика, най- малкото е поне да поздравяваш колегите...Какво ти се е случило, че да си такава?
Като човек на години вече си мислех, че тук няма какво да ме изненада, обаче съм сбъркала. Потресаваща е темата и силно се надявам да е фейк!

18.   Авторката

Разбирам, че някои хора имат други разбирания, но аз нали отивам там да работя и това и ще правя. Нито повече, нито по-малко. Ако си върша работата и не преча на другите, какъв е проблема? Нямам ли право на избор и защо трябва да ги забавлявам? Трябва ли да правя нещо, което е против моите разбирания, само защото другите не са съгласни?

19.   До 17 Определено не си разбрал питането. На работа те взимат, сле динтервю. Това е част от процеса. Въведението не винаги се прави от човек, понякога е просто документация, но дори и да се прави от човек, това е част от работният процес. Не всяка позиция изисква някакви специфични знания и чалъми, особено ако всичко е добре документирано и си разбираш от работата.

"Какво ти се е случило, че да си такава? " - Изключително грубо и недопустиомо е, да питаш такива работи!!!

До 16 - Чувството е взаимно.

До 15 - Видиш ли, общност няма. Има група рабтоници, под строго определена йерархия, които няма абсолютно никакъв глас в правото на управление на фирмата и наемнето или вуолняването на персонал. Тяхната задача не е да се социализират, а да извършат набор от задачи, да изпълняват определени задължения, с цел да произвеждат и/или развиват даден продук и/или да предоставят дадена услуга. Единственитя, които имат правото да уволняват хора, са управителите на дадената компания, а те едва ли са във възторг от идеята, че работниците си говорят и дори имат някакви лични отношения, на базата на котио решават, че ще "отритнат" някого.

До автораката - За съжаление е така. Прието, че трябва да общуваш с тези, с който не искаш да имаш никакви взимоотношения. Смърта на професионализма е тук, така да се каже. Някой горе е писал, че ис губил "1/3"Ю от живота, все ендо не бива компенсиран с пари за дейността си ... Луд свят - луд луд луд ... Всичките искат да са индивидуалисти, да са уникални, но ако не си отговаряш на някакви си арбитрарни изисквания, не ставаш.

20.   Авторке, не уточняваш какво точно ще работиш, че смяташ да си самодостатъчна - нито съвети, нито обсъждане, нито въпроси ти трябват. Сигурна ли си, че знаеш всичко, можеш всичко и нямаш нужда от никого и нищо, за да работиш?

21.   Едно е да стоиш далеч от интриги и основно да работиш. друго да се държиш по този начин.

Човек до човек опира.

22.   (Това ОК ли е според вас, при положение че няма да преча на работния процес?) - Ок е!
(Нормално ли е?) - Има ли значение дали е “нормално”? А и нормалността, извън конституцията е субективно възприятие!… нещо нормално за някого може да е абсурдно за теб, например. Затова … ако на теб ти харесва да мълчиш - мълчи си.
(Хората биха ли били ОК с това?) - Повечето хора не биха били ок, което между другото е ок. Както хората на теб, така и ти на тях - НЕ дължиш нищо, затова … живей си живота по своя начин и се грижи за себе си и за спокойствието си също.

23.   Много хора разсъждават по сходен начин и това е нещо съвсем естествено. Зависи и от работната среда, тъй като в някои предприятия преобладават радетелите на клюките и сплетните, както и на просташките вицове, които някои си разказват на висок тон и пригласящите им се кикотят като олигофрени. Не са рядкост и тези, които всячески подпитват за личния живот на човек и остро навлизат в личното му пространство. Ако пък някои подобни ти отправят покана да идете да пушите в почивката, или пък след работа да посетите бар или друго занимание, което не е по вкуса ти и откажеш любезно, веднага се започва с едно дръпнато отношение в дните след това, сякаш си им длъжен с нещо. Всичко това натоварва хората, които желаят да работят в спокойни и ползотворни условия.

На някои от работните ми места съм предпочитал да си сложа слушалки и да си пусна някои любими песни, защото хем ми е било по-приятно така, хем не съм искал да слушам простотиите и грозното кикотене на част от работещите около мен. В едно предприятие двама до мен имаха навика да пускат с все сила дразнещи кръчмарски ориенталски песни, които натрапваха на всички останали. Аз се чудех защо другите ги търпят, а те просто трепереха за работните си места. Аз нямах подобни страхове и при направена любезна забележка онези двамцата скочиха веднага като ужилени, защото бяха гъсти с началството и си мислеха, че са богопомазани. Само беше достатъчно да кажа на чорбаджията, че в такива неприятни условия не мога и не желая да работя, затова - ако иска да изпълня за него нещата, за които ме е наел - ще трябва да избере или да укроти своите "питомци", или да си пожелаем "Всичко добро!". Бързо спряха да надуват музиката и се принудиха да си купят слушалки, но ме гледаха с поглед на кръвопийци в месеците след това.
В последната ми месторабота за български работодател през 2013 година дори се стигна до това някои да ме мразят поради факта, че единствено аз не пушех и останалите получаваха забележки, задето по няколко пъти на час си измисляха причини уж да ходят до тоалетната, за да пушат, да пият кафе и като цяло - да скатават от работа, докато аз бях отдаден на това да изпълнявам надлежно работата, за която съм бил нает. То се усещаше и по постигнатото, защото те вършеха в пъти по-малко работа от това, което аз правех, съответно бяха глобявани с по 50 лева в някои дни.

Във Финландия почти всички хора са необичайно (за нас, българите) мълчаливи и трудно се създават приятелства. А на работното място е прието само да има едно "Здравей!" и "Довиждане!" (на фински), но се приема като лош вкус това дори да попиташ някой съратник на лична тема. Ако е по работа - може, но другото е недопустимо. Изключение правят случаите, когато вече сте се сближили с течение на времето (седмици, месеци) и сте установили покрай непринудените разговори, че имате някакви общи интереси. Но го няма обичайното за България бързо подпитване кой си и какъв си, което се случва буквално още щом отидеш на ново работно място. Може би авторката би се чувствала в свои води точно там, защото никой няма да я занимава с нещо, различно от работата. Мен са ме питали само как се казвам, откъде съм и после веднага се почва с "Чудесно, ела сега да ти покажем какво правим тук и какво очакваме да свършиш!", придружено с любезно отношение, което те кара да се чувстваш уважаван и важен за фирмата. Там отношението към чистачката е като към тези от по-високите длъжности: няма пренебрежение, няма ги погледите "отвисоко" въз основа на това кой каква заплата получава, общаците и ръководителите си похапват пица заедно в бедната почивка в една непринудена среда, без никой да се меси в живота на другия. В повечето време мълчат дори и в почивките, като са заедно. За тях си е нещо съвсем в реда на нещата, но за българите това е необичайно и у нас по-скоро съратниците ти биха те отлъчили от себе си, ако не се вместваш в техните представи. Това е глупаво, но важи за много българи и от двата пола.

Едно нещо във Финландия обаче не ми допада, и това е усещането за изкуствена сдържаност и любезност в работните отношения. Всеки е прекалено усмихнат и любезен, боящ се да изрази истинските си усещания. Не зная дали това престорено усмихване, което трае само докато те гледат в очите и после веднага изчезва, е по-добро от нашенската искреност, която при някои хора често граничи с грубост и клюкарстване. Хем си заобиколен от усмихващи ти се хора, хем във всичкото останало време забелязваш как са мълчаливи, не обелват дума с теб и се разминавате като пътни знаци. Усмихват се само ако имат за цел да те заговорят; иначе не. Донякъде е хубаво, че не ти се месят излишно в личното пространство, но се чувстваш като сред роботи. Ако стопите първоначалния лед, после се оказват прекрасни хора и са разговорливи извън работата, но на работното място са отдадени и изцяло погълнати от това да се съобразяват с обстановката. А продавачките в магазините дори получават допълнителни пари за "вредни", тъй като се изисква от тях постоянно да са усмихнати и това им докарва бръчки по-бързо.

Между другото, там за едно закъснение за работа, за лошо оставено впечатление или за дребна грешка/неизпълнение на задълженията си можеш да бъдеш уволнен, така че вероятно и това оказва голямо влияние над привидната им любезност и мисъл все за работа. В България за същото обикновено само порицават, глобяват, оставаш да си отработиш извънредно или дори се стига до прикриване на допуснатите грешки от страна на съратниците (ако сте "гъсти" с тях), така че сме като от две различни планети със северняците. У нас някои сплетници дори може умишлено да те очернят пред ръководството или да те натопят за чужда грешка, което е неприятна черта на част от хората; особено, ако не сте от една групичка и имате различия в начина на мислене (например: не излизаш да пушиш с тях, не клюкариш като тях и не искаш да им слушаш клюките, им пригласяш на тъпите мръснишки вицове и т.н.).

Авторката написа:
"ОК ли е да мълча по цял ден"
"Това ОК ли е според вас, при положение че няма да преча на работния процес? Нормално ли е? Хората биха ли били ОК с това?"

С английската дума "okay" и със самата постройка на изреченията си, където я употребяваш, сравнително лесно успя "да заразиш" няколко от написалите мнение в темата ти, които също започнаха да я вмъкват в речта си на мястото на съществуващите родните думи за целта.

Аз бих употребил следното:
"Приемливо ли е да мълча по цял ден?"
"Това приемливо/допустимо ли е според вас, при положение че няма да преча на работната среда? Нормално ли е? Хората биха ли го приели?"

А вместо "Не съм okay с това" може да се каже: "Не ми допада", "Не ми харесва", "Не съм съгласен", "Неприемливо е за мен", "Не е редно", "Не ми звучи редно", "Не ме удовлетворява", "Не го одобрявам", "Намирам го за неуместно", "Не го считам за добре", "Против това съм", "Струва ми се нелепо", "Не го считам за благоразумно". Богатството на изразните средства в българския език е една от красотите му.

Разбира се, всеки е свободен да употребява каквито изразни средства предпочете, включително и смесвайки различни езици в едно. Аз само изразявам гледището си какво според мен е удачно; да не се приема като взискателност към някого.

- Кифлоприземител

24.   Кифладжията пак изкърти :) Тръгна да коментира и каква дума използвала авторката, от къде произлизала и каква трябвало да използва. Ужас, да плачеш ли, да се смееш ли, не знам. Поне си имаме един клоун, който да ни забавлява. Не знам как не се усеща този човек и как не се е научил на елемнтарни правила в общуването като например да не отегчаваш събеседника си с изпадане в безкрайни подрбоности, нямащи общо с темата. Този човек или е шизофреник и мисълта му скача прекалено много, или по принцип си е много зле в общуването. Разбираемо е защо на тези години още няма жена до себе си. Просто не виждам коя ще си го причини да и досаждат по цял ден от къде произлизала някоя дума и да отговаря като на интервю по предварителен списък от тъпи въпроси.

25.   24, ако не го напише тук, просто няма къде другаде да го каже. Мислиш ли, че накой ще му слуша "философстването" и самохвалството на живо? Виж как още от началото на публикацията си прави така, че да измести фокуса към себе си. Това го прави в поне 80-90% от мненията си с цел да се самоизтъкне. Нарцистична личност, търсеща внимание, одобрение и възхищение. Понеже не ги получава в реалния живот, ги търси тук. И като му кажат истината "в очите", веднага хвърля обвинения, че са "малки злобни душички", които се заяждат с него. Болезнено раздуто его.

26.   25, да, всеки коментар му е - пък при мен е еди как си и аз правя еди какво си плюс пълен и подробен анализ на някое понятие/дума, за която се е хванал. Ако му зададеш въпрос, се хваща пак за някоя дума, правейки се на разсеян какво по същество го питаш и пак се почват едни безкрайни фермани и анализи на нещо, нямащо общо с въпроса, който си задал. Или го прави умишлено, за да смени фокуса на вниманието, като си миси, че ще забравим съществото на темата, или този човек има някакъв психически/психологически проблем, който провокира прескачането на ума му от тема в тема.

27.   26, да, и според мен е маньовър за отклоняване на темата, за да може да напише каквото към момента му "тежи" на сърцето или ако зададеният въпрос не му изнася, да го отклони в безопасна за него посока (да омекоти "удара" по егото). Защо не си намери личен психоаналитик? Той/тя ще го изслушва, че даже може и полезни съвети да му даде.

Авторке, вероятно си интроверт и тишината ти помага да се концентрираш по-добре и за по-дълго време. Възможно е и в момента да изживяваш някаква форма на депресия и затова да се затваряш допълнително в себе си.
Подкрепям мнението на № 2. Съветът ми е да се опиташ да намериш "златната среда". Или поне да направиш приемлив за теб компромис, под което разбирам да участваш все пак в някакво общуване с колегите, но дотам, докъдето не се нарушават границите на личния ти комфорт. Защото ти си част от този работен колектив и не е добре дори и за работния процес да бъдеш прекалено дистанцирана, но от друга страна, за да работиш ефективно и ползотворно, ти се нуждаеш от подходяща за теб заобикаляща среда. Всичко е въпрос на компромис и ако колегите ти са разумни и добронамерени хора, ще проявят разбиране към теб, както и ти ще проявиш разбиране към тях, за да се срещнете някъде по средата. Едно "Здравейте" и "Довиждане", придружени с доброжелателна усмивка, не е прекалено много като за начало.

28.   Едно е да спазваш дистанция, друго е да си темерут. Влизаш и казваш добро утро, как сте? Това е задължителна любезност. През другото време, неща за работа и отработени фрази, когато искат лични неща и интриги.
1. Това са лични неща. Ще те/ви помоля да не ме занимавате/питате.
2. Не ме интересуват неща, които не касаят работата.
3. Нека се съсредоточим към работните задължения. Те ме интересува, това което говорите и ми пречите да работя.

Не става по начина по който искаш, мълчиш и до теб трима обсъждат лични теми, колеги, ти ще се пръснеш от нерви.
Ползвай и слушалки.

29.   Добре, аз едно не мога да разбера. В предната тема, в която човекът се оплака от подобна колежка, го направиха на 5 ст., че тя не била длъжна да го забавлява и какъв бил проблемът, след като си вършела работата. Сега повечето коментари са в стил "не може така, трябва да се отчупиш". Защо са тия двойни стандарти в зависимост от това кой е автора?

30.   Има хора, които са с очакванията работата да им осигурява социален живот, което според мен е от нагло към потресаващо, а също и някак тъжно.
Но, все пак трябва да се поздравява. Чак без "чао" и "добро утро" не може - тези е редно човек да ги казва казва дори когато влиза в някое магазинче.
КП както винаги прекалява с дължината на коментара, отплесва се, става досаден, но понякога мненията му наистина са намясто и съдържателни. Факт е, че Финландия е по-добре икономически от България. Би било добра идея да последваме техния работен модел. Нищо, че някои хора ще трябва да търсят начини да задоволят нуждите си за лаф-мо'абет и хахо-хихи извън работното място с други хора.

31.   30, това, че са икономически по-напреднали, не означава, че автоматично, всичко, което правят е правилно, а нашето грешно. Защото знаеш ли, че точно скандинавските страни са на първите места по самоубийства и една от причините е точно, че хората прекалено много се затварят и не общуват. Всичко таят в себе си от някакви глупави техни си норми, сакън да не приемат за клюакари, да не досадят на някого и т.н., а в човешкта природа е да общуваме и да сме социални, това дългосрочно води до потиснатост, депресия и др., някои случаи от които завършват и със самубийство. НО още повече са тия, които не са се самоубили и за тях няма да прочетеш в статистиките, но тези хора цял живот са били нещастни и са се борили да не се самоубият и са водили един празен и безсмислен живот. Това е дори още по-голямо мъчение.

Та кел файда, че имат пари, като са нещастни. Така че стандара и правилно не вървят ръка за ръка автоматично. То и САЩ са най-богатите, но през ден някой луд с патлак изкрейзва и очиства няколко души и са на първите места по бездомници, нали?

32.   Номер 31, там заради студа просто хората нямат причина по цял ден да се шляят безцелно и скуката ги кара да работят повече. И понеже работата им е доста важна част от живота, а уволнение може да се получи много лесно дори при малко провинение, те се страхуват да не загубят работното си място и са крайно отдадени в това да вършат задълженията си както подобава. Да не забравяме, че и сметки трябва да се плащат, а там мама и тате не ги "отглеждат" до Христова възраст. Още от 16-годишни започват работа и придобиват трудови навици, макар да са все още ученици. А още по-отрано започват да чистят и подреждат у дома. Родителите им не ги хрантутят, за разлика от повечето "деца" в България на по 20-30 години, много от които вече са изживели половината си живот и все още лежат на гърба на родителите си пенсионери. Тук дори има и 40-годишни без нито един ден трудов стаж зад гърба си, но някак все са по кафенета и барове. Там след училище децата се отделят от семейството и си заживяват своя живот на квартира. Тъй като наемите плюс всички данъци и сметки общо са сравнително скъпи, почти винаги двойките се събират по икономически причини, т.е. за да си плащат разходите по-лесно. Жените работят наравно с мъжете и е недопустимо това, което е обичайно в България - мъжът да издържа жената. Жените като канят мъж на среща, или плащат общата сметка, или поне своята. Дори се сърдят, ако мъжът предложи той да поеме сметката им, защото те са го поканили първи. А в България едва ли са много мъжете, които могат да се похвалят, че жена им е платила ресторанта на първа среща.

Не само начинът им на мислене е причина мнозина от северняците да са хем работливи, хем потиснати и избухливи, макар че привидно са много мълчаливи, спокойни и сдържани. Основната причина всъщност се корени в климата им, понеже 10 месеца в годината е зима около столицата Хелзинки, а в Северна Финландия е постоянна зима с още по-мрачно време, жулещ вятър и самоубийствата са най-вече около Лапландия. За разлика от България, където всичко живо се изнася към няколкото големи областни града, там все повече хора излизат от градовете и около половината им население живее из къщи, пръснати из полета и насред гори, далече една от друга на стотици метри. Нямат обществен живот като в България, както и у нас не виждате улични кафенета с изкарани навън столове и маси през зимата. Е, представете си нашенската зима в най-лошите дни, само че добавете още повече вятър, много висок сняг и всичко това да продължава почти целогодишно - това ще ви даде ясна представа как климатът буквално прецаква всякакви излизания, разходки, кафенета и прочее (основно киснат в търговските центрове или пазаруват като начин за разтоварване и удоволствие, тъй като нямат много условия за дейности на открито). Отделно, че в някои месеци е тъмно в преобладаващата част от денонощието, а пък лятото е светло почти постоянно и само малко след полунощ за половин час се стъмва, след което отново имаш все ден. Тази променливост в двете крайности в две срещуположни части на годината също разсейва човешкия организъм. То и едно лято... В половината дни е 16-17 градуса и вали дъжд; рядко е над 20-24 градуса. Липсата на слънчева светлива води и до липса на витамин Д, който е много важен за здравето.
Също така, вятърът, студът и бялата гледка принуждават хората да присвиват очите си, което пък ги състарява преждевременно. Жените им може и да са хубавелки на 20 години, но точно поради климата на 40 вече изглеждат като на 50 и отгоре почти без изключение, въпреки много по-качествената храна и това, че почти няма пушещи жени там за разлика от тези в България. Вреди на кожата и рязката топлинна разлика, която се получава при излизане от топлия дом навън на минусови температури, после пък пак на топло в службата, в училище или в магазина, а след това обратно на студ навън и пак вкъщи.
От нямане какво да правят, правят деца, а и им е скучно само с едно, затова обикновено имат най-малко по две-три деца и рядкост са семействата със само по едно дете. В Лапландия много семейства са с по 5 и повече деца.
В България сме облагодетелствани от климата, но повечето хора тук дори не се замислят за това и не ценят предимството, което имаме. А на север, като ти е студ навън и депресарско, защото по улиците почти няма хора, си казваш "Абе, я да си бачкам тук на топло на 25 градуса, да съм сред живи хора и да гледам да не ме уволнят, че навън на минус 25 градуса какво ще правя?".

- Кифлоприземител

33.   29 винаги са против автора, от която и страна да е, това забелязвам. Напише, че е беден - безволеви е, не трябва така. Похвали се, че е успешен богаташ - лъжец бил. Била дебела - отслабни й казват, не бъди прасе. Хвали се, че е слаба и секси - кльощава била и повърхностна. Била начетена - зубарка била. Пита между няколко модела коли, защото му е трудно да реши, те му предлагат съвсем различни опции, още повече да го объркат.

34.   33, по този повод ще ти разкажа един виц/притча.

Един ден Настрадин ходжа яхнал магарето си по някаква работа, а синът му тръгнал пеш след него. И както си вървели, по пътя минали покрай едни хора, които като ги видели, възмутено казали: „Вижте този човек с безжалостно сърце, той язди, а детето си оставя да върви пеш!” Като дочул тези думи Настрадин ходжа слязъл от магарето и качил сина си, а самият той тръгнал пеш. След малко минали покрай друга група хора, които като ги видели, неодобрително казали: „Вижте това невъзпитано момче, язди магарето и оставя баща си да върви пеш!” При което Настрадин ходжа също яхнал магарето и така той и синът му продължили яздейки. Не се минало много и минали покрай друга група хора, които като ги видели, с критичен тон заговорили: „Вижте този коравосърдечен мъж! Той и момчето му яздят и нямат капка милост към магарето!” Чувайки казаното Настрадин ходжа слязъл от магарето, свалил и сина си, след което двамата подкарали магарето и тръгнали пеш зад него. Не се минало много и минали покрай нова група хора, които като ги видели, казали: „Вижте тези глупци! Вървят пеш, а пред тях има магаре, което не яздят!”

След като ги подминали, Настрадин ходжа и синът му, не намирайки друг изход, нарамили магарето и го понесли. Но не се минало много и те минали покрай друга група хора, които им се присмели и казали: „Вижте ги тези луди, носят магарето вместо то тях!” Тогава те го свалили и Настрадин ходжа казал на сина си: „Слушай синко, никога не ще угодиш на всички хора!”

35.   Очевидно не е ОК. Но щом това не е очевидно за теб и питаш, имаш проблем. И то не само в работата...

36.   11, ужас, такива ли порядки има в България!?? Аз живея в Западна Европа и тук винаги някой (най-често директния ти мениджър) те развежда първия ден и те запознава с ВСИЧКИ! И ВСИЧКО ти се обяснва...

37.   18, аааааа, аха! Стана ни ясно, авторке, за теб "Добро утро" се казвало за "ЗАБАВЛЕНИЕ"....
У.Ж.А.С.Т.

Както казах, имаш проблем не само с работата...

38.   Разбирам ти нагласата и съм на абсолютно същия принцип, което ми е спечелило омразата на много колеги - бил съм надменен, темерут, мислел съм се за шефче и т.н. Истината е, че просто не ми е приятно да общувам с хора, които не харесвам. Не мисля, че съм повече или по-малко от някого, критериите ми за качество на хората са съвсем други. Подобно поведение обаче ти носи много негативи и когато ножа опре до кокала никой няма да се застъпи за теб, напротив всичко лошо на теб ще припишат. Наистина тъпо е, адски непрофесионално, но повечето хора са долни, безгръбначни, лицемерни и безочливи.

Моят съвет е много добре да си подбираш обкръжението, а с останалите да поддържаш необходимата любезност и дотам. Повечето ще са като хрътки - душат, душат покрай теб и в крайна сметка се отказват. Има и крайно нахални провокатори, които ще продължат да ти навлизат в пространството. Не отвръщай по никакъв начин, дръж се напълно неутрално, не им обръщай никакво внимание и това ще ги съсипе. Тръгнеш ли да спориш или да вдигаш скандали, това е вода в тяхната мелница, такъв тип хора живеят от това. Ако имаш угризения, просто приеми че на това място слагаш маска, която не си ти, но е необходима, за да се съхраниш като личност в такава отровна среда. В скромния ми трудов опит съм забелязал, че едно 70% от хората са ненормални по един или друг начин и тук-таме се намира по някой читав, който си е с акъла.

39.   Кифладжията направи пълен обрат в мача и букмейкърите са пред фалит. Първите 3 гласувания за неговия коментар само единички, после 7 гласувания само петички и го добута до 4 средно. Нека ВАР се произнесе по случая относно редовността на обръщащите мача голове. Все на кифленските коментари се случват подобни обръщалки за кратко време. Някой активира пак проксито.

40.   Не авторке, нямаш право да не поздравяваш хората. Длъжна си да говориш с всички, както на мен ми се налага да говоря всеки ден с някого, така и ти си ДЛЪЖНА да говориш. Иначе като не искаш да поздравяваш и говориш с хората, отиди да живееш в пещера.

41.   До 36 от 11
Аз съм работила на 5 различни места. Такава лудост за пръв път виждам. Точно за това си тръгнах. А иначе на интервюто, което не го проведе точно собственичката всичко изглеждаше супер. Просто ги беше страх от нея. И когато тя беше там обстановката се оказа отровна. Но така не може да се работи. Това наистина може да доведе до болести всякакви. Все пак ние не сме роби, а равноправни участници в сделка. Продаваме труда си срещу пари.

42.   Рядко семейства с по едно дете... Кифли, я не лъжи. Ии пак се отклони от темата. Все пак нека хората да пейстнат в гугъл търсачката:
finland fertility rate 2022
после
bulgaria fertility rate 2022

43.   Номер 42, в мнението ми горе съм се обосновал защо едни хора мълчат на работното място, докато други са точно обратните. И това се обуславя от климата, наред с начина на мислене на голяма част от хората в съответното място. В България има хубав климат в повечето време, хората имат забавления навън, търсят разговори и общуване, но пък на работното място често стават сплетни и се ръси простотия в големи количества. Не във всяка фирма е така, но е достатъчно разпространено, за да се отчете все пак като минус.

Колкото до опитите ти да ме наричаш лъжец, забравяш, че съм живял там години наред и съм виждал всичко това с очите си. Друго нещо, което ще обори вярванията ти, разчитащи само на суха статистика, е това, че България огромен дял от ражданите деца са от циганки, а не от българки. Първите раждат по много деца, а българките рядко по две или повече. Освен това, с всяка следваща година българките раждат на все по-голяма възраст, тъй като отлагат до възможно по-късно и единствено раждащите още в непълнолетна възраст циганки задържат средната за България възраст за раждаемост на сегашното ниво. Ако трябваше да се отчитат единствено българските родилки, то статистиката щеше да е още по-зле.

Същото за по-късната раждаемост във Финландия съм го писал в няколко теми тук и с търсачката можеш да провериш. Там в последните няколко години има страшно прокарване на феминизъм и втълпяване на жените да се съсредоточават над кариерата и печеленето на пари, за да раждат на 40, а не да са млади майки. Това не отменя факта, че има огромен брой семейства с деца, направени преди да започнат тези промени в последните години (почти всичките семейства в моя кръг от приятели и съратници там бяха с по 2-4 деца, а имаше и една двойка със 7 деца). Късно раждат най-вече кариеристките в Хелзинки. Надявам се, че знаеш какво е "средностатистически"! Това е, когато едни нагъват кюфтета, а други - картофи, но средностатистически всички ядат мусака. Освен това, ясно написах горе в мнение 32, че основно в Лапландия са многодетните семейства. А в България многодетните семейства са в циганските гета и много, ама много рядко са от български произход. Ето това е печалната за нашия народ действителност. Циганките в България са 6-7 пъти по-малко от българките, но раждат по няколко деца още от млади, а повечето българки отлагат да раждат преди да станат на 35-40 години. Ако се направи статистика за раждаемостта само на българките, като нищо може да се окаже, че сме два пъти по-зле от Финландия по този показател.

Друго нещо, което не споменаваш е това, че половината сегашни деца в България са на самотни майки и растат не в условия на сплотено семейство с бащина фигура, а само с майка си. В краен случай при някои майки има и чичковци, които са или новите им приятели, или новите им любовници. Далеч не съм на мнение, че част от тези "нови мъже" в живота на самотните майки са свестни типове. Част от тях са просто тъпкачи и е жалко, че децата стават свидетели на този начин на живот и отношения, попивайки случки и гледки и травмирайки се за цял живот. Част от тези травмирани деца после сигурно изпитват непоносимост в обществена среда и искат да странят от хората като цяло. Точно за тази непоносимост е темата тук, макар че не се знае дали авторката ѝ е дете на нормално семейство или на разделено такова. Нещата са много по-навързани и закономерни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Много от простите хора по фирмите, с които авторката не иска да общува, също са от проблемни семейства, така че случаи има всякакви, както и причините за тях.

- Кифлоприземител

45.   Хайде, пак се почна как финландките били преждевременно състарени, с присвити очи и че плащат сами сметките си по ресторантите. Това го повтаряш поне за 3-ти или 4-ти пъти, само в този форум. Този път пропусна само как финските жени носели сами тежките си пазарски чанти и пиели здраво. Защо постоянно дъвчеш едно и също нещо? Толкова ли не забеляза нещо повече от Финландия, че въртиш стара плоча? И какво общо има с темата как изглеждат финландките? Темата тук е съвсем друга.
Май нещо не са те харесали много-много финландките, щом плюеш и по тях, въпреки че са били уж готови да те черпят по ресторанти. Нещо, за което напираше и в бг мама. Помниш ли как призоваваше бг мамите да те водят на ресторант и да ти платят сметката?

Финландките не са будали да вървят пеша на студа, че да им мръзне кожата и да присвиват очи. Те се возят в скъпи и отоплени автомобили. Ако не си забелязал, докато си бил там. :))) И пият витамин Д - така наваксват липсата на достатъчно слънчева светлина през 2/3 от годината. Присвитите очи на хората с ескимоски произход са генетично наследство.

46.   "търсят разговори и общуване"
търсят чушки.

47.   Номер 45, неслучайно писах в първото ми мнение в тази тема това, че аз лично си купих слушалки и на повечето ми местоработи в Български предприятия съм слушал музика, най-вече за да не слушам простотията на някои хора около мен, които са пречели на всички останали в службата. Финландия я споменах поради това, че там работната среда е много спокойна, всеки си изпълнява задълженията, за които му се плаща и го няма това размотаване на скатавките насам-натам. Но ти май предпочиташ да се условиш само за една част от моето мнение и да забиваш точно в тази посока.
Истината за тази страна и особеностите там, която си чела 4-5 пъти в последните години от мои мнения, е една и съща и все я четеш такава поради простата причина, че тя си е именно истина и като такава остава в сила и досега. Разликата е единствено в това, че в последните няколко години все повече жени там предпочитат кариерата пред семейството. За последно бях миналата година и всичко друго си е все същото. Пределно ясно ми е какво е да се мълчи на работното място, защото съм бил там години наред и съм бил един от двамата нормално разговорливи хора (според българските разбирания), като другият беше финландец. Всички останали мълчаха дори като сме в обедната почивка заедно и беше много странно как за тях е нещо обичайно това почти да не обелват дума и да зяпат в нищото. Мълчат и като се разминават със съседите в жилищните сгради или като са в асансьора няколко човека и обикновено само си кимат. Дори едно "Здравей!" (на фински се произнася "Хей") почти никога не казваха.

Горе обясняват на авторката как едва ли не било задължително да поздравява всички, че била нещо ненаред, щом предпочита да си работи на спокойствие и да не говори излишно, и прочее. Аз пък мога да заявя, че точно същото мълчание и съсредоточаване в работата, без навлизане в чуждото пространство, в някои други държави е тяхното нормално и по-скоро с лошо око се гледа на излишните закачки, клюки и разговори в работно време. Затова и в по-горно мнение споменах за този си опит във Финландия. Ако нещо не ти е приятно да четеш за споделянето на този опит и условията на работа там и цялата им култура на мълчане в обществото (нещо, за което обаче в България явно на хората им се присмиват и ги сочат с пръст, че са различни), просто прескочи и всичко ще е наред.

Нещо си се оплела в усвояването на прочетеното в бегемамата, тъй като точно към мен няколко жени там отправяха покани да ме черпят и водят на ресторанти и аз бях този, който им отказваше. Нещо много напираха да се докажат като щедри жени веднъж в живота си. Често срещано явление е при много жени, когато сторят веднъж по изключение нещо и после го натъртват години наред какви са героини, а всъщност през всичко останало време НЕ правят така. Между другото, след едно от завръщанията ми в България се срещнах с няколко жени от онзи форум по тяхна изрична покана (3 от които се оказаха някакви състарени дебели лелки, макар че във форума се представяха за успешни и харесвани от мъжете жени - явно само в сънищата си - както много форумки там) и на още десетина отказах, защото не намерих смисъл от това. Аз никога не съм канил жена там. Помня и как преди 3 години там една софиянка ми се ежеше, че била с успешна кариера и печелела по 3500 лева месечно, като подмяташе във форума как сигурно според нея съм бил някакъв с нисък доход и уж от комплекси съм ѝ отказал среща с нейната височайша особа. Точно тогава бях взел 25 000 евро за последните два месеца работа, а след това и други 8000 евро за месец работа, но си мълчах за тези неща, защото беше забавно да ги чета как си развиват там фантазьорските умения. Дори ги бях избъзикал, че съм зодия Скорпион и се почнаха едни форумни гадаения по хороскопи и всяка втора пригласяше "О, да, той е точно като от тази зодия! Няма грешка!". После ги бъзиках, че съм от още няколко зодии и всеки път "непогрешимите" гадателки впускаха в действие своите нелепи предположения.
Дълго време не знаеха какво работя и ме мислеха за някакъв общак (такъв наистина съм бил след казармата за няколко години), тъй като им бях подхвърлил, че съм завършил средно образование с 3,81 (което е самата истина). Те въз основа на това започнаха да гадаят каква ли мизерна работа изпълнявам при това положение, щом съм без вишУ. :) Дадох им подсказка, че работя със смоли и заварки в едно хале (което също бе истина към онзи момент), но им спестих, че всъщност това, което изработвахме аз и моите съдружници лично с ръцете си, впоследствие го продадохме за 800 000 евро. Мълчанието в работата е доста полезно и това се доказа като добър подход дори и в онзи случай.

А с чужденка не бих бил, тъй като предпочитам опърничавия нрав на българките и лесната им избухливост. Намирам отчасти за привлекателно и това, че преобладаващата част от българките се озверяват и бързат да обиждат от безсилие да изразят своите усещания, чрез умерен тон, подкрепен с доводи. Севернячките са студени и затворени, а и не си падам по жени с бяла кожа като сирене и с мускулести прасци като на футболисти. Не ми хвали витамин Д на хапчета или сиропи, защото слънчевата светлина е незаменима за човешкото здраве. Вероятно си усещала как още след първите секунди на излагане на слънчева светлина получаваш прилив на сили и едно готино чувство на задоволство и настроение. Е, точно това на север почти отсъства и е сред причините да са нервни. Не искам и да си говорим на чужд език с жената до мен, нито да живея в чужбина, без значение колко е уредена икономиката там. Затова и отказвах от лятото насам вече няколко предложения да работя там, въпреки хубавото заплащане и невероятно топлото отношение към мен в работата. За наливането на финландките с алкохол обаче правилно си запомнила, защото ги прави неузнаваеми (в лошия смисъл) и са жалка картинка как се променят, макар че само час по-рано може да са били кротки и мили. Като се насвяткат с алкохол, стават в пъти по-зле от пияните българки и искат да вкарват мъжа в кревата. Големи мръсници, а иначе в обществото го раздават невинни дами. А на другия ден се правят, сякаш нищо не се е случило. Пияница и крайно променлива в поведението си жена няма как да търпя.

- Кифлоприземител

48.   До 45 - Стига си хранил тролеца. Човекът е решил, че му се говори за Финладния и ще говори за Финладния. Сега ще зпаочне да ни говори за предпиятията и опитът си с аутокада.

49.   До КП - Брат - на никой не му пука за тебе и само спамиш неканен из темите. Виж какво направи тук? Пак задръсти темата с глупсотите си. Личните ти проблеми, са ти личните ти проблеми - направи си тема, блог и прочие.

Комуникацията е за работата и комуникацията по време на работа, кое е нормално, кое е приемливо и какво да прави една жена, която не обича да комуникира на работа!

Не е за:
- Кой за какво те мисли.
- Каква ти е работата.
- Каква ти е заплатата.
- За комплексите ти.
- Какви са ти възгледите върху културата на финския народ, както и отношението им към работата, кариерното и житейско развитие, спрямо българите.

И отново - Аз, аз, аз, аз, аз ...

Ако искаш, да говриш за себе си, направи тема "КП - житие, битие и особени мнения за живота!" - Сигурен съм, че ще се чете!

50.   40 бъркаш се жестоко, никой не е длъжен никого да поздравява и да разговаря. Този манталитет "щом на мен ми е гадно и на теб ще ти е гадно" трябва да се изкорени напълно.

51.   50, това означава ли, че и останалите не са длъжни, като нещо не и е ясно относно работата, другите трябва да и обясняват?