Стрес в работата
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 3574 пъти
Здравейте,

Пиша тук, за да споделя нещо, което ме мъчи от известно време. Аз съм мъж, бих казал в началото на кариерата си. Работя вече почти две години. Проблемът е, че стреса в работата доста ми пречи и се отразява силно на личния ми живот. Самото естество на работата е такова, още когато си избирах професията бях наясно, че няма да е лесно. Доста отговорна и многослойна работа, свързана с различни дейности, операции, финанси, една моя грешка може да доведе до сериозни проблеми. Отделно напрежение носи и факта, че всеки ден е различен, сутрин, когато отивам на работа нямам идея какво ме очаква. Това от една страна е добре, има някакво разнообразие, но понякога тази неизвестност товари. Понякога просто искам да отивам на работа с ясната представа какво ме очаква. Но няма как да стане, както казах сам си избрах професията. Може би проблемът е в мен, психиката ми не е достатъчно устойчива, взимам работата твърде присърце... Това наистина ме съсипва, не се чувствам добре, вече нямам и нормален личен живот. Не знам даже дали изобщо имам такъв.
Рисковете на престижната професия. Е, какво пък, изкарвам много пари, имам висок стандарт, заслужава си. Ще ми се да можех да кажа това, но уви, НЕ. Професията наистина е престижна, фирмата също, но заплатата, както сами може да се досетите, никак не е голяма. Колко странно, хората, които не са ми близки, като разберат, че работя в голяма американска компания започват веднага да си правят сметка колко ли много пари изкарвам. Започна се с едно искане на заеми, 100 лева, 200 лева... Това е друга тема, по-добре да не я захващам сега. Но да се върнем на стреса - понякога се чудя дали тази жертва си заслужава парите. Предполагам много от вас ще ме разберат. Прекарваш живота си в офис, за да си платиш после сметките и да купиш нещо за ядене. И до там. Работиш, за да живееш, за да си покриеш разходите, основните разходи.

Вие чувствате ли стрес в работата? Чувствате ли се понякога притиснати и недооценени, въпреки, че давате много от себе си и си изпълнявате добре задълженията (дори според главните шефове)? Чувствате ли, че макар че харесвате професията, мразите самата работа?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: de12a1f97e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хубаво е, че си осъзнал, че си на своите граници. Аз преди имах много натоварено ежедневие. Накрая буквално се сринах психически и физически. След това правих една година почивка, после две години работа, която ми харесваше, а днес и си гледам малкото дете. Мъжът ми обаче има много отговорна работа. Той работи по 60 ч. седмично. Най-редовно работи по 10-12 ч. на ден. Неговата тайна е, че успява да се разтоварва през останалото време. За него почивните дни и вечерите ни са свещенни. Не позволява нищо да го притеснява и тормози извън работата - искали са ни заеми, но не сме давали и не си развалихме отношенията с тези хора дори. Гледам мъжът ми като се прибере от работа да няма никакъв друг стрес - сметки платени, напазарувано, изчистено, изпран, детето нахранено и оправено. С две думи - от работа, вкъщи и почивка и пълен релакс - масажи, глезории, хубава храна, убедих го дори да ходим на фитнес. Ако му се развали колата - аз я карам на сервиз да кажем, грижа се за всичко - от ризите, през костюмите, колата да е измита, часове за фризьори, зъболекари, лекари, водопроводчици... Грижа се за абсолютно всичко извън работата му - финанси, сметки, спестявания, бюрокрации. Държа му с две думи гърба свободен, за да може да се концентрира върху работата си, а после да си почива пълноценно. Това е тайната на повечето такива мъже - имат си жена у дома, която се грижи много добре за тях, което обаче означава, че мъжът носи и по-голямата финансова отговорност, ако не и цялата. Като жена съм заета не по-малко от мъжа си. Очакваме и второ дете и така сме си разпределили ролите до края на майчинството ми. После не вярвам да работя толкова много. Мъжът ми има колега, който работи също като него и е сам. Не е намерил жена, която да го изтърпи. Той дори събота работи да кажем и през единствения си свободен ден не знае какво да прави и затова спи или си купува някакви скъпи неща - мебели, коли, часовници. Напълно празен живот. Моята препоръка е с две думи - да си потърсиш работа с по-малко стрес на същото заплащане. - да си потърсиш работа с по-високо заплащане при същия стрес - да си потърсиш жена, която да ти държи гърба свободен и да се грижи за почивката и комфорта ти - да си спестиш всякакъв стрес извън работата - никакви негативни приятели и познати, не давай кредити и изобщо - не прави нищо стресиращо - използвай свободното си време на 100% - никога не работи извън бюрото, спортувай, пътувай и се зареждай с позитивни емоции в свободното си време. Изключвай си телефона и не си проверявай мейла извън работно време! Успех

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: ba3d83fe54

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз също имах огромен стрес в началото на моята кариера. Наистина ми беше много зле. Постепенно започнах с йога и упраженията много ми помогнаха, а допълнително и с фитнес. Но дойде един момент, в който стреса не ми прави впечатление. С опит и зрялост превъзмогвам всичко и нищо не взимам навътре и не се поддавам на негативни влияния. Може би освен на психологическа основа са нужни и допълни умения като комуникационни способности и т. н.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 0105aa2dc0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Раздели си живота на работа и неработа. Докато си на работа, правиш каквото правиш. След 18:00 (ако не се налага да работиш извънредно) не мислиш за проблемите на следващия ден.

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: 4acbfc04e4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторе, каквото и да правиш извън работата си, часовете, прекарани в нея, са достатъчно много, за да докарват стрес. Казваш, че се чудиш дали тази жертва си заслужава парите. Но каквото и да работиш, ще го има този стрес, ако не от самата работа, от неправилни отношения с шефове и колеги. :) Което е по-лошия вариант - самата работа като такава не докарва толкова стрес, колкото гадните отношения с някои хора... един да има такъв стига. А тях винаги и навсякъде ги има. Ами какво да ти кажа, дали си струва - не си струва, но трябва да се храним и да плащаме сметки. И аз много години работих под стрес и за малко пари, не за много. Но и много да бяха - все тая. С пари не можеш да си купиш разрушеното здраве и психика. Сега не работя - имам си два апартамента, единия давам под наем и с това живея. Не са много пари, но съм спокойна както никога преди, на никоя работа, а съм сменила много :). Не робувам на никого и на нищо, не живея под стрес, изхвърлих от живота си всичко негативно, стресиращо и потискащо. :) Или то ме изхвърли. Но... преди да дойде този момент натисках педала и... стрес, напрежение, стрес, напрежение, и не знаеш в кой момент я ще те съкратят, я фирмичката ще фалира, я някой ти готви поредната мръсотия зад гърба... Сега съм щастлива и доволна, че приключих с всичко това. От написаното от теб оставам с впечатление, че професията, която си избрал, е престижна и доходна, но не ти е по сърце. За съжаление много малко хора правят това, което им е по сърце. Ако имаш идея за такова нещо, може да се насочиш натам. Или може да опиташ с медитация и йога, на мен страшно много ми помагаше и ми помага, това е нещото, благодарение на което останах жива и здрава след всичкия стрес, за който говорим.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: e67a2cebbd

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   Ти ако не работиш за "Мобилтел" главата си режа както се казва.... Збам, защо го казвам

 

...