Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Приложи бюджетен живот, това е решението, така винаги ще имаш пари и ще ти е добро ежедневието.

7.   Извинявай, само да попитам- ти каква точно професия имаш?
Ако си семейно ориентирана какво ти пука какво точно ще работиш? Гледай да си вадиш парички на що- годе хубаво място, какви са тия драми?

8.   Много е гадно, че трябва да се работи до пенсия. Аз съм от хората обичащи работата си, но вече 12 г ми е по омръзнала. Сега съм в отпуск и ми е много добре да не работя за малко. Една жена вкъщи има много работа. Аз нямам мъж, който ме подкрепя финансово и няма как.
Успех

9.   Щом не ти се прави нищо, значи си в депресия.

10.   Попаднала си в някаква дупка. Човек трябва да има цели и да бачка здраво, за да ги постигне. Има хора, които изкарват пари, за да си купят апартамент, други за да си купят кола, трети за да инвестират. Щом искаш дечица поработи, за да си осигуриш право на майчинство поне за две години. През това време много неща ще се променят към по-добро. Успех.

11.   Щом е така - създавайте семейство с приятеля си и сключвайте брак(и църковен също, за да има Божие благословение над семейството ви) и действайте по въпроса с децата.

И, ако станеш майка, дай Боже, тогава вече ще видиш нещата от друг ъгъл и ще прецениш дали да имате много деца, и да се посветиш изцяло на раждането и отглеждането на децата си(което е спасително за жената). И да ги възпиташ като добри, свестни и благочестиви хора - което е велико нещо!

И малко се замисли повечко за духовните неща в живота и за Бога, защото те са много по-важни от материалните!

14.   Спри с тия простотии и се захвани с нещо физическо. Например земеделие. Иначе тая простотия с фалшивото образование в чужбина ви прави на маймуни.

15.   Тя работата по принцип си е безсмислено и дори вредно занимание, но парите не растат по дърветата за жалост. В крайна сметка този мъж днес е с теб, утре няма да е, трябва да си имаш собствени приходи и някакви умения, които са търсени на трудовия пазар. Другият вариант е да се поддържаш ама наистина добре и да се пласираш на богат мъж и да му родиш деца. Но дори тогава не ти е сигурно нищо, защото момента, в който те разлюби - увисваш. На децата е длъжен да плаща издръжка, на теб не. Ако е умен, няма да сключи брак и ти оставаш с пръст в устата.

И на мен не ми е приятно да работя, просто трябва да оставим детинските илюзии, че светът е устроен така, че да ни е добре. Жените и без това сте скарани с реалността, ясно ми е, че е трудно за преглъщане, но някои неща са неизбежни.

16.   Малкият град те убива. Не смятам, че някой от коментиращите изобщо разбира какво искаш да кажеш. Отказала си се от мечтите ти заради мъжа до теб, но сега не си удовлетворена. И пет деца да имате, ще продължиш да се чувстваш така, защото не ти се живее в малкото градче, където нямаш опции да правиш това, което искаш. Всички съвети да си правите бебе и пр. бих ги прескочила. Според мен оставяй този мъж и си реализирай мечтите. След време ще съжаляваш за пропилените години и липсата на професионална реализация заради него.

17.   Няма по-гадна и по-трудна работа от майчинството
Търси си работа по специалността или емигрирай в чужбина

18.   Здравей! И аз съм съм със сходна на твоята професия, имах много голямо желание, да се реализирам в сферата на репродруктивните технологии, но в действителност е много трудно, да се започне кариера в тази сфера, ако не си в София. Та леко се примирих с първоначалната ми мечта и по стечения на обстоятелствата започнах работа в клинична лаборатория, та вече 5та година. Харесва ми донякъде, но не изпитвам пълно удовлетворение от мястото, особено и като нямаме достатъчно финансов стимул. Но в крайна сметка, сметките вървят и трябва да се работи нещо, не пречи паралелно да следиш какво е положението на пазара. Успех ти желая!

19.   От авторката:

Благодаря за перспективите на всички. Ще отговоря на някои, за които имам какво да кажа.

1: Наясно съм, че работата няма как винаги да е удоволствие. Но ако никога не е, е убийствено. Преди съм имала възможност да работя неща, които макар и временно са ме вдъхновявали и мотивирали. Явно, вече нямам достатъчно късмет да намеря такава възможност, обаче ми безумно трудно да се мотивирам да правя нещо, което не ми е интересно и в което не виждам смисъл. Благодарна съм, че имам възможност да оцелявам, ако нямах избор, заради финансов натиск, може би парите сами по себе си щяха да са достатъчен мотиватор. Досега никога не са били. Иначе, съм съгласна, че да не правя нищо е най-безсмисленото нещо, това ми помага като мисъл. Продължавам да се опитвам.

5: Това ми е мечтата, но не съм намерила такъв занаят.

6: Животът ми е бюджетен, за себе си почти не харча. Но като се появят деца ще е сложно.

14: Харесва ми като идеал да се занимавам със земеделие, но от опита ми до момента ми се струва, че на практика не ставам за това, поне не да ми е основното занимание. Изпитвам уважение към хората, които са в тази сфера, те са много по-полезни за обществото от мен. Все пак благодаря за предложението.

16: Градът, в който живеем не е малък, просто не е София. В България във всички градове извън София възможностите във всяка сфера са значително по-ограничени. Живяла съм в София, оттам "бягам" и няма да се върна. Мислила съм да емигрирам, но приятелят ми не иска. Обичам го, искам семейство. Чудила съм се дали след време ще съжалявам. Предполагам, че ще разбера, защото вече съм решила, че оставам с него. Знам, че има много хора с впечатляващи, кариери, които са сами. За това бих съжалявала повече. Предпочитам да съм обичана и без перспективи, отколкото сама с велики постижения.

18: Да, такава е ситуацията, за съжаление. Познавам няколко жени, завършили магистратури по репродуктивна биология, с идеята да си намерят работа в ин-витро центрове. Явно просто няма толкова позиции. Очакват вече да имаш опит, но не биха те взели на стаж. Тъжно е, защото има много способни и квалифицирани хора, но пазарът просто няма нужда от такива специалисти. За позиции от типа на биолог в клинична лаборатория, където се твърди, че има недостиг, просто свалят критериите, за да не вдигат заплатите и да не подобряват условията. На много места дори не наемат биолози, само медицински лаборанти, защото са квалифицирани също да взимат кръв, а основната част от изследванията са доста автоматизирани, така че могат просто да ги натоварят да вършат всичко. За кратко бях в клинична лаборатория и специализантката там ми говореше така, все едно не знам базови неща, свързани с имунология, например, нищо че съм ги учила повече от нея, защото специалността ми е научно насочена, а не клинично, съответно там ми е силата. Лекар магистър е, но от начина на изразяване, изглеждаше че не възприема колегите си биолози магистри за интелектуално равни. Не ѝ се сърдя, защото не се усеща, не е искала да е груба, но е показателно. Биолозите не сме единствените, които не получават уважение в медицинската сфера, но в други, освен образованието, почти няма позиции за нас. Ужким сме много прогресивни, стимулираме стартъпи и т. н., но нищо не се случва. Познавам и няколко човека от чужбина с докторантури, дълъг стаж и много опит, които искат да се върнат в България, но не могат, защото това означава да се откажат от кариерата си. Една колежка от предишна работа се опита, стоя около 2 години, даже завърши магистратура в СУ и курсове в СофтУни, за да се преквалифицира повече в посока анализ на биологични и медицински данни, въпреки че вече има докторантура и опит от чужбина, но не намери нещо, което да я удовлетворява като работа, а става въпрос за София. Последно мисля, че е в Германия. Винаги съм си мислила, че способният човек ще се справи навсякъде. Вече ми е ясно, че средата е от много по-голямо значение от индивидуалните качества. Стратегически, за да си оптимизираш кариерата, е важно да се позиционираш във възможно най-перспективната и стимулираща среда. Обаче, хората не сме пионки, имаме чувства и необходимост да бъдем с близките си, там където сме си у дома. Невинаги е възможно да имаме и двете, но поне имаме право да избираме. Аз не съжалявам грам, че учих биология, преживяването ми формира представите за света и за живота. От всички хора, които се занимават с наука, биолозите сме може би най-влюбените в специалностите си. Не познавам един биолог, който да не обожава науката. Всеки ден откриваме нови и вълнуващи неща. Аз лично продължавам да си чета научни публикации и да общувам с хора в тази сфера, никой не може да ми отнеме това. Биологията е любов, дори когато не е професия. Ако пък в България се създадат условия за развитие на тази сфера, имаме толкова способни и интелигентни хора по целия свят, че пожелаят ли да се върнат и да работят тук, ще станем биотехнологичен център на Европа.

20.   Номер 18 съм. За жалост е такава ситуацията в България. Защо не пробваш в областта на клиничните проучвания, има опция за работа от вкъщи или хибридна, заплащането е добро. Биолози се търсят доста в тази област, а ти щом си завършила и в чужбина ще имаш големи шансове, още повече, че английски ще говориш доста добре.