Депресия заради работата
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 4036 пъти
Здравейте! Отдавна не бях писал тук, но ето, че отново ми се налага. Преди няколко месеца започнах работа в общинска администрация до завръщане на жената, която излезе в майчинство. Работата по принцип е много интересна, но и много отговорна, защото една моя грешка може да доведе до големи проблеми. И точно тук ми е проблема. Преди да ме назначат нямах нито ден трудов стаж. Завърших юридическо образование и работата ми до голяма степен е свързана с това, но въпреки това допускам адски много грешки по време на работа, които не са маловажни и доста голяма част от тях не могат да бъдат поправени. За момента колегите проявават разбиране, но мисля, че вече ме мислят за некадърник, просто защото повечето ми грешки са в резултат на недоглеждане, забравяне и невнимание. А тези неща пък идват от факта, че работата ми е адски много като обем. Колежката, която замествам има 4 години зад гърба си на тази длъжност и всички и имат доверие, а аз вече 5-ти месец не мога да заслужа доверието на колегите. Имам чувството, че с всеки ден нещата стават все по - зле за мен. Допълнително ме натоварва и това, че се страхувам да не допусна нови грешки. Вече не знам какво да правя. Като се прибера вечер вкъщи вместо да се отпусна аз се напрягам 100 пъти повече, защото в главата ми изплуват моменти от деня, когато съм открил поредната си грешка и съм бил смъмрен за това. Всички ми казват - всеки допуска грешки, но аз знам, че никой не допуска толкова много грешки като мен за толкова кратък период от време. Всичко това ме депресира адски много и все по - често се замислям дали да не напусна работа...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: 83b335c7a3

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

1.   В днешно време при тази безработица, по-силния оцелява... , стегнете се и се постарайте да няма грешки, по-малкото зло ще е забавяне отколкото бързо и с грешки, и никакво мрънкане на работното място, това е само в ваш интерес, стегнете се и се дръжте на позиция! Успех

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: f56c6b7537

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

2.   Не се притеснявай за нищо. Просто си поеми дълбоко въздух и се концентрирай върху нещата, които трябва да свършиш. Ако само мислиш за грешките си, ще правиш още повече грешки. Гледай да си концентриран, а не да мислиш за други работи, докато работиш. Сутрин преди да отидеш на работа закусваш ли? Ако стоиш гладен на работа е възможно да не можеш да работиш пълноценно. Ще видиш как в един момент нещата ще ти станат напълно ясни и лесни. Трябва ти повече опит. Само не създавай впечатлението пред колегите си, че си в очакване да направиш следващата си грешка. Ако разбираш какво имам предвид...

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 3efd0ff94d

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   О, да знаеш, че не си единствен! Всички допускат грешки и всички се страхуват малко или много, но не си го признават... Работи по-бавно. Наложи си първо да се научиш да работиш без да допускаш грешки. Скоростта се постига с времето. По-добре да се говори, че си бавен, отколкото, че грешиш. И си наложи докато работиш да мислиш единствено за това, което правиш в момента. Също така ми се струва, че си неуверен в знанията си. Затова те съветвам да пожертваш 3 (примерно) вечери в седмицата, в които да четеш у дома. Ако можеш да си намериш работа, която не е толкова отговорна и, която ще ти носи същите доходи, напусни. Има хора, които не могат или не понасят да работят отговорна работа и цял живот не могат да свикнат - няма нищо страшно или срамно в това - касае се за типове хора. Но първо намери такава работа, която да те устройва и, която да не е причина да не можеш да заспиш.

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: 9c25cd8174

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бъди по-спокоен. Колкото повече мислиш за грешките, толкова повече ще ги допускаш. Не си мисли, че те мислят за некадърен. Вярно е, че сигурно се изнервят понякога като допускаш грешки, което е нормално, но не смятам, че те мислят за бездарен. Трябва време, за да свикнеш с естеството на работата. Единствено бъди по-внимателен и по-спокоен. Следващият път проверявай два пъти преди да изпратиш нещо или да го приключиш. По-добре по-малко работа да си свършил, но по-качествена. Така и ти ще си спокоен, че не си допуснал грешки и колегите ти ще знаят, че това, което правиш е вярно. А за количеството работа се изисква тренинг. Иначе и аз като почнах работа първите седмици допуснах доста грешки и вярвай ми и те си имат последици и не могат да се поправят. Времето беше малко и пратих грешните документи на една фирма, а нещата бяха наистина много важни. Идеше ми като тебе... не знам как да го опиша. И точно тогава бях допуснала и няколко по-малки грешки и се чувствах некадърна и глупава. Ама с времето нещата си идват на мястото. Аз след тази грешка почнах да проверявам нещата си по два пъти, ако се колебая за нещо звъня, ако трябва по няколко пъти на шефката ми, като не знам питам повече колегите. Няма начин в началото като ти дадат задача да я правиш сам без грешка - питай повече, като не си сигурен помили някой колега да ти помогне или провери и т. н. По-добре първоначално да питаш дори и да се мислиш за досаден отколкото да допускаш грешки. А с времето вече няма да имаш нужда да питаш толкова много неща и ще свикнеш. Както се казва всяко начало е трудно, но не се предавай и не губи вяра във възможностите си. Никой не се е родил научен. Ана

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 1f87377157

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Благодаря ви за коментарите. Положението обаче става още по - сериозно вече. Започнаха да ми държат сметка дори и за неща, за които по принцип аз не нося отговорност. Натоварен съм да върша работа свързана с обществени поръчки - изготвяне на тръжни документации и т. н. въобще да върша цялата работа, свързана с обществените поръчки на работодателя, която по нормативни правила трябва да вършат около 7 - 8 други човека. И какво се случва - попълвам информацията, която ми е дадена от шефовете така както ми е зададена. Днес пристига един от колегите, който трябваше да изработи количествена сметка за дадена поръчка и започва да ми се кара как това, което е написал е пълна фантазия, защото трябваше да състави сметката по информацията, която бях въвел в документацията така както ми бе зададена от шефовете. Точните му думи бяха, че е направил така сметката само и само да ми угоди и че тая сметка е пълна измишльотина. Обясних му, че информацията ми е подадена така от шефовете и, че претенциите не са мои. Той отказа да приеме моето становище, въпреки, че му показах листовете, дадени от шефовете. Да не говорим, че шефовете искаха процедурата да стартира по спешност още миналата седмица, а неговата сметка не бе готова, когато го направихме и информацията, която трябваше да впиша я взех от заданието на шефовете. Вече започвам наистина да се замислям за напускане, защото това започва да не се търпи. Искам да помагам, искам да се чувствам полезен, но когато ме товарят с работа, която трябва да вършат поне 7 други човека по Вътрешни правила не желая да бъда упрекван, за това, че не приключил бързо или, че съм написал информация, която ми е подадена от едни хора, а не се харесва на други. Да не говорим, че имам само 6 месеца трудов стаж и идвам директно от студентската пейка. Съжалявам, но не съм се родил научен.

 

...