 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Когато да работиш това, което ти харесва, в същото време те съсипва
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1947 пъти
Здравейте, главната цел да пиша тук е, защото бих искала да споделите вашите гледни точки.
От малка осъзнах какво всъщност ми е “прозвището”. По случайност се сблъсках с тази професия и още на момента почувствах, че това е нещото, с което бих искала да се занимавам и да се надграждам. Завърших бакалавър с отличие по същата специалност дори, и то с лекота, тъй като всичко като е толкова интересно за мен и привлекателно, по-голямата част от писмените доклади съм ги писала без допълнителни източници.
Да, но тук в момента идва и това “НО”. Към момента, единствената позиция, на която имам мястото да упражнявам работата си, е в съседен град, което ми отнема страшно много разходи като транспорт. (Няма опция да ми покриват изцяло транспорта). В допълнение работодателите изискват от нас да работим по 7-8-9 поредни дни, което отначало е приемливо, но, когато се натрупат вече повече такива дни, както е при мен, година и няколко месеца, вече това допълнително работно време, което НЕ СЕ ЗАПЛАЩА, тежи. Тежи, и то много. … Подразбирате, че и самото заплащане като цяло не е от най-високото, но пък нали е удоволствие.
Ако ми кажете сега.. дори да ти харесва сега това не означава, че няма други професии, които да ти допаднат. Да, най-вероятно ще бъдете прави, но аз за кратко работих в друга сфера и през цялото време мислех как докато извършвам друг тип дейност, аз губя време, в което мога да трупам стаж в моята си сфера. И в момента, в който се захванах отново с това, което обичам, сякаш всичко в мен се промени.
Въпросът е такъв.. работата наистина ми доставя страшно голямо удоволствие и е единствената, в която влагам всичко от себе си- дори 110/100 процента. Но пътуването, ниското заплащане и работното време вече усещам как водят до това да съм все нервна и недоспала, да не ми стига време да обръщам внимание и на хобитата си, шефовете да неглижират това, че ние не можем да работим по 7-8 дни без почивка, която после да не се компенсира.
Според вас, вие какво решение бихте взели на мое място. Бихте останали, предвид че работата ви доставя удоволствие, докато не си намерите същата на друго място, или бихте напуснали, дори да започнете някъде, където не ви харесва, само и само да имате по-добро съотношение заплащане/свободно време?
Ще ми е интересно и от полза да видя мнението ви!
Благодаря, че изчетохте темата :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 69bf4c344e |
|
1. Не бих стояла и минута при некоректни шефове. Отиваш и обясняваш защо напускаш. Може и сигнал до Инспекцията по труда, как може да търпите подобно отношение?! Търси си друго работно място, в друг град, първо проучи условията. Бъди готова да смениш местожителството, с тази рядка професия нямаш избор, можела си и досега да се преместиш в съседния град. Странно ми е, че си мислиш, че само едно нещо може да ти доставя удоволствие да го работиш. Може нещо друго да е, но пак свързано с твоя бранш, не си слагай бариери. Изборът на рядка професия е твой, бъди креативна, мобилна и успех!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: dd322d88c6 |
|
2. В България никога не съм работил в някое предприятие за повече от 3 месеца. Само в едно работех по 3 месеца в две поредни лета. Причините винаги са се дължали на чорбаджиите-тарикати, които са цакали с една или повече от следните идиотщини: незаплатена извънредна работа, искане за работа и в събота, измислени глоби за несъществуващи провинения, очаквания срещу една заплата да изпълнявам задълженията на няколко различни длъжности, грубо отношение, лоши условия на работа и други.
Естествено, в началото са все гръмки обещания, но полека-лека хитро те вкарват в капана с обичайното "Само сега", "Изпускаме срокове", "Иван се разболя и за малко трябва да го заместващ" и т.н. Напускал съм бързо и не ми е пукало дали ще мога скоро отново да си намеря работа. Достойнството ми е по-важно от някакви си пари.
В чужбина е било точно обратното, но може би е било свързано и с дейността, която съм изпълнявал. Понякога само мен, понякога всички заедно. Направо си ни глезеха: почти всеки петък или друг случаен ден от седмицата в началото или по средата на работното време началството казва: "Днес няма (повече) да се работи - отиваме на почивка!". Всичко за сметка на фирмата! Половината пъти е било водене по ресторанти или сме си устройвали пикник до някое от многобройните езера; няколко пъти са ни водили на кино, на увеселителния парк в Хелзинки, на хокей (точно това ми бе едска скука, но пак си е жест, различно преживяване е и по-добре от бачкането), на плаж, на поход в някой от националните паркове с чудни гори и планини, пътувания до други градове просто за удоволствие и ядене на пица и разходки из търговскитецентрове, лов на риба от яхта (това ми беше по-скучно от работата), състезания с картинги, стрелби с оръжия с пластмасови топчета отбор срещу отбор, каране на велосипеди, посещения на концерти на открито, каране на кънки за лед, спускания със ски, водене на СПА центрове с водни пързалки и сауна и прочее. Такова отношение в България е абсурд да се случи.
- Кифлоприземител
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: f2918c0a03 |
|
3. Явно си от малък град и ходиш да работиш в малък град. А шефовете по тия места изобщо не си ценят хората заради "нямането" на избор.. По-скоро биха те оставили да напуснеш отколкото да ти вдигнат заплатата. И това важи и за останалите.
Опитай се да се махнеш и от работното ти място и от града ти. Няма смисъл да стоиш.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 7b79010603 |
|
4. А няма ли вариант да се преместиш в този друг град и по този начин да отметнеш пътуването, или като цяло в друг град? Вярно, ще плащаш квартира,но като че е по-добър вариант, тъй като така или иначе даваш пари за транспорт. Или при друг работодател,, който няма да иска 9 дни работа подред?
ж. 23
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 1e89a5ddcd |
|
5. Смении града и фирмата и продължавай да се развиваш в това което те кефи.
|
...
| преди: 3 години, 29 дни hash: 702ba2bbbd |
|
6. На шефът не му пука за теб. На работата не ѝ пука за теб.
Потърси си друга, при по-допбри условия. Дори се замисли за чужбина, ако е възможно там да започнеш.
|
| преди: 3 години, 28 дни hash: 6c1bc889f5 |
|
7. Така поставен въпросът няма еднозначен отговор. Много зависи от допълнителни фактори: възможност за израстване в кариерата, трупане на знания/опит, които ще бъдат полезни, има ли и друго място по професията, на което можеш да работиш евентуално след време или възможност за самостоятелен бизнес? Ако някой от отговорите е "да", вероятно си струва да стиснеш зъби и да инвестираш в бъдещето си. Ако не, то вероятно трябва да си търсиш друго поприще, все пак човек не може вечно да бъде недоспал, изтощен, нервен и безпаричен, пък дори и на любимата работа
Помисли какво биха ти донесли двата варианта дългосрочно и тогава реши.
|
| преди: 3 години, 28 дни hash: 1c24ec0188 |
|
8. У нас "шефовете" така печелят - ниски заплати, безплатен извънреден труд, осигуровки на минимум. А после го гледаш, кара нов джип и е на почивка в чужбина.
|
| преди: 3 години, 27 дни hash: 2f97b39d70 |
|
9. Повечето работодатели се гаврят с хората, които работят за тях. Но поне да се спазва работното време по закон. Аз не бих работила извънредно без никаква компенсация. Може да превърнеш това в хоби и да си намериш що-годе нормална работа.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 744f3dd5c1 |
|
10. Аз съм по същия начин, завърших като Акушерка, но работя като мед.сестра в болница. Осъзнах, че искам да работя само с деца . В града ми общо взето има няколки болници, но на мен специално това отделение и тази болница, в която съм, ми харесва, свикнах си вече, обичам си работата, даже като не работя няколко дни и ми е кофти. Колегите са приемливи (повече възрастни и разбира се има клюкарки, но мен не ме вълнува, понеже отношението към мен е добро). Графика ми винаги е бил добър , откъм работни/почивни дни, когато ми се налага нещо да разменя смени винаги ми се обръща внимание, ако имам нужда от някой ден в повече почивен или определени дати да са ми почивни, старшата прави всичко възможно да ми ги уреди нещата. Работата не е тежка, нощни смени може да се почива, никой нищо не казва.Но само това, че заплащането ми е ниско ме запъва. Не искам да ходя в други болници и други отделения. Постоянно отвсякъде чувам върви в еди си коя частна болница , там парите са повече. Да де, ама като не е това,което харесвам.. И много се чудя и аз какво да правя.
|
...
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 6964022a10 |
|
11. У нас ако не си ИТ няма смисъл изобщо да седиш, тъжно, но факт.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
