Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Уцелила си кофти производство. Насочи се към металорежещи машини с ЦПУ. Там може да си отново машинен оператор, ще натискаш едно зелено копче и ще мериш готовите детайли с шублер и микрометър. Не е сложно ще се научиш. Говоря за струг с цпу или фреза с цпу. Не знам от кой град си, но търси в нета. Има обяви от типа “търсим машинен оператор на струг/фреза с цпу”. Има детайли, които докато се произведат минават 20-30 минути. Има и такива който и за 1-2 минути са готови. Работата ще е на 3 смени по 8 часа или дневна смяна. В момента ти по-скоро си опаковчик, отколкото машинен оператор. После записваш “Компютърни технологии в машиностроенето” и ставаш техноложка и чертаеш и пишеш програми за тези машини с ЦПУ на компютър. Успех.

М30

7.   Работа в производството - за всеки ли е?

Естествено, че не е за всеки!
Това е тежка и трудна работа.

Но виж сега, авторке, човек като иска да има хубава(за него) работа - полага усилия да се квалифицира в тази област!

Давам ти пример: моя близка(Бог да я прости) винаги, още от дете е искала да бъде учителка. Завършила е такова средно специално училище(тогава е имало такива) и цял живот(до пенсия) работеше като начална учителка и като цяло беше много щастлива и доволна от работата си...

Така, че и ти - помисли в какво си добра, какво ти се отдава, какво искаш да правиш? - и започни съответните курсове или да следваш(висше образование).

Друг вариант за теб(като жена) е да си намериш добър и свестен мъж, който има заплата над-средната и може да те издържа, докато учиш...

8.   Здравей работил съм машинен оператор(стругар), но е тежка работа като цяло аз бях 1 и 2 смяна на 8 часа, но събота и неделя се почиваше. Не е много тежка работа

9.   5, няма да забравя такива реплики. Защото има хора, които работят в някое магазинче, или нещо друго, и по цял ден имат време да си чатят и т. н. Съвсем не е нормално, нито е естествено, 12 часа да бързаш и да ти е напрегнато нон стоп. Едно е на моменти да ти е напрегнато, но да имаш време за отдих и да имаш разнообразие, съвсем друго - 12 часа непрекъснато да ти е тежко и трудно.
Не, не работя в чужбина.

От авторката

11.   Ами хвани се и ти на работа в магазинче и си чати по цял ден, какво те спира?
от 5

12.   Абсолютно не е за всеки, има и огромна разлика от производство до производство. Зарязвай я тази работа, то звучи като робство. Като бях студент работих нещо подобно, на автомати за филтри за цигари, на две минути излиза кашон, нощни на корем, още повече ти КИ момиче, явно и младо.

14.   Естествено, че не е за всеки. За нискоквалифицираните длъжности битува едно много грешно пдедположение - че понеже всеки може да ги върши и са достъпни, това ги прави лесни. Това е вярно само на теория. При нас примерно (също работя 2-на-2 12-часови смени в производство) са идвали хора с всякакъв imaginable background, и са напускали не след дълго, защото работата не им понася физически или психологически. Много зависи и в какъв колектив ще попаднеш - аз като мъж вече избягвам female доминирани позиции, защото рано или късно, драмите и сплетните (или потенциала на колежките ти да създават такива) ще засегнат и теб. Не, че и при мъжете ги няма подобни истории, но поне с тях мога да постигна дистанциране, защото повечето male доминирани позиции по производствата са предимно индивидуално базирани, докато с жени ще работиш почти или изцяло само "на лента", каквото и да означава това в контекст.

По общ съвет от мен, насочи се към съвсем друг тип работа. По производствата работят достатъчно много примитиви с ниска емоционална интелигентност от всеки пол, и като нищо ще те нагрубяват и ще ти вгорчават живота за най-малките (често недоразбрани от тях самите) поводи. Просто такава е работата, с ниски входни изисквания и несъществуващ филтър за екипни и междуличностни умения.

15.   Поета го е казал: "Завод, над него облаци от дим, народа прост, живота тежък, скучен, живот без маска и без грим, озъбено свирепо куче. "

16.   От авторката

Благодаря на всички за коментарите! В последната нощ получих нервен срив и плаках дълго време и не можех да се успокоя, и съм взела решение утре още в началото на дневната смяна да кажа на началничката, че искам да ме освободи възможно най-скоро. Има много злоба към мен от жените, доста от тях не се държат добре с мен, дори не ме поздравяват като ги поздравя аз, сядат и помагат на други колежки, а мен не могат да ме дишат без никаква причина. Началничката дори беше направила съвещание за това, но нищо не се промени. Много интригантски и злобен и отвратителен колектив. Както и да е, не мога да им търпя по 12 часа вечно по някой грозен, злобен поглед вперен в мен. Не мога 12 часа да бързам и да се бъхтя като куче, а накрая на фиша ми пише - 1000 лв. И през това време другите си седнали покрай мен и си зяпат телефоните. Аз да не съм малоумна. Утре казвам на началничката. Това нещо не ми се отразява добре психически!

17.   14, а ти защо го работиш това, ако изглеждаш разсъдлив и адекватен?

18.   @17 това не е мястото на което да излагам цялата си история, но да кажем, че от 2017-та насам имам предимно негативни преживявания и то много често базирани на недоказани твърдения, които отправят жени / момичета. Докато бях в университета, две момичета ме обвиниха, че съм крил информация от курса при положение, че те се бяха самоназначили за отговорници (макар че всеки университет разполага с такива, част от администрацията, точно с цел да бъдат предотвратени подобни ситуации). Справях се добре, но омерзен и вбесен от цялата ситуация и нежеланието на преподавателите - които решиха да вземат страни в този конфликт - да анализират ситуацията обективно, напуснах не след дълго и си намерих високоплатена работа в производство (да, възможно е) и единствено със средно-специално образование. Технически погледнато, все още мога да завърша ако пожелая, но след цялото това опетняване и първосигналост от хора чието IQ е уж по-високо от това на повечето хора, отвратих се достатъчно от системата за да се махна перманентно.

На последната ми работа (отново в завод) приготвях заготовки по-рано за да може екипите да имат артикули с които да започват, но отказвах да върша работата на още 2-3 души, които явно са сметнали че понеже съм мъж, трябва да прехвърлят цялата си допълнителна работа на мен. Резултатът беше пълна gaslighting сесия в която ми бе казано, че никога не съм помагал на никого, а отделно от това трябваше да търпя и злобните натъртвания на някои от по-старите колежки, които решиха да пренесат своята ненавист в областта на личните нападки. Стигна се да smear campaign, отчуждение (успяха да настроят една моя позната дори! ) и в крайна сметка сметнах, че нямам желание да се разправям с подобни индивиди full-time. И без друго сега работя за 2x по-висока заплата и приключвам с работната седмица в значително по-кратък срок.

Омръзна ми всеки да ме обвинява в каквото му скимне и хората да му вярват без никакви доказателства. В обществото, много често това е достатъчно - едно добре насочено обвинение и репутацията ти е срината въпреки всичкo, което си правил. Затова и през последните няколго години съм редуцирал социалното си участие почти до минимум, и като цяло избягвам социализацията, хората са оскотяли до невиждани нива, и допускат винаги най-лошото за останалите. Но все пак исках да споделя своя опит с авторката, за да е наясно, че производството в крайна сметка е dead-end капан, който ще напусне много късно (ако реши да остане в нея) и с много горчивина, само за да живее 3-4 години с мижава пенсия (вероятно) и кофти здравословно състояние.

19.   Не. Не е и работа за жена. Може да се върши, но не е желателно.
Търси си смесени колективи. В изцяло женските е пълен змиярник.

20.   От авторката до 19

Така е. С изключение на 3-4 жени отношението на всички е под всякаква критика към мен. Тъй като аз съм най-младата. Гледат ме все едно съм им откраднала мъжа. С открита неприязън, а аз винаги се държа мило и любезно с всички, а те не могат да ме траят. Ние сме само жени, но има няколко мъже - общи работници и мисля, а и дочух, че някои колежки имат сексуална връзка с тях. А те ми обръщаха внимание, и според един друг колега затова са се настроили някои жени толкова срещу мен. Аз пък се влюбих в настройчика, който е доста по-възрастен от мен и е семеен, и там стана една... И заради него не искам да ходя повече.
Съгласна съм, че това не е естествена и нормална работа за жена. След 2 часа ми започва смяната и нямам търпение да кажа на началничката да ме освободи. Притеснява ме, че сега е месецът на отпуските и от днес 2 колежки са в отпуск, и може да не ме освободи. Последният път като бях изпаднала в паника, защото се затрупвах и никой не ми помагаше и я помолих да ме освободи, ме изгледа абсурдно и каза: "Как ще те освободя, нямам хора. Кой ще кара тези машини! " Все пак аз още съм в пробен период и мога да напусна по всяко време, и това че няма хора не е мой проблем. А те дори не търсеха хора, когато започнах, просто шефката каза, че съм ѝ симпатична и затова, че съм младо момиче и в нужда, ще ми даде шанс. Така че... Не знам какво да правя.

21.   Абе, как какво - търси шефа, заведи го на чалга-дискотека, след това го яхни, че да му се завие свят, оттам почвай сексуална връзка с него с цел неговия развод и поемане на попечителството над тебе, ти фейсбук и инстаграм нямаш ли, та да видиш какво трябва да се прави в България при ситуации като твоята?

22.   Авторката е.

Вчера разговарях с главната началничка, и трябва да работя до края на месеца, и тогава ще ме освободи. (Въпреки, че съм в шестмесечен изпитателен срок и не знам дали е законно да ми искат предизвестие, а не трябва да ме освободят веднага) Тя се държа абсолютно нагло и брутално с мен, минавайки всякакви граници на селянията и допустимия тон, включително реплики: "Ако ти бях майка щях да стана и да ти зашлевя два шамара. "; "И като напуснеш къде ще отидеш? ! Пак ще чакаш майка ти да то даде 5 лева. "; "Много добре знам какво бъдеще те очаква, където и да отидеш. "; "(смеейки се подигравателно и снизходително) И като отидеш в друг град, кой ще ти плаща наема там? ! " и ми внуши, че няма къде другаде да отида, а аз съм млада, интелигентна, имам външен вид, дори колегите ми го казаха, че мога да си намеря работа. Даваше ми за пример дъщеря си колко е успешна и оправна, а аз един вид какъв провал съм, нагрубяваше ме и се държеше много непрофесионално. Даваше ми за пример как наемала 18-годишни момичета и те се справяли, и като ѝ казах, че е имало и страшно много хора, които са напускали още в средата на смяната и са се отказвали, я усетих как се подразни. Отвратена съм и възмутена от отношението ѝ, и още повече ми се затвърди желанието да се махна.
ВИЕ КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ТОВА? !? Допустимо ли е!?

23.   Явно си позволява да говори така с теб, защото вижда, че имаш ниско самочувствие. Ти пусна ли си официално молбата до ЧР? Ако не искаш да си изработваш предизвестиео казваш им да ти прекратят договора веднага по взаимно съгласие или ще си пуснеш болничен до края на предизвестието. Такива селяни заслужават да им се отвръща със същите селски, гнусни номера. Здравето ти и личното ти благополучие трябва да са ти приоритет.

24.   22, авторке, никак не е нормално за цивилизования свят, но за нашата страна е. Гледат да те задържат до края на месеца, за да изкараш отпускарския сезон.
Кажеш ли, че искаш да напускаш някъде се почва едно гледане на кръв, едни подпитвания къде ще ходиш, за колко пари. Почва се едно клюкарене, завист. Българинът няма тая култура на работа, която сигурно съществува в други страни. Задължително трябва да се напуска с лошо, скарани с всички там. Няма го вариантът, в който просто си пожелавате успех.
Не се занимавай със свалки на работното място и любовни многоъгълници. Там си да работиш.

25.   Не, не е допустимо, но от позицията на "началника" що да не си избърше комплексите с теб.
Като ще и тръгваш вече, и кажи, че за разлика от нея не смяташ да гниеш там където гние тя, защото си по-способна от нея. А за шамарите и кажи, че ти не би и отговорила, не удряш пребит от живота хора.
Тя си го знае, де, затова е такава злъчна с теб.

26.   Прочети си трудовия договор, там пише какво е допустимо и какво не.

27.   24. Май никога не сте работил в чуждоезична среда и си вървите по инерцията на чуждопоклонничеството и нихилизма....

Нито България е такава дупка, каквато някои хора се опитват да изкарат, подучени от наследниците на ДС, нито в чужбина всичко е цветя и рози....

28.   Всяка работа е тежка. Лесно няма никъде. Където и да започнеш, каквото и да правиш, умората си е умора.

Има едно "но", обаче. И това е отношението, което поне в България липсва и заедно с длъжностната характеристика за позицията, би трябвало да се изяснява и припомня. Много хора нито се държат колегиално с останалите, нито като началници могат да са за пример. Интриги, скандали, саботажи, простотия - колкото и каквато искаш. И в производство, и при интелектуален труд, и със средно образование, и от "доктори". Романи мога да напиша по темата...

А от това страда работата и никой, в крайна сметка, нищо няма да спечели.

Авторката само заради посочените реплики би трябвало да си е заминала отдавна. Чуждият труд трябва да се цени, хората трябва да се уважават. Това е. Лошото е, че наистина са много малко местата, където това не се допуска, а сметките и оцеляването на хората не търпят да си много горд. И се разболяваш накрая - не от самите задължения, а от такива изяви.

А и работата изглежда много тежка, защото на много места наемат минимум брой хора с очакване за максимум резултати. А ти робот не си. А имаш и личен живот.

Омагьосан кръг - това е да си служител в България.

29.   27, чуждоезична страна с българи, или с чужденци? Разликата е от небето до земята. Работя за чужденци, ама тук. Колеги българи. Ами, честно казано, по-добро отношение не съм срещала от работодател и тамошните колеги. Няма крещене, няма обиди и унижения. Нашите се знаем що за стока сме.
Дай пример за зли колеги и работодатели чужденци. За български може да се изпишат няколко тома.

30.   27. чужденци. Аз съм с австрийско гражданство, работя в австрийски фирми в Австрия и основно с австрийци. Да разказвам ли как попаднах на изцяло австрийска фирма във Виена, в която ме вкараха в една стая и ме караха да подписвам за добрволно освобождаване по взаимно съгласие, точно както са ми разказвали, че правят в България, и то след като им построих новия проект, понеже съм с две специалности - техническа и бизнес, и вече нямаха нужда от мене? Да разправям ли как шефът ми не правеше разлика, говорим за оперативен ръководител, не за висше ръководство, между IP и MAC адрес, или как обявите, които гледате в сайтовете за работа са по-малко 50% от реалните, защото се разпределят на познати чрез познати, а за витамин F, както му казваме тука, да казвам ли? Витамин Freund, може и К-Kontakte, по едно време тоя проект беше взел да се изплъзва поради некадърността на един от многото Флориановци, който говореше пълни небивалици на срещите с възложителите, и отидох, по тукашному, да се оплача на техническия директор, а той ми каза - "еми, дали са ми грешното име! "... А за това, че могат да те освободят по време на болничен, или без предизвестие в края на всеки месец? В България не знам точно какво е и какво очаквате да бъде, но това отгоре не са измислици, нито са единствени случаи, просто хората си мълчат за тия неща, a изглежда православната школовка не дава мира в България да се мълчи за такива неща. В България ревете, че трябвало да ви назначават на мизерни заплати за стажове, ама знаете ли колко се взима на един стаж в Австрия, защото със сигурно Е ПОД минималната заплата за страната и законът НЕ поставя условие за минимално заплащане за стаж, и туко що погледнах, че са ги увеличили малко за 2024 на 518, 44 евро gerinfügig... a за колегите... получавал пратка от амазон - трябвало да си седи днеска вкъщи, защото... и се почват едни тактични обяснения... Christian се казва момчето, или кучето му било болно и няма как - ще отсъства днеска, ама какво му е на кучето - ами, разстройство има. А в петък сутрин, ако се е случило четвъртък да е бил празник, събиране... ами не ги чакайте - всичките са болни, или към 9, 30-10, 00 ще дойдат за два часа и толкоз. Да не говорим какво става, ако се отвори позиция за началник, или започнеш да вършиш хубава работа, чрез която го засенчваш там някой. Мястото му веднага лъсва като излишно и никой няма да се церемони да му плащат заплатата, ако не е точно необходим, точно до 2 седмици ще изхвърчи. Така че колегите ви ще акат докато седите пред вентилатора по начини, по които трудно можете да си представите. Такива, че да не можете да предявите някакъв иск. Не са малко случаите в които и самият работодател ще се опита да ви пусне някакъв иск, дали с право, дали без - интереси са това, знае се че законът работи - ами всеки си се опитва за неговото си. Без Rechtsschutzversicherung или лична гражданска отговорност, човек е за наникъде и всички имаме - не се знае кой ще се опита да го съди за нещо. Това в България сигурно е екзотика - и застраховката и работодателят да те съди (и то много често успешно! )

не забравяйте, че през това време източноевропейските клонове на тези фирми, са основните производители на самите стоки, в които се състои добавената стойност.

та, аз в България не знам точно как е вече, но тези горните неща не си ги измислям и още много мога да добавя. Затова си мисля, че не е безкрайно лошо, както го описвате повечето, както казах - мисля си, че нито в България е толкова лошо, нито на Запад е цветя и рози.

31.   30, с Google ли го преведе това?

32.   30 и в БГ и навън добре са връзкарите и женените за шефовете и шефките. Намери си работа с жена шеф и се ожени за нея.

33.   Авторката е.

Още 4 смени и никога няма да ги видя тия хора повече. Все повече си мисля, че тези хора, които са в това предприятие от 15-20 години, не са добре психически и вече са озлобени изпържени психопати, и освен това злобеят, че съм по-млада и имам шанс за промяна, докато те - едва ли. Запознах се с един човек по интернет, и той ми каза - "Знаеш перфектно английски, интелигентна си, какво правиш в тоя завод. " И ми прати курсове, които да изкарам. А тия изроди се опитват да ми внушат, че едва ли не няма къде да отида и съм опряла до техния завод. Да работя като хамалин и като общ работник. Защото това не е работа за машинен оператор, а нещо средно между общак и пълна лудница. В последната смяна ми дадоха да съм на лазера, а не на машини - супер сладка и лека, спокойна работа, нищо общо с това да ставаш на парцал с по 6-7 машини. Викам си - "Можело значи". И си мислят, че ще се вържа и заради това ще остана. И от утре пак на машините и във всяка почивка да ми се затрупват кутиите, които да трябва да чистя от леяци и да получавам нервен срив по 10 пъти на смяна. А като си на лазера, има в почивката кой да те сменя и няма нищо общо. А колектива го ненавиждам и мразя вече, като почнем от общите работници и машинните операторки до управлението и всички. Непоносими болни мозъци са всички. И ако ей сега в нощната смяна пак тръгнат да ме агитират да оставам ще ги сиктирдосам. Те ми се подиграват в очите и ги виждам как ми клюкарят зад гърба, много се загрижили да остана. Просто ги е яд, че те нямат друг избор - или там, или в другия завод където гърми и хората горят - а аз мога да отида на безброй места. Даже ще излъжа началничката, че съм си намерила друга работа, за да не ме дразни с приказки и внушения, как нищо няма да стане от мен и няма да се оправя.

34.   от 7

Авторке, недей да се поддаваш на гняв и омраза - това са демонски(дяволски) неща!

И никога не използвай лъжи, и лоши думи за хората, дори и мислено!

Ясно е, че си се изнервила и си преживяла и нервни кризи, но в живота на човека има много по тежки събития, трудности, проблеми и катаклизми от твоята ситуация!

Аз съм бил две години в казарма, където почти всеки ден беше кошмар и не съм умрял от това, и не съм обиждал или мразил никого!

Има хора инвалиди - без ръце и крака, тежко болни, неподвижни хора на легло... Я си представи да си на тяхно място!

А ти си млада, здрава и права жена - затова се стегни и престани да се оплакваш!

И аз работя сред жени в прозводство, но всички ме уважават и се държат добре с мен, защото и аз се държа добре с всеки човек, добронамерен съм, помагам и съм съпричастен към проблемите им.

Прочети пак първия ми коментар под номер 7 и се замисли над тия неща и следвай съветите ми!

И запомни от мен - винаги бъди добра, отзивчива, добронамерена, жервтоготовна, любвеобвилна към хората и ще получиш подобно отношение и от тях!

А иначе, ако продължиш с гнева, недоволството и омразата - където и да отидеш - ще предзивикваш подобно отношение както тук!

35.   34, Ооо, я не ми чети конско и ти. Не можеш да контролираш хората и да ги променяш и да им казваш как да реагират и как да се държат и какво да говорят, нито какви да бъдат. Българите не се научихте да си гледате работата и да спрете да казвате на хората какво да правят и какви да (не) бъдат.

Авторката

36.   34, А с теб се държат добре жените, защото си мъж. Бъди симпатично и най-младото момиче, на което т*пкачите им НЕ ПО НЕГОВА ВИНА обръщат внимание, и да ги дразниш просто със самото си съществуване, да видим дали доброто и мило отношение ще ти помогнат и няма да те мразят още повече и заради него. Кой ти каза, че аз не се държа любезно, мило и добре с всички? ! Те са недоволните, гневните и мразещите! Сравнява себе си с младо момиче - с него как се били държали колежките му. Има ли мислещи хора изобщо? !?

37.   Авторке, по-горе писа и друго: "Аз пък се влюбих в настройчика, който е доста по-възрастен от мен и е семеен, и там стана една... " - май не е само защото си млада и симпатична, а и защото си позволяваш и други отношения на работното място, и то с женен колега. А работиш там само от месец :-)'
Както и да е, търси си нова работа и гледай там да не си вадиш друго, защото ще си вадиш хляба.

38.   Как може да кажеш: "И аз работя в женски колектив" и да сравняваш с теб как се държали колежките ти, при положение че си мъж, и сравняваш себе си с младо момиче!? Изобщо мислиш ли ти? ! Че и намекваш моето отношение какво било, аз каква съм била. Моето отношение към всички винаги е било мило, любезно, колегиално и възпитано и се държа приятелски с всички. Те са грубите, невъзпитаните и мразещите. Ще обвинява мен. На това му се вика VICTIM BLAMING. 0 емоционална интелигентност. Щом говориш за "дяволски неща" ми е ясно какъв си и не ме учудва.

39.   34, държат се добре, защото си мъж и се ухажвате.
В женските колективи е ад. Жените завиждат, клюкарят и интригантстват.

40.   37, те си ги позволяват и цялото предприятие прилича на индийски сериал. Аз с този човек съм общувала единствено извън работно време, на работа сме били само на "Добър ден". За разлика от много други колеги, които флиртуват и какво ли още не правят на работа. Пак говориш без да знаеш. Прочети коментар 39. Вика: "И аз работя в женски колектив". Ти си мъж! Къде сравняваш себе си с момиче в женски колектив. Хора с 0 мисъл седнали да поучават и да раздават акъли, че и да обсъждат тук.

41.   ... " На това му се вика VICTIM BLAMING. "...

Няма страшно, за абсолютно всичко, което се нуждае от мислене извън шаблона, съпричастност и съчувствие (емпатия), ще се намери подходящ етикет, само и само общуването и разбирането на другия на по-дълбоко ниво от животинското да бъде блокирано.... а после хората не били лесно манипулируеми... ха-ха-ха!!!

това пък се нарича "поставяне на етикети", не знам как е на английски...

от един случаен...