 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Кога и как се ориентирахте за своето кариерно развитие
преди: 1 година, 2 месеца, прочетена 902 пъти
Не съм ученичка, вече съм на 37 години, майка на 2 деца и вече се отчайвам, че никога няма да намеря призванието си....
Работя още от 2-ри курс в университета, но смених много поприща през годините. Работила съм какво ли не, но не мога да открия моето си нещо. Започвам нещо, уча за него, работя го 1-2 години, уж тъкмо навляза в материята.... Но в един момент усещам, че ме натоварва и не ми е там мястото, и напускам. Правя рязък завой и се захващам с нещо коренно различно... И така пак 1-2 години.
В началото за мен беше важно основно да печеля добре от работата си и не се замислях дали ми допада. Но с годините разбирам колко е важно да правиш нещо, което ти харесва, защото реално по-голямата част от живота си прекарваме на работа и парите не са всичко.
Лошото е, че не знам къде са ми силните страни, свикнала съм да правя каквото трябва, да мисля рационално и не съм се запитвала какво ми е на сърце. Сега се опитвам да разбера, но не мога, а вече съм бая позакъсняла... Мои набори вече са шефове и взимат луди пари, но са работили много години в една сфера, а аз само ги сменям... И направо ме е срам вече.
Има ли и други неориентирани като мен?
Вие как разбрахте кое е вашето нещо, и кога?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 14b24e836f |
|
1. Здравей, аз съм на 29 години и мога да кажа, че съм точно като теб. Разликата е, че аз знаех какво ми се прави, но поради финансови обстоятелства трябваше да хващам каквото има възможно в момента, докато колегите от университета разчитаха на редовни преводи от родители и си чакаха обявите, за които им е кеф. Сега вече изтървах влака за това, което исках и се убедих и аз като теб, че наистина ако не работиш каквото искаш просто се изцеждаш психически. В момента карам една следдипломна квалификация, защо не прегледаш сайтовете на университетите, предлагат се всякакви и само за 1 година сменяш изцяло специалността си. Гледайки ги може да ти щракне какво точно ти се прави. В България така или иначе трудно се успява кариерно ако не си връзкар, а и отчети факта, че ти си изгубила 4-5 години в гледане на деца, докато колегите ти мъже например са се развивали кариерно през това време. Не се отчайвай, ще дойде и за нас точната работа.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: aabd32f179 |
|
2. С мен беше лесно. Още от малък прекарвах много време пред компютъра в игрички. Един ден пораснах, поумнях и реших, че аз ще създавам игри вместо да ги играя и поне ще правя нещо смислено пред компютъра. И така се ориентирах към ИТ.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: ce9ccd552c |
|
3. Трябва да съм бил на около 3-4 годинки, когато за пръв път съм пожелал какво точно да работя, когато порасна. След осми клас вуйчо ми ме насърчи да продължавам, защото бе впечатлен от творбите ми, а той самият е изобретил всевъзможни механизми и думите му имат покритие. Тогава вече бях твърдо убеден, че наистина ще е само това и нищо друго. В прогимназията и гимназията постоянно рисувах по тетрадки и учебници, поради което учителите ми често ми правеха забележки, а съучениците ми се смееха, че само си губя времето за невъзможни неща и няма да успея. Много съм им признателен за това, защото не подозират каква огромна сила ми вдъхнаха да се боря още повече за своята мечта! В казармата също рисувах в бележници, когато имах свободно време. Така дойде ред всичко да се случи и в действителност, понеже неотлъчно следвах целта си, придобивайки знания и практически умения във вълнуващите ме области от формообразуването и промишлеността. Ако рискуваш, може и да спечелиш! Първите 80% от успеха е да повярваш в собствените си възможности! Останалото е труд и постоянство.
- Кифлоприземител
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 86788143dc |
|
4. Помисли дали проблемът не са били сферите на работа, а самите фирми. Ако фирмата експлоатира служителите, дава им повече задължения, отколкото предполага позицията им, не плаща добре и все мислиш как да си платиш наема, или мениджърът ти не те насочва как да си вършиш новите задачи, това са все причини за голям стрес и да се отвратиш от работата Стресът може да не ти е от задълженията, а от кофти работодател и среда, особено в бг. Поне при мен това беше проблемът.
Аз си работя по специалността, тази година предстои и магистър да завърша по нея, сменяла съм сфери, обаче близки на моята и част от уменията са приложими. Затова аз разбрах какво искам да правя с практиката и най-вече осъзнах, че в една сфера има много професии, които можеш да специализираш. Има си поднаправления. Скоро вече мисля да специализирам, като имам идеи какво. Обаче аз съм на 23г. И имам малък опит - между 2 и 3 години. Но е достатъчно, за да знам, че сферата ми предлага поне едно 6-7 специализирани професии, които имат допирни точки, но във всяка се искат различни технически или лични умения, и задълженията са ми приятни в различна степен за всяка роля. А позицията, която заемам сега е съвкупност от 3-4 такива роли, което ми дава и възможност за разнообразие и да видя кое ми допада истински или пък да стана един проджект мениджър след време. И да, знам, че работата пак е много, ама поне ми плащат, повече от това, което всички други ми предлагаха(където пак биха ме изцеждали :д) и най-важното си трупам уменията и специализирам в добра ниша, моята професия не толкова, колкото сферата на фирмата, в която работя е добра и специфична. И точно заради това е голяма възможност за развитие. Хем опит по специалността, хем и уча спецификите на бизнеса им. Големи пари не търся, стига ми, че си плащам наема, не пестя от ток и парно, и ще имам пари за море, и че виждам перспектива след 5 години да изкарвам добри пари и може би да си купя жилище сама, с много труд и отговорности, и 30години кредит(нашите нито имат пари, нито пък искам нещо от тях), но пък с честен труд. Няма 2 хубави все пак... На някои хора може им се струват малки целите ми, на други прекалено големи, ама поне не живея, за да си купя най-новия айфон и да си напомпам джуките(жена съм).
Стискам палци да намериш скоро работа, която да те удовлетворява и най-важното да си намериш дългосрочна цел за постигане. Нататък ще се наредят нещата, а парите ще дойдат с времето, ако си упорита и се учиш от грешките си.
|
| преди: 1 година, 2 месеца hash: 47f58dde32 |
|
5. Чичо Кифльо, още малко и ще кажеш, че на 4 месеца вече си знаел-какъв ще бъдеш, като пораснеш, ха ха.
|
...
| преди: 1 година, 2 месеца hash: bbed030219 |
|
6. Записах специалност, която уж ми харесваше. На 2-3 година покрай изживяванията в университета и стажовете, установих, че е много зле положението и като хора, и като заплащане. Ходих в чужбина на гурбет, установих че да си мияч на чинии също не е голям кеф, върнах се, налегнах си парцалите и завърших. Почнах работа, после пак 1-2 заспали години, смених 2-3 работодателя, видях че навсякъде е горе-долу еднакво зле, просто има места които са много зле и такива, които са по-малко зле, и ми се върна хъса да драпам за нещо по-добро. Главният фактор е, че вече съм хвърлил едни десет години в тази специалност и няма смисъл да се преориентирам тепърва. Ако бях пак на 18, веднагически бих се хванал в нещо друго.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
