 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Всички българи ли са такива?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 3726 пъти
Здравейте на 21 години съм, ще започна с това каква съм аз. Завършила съм средно професионално образование текстилен дизайнер. В момента уча все още задочно 2 курс в технически университет гр. Габрово специалност хидравлика пневматика и топло техника (машинен инженер) естествено не исках точно това да уча, но такава специалност ме приеха. Нямах възможност да уча в друг град, а и нямаше кой да ми помага по никакъв начин. Родителите ми като цяло не са се интересували от образованието ми както и за много други неща както и да е. Работих първата си работа в шивашка фирма там подреждах детайли и много други работи 9 месеца и ме освободиха поради липса на работа. После работих 2 месеца в друга шивашка фирма, но беше ужасно нонстоп ти дават зор колкото повече се може-както и да е от там отидох на борсата 4 месеца, след това започнах работа, която сегашния ми приятел уреди фабрика за пластмасови шишета. Той там работи на хас и струг прави матрици за шишета и капачки. Започнах там с едни медицински капачки да ги сглабям на машина с още едно момче цяло лято, след това започнах при жените да правя пистолет помпи за препарати. Там изкарах един месеца. В началото всичко беше добре, докато едната бригадирка не отиди да се лекува и започна да я замества друга жена. Тази жена направи всичко възможно да ме махнат. Първо беше това, че аз имам някакви привилегии заради моя приятел, ходила да му го кажа, докато аз бях на изпит едва ли не аз съм разправяла, че съм с привилегии и вземам много пари, което е абсурдно. Заради нея щяхме да се разделим със сегашния ми приятел заради тези глупости. След това започна да ме кара да правя тази манипулация, която най -бавно правя. Бях свикнала на други манипулации по бързо от колкото на тази. Естествено исках друго да правя след като сме на норма можеше някой друг да прави това, което аз не можеш толкова бързо. Колкото и да бързах не ставаше тази манипулация за толкова време, след като и стари работнички не успяваха за толкова време. А имаше и друга жена, която започна скоро скоро и от вчера и днеска и пише по 8 часа, а не беше изкарала толкова, но естествено си замълчах защото неисках да правя конфликти, а на мен освен че ми дава най-гадното ами и ми пише по -малко часове, въпреки, че бързах ужасно много.... За едни може така, за други не. И от както е тази жена и нормите бяха различни, Толкова завист не бях виждала в някои освен в нея... А след всичко останало шефа ме прати да си почина... Имам чувството, че само в България хората са толкова завистливи и толкова долно племе, всеки гледа в купата на другия и всеки гледа да приебе другия. Не съдя само от моя случай.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 5819f1578a |
|
1. Добре дошла в джунглата :)
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: e8d89f549f |
|
2. Всички българи ли са такива? - Не, повечето са като теб. Учат това което не искат и не им е на сърце, само за да имат висше. Работят нискоквалифициран труд, а искат да им е леко. Гледат някой да ги уреди на работа за да имат връзки. Гледат в канчето на постигналия висока длъжност /шеф, бригадир, началник/, без да се замислят как този човек е постигнал това, колко труд е хвърлил за учене или за дадената фирма за да се издигне така. Не уважават мнението на висшестоящия, искат да си избират работата, а и заплатата да е висока /на работата лекото на баницата мекото/ е българска поговорка. Момиче, тази жена не е била злобна към теб, ти си й гледала в тетрадките кой колко часове има написани, проявявала си завист към новата работничка, ти не си искала да се научиш да работиш там където те сложат, щом един го може и ти го можеш, само старание трябва. Сигурно не си и премълчавала тегобите си /говорела си зад гърба на новата бригадирка/. Как да те заобича жената, как да те иска в бригадата си?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: b2084a4276 |
|
3. Aвторката : Аз не съм злобна нито пак завислива нито съм гледала кой колко часове иска просто ми направи впечатление, че хората не са равни спрямо работата. А и никога не говоря зад гърба на хората и нищо не съм казвала. Повярвай ми исках да се науча. А хората от самото начало говореха аз каква съм, спрямо другите
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 44ab1a0761 |
|
4. Подкрепям мнението на 2, макар че има и българи, които учат точно това, което искат, ама за нещастие няма свободни работни места за тях в нашата България. Така е, като затвориха всичко и ограбиха България. И да... всички българи са завистливи и злобни. Нашият манталитет явно е такъв. И най-интелигентните хора могат да са прости, независимо какво са завършили, какво работят и т. н. Относно последната ти работа, където тая жена си е позволила да търси и говори с приятеля ти, бих казала, че й липсва възпитание. Не понасям глупостта, нахалството и наглостта. Събери смелост и й се скарай, ако трябва бий се... едва ли си на нейното ниво, но тук нещата се оправят като че ли само с един хубав пердах. Работи си сега, ако трябва намери някое друго работно място, докато завършиш, а после или емигрирай или направи всичко възможно да работиш това, за което си учила. Желая ти успех!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6b825c38e5 |
|
5. Авторката 4. Ами да чудя се има ли смисъл да продължавам да уча нещо за което едва ли ще има къде да работя. А относно тази жена нищо не й казах след като беше говорила с приятеля ми по простата причина, че не искам да слизам на нивото й, а й не исках да се стига и да шефа, само защото приятеля ми взема доста повече пари от това, което аз вземам. А най-вероятно ще си намеря нещо друго докато завърша, а после ще видим.
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 143e7f439d |
|
6. Естествено, че има смисъл да завършиш следването си. Едно образование ти дава шанса да работиш нещо по-квалифицирано. Ти веднъж зарежеш ли го, втори път няма да почнеш. Иначе може да направиш магистратура по специалност, която е по-приложима и с която по-лесно ще си намериш работа и ставаш наистина конкуретноспособен кадър. Стискай зъби още малко. Иначе определено си търси нещо друго - нямате ли някви магазини или заведения - да станеш продавачка или сервитьорка.
Ана
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6b825c38e5 |
|
7. Авторката : За годините си още се чувствам дете, да можех да уча редовно и да си завърша образованието си както трябва и да не мисля как ще оцелея ама не може. Няма кой да ми помага и кой да ме издържа. Това не е нито студентски живот, нито нищо много жалка работа. От както съм завършила средно ми се налага да работа ниско квалифицирана работа за малко пари. Знам, че всеки от някъде почва, но толкова много ми тежи... Иска ми се да беше различно, но не е. А в България и с образование, май е все същото. Аз може и да не успея да завърша университета, но трябва да не спирам да търся начин да оцелея.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 87b856c535 |
|
8. Мило момиче, спокойно, помисли преди всичко за бъдещето, което ако завършиш със сигурност няма да е по-тежко, поне ще имаш шанс за по-добра реализация. А, ако те интересува дали навсякъде в производството е така, то според мен ДА. Не, че другаде, например администрация някаква е много по-различно, но това е просто манталитета на нашия народ, без значение на образование и позиция. Навсякъде някой те дебне, търси ти цаката. Просто от завист и злоба. Щом някой ти завижда, значи има за какво, защото ти си по-добрия, а той осъзнава, че никога няма да го постигне. Болшинството от хората не се стремят да се самоусъвършенстват, след като забележат, че нещо не е на ниво у тях. По лесно е да завиждат и да се вайкат цял живот, вместо да се напрегнат да постигнат нещо със себе си. Така че, труд му е майката във всякакъв аспект. Ти си млада ще издържиш, но важното е, че няма да съжаляваш един ден за пропиляно време. Деведесет процента, ако не и повече от студентите работят. Който има амбиция, издържа. Успех!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: d6a65c927e |
|
9. Мила авторке,
Жал ме е като чета, че трябва да се оправяш сама и няма кой да ти помага. Аз бих ти препоръчала, също, да си намериш някоя по не-стресираща работа, поне докато завършиш.
Всички българи ли са такива? Да - такива са! Казва ти го човек с европейски манталитет. От две години живея в България и догодина мисля вече да се махам. Писна ми от българския манталитет. Като започнеш от политиците и стигнеш до ветеринарите - всички са един дол дренки.
Моят съвет е да си смениш средата на работа и да си подредиш приоритетите, за да ти е по-леко.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 07e6cb743e |
|
10. Аз съм спокоен човек.
Аз съм домошар. Харесва ми спокойствието. Обичам тишината. Работя като охрана на Бизнес Парк София.
Обичам изгрева. И така.
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 8996f5c887 |
|
11. Да такава е масата от хора в България-всеки гледа в канчето на другия-затова и никога няма да се оправим-клюки, интриги-а на никой не му се работи-те това е!!!
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: e23bb1b8d1 |
|
12. Авторке, била съм в сходно на твоето положение, чувството е отвратително. Знам какво е да трябва да разчиташ на себе си, за да се издържаш, докато другите студенти са по дискотеки и се чудят само в кое кафе да ходят преди или след дискотеката. Ами, гадно е, но пък те научава на повече дисциплина. Няма цял живот да е така, ще видиш. Много си млада още, за да се отчайваш.
Бях на твоята възраст, когато родителите ми бяха затънали в кредити. Аз започнах да работя от вкъщи, за да мога да погасявам кредитите и да продължа да съм студентка. Ужасно беше, имаше дни, в които време за един душ не съм имала. В университета ходех само на упражненията, защото те бяха важни и при отсъствия можеха да ме изключат, вечер вместо да си почивам, съм учила до малките часове... и така. Само че днес имам дисциплина, знам как да работя и да постигам целите си. Разбирам те, че си измъчена, но за разлика от много други хора на твоята възраст, ще имаш опит и някакви трудови навици, когато си завършиш висшето образование. По-добре го завърши, опитай се да спестиш някакви пари и замини за магистратура в чужбина. Там поне в такива производства плащат добре и никой няма да упражнява тормоз над теб. Много си млада още, за да се съсипваш. Мисли за това като за нещо временно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
