Когато да работиш това, което ти харесва, в същото време те съсипва
преди: 17 дни, 5 часа, прочетена 355 пъти
Здравейте, главната цел да пиша тук е, защото бих искала да споделите вашите гледни точки.

От малка осъзнах какво всъщност ми е “прозвището”. По случайност се сблъсках с тази професия и още на момента почувствах, че това е нещото, с което бих искала да се занимавам и да се надграждам. Завърших бакалавър с отличие по същата специалност дори, и то с лекота, тъй като всичко като е толкова интересно за мен и привлекателно, по-голямата част от писмените доклади съм ги писала без допълнителни източници.

Да, но тук в момента идва и това “НО”. Към момента, единствената позиция, на която имам мястото да упражнявам работата си, е в съседен град, което ми отнема страшно много разходи като транспорт. (Няма опция да ми покриват изцяло транспорта). В допълнение работодателите изискват от нас да работим по 7-8-9 поредни дни, което отначало е приемливо, но, когато се натрупат вече повече такива дни, както е при мен, година и няколко месеца, вече това допълнително работно време, което НЕ СЕ ЗАПЛАЩА, тежи. Тежи, и то много. … Подразбирате, че и самото заплащане като цяло не е от най-високото, но пък нали е удоволствие.


Ако ми кажете сега.. дори да ти харесва сега това не означава, че няма други професии, които да ти допаднат. Да, най-вероятно ще бъдете прави, но аз за кратко работих в друга сфера и през цялото време мислех как докато извършвам друг тип дейност, аз губя време, в което мога да трупам стаж в моята си сфера. И в момента, в който се захванах отново с това, което обичам, сякаш всичко в мен се промени.


Въпросът е такъв.. работата наистина ми доставя страшно голямо удоволствие и е единствената, в която влагам всичко от себе си- дори 110/100 процента. Но пътуването, ниското заплащане и работното време вече усещам как водят до това да съм все нервна и недоспала, да не ми стига време да обръщам внимание и на хобитата си, шефовете да неглижират това, че ние не можем да работим по 7-8 дни без почивка, която после да не се компенсира.

Според вас, вие какво решение бихте взели на мое място. Бихте останали, предвид че работата ви доставя удоволствие, докато не си намерите същата на друго място, или бихте напуснали, дори да започнете някъде, където не ви харесва, само и само да имате по-добро съотношение заплащане/свободно време?


Ще ми е интересно и от полза да видя мнението ви!
Благодаря, че изчетохте темата :)