 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Яд ли ви е че не сте се развили както ви се иска?
преди: 9 дни, 21 часа, прочетена 537 пъти
Здравейте,
Провокира ме един подкаст за успели българи. В най-новия епизод гостуваше създателя на голям български сайт.
Нека не се лъжем. Има наистина успели честно българи. Малко са, но ги има.
Та, седя и го слушам този човек.
Хвана ме срам от себе си, не толкова че е успял много повече от мен, а че сякаш като мислене и възприятие той е цяла Вселена над мен.
Предполагам, че някъде в ранните години на човек се предопределя пътя му дали ще прави големи неща или ще бъде средностатистически човек.
Хвана ме яд на мене си, че нямам такова мислене.
Имам фирма, имам обороти, занимавам се със знания, но въпреки това съм песъчинка до мисленето на такива успели хора.
Та вие чувствате ли се кофти понякога, че не растете така както ви се иска?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 дни, 7 часа hash: bced48f321 |
|
1. Не, няма нужда от завист. За някои успехът се измерва в пари, или в обществено признание, а за някои е в това да имат щастливо семейство. Стига да си удовлетворен от живота си, ти давам разрешение да се чувстваш успял.
|
| преди: 9 дни, 6 часа hash: bf5968eb4e |
|
2. Не ме е яд за нищо, което съм направила. Не съм наблягала на ученето на езици в училище, но го правя сега. Понякога трябва да направиш крачка назад, за да се засилиш и да тръгнеш напред. Докато не те положат в ковчега надежда има. Много хора по света са станали милионери след 50-те. Не виждам смисъл в забатачването в черни мисли и как животът ми е минал без да съм направила нищо, при положение че съм в началото на 30-те и животът е пред мен. Мързелувала съм и не съжалявам, защото по онова време ми е било готино да мързелувам и да си гледам филми по цял ден. Късно ми дойде акълът, но важното е че дойде. Важно ми е че днес намирам време за развитие и хубавото предстои. А не всеки мечтае да е бизнесмен. Да работиш за друг си има своите предимства.
|
| преди: 9 дни, 5 часа hash: 08499bba96 |
|
3. Що ги усложнявате ненужно нещата. 90% от успеха е късмет. Останалите 10% е упоритост да търсиш късмета, независимо от предни провали. Явно на теб не ти достига упоритост.
|
| преди: 8 дни, 21 часа hash: 0e1b469470 |
|
4. Чудесно е, че си се почувствал така, това значи, че можеш да надграждаш. Много хора не могат, първо да усетят и приемат, че имат много за учене, а това малко хора го приемат и признават.
Глупците обикновено реагират със злостно налагане на празните от съдържание няколко думички в речниците си.
|
| преди: 8 дни, 13 часа hash: 361f9d37f1 |
|
5. Да, чувствам се кофти, но ако не се бях задържала на държавната работа, надали щях да си позволя майчинство и дете под 30-те ми години и в личен план нямаше да съм удовлетворена. Та за мен е много по-важно, че си родих детенце, моя сбъдната мечта, въпреки че не се реализирах. Имам съученички реализираха се за добри пари в работата, обаче сега на по 33 нямат нито приятел, нито дете: не че не искат. Няма нищо лошо да се роди по-късно, но по-рано силите са други, неособено когато едно дете почне да търчи и около 3 трябва да тичаш след него. Така че: в работата не съм удовлетворена, но в личния живот съм.
|
...
| преди: 8 дни, 10 часа hash: 90e1a21e99 |
|
6. От автора:
Мисля че не ме разбрахте.
Не става въпрос за парите които такива хора изкарват, а за разликата в качеството на мислене/разсъждаване между нас и тях.
С други думи, всеки един от нас може да си мисли че в някаква степен е интелигентен по скалата, но като застанеш до някой такъв виждаш че при тях дефиницията за познание е на съвсем друго ниво. Съвсем друг мащаб.
|
| преди: 7 дни, 6 часа hash: 11d958efcd |
|
8. По някога ме е яд, но всяко нещо е с времето си, когато си избирах професията бях на 18 и си нямах идея какво ще ми харесва и какво не, а и нямаше кой да ми каже. Със сегашната ми професия си докарвам стабилни и добри доходи и гледам да се развивам в това което ми е интересно
|
| преди: 6 дни, 21 часа hash: 8b12d102c1 |
|
9. Да, яд ме е много и не се побирам в кожата си.... няма да изпадам в детайли сзащото много от сивия сектор ще бъдат засегнати
|
| преди: 6 дни, 9 часа hash: a4b8d8b1f2 |
|
10. Да, яд ме е, аз те разбрах, и мисля, че тези хора успяват, защото имат духовна чистота, която е много трудна за постигане. Гледала съм такива интервюта, хора, които са успели в нещо, което им е абсолютна страст, и когато разказват, сякаш отраз са им се подредили външните обстоятелства. А знаем че без външните обстоятелства, ти и всичко да си направил, то е безполезно. В тази връзка, вярвам и в Бог, само че не знам каква е рецептата да постигнеш точно този вътрешен мир, който те въоражава да постигнеш нещо необикновено.
Ако си наблюдавал и ти, тези хора наистина са много смирени, и излъчват някаква специфична топлина. Те са и много умни, но не са се възгордяли от този факт. Това мисля че е много мноого трудно за постигане, реално маса успешни хора се представляват за смирени (за да сложат маската на филантропи в обществото), но реално не са. Но не коментирам тях, става въпрос за хората, които и ти си описал в темата.
Най-вероятно не е необходимо всеки един индивид да е направил нещо уау за обществото. Затова няма как да се случи на всеки. Да, по принцип аз също бих искала да съм направила нещо впечатляващо, но не съм. Затова ме е яд. Както и теб. Но виждаш ли, там е проблемът. Нас ни е е яд. А не трябва. Ядът не е онази светлина, за която говоря. Той разяжда. Не мисля че тези успели хора са имали яд, или ако са, то са го преодолели. С яд не става.
Ако наистина имаш много силно вътрешно желание да си един от малкото, които са направили нещо впечатляващо в този мръсен свят, моли Бог да ти даде разбиране, да благослови талантите ти, и прочие. Обаче целта ти не трябва да е личностно удовлетворяване, а истинско желание да направиш нещо за другите.
Аз също никога не можах да се примиря с посредственост. Ето сам виждаш, хората не са съвсем разбрали темата ти. Те споделят други истории, за това че една жена е станала майка и не е осъществила кариерата си и тн. Да, тя по друг начин е направила нещо голямо, отгледала е дете. Но темата мисля че е за хора, които са оставили отпечатък в историята с новаторското си мислене, повлияли са положително на други хора, и тн.
И по последната ти мисъл, не мисля че е свързано с нещо още от детството обаче. Да, има такива филми, за разни хора, които още от деца имат някаква страст и прочие, но има хора, които първо са правили нещо друго (като обикновен служител), и след това на стари години, правят нещо голямо. Те имат два основни етапа в живота си, първият на обикновения, посредствен работник, и втория на онзи, който е избягал от матрицата, и е направил нещо изключително.
|
| преди: 4 дни, 17 часа hash: 4753cda7fb |
|
11. Не, не се чувствам така. В моята сфера има много по-успели, дори такива, на чието място бих искала да съм чисто професионално. Но аз не искам да се сравнявам с другите. Второ- обичам да се сравнявам със себе си в миналото- откъде тръгнах някога и къде съм сега. А съм на място, което ми харесва и за някои съм постигнала много.
Да видя как не съм спирала да се развивам, да добавям нови умения и да постигам целите си.
Да се обърнеш назад и да видиш какъв път си извървял за мен е най-ценно. И ако си вървял все напред- вече е безценно!
Това е успехът за мен- личният път до него, а не сравнението с някой друг.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
