 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Лекар-специализант по хирургия
преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 919 пъти
Здравейте, знам, че е много специфична темата и надали ще бъде одобрена от модератор. И да е, не е много вероятно някой да отговори на това.
Но все пак се опитвам да го споделя, защото ми стои като тежест.
От 8 месеца и половина съм специализант в хирургична клиника в болница в голям град. Не е проблем дали си харесвам работата - много ми е на сърце, даже не много по-късно след стартиране започнах да давам дежурства в хирургично отделение в болницата в малък недалеч разположен град. Там началникът даже ми звъни от време на време за някои спешни пациенти за операция със заболявания като остър апедницит, заклещена херния и други. Ходя, асистирам там, старая се да асистирам максимално адекватно и на основната ми месторабота. Старая се и в стационара да съм максимално ползотворен спрямо всеки пациент индивидуално.
Проблемът ми е, че не мога да получа самочувствието, което ми трябва. Все съм потиснат от мисли, че не съм достатъчно добър за времето, за което съм работил, че не напредвам достатъчно бързо - тренирам на сухо, когато мога, шев, връзване, работа с тъкани, но все в операционна на моменти сякаш нищо не върви, изнервям се, изнервям и специалистите доста. Знам, че в хирургия навикване в операционна е обичайно, старая се да не го приемам твърде навътре, но не спира да ми тежи това, че се чувствам като някой бавен, да си кажа честно - като идиот. Има моменти, когато при преглеждане на пациенти не успявам да мисля достатъчно дълбоко в диагностиката и лечението, забравям някои неща при приемане на конкретни болни да назнача. А като студент уж бях добре, имах чудесен успех, но е вярно правилото, че университет с работа нямат нищо общо.
Ще се радвам за всеки съвет, който ми дадете, за да си помогна по някакъв начин. Не ми се иска да се предавам. Началникът ми на основното ми място много търси от мен, много изисква, точно ме държи като ученик, когото да научи на същинската медицина и хирургия, и съм му страшно благодарен за всичко. Но просто на моменти се чувствам все едно съм твърде глупав, бавно загряващ и разни такива представи. Опитвал съм се на един от хирурзите, който се държи по-близо с мен (като с по-малък брат), да му споделям тези неща, смята, че всичко е наред, че не може да очаквам за година да станат нещата. Знам, че е така, че това умение се изгражда твърде дълго време, но слушам от свои колеги, специализанти също по хирургия, какво ми разказват за себе си и самочувствието, което имат от работата си, след това само си избивам комплекс, че съм по-назад от тях.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 4bc3b47405 |
|
1. Може би точно моята препоръка няма да приемеш като валидна, но пускам, пък ти си решавай - гинко билоба. Опитай поне. Има ги на капсули, почети малко за свойствато му и точно защото си с мед. образование, ще разбереш дори по- добре ползите.
А относно самочувствието на колегите, сигурен ли си, че не е прикриване на същите притеснения, които имаш и ти? Просто ти да си откровен, а те не. Иначе би било доста арогантно тяхното имайки в предвид, че още учат...
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 4281f7f704 |
|
3. Здравей и аз съм специализант, първа година но в друга специалност. Искам да ти кажа, че те разбирам прекрасно и това се случва на всички млади колеги като нас. Аз имам друг проблем дълго време като сестра съм работила, на различни места и все така са ми казвали, че се старая, че много си взимам работата присърце, че ме бива и т. н. Но все има някакъв момент, в който много се, притеснявам случва се нещо лошо, бъркам малко карат ми се или забравям нещо несъществено и после много ми тежи, само за това мисля. И се сривам понякога така психически и за пациенти съм плакала че не мога да ги излекувам или че не създавам достатъчно добро впечатление от притеснението си. Та така съм и аз. И си мисля как шефа харесват повече другите колеги дава им докторантури, задачи, а те не са по - добри от мен, просто успяват да замажат положението, лъжат, нямат моето притеснение и успяват да се представят в по - добра светлина. И аз от умора и липса на почивка вече на 6 часов работен ден съм, стоя 8-9 часа и взех много да се уморявам и да изпускам разни неща. Наистина работата и ученето и различно. И аз бях отличен студент, макар и да работех, за всички 6 години имам 5 петици общо, имам успех 5. 95, не ми липсва и опит като сестра, но тази неувереност много ми пречи и нз какво да я правя. Надявам се да съм ти помогнала и да знаеш, че всички сме на това дередже. Ту ще те хвалят, ту ще ти се карат и така израстваме с времето. Други мои приятели, които не са лекари, не разбират това, което говоря и все ми се чудят защо толкова говоря за работа и защо така се впрягам.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: c4e5f24fdd |
|
4. Не знам защо ми изтриха коментата, въпреки, че беше точно по темата, може би заради линка...
Отново пиша, в момента симулациите на хирургия чрез виртуална реалност дават огромни възможности да се упражняваш сам, на спокойствие и с твоя ритъм.
Потърси в интернет фрази от типа "augmented reality surgery simulation, virtual reality in surgical training, surgical metaverse и всякакви подобни.
|
| преди: 1 година, 7 месеца hash: 7af03ab07f |
|
5. Проблема е че не всеки става за учител.
Трябва да се адаптираш към учителя си.
Не, ти не си тъп и некадърен. Учителя ти те мачка.
Бъди хитър и го приемипкато игра.
Не се вземай прекалено на сериозно.
Забавлявай се докато работиш.
Когато те хокат, не се свивай ами реагирай шумно: ей какъв непохватко съм. Накарай лошия учител да му се включи бащинския инстинкт спрямо теб. Така ще вземеш каквото можеш.
Ако се представяш за умен младок пред дъртото ще си навлечеш омраза: ти си млад сигурно хубав а те са дърти. Не бъди съперник а син или братче.
|
| преди: 1 година, 6 месеца hash: 3454e9a69e |
|
6. От автора:
Благодаря на всички за коментарите, помагате ми много!
Иначе за началника си мога да кажа следното - не само, че не е лош хирург и учител, а обратното - изключително умен, сърцат и дълбоко мислещ човек. Много ми се иска да споделя името му, тъй като работи и в някои клонове на хирургията, в които са се заели още много малко други специалисти в страната, и винаги поставя здравето на първо място. Много хока в операционна и извън нея, но е само за добро. И не се оплаквам от това, напротив - радвам се, че се старае да ме направи читав лекар и хирург. Просто на моменти самочувствието ми ме удря много. А и слушам от някои големи частни болници в нашия град специализантите как имат едно яко самочувствие, та даже и изнасят разни статии по конференции и пускат по социалните мрежи винаги нещо, свързано със специалността, а аз сякаш съм някакво първобитно отстрани. Надявам се, че това е само мое лично заблуждение.
Ще опитам със симулатори да понаучавам още.
Към номер 3 - мисля си, че никога с теб няма да се случи да седнем и да си кажем на акъла "мале, ние сме добри доктори", дори и да е факт за други хора около нас. Сещам се как съм си говорил с шефа и ставаше дума за някои операции, които той може, а почти никой друг в града и страната - не. И ме впечатли какво каза той тогава: "И какво като мога да направя например лапароскопска адреналектомия, да не съм нещо специално? Просто съм 1 от 100 хиляди души по света, които го могат. " Това ме е карало да се замислям дали липсата на самочувствието, типично за надутите специализанти, не е ключовият фактор за по-стабилно развитие в бъдеще?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
