Споделена история от На работното място |
При постъпване не казах, че съм студентка?
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2321 пъти
Здравейте! Историята ми е следната:
На 23. 04. 2012 започнах работа като продавач-консултант. По принцип съм студентка 3 курс, но понеже съм натрупала доста изпити и си мислех, че няма да мога да запиша тази година (4 курс), за това на интервюто не споменах, че съм студентка (ако бях казала нямаше да ме вземат на работа, а не мога да не работя, трябва да се издържам все пак). Сега като се замисля, ако се стегна малко, може да се напъна и да взема няколко изпита, така че да мога да запиша, все пак ми остава само една година и ми се иска да я завърша, да знам че съм приключила с ученето на този етап.
Проблемът ми е следния:ликвидационната сесия ще е през септември (около 6. 09, продължава 6-7 дни, в които може би всеки ден ще имам изпити, все пак съм натрупала доста). Работата много ми харесва, не ми се иска да напускам, надявам се и да не ме уволнят, но се чудя как да кажа на управителя, че ми остава една година да уча и че трябва да отсъствам няколко дни от работа, за да ходя на изпити, имам ли някакви права относно студентството и работата?
Има и друго-ако взема изпитите и успея да запиша тази година, ще имам лекции, които продължават 20 дни (включително съботите), на които трябва да присъствам, за да ми заверят семестъра. Как да кажа това на управителя, чудя се отпуск ли да взимам, въобще имам ли някакво право на отпуск или каквото и да било друго?
Съжалявам, че така ви задавам въпросите, но не съм много усведомена относно моите права или задължения като студентка и работничка. Знам, че сама съм си виновна, че не казах, че съм студентка, но разберете трябваха ми пари, трябва да се издържам, не мога цял живот да съм на гърба на родителите ми. В крайна сметка пък ако не може да ме пускат от работа, за да уча, ще трябва да напусна. Родителите ми много държат да си завърша образованието и са ми казали да не се притеснявам, ако се налага няма да работя, но на мен все пак ми е неудобно, на 22 години съм и това ми е първата работа, много ми харесва и се чувствам жива, чувствам се самостоятелна, имам самочувствие, че работя, че сама ще си изкарва, пари, но също държа и да завърша, защото ми остава само една година, а започна ли да го отлагам... незнам дали ще завърша. Много ще съм ви благодарна да ме насочите какво да правя и какви прави имам/нямам. Благодаря ви и лек ден!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: ff6a0936d5 |
|
1. Не съм сигурна дали още важи този закон, при който всеки работник има право на платен годишен отпуск, чийто размер е не по-малко от 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Тъй като ще се водиш започнала работа от май месец по закон няма да имаш право на платен отпуск, но ако човека е разбран и ти влезе в положение може да ти даде колкото искаш дни неплатен отпуск. Ето в този сайт, може да си зададеш въпрос и да получиш компетентен отговор
http://balans.bg/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8/66-kodeks-na-truda-kt/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/? page=4
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e643d8aeb4 |
|
2. Кофти ситуация, трябвало е да споменеш, така рискуваш да те уволнят, в крайна сметка са си в правото :) но винаги можеш да измислиш друга причина за тази седмица, например болнични.... да кофти е да лъжеш но така или иначе си премълчала, взимаш болнични за тези дни и така... друг начин не виждам...
|
|
